Залезът на либералните тълпи
Модата не е просто пазар. Тя е и културно огледало
Борислав Цеков Доц. доктор Борислав Цеков, Консервативен конгрес, „ Труд “
През последното десетилетие демократичните тълпи – насъсквани от либералстващи инфлуенсъри, идеолози, медийни и корпоративни деятели – се трансфораха във форма на културен тероризъм. Под знамето на “толерантността ” те постановяваха назадничавост и крещяха против несъгласните на своя “майчин език ” – езикът на омразата.
Под претекст за „ инклузивност “ те изключваха всички, които не се подчиняват на новата цензура – политическата уместност. Токсична среда, в която несъгласието с демократичната навалица се санкционира с „ гражданска гибел “.
Истинската независимост значи правото да бъдеш друг.
Но токсичната демократична навалица ненавижда плурализма, а изисква послушание и смирение пред самозваните си престижи и техните обсесии. Те не спорят, а „ анулират “ и дехуманизират. Не убеждават, а сочат с пръст. От реформатори се трансфораха в рекетьори – инструмент на страха, а не на напредъка.
Зад фасадата на демократичните тълпи се крие патологично предпочитание за власт – власт над езика, над мисленето, над нормалността. Това е новият авторитаризъм на нашето време – без казарми и оръжие, само че с хаштагове и линч в действително време. Само че от време на време една елементарна реклама споделя повече от 100 политически заявления и още толкоз социологически изследвания.
Актуалната акция на емблематичния фешън колос *American Eagle* със слогана „ Sydney Sweeney has great jeans “ („ Сидни Суини има страхотни дънки “)
се оказа не просто отличен маркетингов ход. Превърна се в огромна културна манифестация, в самобитна „ декларация на независимостта “. В мощна противоотрова против токсичните демократични тълпи, които през последното десетилетие не стопираха да мародерстват и тормозят обществото в устрема си да подчинят всичко и всеки на своя ценностен диктат. Един символен и безапелационен удар против натрапваната от тях надмощие на подправената „ пробудена “ (woke) хармония, която се опитваше да приспи нормалността. Естетика на маниакалните обсесии и джендър-сбърканящината, с които глобалисткият постмодернизъм искаше да колонизира съзнанието ни.
Какво виждаме в тази реклама? Две неща. Млада актриса с класическа женственост, надалеч от нападателните медийни структури, които подменят понятието за жена. Не икона на woke идея, не създание с неуточнен джендър, покрито с татуировки като новозеландски маор, със зелена коса и нос, продупчен от обеци. А облика на жена, която символизира обичайна американска еднаквост. И второто – виждаме дънки. Този елементарен, само че иконичен културен артефакт на американския дух.
Дънките са либерален и повсеместен код на свободата – от миньорите и каубойското ранчо, през хипи придвижването, до актуалния махленски изискан.
Кампанията на American Eaglе в действителност се връща към това, което Америка постоянно е била – просвета, построена върху индивидуализма, къртовския труд, триумфа и уважението към корените. „ Great jeans “ не е единствено каламбур – това е отпратка към генетичния код на Свободата, към достоверното, към американското – такова, каквото се разпознава по целия свят и пленява мозъците и сърцата на генерации.
Тази реклама не се срами от женствеността, от биологията, от действителността.
Тя не борави със „ обществени структури “, а с истини и обстоятелства. И по тази причина печели – означи внезапен скок в онлайн продажбите, корпоративните акции полетяха нагоре.
Така, пред очите ни, се разигра алегоричен конфликт сред два свята – светът от рекламата на American Eagle със Синди Суини от 2025 година и светът от рекламата на Bud Light с трансджендъра Дилън Мълвейни от 2023 година Първият е свят на идентичността, на действителността, на културната последователност и естетическата целокупност. Вторият – свят на идеологическа дехуманизация и неистина, в който личността предстои на изтриване, в случай че не одобри диктата на конюнктурната демократична доктрина. Именно този конфликт сподели кое резонира с всеобщото схващане – American Eagle победи не с вик, а с културен усет; не с експанзия, а с естетическа истина. Светът на Bud Light, облечен в транс-активизъм и псевдоморално театралничене, се срина под тежестта на личния си фалш и двуличие.
Woke рекламата на Bud Light, която регистрира двуцифрени спадове и докара тази в миналото извънредно известна бира до същинска злополука
– притежателят Anheuser-Busch InBev претърпя астрономически загуби, а над 60% от обичайните консуматори на Bud Light обявиха в изследвания, че се усещат „ комплицирани или афектирани “ от посланието на акцията. Не тъй като някой желае да лиши транс деятелите от право на изложение и наличие. А тъй като се опитваха силово да монополизират общественото пространство благодарение на корпоративния конформизъм, потискайки всяко различно обръщение като „ ретроградно “, „ погрешно “ и „ дискриминационно “.
Модата не е просто пазар. Тя е и културно огледало. И когато това огледало стартира да отразява безумия, народът му обръща тил – не с яд, а с неуважение. И замахва с „ невидимата ръка “ на пазара.
Кампанията на American Eagle със Сидни Суини е знак, че американската нация излиза от стъписването пред експанзията на демократичните тълпи.
Времето на маркетинга посредством морална пренебрежителност и обществено инженерство отминава. Хората желаят същински знаци, които не се срамят от себе си. Затова Сидни Суини и нейните „ great jeans “ са повече от добра реклама – те са удостоверение, че борбата за Свободата не е изгубена.
Мащабният отзив и навлизане на тази рекламна акция, както и всеобщата и въодушевена поддръжка за нея, демонстрира недвусмислено, че крясъкът на демократичните тълпи, който доскоро съсипваше необмислено човешки ориси и корпоративни репутации, през днешния ден към този момент има маргинално значение. В този смисъл „ Сидни Суини има страхотни дънки “ има резултат и на ново културно себеутвърждаване. Защото е заредена със същия подтик, който лежи в основата на американската национална традиция – свободата на личността против идеологическата робия. Припомня, че истината продава; че хубостта не е закононарушение и че свободата не е благосъстоятелност на истеричните малцинства от фанатизирани и нападателни демократични морализатори и woke-активисти.
Днес сме очевидци на залеза на демократичните тълпи не като политическа група, а като психосоциален феномен, който натрапи своите фрустрации и нагони като норма на обществен авторитет и обществено деяние. Тези тълпи, захранени от постмодерната словосъчетание за „ обществена правдивост “, се пробваха да осъществят самобитен демократичен „ глайхшалтунг “ – онази силово налагана унификация на обществото от времето на националсоциализма.
Те желаеха свят без инакомислие и без нюанси.
Свят на тотално отказване на действителността в името на мислени структури и групови страсти. Въобразен свят, откъснат от ценностните котви, които образуват човешкото съществуване от хилядолетия – Бог, семейство, татковина. Свят, в който да си бял, хетеросексуален и родолюбец, да се гордееш, че си същински, а не утопичен мъж или жена, е „ расизъм “ и „ екстремизъм “, който предстои на изкорeняване. Под маската на „ обществена правдивост “ те трансфораха обществените мрежи в сцена за линчуване, корпорациите – в платформи за идеологическо принуждение, а културата – в поле за автоцензура.
Но като всяка навалица и демократичната навалица има една фундаментална уязвимост: тя не мисли, а се движи от прочувствени импулси. И когато се изчерпа следващият възторг, който я активизира, а от ден на ден хора се изморят от непрекъснатата насила да бъдат „ верни “ и „ одобрявани “ от демократичната навалица, с цел да имат право на публично битие – тогава стартира завръщането към нормалността. В началото на това завръщане беше доктрината „ Тръмп “.
Благодаря ви за вниманието по този въпрос.
