Ами ако ги нямаше Сталин и Червената армия? Разговор за днешна България след 1944 г.
Модерната българска страна нямаше да я има, в случай че ги нямаше Сталин и Червената войска. Такова изказване се чу в последно време около дебатите за премахването на руския монумент в София. То обаче е погрешно, написа историкът Стефан Дечев. Ето за какво.
На 9 септември 1944 г . в България е сбъднат прелом. От власт основаното на 2 септември 1944 година демократично, антифашистко и антинацистко държавно управление на Константин Муравиев. Властта се завзема от държавно управление на Отечествения фронт, в което две основни министерства - това на вътрешните работи и на правораздаването - се управляват от Комунистическата партия.
Превратът е предшестван на 8 септември 1944 година от почнало нахлуване на Червената войска на територията на страната. Началото е сложено по-рано, късно вечерта на 5 септември, когато Съюз на съветските социалистически републики афишира война България.
Напоследък обаче към дебатите за датата на националния празник и ориста на Паметника на руската войска в столицата се чу следното изказване - че в случай че не е била Червената войска и " персоналния ангажимент " на Сталин България да не бъда " разпарчетосана ", през днешния ден " нямаше да има съвременна българска страна ".
Думите са на политическия наблюдаващ Слави Василев, постоянно апетитен за непосредствен до президента Румен Радев. Споменатото изказване беше малко по-късно доуплътнено и с негов във Facebook, съгласно който Сталин се застъпва " за нас " поради другарството си с Георги Димитров като " Македония е част от договорката ". По това време, написа още Василев, към България е имало " апетити " от Гърция, Сърбия, Турция и в случай че в страната не беше навлязла Червената войска, България нямало да я има и българите да са българи.
Вярно ли е всичко това?
Пренаписването на историята
Василев потегля от два действително съществуващи казуса от последните години и десетилетия. Те са свързани с някои пренаписвания на историята, които остават небазирани на обстоятелства, само че основават роман, който е също прекомерно спорен.
Тези случайни пренаписвания и проверки не подминават и годините на Втората международна война. Няма по какъв начин да се не помни, че ситуацията на България в края на войната напълно не е за завиждане, доколкото за повторно тя се подрежда на страната на победените.
На нея не е прието " качеството на съвоюваща страна на Обединените нации ". След военното сблъскване идва време от 1 март 1941 година, за оповестената война на Англия и Съединени американски щати от 14 декември 1941 година, за и Гърция след април 1941 година и да продължи войната, както и за антисемитската държавна политика след декември 1940 година
България е сложена измежду победените страни с всички произлизащи от това последствия, като не оказват помощ доста за смяна на статута ѝ нито присъединяване в бойни дейности против Германия в края на войната, нито рисковите присъди на Народния съд (дори напротив), нито референдума за Република от 1946 година
Отхвърлени са както признаването на правото на България на съвоюваща страна, по този начин и предлагането да се означи, че страната е взела интензивно присъединяване във войната още преди подписването на примирието на 28 октомври 1944 година Патосът на конференцията минава през убеждаването, че това е една " нова България ", а не " България на Фердинанд и Борис ". Ала всичко това напълно не значи, че Червената войска е избавила в края и след Втората международна война България и българите от изтриване.
Имат ли искания Сърбия и Турция, с цел да ни пази от тях Сталин и Червената войска?
Парижката мирна конференция е свикана на 29 юли 1946 година На нея би трябвало да се подпишат и мирните контракти с някогашните съдружници на Оста - Румъния, Италия, Унгария, Финландия и България. От другата страна са четирите велики сили (САЩ, Англия, Франция и СССР). Но не е правилно изказванието на упоменатия анализатор, че на конференцията във френската столица имало каквито и да било желания и искания на Турция към България.
Не е тъкмо казано, че са налице и някакви искания към България и от страна на прилежаща Сърбия . На великосръбската политика в Югославия е комплициран край. Вече комунистически Белград признава във Вардарска Македония не южни сърби, а етнически македонци, като изисква признаването на такива и в Пиринска Македония.
Но това не е рекламация на Сърбия, а на югославското комунистическо управление отпред с Йосип Броз Тито, подкрепена и от Сталин и наложена на Българска комунистическа партия . София и Георги Димитров само се съгласяват, игнорирайки очевидно другите настройки в Пиринска и Вардарска Македония - нещо, което даже не отхвърлят и някои модерни македонски историци. Неслучайно културната автономност и новата македонска писменост и език ще срещнат опозиция в пиринския дял, в това число и измежду партийните фрагменти, макар натиска на утвърждаващия се комунистически режим.
Каква е вероятността България да я няма след войната?
С други думи, не се натъкваме на никакви териториални искания към България от страна на Турция и Сърбия. Но освен това. Никой към този момент не оспорва и върнатата ѝ на 7 септември 1940 година, с контракта от Крайова, Южна Добруджа . И това се отнася както до публична Румъния, по този начин и до великите сили.
Не се натъкваме на никакви териториални искания към България от страна на Турция и Сърбия
Решеният дефинитивно въпрос за Южна Добруджа, както и уреждането на разногласията сред комунистическите Румъния, България, Югославия и Албания, даже се употребяват на самата конференция в Париж като мотив Гърция да бъде показана от тях като единствен подбудител на реда и мира на Балканите.
Нещо повече, никоя прилежаща балканска страна даже и не помисля, че може въобще да няма страна България и българи, както твърди Василев. Всъщност, доколкото се възнамерява включването на България в някаква бъдеща разширена Югославия, изключение вършат само в някаква степен точно Москва и Белград, до момента в който западните съдружници гледат на сходни разширяващи се федеративни проекти, под егидата на Кремъл, с съмнение.
А действителни ли са възможностите България да изгуби територия?
Вярно е, че са налице гръцки териториални искания, които по някои калкулации доближават до към 10% от територията на България. Другите участници в конференцията обаче ясно си дават сметка, че става дума за територия, в която живее българско население и има едвам към 160-200 гърци. Всъщност и самата гръцка страна се обосновава напълно със стратегически съображения и " три български набези в границите на едно потомство ".
Вярно е, че са налице гръцки териториални искания
Съединени американски щати по-скоро пазят границата от 1 януари 1941 година и по едно и също време отхвърлят претенциите както на София, по този начин и на Атина за някакви териториални промени сред тях. Като бранители в предишното на българската идея в Западна Тракия, от Вашингтон акцентират по какъв начин размяната на население, станала след 1923 г,. е направила американското мнение от 1919 година нерелевантно при новата обстановка, защото етническият темперамент на Западна Тракия е изменен. И те, и редица други делегации са прекомерно резервирани към гръцкото предложение за граница стигаща до към 90 км от София и към 30 км от Пловдив.
Има ли помощ от Съюз на съветските социалистически републики и защо?
При по този начин описаната обстановка България няма потребност от поддръжката на Сталин за опазване на Южна Добруджа (никой не желае да я връща обратно). Не се нуждае от негова поддръжка и по отношение на Турция и Сърбия.
Единствената поддръжка, която руската страна дава на България за изход на Егейско море, по-скоро би трябвало да се пояснява като руски опит за определяне в Средиземноморието
Доколкото всички фактори са подозрителни и въздържани към гръцките териториални апетити, и тук не е значима помощта на Сталин. Единствената поддръжка, която руската страна дава на България за изход на Егейско море, по-скоро би трябвало да се пояснява като руски опит за определяне в Средиземноморието. Но в действителност този руски опит българо-гръцката граница да се върне към онази от 10 август 1913 година се проваля.
България получава резултатна руска поддръжка само за понижаване на репарациите желани от Гърция. Но и тук, постанова се да кажем, множеството делегации в Париж се отнасят с съмнение към несъразмерните гръцки щения.
Само Съюз на съветските социалистически републики ли оказва помощ?
Трябва обаче да се изтъкне, че по въпроси засягащи България, София не разчита единствено на Съюз на съветските социалистически републики, само че и на подгласници като Украйна и Белорусия , както и на спътници на Москва като Чехословакия и Полша , които също се опълчват на гръцките искания. Те акцентират също по какъв начин българска войска не е пращана по време на войната против Съюз на съветските социалистически републики, Англия и Съединени американски щати.
А и измежду факторите, които играят в интерес на България е и Декларацията на Централната еврейска консистория в България, публикувана по случай Втората среща на Съвета на министрите на външните работи в Париж (25 април-16 май 1946) предвид на бъдещите мирни договаряния преди откриването на конференцията.
Документът очевидно омекотява краските свързани с на българската страна след 1940 година Оттук идва и познатия претекст за увеличение на броя на евреите в страната след края на войната. Напълно е подминато в тези години предвид на сключването на мирните контракти и българското съучастничество в депортацията 11 343 евреи от " новите земи " през март 1943 година Да не приказваме, че в него съучаства, бидейки в Македония, и доближеният на Отечествения фронт ген. Иван Маринов, командващ окупационните сили там сега на повдиганията през март 1943 година
Неудобната помощ на Югославия
На днешно време за София е прекомерно неуместна тогавашната позиция на Югославия. И това не е инцидентно. Развързаните ѝ от Българска комунистическа партия ръце в Пиринска Македония след лятото на 1946 година водят до ярка отбрана на България по други въпроси в речи на югославски делегати като Димитър Влахов, Моша Пияде и Едуард Кардел.
По времето на Парижката конференция към момента текат договаряния под егидата на Сталин за основаване на по-голяма Югославянска федерация, в която да влезе и България
Известно е, че по времето на Парижката конференция към момента текат договаряния под егидата на Сталин за основаване на по-голяма Югославянска федерация , в която да влезе и България. Ето за какво най-малко отбраната на българските южни територии от страна на югославската делегация в Париж е отбрана от гръцките искания на част от бъдеща югославска територия.
А и в Пиринска Македония към този момент има основани от Скопие Македонски спектакъл в Горна Джумая (днешен Благоевград), излизат на новия език македонски вестници и литература, като той стартира да се учи и в учебните заведения, дружно с македонска история. Това и прави поддръжката на югославските делегати прекомерно предстояща и неизненадваща. Дори самите български представители приказват само за " Гърция, едничката страна, с която имаме още разлики ".
Докато тече Парижката конференция, са предадени на Скопие и костите на Гоце Делчев . Водачът на македонската опозиция в годините на войната Методия Андонов-Ченто, пръв ръководител на Антифашисткото заседание за национално избавление на Македония (АСНОМ), е към този момент в недружелюбност в югославска Македония. Същото следва да се случи и на Отечествен фронт опозицията в България.
Югославската делегация няма нищо срещу да пази България против Гърция сега, в който София е на път да ѝ хариже Пиринска Македония
Докато опозиционният депутат от БЗНС-Никола Петков, Борис Чанджиев, насочва парламентарно запитване към Георги Димитров за течащото броене в Пиринска Македония, а последният бави отговора си с месеци, то югославската делегация няма нищо срещу да пази България против Гърция сега, в който София е на път да ѝ хариже Пиринска Македония.
Тук медалът има и една втора страна. След като е пуснало емисарите на Лазар Колишевски в Пиринска Македония и я има обещана от комунистическа София и Сталин, югославското комунистическо управление няма проблем нито с " българска администрация ", станала по " немска заповед ", нито пък отваря тематиката за депортации на евреи от " новите земи ".
Нещо повече, предвид на по-сетнешни и днешни опити в Скопие да се отхвърли помощта на българската войска за изтласкането на нацистите са забележителни настояванията точно на югославската делегация, че още на 5 октомври 1944 година българското държавно управление е сключило с югославското конвенция за военно съдействие, седмици преди сключването на примирието в края на октомври 1944 година
Кои са в последна сметка триумфите на България в Париж?
В края на Парижката мирна конференция се стига не до попречване на някакво орязване на българска територия. Както видяхме, на претенциите на Гърция никой не гледа съществено, а други действително няма (освен югославските за Пиринска Македония, на които Сталин, Тито и Димитров са се съгласили и за които сега по-скоро Англия, Гърция и опозицията в България са най-големия проблем за реализирането им). България не съумява също да прокара и настояването си за изход на Егейско море посредством възвръщане назад на Западна Тракия.
За триумф може да се счита най-много намаляването на желаните още веднъж от гръцка страна големи репарации
За триумф може да се счита най-много намаляването на желаните още веднъж от гръцка страна големи репарации, като в последна сметка общата сума е понижена от първичните 900 млн. единствено за Гърция на общо 125 млн. Ала нито в началото желаните от Гърция репарации, нито нейните искания за напредване на границата надалеч на север са срещали някакво изключително схващане на конференцията, с цел да избавя Сталин България.
На запазването на границата от 1 януари 1941 година несъмнено не може да се гледа като на огромен триумф. В последна сметка, с изключение на Гърция, и предоставената културна автономност в Горноджумайско, никой комшия няма искания към България. А и двете с Гърция, с разнообразни претекстове оспорват границата от 1 януари 1941 година Но освен Съюз на съветските социалистически републики, в последна сметка и Англия, и Съединени американски щати са срещу гръцките искания и за опазване на границата.
Изводите
Политиката на режима от преди 2 септември 1944 година отежни в прекомерно огромна степен ситуацията на България в края на Втората международна война. Но и Червената войска в България не е избавител, и не е казусът, че е просто окупатор, а че окупира демократична и към този момент антифашистка страна, в която след време ще наложи тоталитарно ръководство от руски вид. Ето за какво паметникът не е друго, с изключение на монумент на тоталитаризма, военщината и унищожаването на демокрацията и многопартийната система в страната.
Що се отнася до българското искане да се обезпечи на България достъп до Бяло море като се върне назад Западна Тракия, то множеството изложени проблеми преди близо 80 години са на път да получат спокойно, цивилизовано и взаимноизгодно решение в хода на българската интеграция в Европейския съюз. Който е бил през уикенди, празници и отпуски последните години до " превзетото " от българи Беломорие, знае защо приказвам.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
На 9 септември 1944 г . в България е сбъднат прелом. От власт основаното на 2 септември 1944 година демократично, антифашистко и антинацистко държавно управление на Константин Муравиев. Властта се завзема от държавно управление на Отечествения фронт, в което две основни министерства - това на вътрешните работи и на правораздаването - се управляват от Комунистическата партия.
Превратът е предшестван на 8 септември 1944 година от почнало нахлуване на Червената войска на територията на страната. Началото е сложено по-рано, късно вечерта на 5 септември, когато Съюз на съветските социалистически републики афишира война България.
Напоследък обаче към дебатите за датата на националния празник и ориста на Паметника на руската войска в столицата се чу следното изказване - че в случай че не е била Червената войска и " персоналния ангажимент " на Сталин България да не бъда " разпарчетосана ", през днешния ден " нямаше да има съвременна българска страна ".
Думите са на политическия наблюдаващ Слави Василев, постоянно апетитен за непосредствен до президента Румен Радев. Споменатото изказване беше малко по-късно доуплътнено и с негов във Facebook, съгласно който Сталин се застъпва " за нас " поради другарството си с Георги Димитров като " Македония е част от договорката ". По това време, написа още Василев, към България е имало " апетити " от Гърция, Сърбия, Турция и в случай че в страната не беше навлязла Червената войска, България нямало да я има и българите да са българи.
Вярно ли е всичко това?
Пренаписването на историята
Василев потегля от два действително съществуващи казуса от последните години и десетилетия. Те са свързани с някои пренаписвания на историята, които остават небазирани на обстоятелства, само че основават роман, който е също прекомерно спорен.
Тези случайни пренаписвания и проверки не подминават и годините на Втората международна война. Няма по какъв начин да се не помни, че ситуацията на България в края на войната напълно не е за завиждане, доколкото за повторно тя се подрежда на страната на победените.
На нея не е прието " качеството на съвоюваща страна на Обединените нации ". След военното сблъскване идва време от 1 март 1941 година, за оповестената война на Англия и Съединени американски щати от 14 декември 1941 година, за и Гърция след април 1941 година и да продължи войната, както и за антисемитската държавна политика след декември 1940 година
България е сложена измежду победените страни с всички произлизащи от това последствия, като не оказват помощ доста за смяна на статута ѝ нито присъединяване в бойни дейности против Германия в края на войната, нито рисковите присъди на Народния съд (дори напротив), нито референдума за Република от 1946 година
Отхвърлени са както признаването на правото на България на съвоюваща страна, по този начин и предлагането да се означи, че страната е взела интензивно присъединяване във войната още преди подписването на примирието на 28 октомври 1944 година Патосът на конференцията минава през убеждаването, че това е една " нова България ", а не " България на Фердинанд и Борис ". Ала всичко това напълно не значи, че Червената войска е избавила в края и след Втората международна война България и българите от изтриване.
Имат ли искания Сърбия и Турция, с цел да ни пази от тях Сталин и Червената войска?
Парижката мирна конференция е свикана на 29 юли 1946 година На нея би трябвало да се подпишат и мирните контракти с някогашните съдружници на Оста - Румъния, Италия, Унгария, Финландия и България. От другата страна са четирите велики сили (САЩ, Англия, Франция и СССР). Но не е правилно изказванието на упоменатия анализатор, че на конференцията във френската столица имало каквито и да било желания и искания на Турция към България.
Не е тъкмо казано, че са налице и някакви искания към България и от страна на прилежаща Сърбия . На великосръбската политика в Югославия е комплициран край. Вече комунистически Белград признава във Вардарска Македония не южни сърби, а етнически македонци, като изисква признаването на такива и в Пиринска Македония.
Но това не е рекламация на Сърбия, а на югославското комунистическо управление отпред с Йосип Броз Тито, подкрепена и от Сталин и наложена на Българска комунистическа партия . София и Георги Димитров само се съгласяват, игнорирайки очевидно другите настройки в Пиринска и Вардарска Македония - нещо, което даже не отхвърлят и някои модерни македонски историци. Неслучайно културната автономност и новата македонска писменост и език ще срещнат опозиция в пиринския дял, в това число и измежду партийните фрагменти, макар натиска на утвърждаващия се комунистически режим.
Каква е вероятността България да я няма след войната?
С други думи, не се натъкваме на никакви териториални искания към България от страна на Турция и Сърбия. Но освен това. Никой към този момент не оспорва и върнатата ѝ на 7 септември 1940 година, с контракта от Крайова, Южна Добруджа . И това се отнася както до публична Румъния, по този начин и до великите сили.
Не се натъкваме на никакви териториални искания към България от страна на Турция и Сърбия
Решеният дефинитивно въпрос за Южна Добруджа, както и уреждането на разногласията сред комунистическите Румъния, България, Югославия и Албания, даже се употребяват на самата конференция в Париж като мотив Гърция да бъде показана от тях като единствен подбудител на реда и мира на Балканите.
Нещо повече, никоя прилежаща балканска страна даже и не помисля, че може въобще да няма страна България и българи, както твърди Василев. Всъщност, доколкото се възнамерява включването на България в някаква бъдеща разширена Югославия, изключение вършат само в някаква степен точно Москва и Белград, до момента в който западните съдружници гледат на сходни разширяващи се федеративни проекти, под егидата на Кремъл, с съмнение.
А действителни ли са възможностите България да изгуби територия?
Вярно е, че са налице гръцки териториални искания, които по някои калкулации доближават до към 10% от територията на България. Другите участници в конференцията обаче ясно си дават сметка, че става дума за територия, в която живее българско население и има едвам към 160-200 гърци. Всъщност и самата гръцка страна се обосновава напълно със стратегически съображения и " три български набези в границите на едно потомство ".
Вярно е, че са налице гръцки териториални искания
Съединени американски щати по-скоро пазят границата от 1 януари 1941 година и по едно и също време отхвърлят претенциите както на София, по този начин и на Атина за някакви териториални промени сред тях. Като бранители в предишното на българската идея в Западна Тракия, от Вашингтон акцентират по какъв начин размяната на население, станала след 1923 г,. е направила американското мнение от 1919 година нерелевантно при новата обстановка, защото етническият темперамент на Западна Тракия е изменен. И те, и редица други делегации са прекомерно резервирани към гръцкото предложение за граница стигаща до към 90 км от София и към 30 км от Пловдив.
Има ли помощ от Съюз на съветските социалистически републики и защо?
При по този начин описаната обстановка България няма потребност от поддръжката на Сталин за опазване на Южна Добруджа (никой не желае да я връща обратно). Не се нуждае от негова поддръжка и по отношение на Турция и Сърбия.
Единствената поддръжка, която руската страна дава на България за изход на Егейско море, по-скоро би трябвало да се пояснява като руски опит за определяне в Средиземноморието
Доколкото всички фактори са подозрителни и въздържани към гръцките териториални апетити, и тук не е значима помощта на Сталин. Единствената поддръжка, която руската страна дава на България за изход на Егейско море, по-скоро би трябвало да се пояснява като руски опит за определяне в Средиземноморието. Но в действителност този руски опит българо-гръцката граница да се върне към онази от 10 август 1913 година се проваля.
България получава резултатна руска поддръжка само за понижаване на репарациите желани от Гърция. Но и тук, постанова се да кажем, множеството делегации в Париж се отнасят с съмнение към несъразмерните гръцки щения.
Само Съюз на съветските социалистически републики ли оказва помощ?
Трябва обаче да се изтъкне, че по въпроси засягащи България, София не разчита единствено на Съюз на съветските социалистически републики, само че и на подгласници като Украйна и Белорусия , както и на спътници на Москва като Чехословакия и Полша , които също се опълчват на гръцките искания. Те акцентират също по какъв начин българска войска не е пращана по време на войната против Съюз на съветските социалистически републики, Англия и Съединени американски щати.
А и измежду факторите, които играят в интерес на България е и Декларацията на Централната еврейска консистория в България, публикувана по случай Втората среща на Съвета на министрите на външните работи в Париж (25 април-16 май 1946) предвид на бъдещите мирни договаряния преди откриването на конференцията.
Документът очевидно омекотява краските свързани с на българската страна след 1940 година Оттук идва и познатия претекст за увеличение на броя на евреите в страната след края на войната. Напълно е подминато в тези години предвид на сключването на мирните контракти и българското съучастничество в депортацията 11 343 евреи от " новите земи " през март 1943 година Да не приказваме, че в него съучаства, бидейки в Македония, и доближеният на Отечествения фронт ген. Иван Маринов, командващ окупационните сили там сега на повдиганията през март 1943 година
Неудобната помощ на Югославия
На днешно време за София е прекомерно неуместна тогавашната позиция на Югославия. И това не е инцидентно. Развързаните ѝ от Българска комунистическа партия ръце в Пиринска Македония след лятото на 1946 година водят до ярка отбрана на България по други въпроси в речи на югославски делегати като Димитър Влахов, Моша Пияде и Едуард Кардел.
По времето на Парижката конференция към момента текат договаряния под егидата на Сталин за основаване на по-голяма Югославянска федерация, в която да влезе и България
Известно е, че по времето на Парижката конференция към момента текат договаряния под егидата на Сталин за основаване на по-голяма Югославянска федерация , в която да влезе и България. Ето за какво най-малко отбраната на българските южни територии от страна на югославската делегация в Париж е отбрана от гръцките искания на част от бъдеща югославска територия.
А и в Пиринска Македония към този момент има основани от Скопие Македонски спектакъл в Горна Джумая (днешен Благоевград), излизат на новия език македонски вестници и литература, като той стартира да се учи и в учебните заведения, дружно с македонска история. Това и прави поддръжката на югославските делегати прекомерно предстояща и неизненадваща. Дори самите български представители приказват само за " Гърция, едничката страна, с която имаме още разлики ".
Докато тече Парижката конференция, са предадени на Скопие и костите на Гоце Делчев . Водачът на македонската опозиция в годините на войната Методия Андонов-Ченто, пръв ръководител на Антифашисткото заседание за национално избавление на Македония (АСНОМ), е към този момент в недружелюбност в югославска Македония. Същото следва да се случи и на Отечествен фронт опозицията в България.
Югославската делегация няма нищо срещу да пази България против Гърция сега, в който София е на път да ѝ хариже Пиринска Македония
Докато опозиционният депутат от БЗНС-Никола Петков, Борис Чанджиев, насочва парламентарно запитване към Георги Димитров за течащото броене в Пиринска Македония, а последният бави отговора си с месеци, то югославската делегация няма нищо срещу да пази България против Гърция сега, в който София е на път да ѝ хариже Пиринска Македония.
Тук медалът има и една втора страна. След като е пуснало емисарите на Лазар Колишевски в Пиринска Македония и я има обещана от комунистическа София и Сталин, югославското комунистическо управление няма проблем нито с " българска администрация ", станала по " немска заповед ", нито пък отваря тематиката за депортации на евреи от " новите земи ".
Нещо повече, предвид на по-сетнешни и днешни опити в Скопие да се отхвърли помощта на българската войска за изтласкането на нацистите са забележителни настояванията точно на югославската делегация, че още на 5 октомври 1944 година българското държавно управление е сключило с югославското конвенция за военно съдействие, седмици преди сключването на примирието в края на октомври 1944 година
Кои са в последна сметка триумфите на България в Париж?
В края на Парижката мирна конференция се стига не до попречване на някакво орязване на българска територия. Както видяхме, на претенциите на Гърция никой не гледа съществено, а други действително няма (освен югославските за Пиринска Македония, на които Сталин, Тито и Димитров са се съгласили и за които сега по-скоро Англия, Гърция и опозицията в България са най-големия проблем за реализирането им). България не съумява също да прокара и настояването си за изход на Егейско море посредством възвръщане назад на Западна Тракия.
За триумф може да се счита най-много намаляването на желаните още веднъж от гръцка страна големи репарации
За триумф може да се счита най-много намаляването на желаните още веднъж от гръцка страна големи репарации, като в последна сметка общата сума е понижена от първичните 900 млн. единствено за Гърция на общо 125 млн. Ала нито в началото желаните от Гърция репарации, нито нейните искания за напредване на границата надалеч на север са срещали някакво изключително схващане на конференцията, с цел да избавя Сталин България.
На запазването на границата от 1 януари 1941 година несъмнено не може да се гледа като на огромен триумф. В последна сметка, с изключение на Гърция, и предоставената културна автономност в Горноджумайско, никой комшия няма искания към България. А и двете с Гърция, с разнообразни претекстове оспорват границата от 1 януари 1941 година Но освен Съюз на съветските социалистически републики, в последна сметка и Англия, и Съединени американски щати са срещу гръцките искания и за опазване на границата.
Изводите
Политиката на режима от преди 2 септември 1944 година отежни в прекомерно огромна степен ситуацията на България в края на Втората международна война. Но и Червената войска в България не е избавител, и не е казусът, че е просто окупатор, а че окупира демократична и към този момент антифашистка страна, в която след време ще наложи тоталитарно ръководство от руски вид. Ето за какво паметникът не е друго, с изключение на монумент на тоталитаризма, военщината и унищожаването на демокрацията и многопартийната система в страната.
Що се отнася до българското искане да се обезпечи на България достъп до Бяло море като се върне назад Западна Тракия, то множеството изложени проблеми преди близо 80 години са на път да получат спокойно, цивилизовано и взаимноизгодно решение в хода на българската интеграция в Европейския съюз. Който е бил през уикенди, празници и отпуски последните години до " превзетото " от българи Беломорие, знае защо приказвам.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ