Кристина Верославова: За решенията на момента и изкуството да даваш
Модел, актриса, бакалавър по бизнес от университета в Бирмингам - това е Кристина Верославова. Докато се придвижваме към задните редове в самолета към Марсилия, част от пасажерите обръщат взор към нея и го задържат по-дълго от нормално. Тя с нищо не дава тип да вижда.
Много хора я познават от сериалите “Татковци ” или “Вина ”. Самата аз чух за нея, когато актрисата Силвия Лулчева ми изпрати свое късо видео на британски език. То беше планът ѝ, с който кандидатства за присъединяване в уъркшопа на академията “Лий Страсбърг ” в София - един от най-известните институти по актьорско майсторство в света.
Оказа се, че зад концепцията и организацията стои точно Кристина Верославова.
Новината е огромна, тъй като самият Дейвид Лий Страсбърг, наследник на именития Лий Страсбърг и шеф на института в Лос Анджелис, води класовете в София. Той е и индивидът, който преди 4 години споделя на Кристина: “Защо не останеш в Ел Ей? ”. И тя остава. Към оня миг нищо не подсказва, че ще си разменят функциите и няколко години по-късно тя ще е тази, която ще го кани в София.
Самолетът ни излетява - крайната дестинация е Екс он Прованс, където ни следва да се срещнем с тайните на екобиологията* по покана на NAOS - френския дермокозметичен бранд, който прави най-известната мицеларна вода в света - BIODERMA.
В идващите няколко дни узнавам доста забавни неща - и за света на козметиката - от недостъпната за външни очи лаборатория на NAOS и за работата на моделите, за киното и живота на актьорите.
Въпреки че до ден сегашен снима за марки и има много сполучлива кариера като модел, Кристина не желае да се самоопределя по този начин.
Намира специалността за много егоистична и най-много – не вижда добавената стойност за другите. Оказва се, че в случай че има една движеща мощ за решенията, които Кристина взима, тя е таман да си потребен и скъп за повече хора.
Започва да се снима като модел в тийнейджърските си години. Като множеството значими неща в живота ѝ и това става инцидентно - стопират я на улицата и я питат дали не желае да се опитва.
На 16 отпътува за Италия. От днешна позиция се радва, че майка ѝ тогава е с нея, тъй като “това не са най-приятните среди ” - споделя Кристина.
Работата като модел обаче я води на разнообразни места по света - от Южна Корея и Китай до Италия и Испания. За първи път стартира да се съмнява в бъдещето си като модел, когато е на 17 години. Тогава е частна ученичка - учи и снима по едно и също време.
“Това беше моментът, в който споделих, че не желая моделството да ми е специалност. Не ми харесваше, не се усещах щастлива. И по-късно започнах единствено така наречен direct bookings - вървя да фотографирам за един ден и се връщам. После станах на 18 и не знаех какво желая да върша. ”, споделя Кристина.
Следва една година, в която си дава отмора. Парадоксът е, че отново пътува за фотоси, с цел да изкарва пари, само че в това време мисли какво ѝ се прави в живота напред.
“Бях снимала за Vogue, Glamour, имах първа алтернатива за Prada, от целия свят бяхме останали единствено две девойки. Наистина работех ужасно доста, бяха се хванали да ме развиват, тъй като виждаха че мога доста да работя. Но си споделих: " Не, не желая, не ми харесва ". Те също се пробваха да ме разубедят: " Остани, парадокс, би трябвало да останеш, в случай че останеш, ще изкараш милиони ”. Но аз бях на 18 и изобщо не ме интересуваше какво ще изкарам и просто си потеглих. ”
Основната причина да не се усеща добре в специалността е, че не усеща какво дава на другите и дали изобщо дава нещо.
“При мен очевидно е значимо това да върша неща, които по някакъв метод са смислени, само че освен в персонален проект, а и за останалите. Даже в актьорското майсторство от време на време го чувствам, малко ми е егоистично. Затова и в този момент организацията на уъркшопа на Лий Страсбърг е предизвикателство, което ме кара да се усещам добре, тъй като е за другите, не за мен. ”, продължава Кристина.
Не ѝ харесват нито стандартите за хубост, нито стандартите, свързани с моделската специалност, които са изключително мощни в България.
“Ти си просто едно тяло, нямаш никакъв глас, нищо не зависи от теб, нямаш право на мнение, просто би трябвало да изглеждаш добре, да можеш да позираш и някой различен взема решение ти хубав ли си, не си ли хубав. Което също за мен е доста необичайно - това да се явиш с 200 девойки на кастинг и някой да каже коя е най-красива. Има нещо доста сбъркано за мен, което може да сътвори доста проблеми и несигурности, изключително като си на 15-16. ”
В последна сметка Кристина се записва да учи “Международен бизнес с съветски ” в Бирмингам. В рамките на образованието си прекарва една година в Москва, а след това, откакто приключва, се мести в Лондон, където живее още веднъж една година и работи.
“Не ми хареса Лондон, не беше моето място. Тогава се върнах в България. Една година още веднъж си задавах леко депресарския въпрос " Какво ще върша с живота си? " и тогава пристигна това с актьорското майсторство. Срещнах едни хора, те ми споделяха: “Тук има един курс ” и ей по този начин инцидентно попаднах в Киноцентъра при Зарко Бинев, който го водеше тогава. Абсолютно на смешка, най-малко за мен. ”
Признава, че мисълта за това ѝ е минавала през главата, само че постоянно я прогонвала сама: " Как с актьорско майсторство ще се занимаваш? Нищо не разбираш. Дори една пиеса не си чела. ”
Отива обаче на този курс и там още на втория-третия ден стартира да снима в един италиански сериал. Работа на сет доста ѝ харесва. Тогава си споделя, че може би не е неприятна концепция да учи актьорство по-сериозно. Започва да изследва нещата.
“Имах другари от Съединени американски щати - артисти, в Лондон се бях срещнала с тях, и ги поразпитах. Те ми споделиха или “Страсбърг ”, или “Адлер ”. Избрах " Страсбърг " и просто взех решение, че ще отпътува за там. ”
“Големите решенията в живота ми нормално са доста спонтанни. ”, споделя Кристина.
“Бях на 27, като взех решение, че ще отпътува да изучавам " Актьорско майсторство " в Лос Анджелис, откакто към този момент бях приключила " Бизнес " с Англия и бях работила неща, свързани с бизнес образованието му. С други думи на 27 занапред отивах на другия завършек на света, с цел да изучавам нещо, което знаех, че е доста малко евентуално да се трансформира в специалност, само че не ме интересуваше. Усещах, че това е вярното решение.. "
Приемат я в Института по спектакъл и кино " Лий Страсбърг ", минава една година и като приключва синът на Лий Страсбърг – Дейвид, организира диалог с нея, в който я поучава да не се прибира в България. Мнението му е, че би трябвало да остане в Америка и че си коства да опита.
“Каза ми: “Остани, тъй като ще е грехота да не останеш, имаш капацитет да се развиваш като актриса. Ако се прибереш в България, в никакъв случай няма да се върнеш повече в Съединени американски щати ”.
И по този начин Кристина взима решение да остане, макар че има билет за самолета за след седмица.
Няма работна виза, нито пари. Няма и другари, не познава съвсем никого.
“Но останах, работех по три-четири работи дневно. Работех незаконно несъмнено над половин година - гледане на бебета, разхождане на кучета, всичко. Просто трябваше да изкарвам пари. Междувременно си подготвях документите за работна виза ”.
В края на краищата взима виза, само че настъпва Covid и всичко затваря.
Въпреки това Кристина не се отхвърля. “Изкарах Covid там първата година. Имах си другар, занимавах се театрално продуцентство. Още преди Covid правехме едни постановки.
Започнах всички тези неща с безспорната концепция да остана там и да се развъртвам.
Идва обаче Коледа. Дядо ѝ се разболява доста тежко и тя си прибира във Варна. Остава в България няколко месеца.
Животът още веднъж има други проекти за нея. Викат я на кастинг за сериала " Татковци " и я избират. Снимките са 9 месеца, в които тя би трябвало да реши дали да живее тук или да се върне в Америка.
“Не ме е бивало в никакъв случай в това да начертавам проекти, последвам по-скоро чувството си на момента - това, което усещам, че е вярно, дори в профил да наподобява неуместно. ”
Америка обаче ѝ дава освен практическото обучение, само че и нови хрумвания.
Вижда, че, един път приключили, актьорите в България нямат доста благоприятни условия да не престават да се развиват и да се образоват, каквато е практиката в Съединени американски щати, в Англия. Там се провеждат доста уъркшопи на най-различни учители, тъй че артистът от една страна да може да опитва разнообразни способи, само че и да се държи във форма. Това я предизвика да работи. Годините в университета в Бирмингам си споделят думата и Кристина провежда първия уъркшоп с академия “Лий Страсбърг ”.
“В началото имаше скептично отношение генерално, тъй като никой не ме познава коя съм аз, не съм учила тук в НАТФИЗ, а фотографирам, ще върша уъркшоп. Но откакто мина самият уъркшоп, всички бяха доста удовлетворени. ”
В първото издание се записват одобрени имена като Калин Врачански, Ирен Кривошиева, както и Стефани Ивайло, която е от по-новите лице.
Кандидатстват над 200 индивида за група от 16. Селекцията се прави от самите преподаватели. Това, което прави усещане на Кристина е, че има артисти, които са работещи и одобрени, само че от време на време не ги избират, а в това време харесват и изцяло нови лица, без опит.
“Не се съпернича с НАТФИЗ, нито с Киноцентъра. Просто това е още една алтернатива за актьорите да се учат или развиват. ”, продължава Кристина Верославова и даже прибавя, че тази организационна и концептуална работа в прочут смисъл ѝ е по-интересна от актьорското майсторство.
“Доставя ми доста по-голямо наслаждение, когато направя нещо, което дава и има смисъл за други хора, вместо аз да отида и да снима нещо. Като се прибера след фотоси не се усещам изключително задоволена, само че когато върших първия уъркшоп, бях същински щастлива. Почувствах, че това, което върша, в действителност има смисъл.
Тази година е вторият - Кристина е към този момент по-опитна и уверена.
Докато сме в Екс он Прованс, посещаваме фабриката на Bioderma, NAOS и Esthedem. И ние участваме в уъркшопи, само че не за актриси, а за най-новия продукта на Esthederm - Ageproteom. Групата ни е огромна - има хора от цяла Европа. Част от тях са професионални инфлуенсъри, хърватката е модел. Кристина поддържа връзка елементарно с тях, с възприятие за комизъм и любознание към работата на другите.
Подхожда с почитание към всички, само че сигурно знае, че не желае да е инфлуенсър. Смята, че доста постоянно не е откровено.
“Като си инфлуенсър, с личността си заставаш зад някакви артикули, препоръчваш ги на хората с концепцията, че те ти се доверяват. Имам морална алтернатива да кажа за нещо, че е ужасно, в случай че то не е или в случай че нямам никаква концепция дали е. За мен това е вътрешен спор, който не ми разрешава да го направя. ”
Докато снима “Татковци ”, Кристина получава покана от Виктор Божинов да се снима в сериала “Вина ”. В началото се тормози, като схваща какъв ще е актьорският екип, тъй като е с минимум опит. Но когато стартират фотосите, страхът се изпарява.
“Основно снимах със Зомбори и с Телбис. Мина ми и дори беше прелестно, тъй като с тях се работи доста добре, доста елементарно. ”
За актьорската специалност Кристина има също своите морални граници.
“Смятам, че е доста значимо артистът да има хигиена, тъй като след това хората те асоциират с ролите… никой не мисли кой е режисьорът или кой е продуцентът. Актьорите са лицата, те са отговорни, в случай че филмът е слаб. Отделно, това е изкуство. Ти изразяваш себе си и по някакъв метод би трябвало това, което тръгваш да снимаш, да ти приказва нещо, да ти стане забавно, да те предизвика. Ако го правиш, просто тъй като искаш да си на екран, да те дават по малкия екран и да си прочут, това за мен не е смисълът на специалността ”.
Като се връща обратно и прави персоналната си равносметка, Кристина си спомня, че постоянно е обичала да влиза в роля.
“За самата мен възприятието е доста забавно. От дребна обожавах да се обличам с облеклата на баба ми, татко ми, майка ми, да подражавам хора, да си изобретявам обстановки, в които попадат, постоянно ми е било любопитно. Много мощно се въздействам от хората към мен, изключително в случай че някой ми стане забавен и незабелязано си отнемам мимиките и жестовете му. И без да се чувствам се пипвам по какъв начин ги употребявам в разнообразни моменти. Шизофренно е малко, тъй като доста хора по едно и също време превключват в главата ти ”
Въпреки че в никакъв случай не си е мислила, че ще живее в България, тъй като потегля по света от 15-годишна, в този момент на Кристина ѝ харесва. Смята, че има огромна смяна и тя е за положително. Среща доста забавни хора, такива, които вършат в действителност смислени неща и изобщо не усеща да ѝ липсва някаква среда да вземем за пример, която е имала на открито.
Единственото, което дефинира като лек недостиг, това е мащабът. “Тук доста по-бързо можеш да стигнеш до тавана на това, с което се занимаваш и оттова нататък този обсег доста ми липсва. Но другояче в този момент към този момент не мога да си показва да пребивавам на друго място ”, споделя тя.
От известно време работи и по още един план - " Предизвикателството ", дружно с Ники Мутафчиев.
С него си приказват за това, че отвън София няма достъп до обучение, още по-малко до кинообразование, изключително за младежи.
“Ники беше един от първите хора, с които се срещнах, когато се върнах, тъй като ни свързаха общи познати от Съединени американски щати. Той също е част и от организацията на уъркшопа на “Страсбърг ”. Правили сме и други планове дружно.
Говорихме си, че липсват такива неща - да вземем за пример, аз бях в Бургас и там бяха организирали предприемачески уъркшоп за младежи. Бяха поканени всевъзможни ментори, лектори. После му разказвах и си споделих: " Защо няма нещо такова за кино, тези деца да се предизвикат креативен, да речем? "
След този диалог потегля планът. Миналата година от Бургас, след това Варна. С поддръжката на Национален фонд " Култура " и Националния кино център става народен – в 14 града в България.
“Образованието от Бирмингам ми оказва помощ, хилядите курсови работи също. Пиша си плановете и след това си ги работя ”, споделя Кристина. И се майтапи с астралната си карта: “Аз съм зодия Дева с доста планети в Козирог. Административното ми харесва, няма проблем ”, смее се тя.
На въпроса дали има нови хрумвания, дава отговор утвърдително.
“Пак желая да давам на другите. Това ми се прави. Имам няколко хрумвания, в разнообразни посоки. Едната е обвързвана с танци, тъй като аз от дребна се занимавам със спортни танци. Майка ми искаше да ме запише на доста неща, с цел да не си изгубвам времето. Ходех на тенис, на танци, всевъзможни други уроци. Сестра ми също се занимава професионално с танци, тя в никакъв случай не е имала съмнения какво да прави в живота си, за разлика от мен. Аз занапред в този момент мисля, че стартирам да се ориентирам какво желая да върша. ”
Всъщност това, което прави Кристина щастлива, е изкуството. Едва когато го позволява в живота си, намира това, което постоянно ѝ е липсвало.
Казва, че за наслаждение - работи. Просто работата ѝ e наслаждение. Няма миг, в който да въздъхва: “Ох, в този момент това би трябвало да го направя ".
Не харесва арогантността, възприятието за благосъстоятелност, хора, които се възползват от слабостите на другите.
“И егото не одобрявам, само че то се подразбира. ”
*Екобиология е идея на NAOS, която се базира на разбирането, че кожата е неповторима екосистема. Целта на всички артикули от семейсттвото на NAOS (BIODERMA, Esthederm и Etat Pur) e да укрепва естествените ѝ защитни механизми. Нашата кожа е жив свят, а екобиологията я пази.
Локация: Национален тенис ОББ център
Гаредроб:
Козметика:,
Грим: Росина Георгиева
Фотограф: Мирослава Дерменджиева
Много хора я познават от сериалите “Татковци ” или “Вина ”. Самата аз чух за нея, когато актрисата Силвия Лулчева ми изпрати свое късо видео на британски език. То беше планът ѝ, с който кандидатства за присъединяване в уъркшопа на академията “Лий Страсбърг ” в София - един от най-известните институти по актьорско майсторство в света.
Оказа се, че зад концепцията и организацията стои точно Кристина Верославова.
Новината е огромна, тъй като самият Дейвид Лий Страсбърг, наследник на именития Лий Страсбърг и шеф на института в Лос Анджелис, води класовете в София. Той е и индивидът, който преди 4 години споделя на Кристина: “Защо не останеш в Ел Ей? ”. И тя остава. Към оня миг нищо не подсказва, че ще си разменят функциите и няколко години по-късно тя ще е тази, която ще го кани в София.
Самолетът ни излетява - крайната дестинация е Екс он Прованс, където ни следва да се срещнем с тайните на екобиологията* по покана на NAOS - френския дермокозметичен бранд, който прави най-известната мицеларна вода в света - BIODERMA.
В идващите няколко дни узнавам доста забавни неща - и за света на козметиката - от недостъпната за външни очи лаборатория на NAOS и за работата на моделите, за киното и живота на актьорите.
Въпреки че до ден сегашен снима за марки и има много сполучлива кариера като модел, Кристина не желае да се самоопределя по този начин.
Намира специалността за много егоистична и най-много – не вижда добавената стойност за другите. Оказва се, че в случай че има една движеща мощ за решенията, които Кристина взима, тя е таман да си потребен и скъп за повече хора.
Започва да се снима като модел в тийнейджърските си години. Като множеството значими неща в живота ѝ и това става инцидентно - стопират я на улицата и я питат дали не желае да се опитва.
На 16 отпътува за Италия. От днешна позиция се радва, че майка ѝ тогава е с нея, тъй като “това не са най-приятните среди ” - споделя Кристина.
Работата като модел обаче я води на разнообразни места по света - от Южна Корея и Китай до Италия и Испания. За първи път стартира да се съмнява в бъдещето си като модел, когато е на 17 години. Тогава е частна ученичка - учи и снима по едно и също време.
“Това беше моментът, в който споделих, че не желая моделството да ми е специалност. Не ми харесваше, не се усещах щастлива. И по-късно започнах единствено така наречен direct bookings - вървя да фотографирам за един ден и се връщам. После станах на 18 и не знаех какво желая да върша. ”, споделя Кристина.
Следва една година, в която си дава отмора. Парадоксът е, че отново пътува за фотоси, с цел да изкарва пари, само че в това време мисли какво ѝ се прави в живота напред.
“Бях снимала за Vogue, Glamour, имах първа алтернатива за Prada, от целия свят бяхме останали единствено две девойки. Наистина работех ужасно доста, бяха се хванали да ме развиват, тъй като виждаха че мога доста да работя. Но си споделих: " Не, не желая, не ми харесва ". Те също се пробваха да ме разубедят: " Остани, парадокс, би трябвало да останеш, в случай че останеш, ще изкараш милиони ”. Но аз бях на 18 и изобщо не ме интересуваше какво ще изкарам и просто си потеглих. ”
Основната причина да не се усеща добре в специалността е, че не усеща какво дава на другите и дали изобщо дава нещо.
“При мен очевидно е значимо това да върша неща, които по някакъв метод са смислени, само че освен в персонален проект, а и за останалите. Даже в актьорското майсторство от време на време го чувствам, малко ми е егоистично. Затова и в този момент организацията на уъркшопа на Лий Страсбърг е предизвикателство, което ме кара да се усещам добре, тъй като е за другите, не за мен. ”, продължава Кристина.
Не ѝ харесват нито стандартите за хубост, нито стандартите, свързани с моделската специалност, които са изключително мощни в България.
“Ти си просто едно тяло, нямаш никакъв глас, нищо не зависи от теб, нямаш право на мнение, просто би трябвало да изглеждаш добре, да можеш да позираш и някой различен взема решение ти хубав ли си, не си ли хубав. Което също за мен е доста необичайно - това да се явиш с 200 девойки на кастинг и някой да каже коя е най-красива. Има нещо доста сбъркано за мен, което може да сътвори доста проблеми и несигурности, изключително като си на 15-16. ”
В последна сметка Кристина се записва да учи “Международен бизнес с съветски ” в Бирмингам. В рамките на образованието си прекарва една година в Москва, а след това, откакто приключва, се мести в Лондон, където живее още веднъж една година и работи.
“Не ми хареса Лондон, не беше моето място. Тогава се върнах в България. Една година още веднъж си задавах леко депресарския въпрос " Какво ще върша с живота си? " и тогава пристигна това с актьорското майсторство. Срещнах едни хора, те ми споделяха: “Тук има един курс ” и ей по този начин инцидентно попаднах в Киноцентъра при Зарко Бинев, който го водеше тогава. Абсолютно на смешка, най-малко за мен. ”
Признава, че мисълта за това ѝ е минавала през главата, само че постоянно я прогонвала сама: " Как с актьорско майсторство ще се занимаваш? Нищо не разбираш. Дори една пиеса не си чела. ”
Отива обаче на този курс и там още на втория-третия ден стартира да снима в един италиански сериал. Работа на сет доста ѝ харесва. Тогава си споделя, че може би не е неприятна концепция да учи актьорство по-сериозно. Започва да изследва нещата.
“Имах другари от Съединени американски щати - артисти, в Лондон се бях срещнала с тях, и ги поразпитах. Те ми споделиха или “Страсбърг ”, или “Адлер ”. Избрах " Страсбърг " и просто взех решение, че ще отпътува за там. ”
“Големите решенията в живота ми нормално са доста спонтанни. ”, споделя Кристина.
“Бях на 27, като взех решение, че ще отпътува да изучавам " Актьорско майсторство " в Лос Анджелис, откакто към този момент бях приключила " Бизнес " с Англия и бях работила неща, свързани с бизнес образованието му. С други думи на 27 занапред отивах на другия завършек на света, с цел да изучавам нещо, което знаех, че е доста малко евентуално да се трансформира в специалност, само че не ме интересуваше. Усещах, че това е вярното решение.. "
Приемат я в Института по спектакъл и кино " Лий Страсбърг ", минава една година и като приключва синът на Лий Страсбърг – Дейвид, организира диалог с нея, в който я поучава да не се прибира в България. Мнението му е, че би трябвало да остане в Америка и че си коства да опита.
“Каза ми: “Остани, тъй като ще е грехота да не останеш, имаш капацитет да се развиваш като актриса. Ако се прибереш в България, в никакъв случай няма да се върнеш повече в Съединени американски щати ”.
И по този начин Кристина взима решение да остане, макар че има билет за самолета за след седмица.
Няма работна виза, нито пари. Няма и другари, не познава съвсем никого.
“Но останах, работех по три-четири работи дневно. Работех незаконно несъмнено над половин година - гледане на бебета, разхождане на кучета, всичко. Просто трябваше да изкарвам пари. Междувременно си подготвях документите за работна виза ”.
В края на краищата взима виза, само че настъпва Covid и всичко затваря.
Въпреки това Кристина не се отхвърля. “Изкарах Covid там първата година. Имах си другар, занимавах се театрално продуцентство. Още преди Covid правехме едни постановки.
Започнах всички тези неща с безспорната концепция да остана там и да се развъртвам.
Идва обаче Коледа. Дядо ѝ се разболява доста тежко и тя си прибира във Варна. Остава в България няколко месеца.
Животът още веднъж има други проекти за нея. Викат я на кастинг за сериала " Татковци " и я избират. Снимките са 9 месеца, в които тя би трябвало да реши дали да живее тук или да се върне в Америка.
“Не ме е бивало в никакъв случай в това да начертавам проекти, последвам по-скоро чувството си на момента - това, което усещам, че е вярно, дори в профил да наподобява неуместно. ”
Америка обаче ѝ дава освен практическото обучение, само че и нови хрумвания.
Вижда, че, един път приключили, актьорите в България нямат доста благоприятни условия да не престават да се развиват и да се образоват, каквато е практиката в Съединени американски щати, в Англия. Там се провеждат доста уъркшопи на най-различни учители, тъй че артистът от една страна да може да опитва разнообразни способи, само че и да се държи във форма. Това я предизвика да работи. Годините в университета в Бирмингам си споделят думата и Кристина провежда първия уъркшоп с академия “Лий Страсбърг ”.
“В началото имаше скептично отношение генерално, тъй като никой не ме познава коя съм аз, не съм учила тук в НАТФИЗ, а фотографирам, ще върша уъркшоп. Но откакто мина самият уъркшоп, всички бяха доста удовлетворени. ”
В първото издание се записват одобрени имена като Калин Врачански, Ирен Кривошиева, както и Стефани Ивайло, която е от по-новите лице.
Кандидатстват над 200 индивида за група от 16. Селекцията се прави от самите преподаватели. Това, което прави усещане на Кристина е, че има артисти, които са работещи и одобрени, само че от време на време не ги избират, а в това време харесват и изцяло нови лица, без опит.
“Не се съпернича с НАТФИЗ, нито с Киноцентъра. Просто това е още една алтернатива за актьорите да се учат или развиват. ”, продължава Кристина Верославова и даже прибавя, че тази организационна и концептуална работа в прочут смисъл ѝ е по-интересна от актьорското майсторство.
“Доставя ми доста по-голямо наслаждение, когато направя нещо, което дава и има смисъл за други хора, вместо аз да отида и да снима нещо. Като се прибера след фотоси не се усещам изключително задоволена, само че когато върших първия уъркшоп, бях същински щастлива. Почувствах, че това, което върша, в действителност има смисъл.
Тази година е вторият - Кристина е към този момент по-опитна и уверена.
Докато сме в Екс он Прованс, посещаваме фабриката на Bioderma, NAOS и Esthedem. И ние участваме в уъркшопи, само че не за актриси, а за най-новия продукта на Esthederm - Ageproteom. Групата ни е огромна - има хора от цяла Европа. Част от тях са професионални инфлуенсъри, хърватката е модел. Кристина поддържа връзка елементарно с тях, с възприятие за комизъм и любознание към работата на другите.
Подхожда с почитание към всички, само че сигурно знае, че не желае да е инфлуенсър. Смята, че доста постоянно не е откровено.
“Като си инфлуенсър, с личността си заставаш зад някакви артикули, препоръчваш ги на хората с концепцията, че те ти се доверяват. Имам морална алтернатива да кажа за нещо, че е ужасно, в случай че то не е или в случай че нямам никаква концепция дали е. За мен това е вътрешен спор, който не ми разрешава да го направя. ”
Докато снима “Татковци ”, Кристина получава покана от Виктор Божинов да се снима в сериала “Вина ”. В началото се тормози, като схваща какъв ще е актьорският екип, тъй като е с минимум опит. Но когато стартират фотосите, страхът се изпарява.
“Основно снимах със Зомбори и с Телбис. Мина ми и дори беше прелестно, тъй като с тях се работи доста добре, доста елементарно. ”
За актьорската специалност Кристина има също своите морални граници.
“Смятам, че е доста значимо артистът да има хигиена, тъй като след това хората те асоциират с ролите… никой не мисли кой е режисьорът или кой е продуцентът. Актьорите са лицата, те са отговорни, в случай че филмът е слаб. Отделно, това е изкуство. Ти изразяваш себе си и по някакъв метод би трябвало това, което тръгваш да снимаш, да ти приказва нещо, да ти стане забавно, да те предизвика. Ако го правиш, просто тъй като искаш да си на екран, да те дават по малкия екран и да си прочут, това за мен не е смисълът на специалността ”.
Като се връща обратно и прави персоналната си равносметка, Кристина си спомня, че постоянно е обичала да влиза в роля.
“За самата мен възприятието е доста забавно. От дребна обожавах да се обличам с облеклата на баба ми, татко ми, майка ми, да подражавам хора, да си изобретявам обстановки, в които попадат, постоянно ми е било любопитно. Много мощно се въздействам от хората към мен, изключително в случай че някой ми стане забавен и незабелязано си отнемам мимиките и жестовете му. И без да се чувствам се пипвам по какъв начин ги употребявам в разнообразни моменти. Шизофренно е малко, тъй като доста хора по едно и също време превключват в главата ти ”
Въпреки че в никакъв случай не си е мислила, че ще живее в България, тъй като потегля по света от 15-годишна, в този момент на Кристина ѝ харесва. Смята, че има огромна смяна и тя е за положително. Среща доста забавни хора, такива, които вършат в действителност смислени неща и изобщо не усеща да ѝ липсва някаква среда да вземем за пример, която е имала на открито.
Единственото, което дефинира като лек недостиг, това е мащабът. “Тук доста по-бързо можеш да стигнеш до тавана на това, с което се занимаваш и оттова нататък този обсег доста ми липсва. Но другояче в този момент към този момент не мога да си показва да пребивавам на друго място ”, споделя тя.
От известно време работи и по още един план - " Предизвикателството ", дружно с Ники Мутафчиев.
С него си приказват за това, че отвън София няма достъп до обучение, още по-малко до кинообразование, изключително за младежи.
“Ники беше един от първите хора, с които се срещнах, когато се върнах, тъй като ни свързаха общи познати от Съединени американски щати. Той също е част и от организацията на уъркшопа на “Страсбърг ”. Правили сме и други планове дружно.
Говорихме си, че липсват такива неща - да вземем за пример, аз бях в Бургас и там бяха организирали предприемачески уъркшоп за младежи. Бяха поканени всевъзможни ментори, лектори. После му разказвах и си споделих: " Защо няма нещо такова за кино, тези деца да се предизвикат креативен, да речем? "
След този диалог потегля планът. Миналата година от Бургас, след това Варна. С поддръжката на Национален фонд " Култура " и Националния кино център става народен – в 14 града в България.
“Образованието от Бирмингам ми оказва помощ, хилядите курсови работи също. Пиша си плановете и след това си ги работя ”, споделя Кристина. И се майтапи с астралната си карта: “Аз съм зодия Дева с доста планети в Козирог. Административното ми харесва, няма проблем ”, смее се тя.
На въпроса дали има нови хрумвания, дава отговор утвърдително.
“Пак желая да давам на другите. Това ми се прави. Имам няколко хрумвания, в разнообразни посоки. Едната е обвързвана с танци, тъй като аз от дребна се занимавам със спортни танци. Майка ми искаше да ме запише на доста неща, с цел да не си изгубвам времето. Ходех на тенис, на танци, всевъзможни други уроци. Сестра ми също се занимава професионално с танци, тя в никакъв случай не е имала съмнения какво да прави в живота си, за разлика от мен. Аз занапред в този момент мисля, че стартирам да се ориентирам какво желая да върша. ”
Всъщност това, което прави Кристина щастлива, е изкуството. Едва когато го позволява в живота си, намира това, което постоянно ѝ е липсвало.
Казва, че за наслаждение - работи. Просто работата ѝ e наслаждение. Няма миг, в който да въздъхва: “Ох, в този момент това би трябвало да го направя ".
Не харесва арогантността, възприятието за благосъстоятелност, хора, които се възползват от слабостите на другите.
“И егото не одобрявам, само че то се подразбира. ”
*Екобиология е идея на NAOS, която се базира на разбирането, че кожата е неповторима екосистема. Целта на всички артикули от семейсттвото на NAOS (BIODERMA, Esthederm и Etat Pur) e да укрепва естествените ѝ защитни механизми. Нашата кожа е жив свят, а екобиологията я пази.
Локация: Национален тенис ОББ център
Гаредроб:
Козметика:,
Грим: Росина Георгиева
Фотограф: Мирослава Дерменджиева
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ