Модераторът на дискусиите - д-р Румена Филипова от Института за

Модераторът на полемиките - доктор Румена Филипова от Института за световни разбори, описа пред Dir.bg повече за четирите панела, които са " История на устойчивостта: Балтийските страни против Русия и Китай ", " Оръжейното потребление на историята и обществените медии ", " Оръжейното потребление на историята и обществените медии ", " Разнообразни гледни точки? Централна Европа дава отговор на властническото предизвикателство " и " Мрежово съдействие, трите морета и пътят напред за Централна и Източна Европа в битката сред демокрацията и автокрацията ".  

Д-р Филипова, първо - за какво е значимо да приказваме по тематиката, която събира редица интернационалните специалисти в София на 19 май?

Защото това е обвързвано с най-големите провокации, които стоят в интернационалната политика като цяло, в международен мащаб, което се свърза и с развитията във вътрешната политика. Тоест в актуалния свят към този момент има неразривна съгласуваност сред световното опълчване сред демокрациите и властническите страни за международния ред, само че също по този начин това се отразява директно и във вътрешната политика на страните и съответно опитите за голямо въздействие в Европа, идващи от Русия и Китай. Затова е доста значимо да имаме един единен и районен отговор в Централна и Източна Европа, защото става по-трудно тези провокации да бъдат преодолявани от страните в независимата им форма. 

Споменахте в предварителния ни диалог, че България във външнополитически проект, изключително що се касае до тези въпроси, е съсредоточена по-скоро върху съседите си от Балканите, до момента в който опитът на прибалтийските страни би бил скъп. 

Абсолютно. По принцип обичайно за България е, че се концентрира във външнополитически проект върху най-близките си съседи от Балканите, което естествено е значимо, само че би трябвало да градим и дипломатически контакти и общи дейности с останалите страни в Централна Източна Европа, с които споделяме сходства, само че също и разлики. 

По отношение на балтийските страни е доста значимо да се отбележат няколко обстоятелството. Първо, те също като България са дребни страни, даже по-малки като територия, също по този начин във връзка с население. Ние постоянно чуваме разказа, че България е дребна страна и надлежно не може да има огромно въздействие и даже независима външна политика, само че в действителност тези страни демонстрират доста ясно, че има и значими субективни фактори, а освен обективните от позиция на размер на страните и че те съумяват да са водачи в нововъведенията, в цифровата сфера, демонстрираха водачество и в помощта си по отношение на Украйна. Това е доста значим образец за България - че една страна може да има огромно влияние в европейски проект без да е наложително това да е обвързвано с размера на територията ѝ.

Също по този начин доста значимо във връзка с външното властническо въздействие е да се покаже, че Литва, Латвия и Естония сами взеха решение през последните години да се отдръпват от самодейността за съдействие 17+1 сред Китай и страните от Централна и Източна Европа и надлежно тя стана 14+1. След това през 2021 година Литва реши да откри дипломатическо съдействие с Тайван с откриването на тайванско посланичество във Вилнюз, което пък докара до доста сериозен дипломатически и стопански отпор от страна на Китай. Но в действителност образецът на Литва сподели, че този стопански и търговски блокаж от страна на Китай може да бъде преодолян и не съставлява екзистенциална опасност за страните, защото сътрудниците от Европа и Америка също оказват помощ. И те помогнаха на Литва да преодолее неналичията. Това е още един образец от Прибалтийските страни. 

И не на последно място - високите им равнища на медийна просветеност, което главно ги подрежда измежду първенците в европейски мащаб. В конференцията ще повдигнем точно тези въпроси, ще обсъдим по какъв начин се реализира тази висока медийна просветеност и устойчивост по отношение на непознатото дезинформационно въздействие. 

Едно от направленията е идентифициране на най-хубави практики на равнище държавни структури и гражданско общество за противопоставяне на медийното въздействие, оказвано от властнически страни. Може би в това отношение в действителност има доста какво да се предприеме на държавно равнище, само че и обществото сякаш би трябвало да е по-ангажирано? 

Абсолютно. И най-много би трябвало да има взаимовръзка сред гражданското общество, от една страна, и държавните структури, от друга. По отношение на гражданското общество, естествено, това са от една страна дейностите на журналистическите организации, които би трябвало още повече да се сплотяват, най-много когато има политически напън против тях. От друга страна, неправителствените организации организират изследвания за дезинформация, медийни трендове, въздействия, има и доста значими начинания за медийна просветеност. Това е на равнище гражданско общество. 

На равнище държавни структури също би трябвало да се вземат значими ограничения. Първо, да се открои значимостта на въпроса за дезинформацията и ефикасната битка с нея. Конкретно за България следва да се изградят стратегически връзки на държавно равнище, посредством които бързо да се реагира на закани, в това число на външни закани и дезинформационни акции, провеждани да вземем за пример от Русия и Китай. И тук е значимо по какъв начин такива държавни структури ще могат да си спомагат с гражданското общество за обмяна на хрумвания, на информация и за създаване в действителност на един общ фронт от всички играчи в тази област за най-ефективно справяне с медийните проблеми. 

Дезинформацията не датира от началото на войната в Украйна, само че събитията там сложиха акцент върху сериозността, с която би трябвало да се борим с това събитие, нали по този начин? 

Със сигурност. Дезинформацията, изключително от Русия и Китай, датира от много по-отдавна - от преди началото на войната през предходната година, само че войната още повече ускори трендовете на съветската дезинформация. Например, за България и за цяла Югоизточна Европа е особено, че съветската дезинфорамция се ускорява в обществените медии изключително. Една от аргументите е, че Европейският съюз спря предаването на канали, които са благосъстоятелност на съветската страна и с цел да компенсира тази липса Русия се насочи още повече към дезинформация в обществените медии и също по този начин още повече употребява дипломатическите си представители за изпълняването на тази роля. А тематично се ускори изключително доста историческата дезинформация. 

В тази връзка, един от четирите панела - " Оръжейното потребление на историята и обществените медии " прави изключително мощно усещане. Подобно събитие звучи рисково и съществено.  

Наистина е по този начин и ние особено ще сложим акцент върху използването на историята в политиката и в медиите, тъй като имаше подценяване на ролята на идентичността, която естествено е обвързвана с исторически тълкования в интернационалните връзки, в политиката. По принцип се приказва най-много за разпределение на запаси и прагматични инструментални подбуди в интернационалните връзки и в политиката, които естествено са значими, само че видяхме, и това е особено за целия свят, че политиката на еднаквост е не по-малко значима и най-ясно това беше показано с войната на Русия против Украйна от предходната година. Видяхме по какъв начин историческите изкривявания и фалшификации и усещанията на един водач за историята на неговата страна и тази на друга страна могат да са причина и причина за пълномащабна инвазия. Така че, считаме, че е доста значимо да разберем по какъв начин се използва историята, от кого, с какви послания и в действителност по какъв начин можем да преодолеем разделения, свързани с интерпретацията на историята и къде е мястото на историческото обучение и позитивното потребление на обществените медии за това обучение.

Визитка:  

Д-р Румена Филипова е ръководител и съосновател на Института за световни разбори. Защитава докторска и магистърска степен по интернационалните връзки в Оксфордския университет, както и бакалавърска степен по политика, логика на психиката и социология в Кеймбриджки университет. Придобива опит в неправителствения бранш като теоретичен помощник в Центъра за проучване на демокрацията и гостуващ откривател в Московския център Карнеги, Полския институт по интернационалните връзки, Центъра за демократични тактики, Чатъм Хаус, Кеймбриджки конгрес за Централна Азия. 

Основните научни ползи на доктор Филипова са свързани с политиката и интернационалните връзки на страните от Централна и Източна Европа със характерен фокус върху въпроси на идентичността, конструктивистката доктрина в интернационалните връзки, медии и дезинформация, властническото въздействие на Русия и Китай в района. Организира и взе участие в необятен набор от конференции и разяснява вътрешно- и външнополитически събития и трендове в национални и интернационалните медии като Българското национално радио, Voice of America, Al Jazeera, Немското национално радио, Süddeutsche Zeitung, Meta (Северна Македония), Emerging Europe.