Моделите за дезинформация се развиват много мащабно, всеки от нас

Моделите за дезинформация се развиват доста огромно, всеки от нас може да бъде измамен, съобщи в изявление за БГНЕС Ирина Недева - публицист от БНР и ръководител на Асоциация на европейските публицисти - България (АЕЖ).

„ Ние към този момент живеем по метод, по който няма по какъв начин да избегнем медиите. Независимо дали някой човек отхвърля да гледа телевизия или да чете вестници, той е обкръжен от информация в доста по-големи количества, в сравнение с преди. Причината за това са интернет и обществените мрежи. С мълниеносна скорост се популяризират клюки, ето за какво хората би трябвало да бъдат медийно грамотни. Трябва да разграничават източниците на информация и да знаят какво употребяват. Казвам употребяват, тъй като това е като с храната - тя може да бъде отровна ", счита журналистът.

Според Ирина Недева има редица „ механизми на заблуждение ", които източниците на дезинформация употребяват.

„ Това може да се случи с огромна лекост, когато е пернат конецът на човешката страст. Точно това се случва в днешния свят. Новините стават прекомерно сензационни. Защо става по този начин? Ами тъй като медиите се надпреварват да бъдат първи, да създадат „ най-вкусното " за изразходване заглавие. Заглавие, което да включва „ ШОК ", „ БОМБА ", „ ПОТРЕС " и други. Именно когато си мощно прочувствен, тогава понижава логическото мислене и хората доста елементарно могат да повярват на чутото или прочетеното ", безапелационна е тя.

„ Другият механизъм е обвързван с това кой произнася новината. Много постоянно, в случай че ние считаме, че една фигура е авторитетна, ние ѝ имаме вяра, без значение дали в изказванията ѝ има несъгласия. Това постоянно се случва при политическите водачи. За това е голям проблем фактът, че доста от тези водачи, надалеч освен в България, си разрешават да приказват небивалици - нездравословни, рискови и подвеждащи изказвания. В очите на техните последователи обаче това е нещо напълно в реда на нещата ", добави още Ирина Недева.

Човек обаче доста по-лесно може да се направлява в полето от дезинформация, безапелационна е тя, в случай че си дава сметка за това кой и за какво залага клопката. Журналистът признава, че един от най-зловредните механизми за правене на дезинформация е, когато тя се комбинира с изцяло достоверни обстоятелства, правещия е още по-трудна за различаване.

Ето за какво тя счита, че тематиката за медийната просветеност е от огромно значение и още в учебно заведение би трябвало да се развиват умения за сериозно мислене. „ Работата е там, че това би трябвало да се случва и за другите генерации. Няма по какъв начин сериозно мислещи деца да се развиват в семейство, където абсолютно се одобряват неща въз основата на всевъзможни вярвания - „ съседката сподели ", „ една жена сподели ", клюки и така нататък По време на епидемията ние виждаме това. Хората се разделиха на доста ярки съперници и последователи на маските. Загуби се средата от хора, които би трябвало да бъдат умерено и рационално тревожни. Важно е още в учебно заведение да има отделено време за образование за това какво съставлява източник на информация, по какъв начин да се ревизира той и по какъв начин да се работи с него ", разяснява още журналистът.

Според нея обаче самите медии също би трябвало да създадат нещо по въпроса. „ Разликата в това дали една медия се оправя добре или не, идва от нейната подготвеност да ревизира обстоятелства. Ако е сбъркала, да се поправя. По-това ще познаем качествените медии - поправят се в точния момент, когато схванат, че нещо не е наред. Беше ми забавно да видя, че в една доста огромна немска медия, употребила фрагменти от спора в Украйна, открива, че е била подведена. След това тази медия направи един доста постоянен отдел от факт-чекъри ", описа Ирина Недева и напомни, че Еврокомисията и различен път е заговаряла за основаване на мрежа от самостоятелни факт-чекърски организации.

„ Да се замисли Европейска комисия по какъв начин да се поощрят обичайните медии, с цел да правят своята работа пълноценно. Те са под страховит напън на пазара. Те бързат и бъркат, главно поради рейтинги, поради изтеглящи се рекламодатели или както е в тази ситуация с медийната среда в България - поради нездрава прегръдка сред бизнес, стопански ползи и държавно управление. Това стопира естествения сериозен инстикт на медиите към ръководещите, а пък там е ключа към разбирането за самостоятелни медии, медиите като куче надзирател ", счита журналистът.

Тя е безапелационна - доверието в медиите пада поради качеството на работата им. Когато се губи доверието в обичайните медии, хората търсят запълване на вакуума. Оттам точно е обяснимо, че те стартират да си запълват осведомителния апетит с различни източници. Те обаче могат да безпределно рискови и подвеждащи, напомня специалистът и признава: „ Стремежът за експедитивност деформира наличието в медиите, няма време даже и за базова инспекция. Медиите би трябвало доста добре да си създадат това пресмятане - да бъдат първи или да бъдат точни ". Ето за какво, счита тя, в актуалната обстановка към COVID-кризата пандемията се е трансформирала в инфодемия.

В тези условия усещане прави и нещо друго - „ Copy-paste " публицистиката. „ Пести запаси, тъй като не изпращаш кореспондент на място, само че може да бъде подвеждаща и насърчава медийния мързел. Това пък носи вреди за имиджа на медиите. Някои държавни управления, освен в България, избират да нямат пряк контакт с публицисти, а да минават през опосредени форми. Пресслужбата изпраща известие или министър-председателят приказва във Facebook, само че никой не може да му зададе въпрос. Там летят сърчица или гневни реакции, само че той не е открит към въпроси ", сподели още журналистът.

За образец тя дава и проблема със спрения достъп на парламентарните кореспонденти до коридорите на Народното събрание. Според нея публицистика, която се базира единствено на публични известия от институции и политиците, не е същинска.