Възходът на дигиталния портфейл
Модата да се пазари в интернет в композиция със страха от Covid-19 даде неочакван подтик на цифровите заплащания. И единствено за година от диалози за съответни артикули преминахме на тематиката за цифровите портфейли. Така модата стана нещо като всекидневна дреха, а компютърът и мобилният телефон са по-скоро други възможности през къде да мине заплащането.
Именно по тази причина може да приказваме за напредък на цифровите портфейли - технология, която обезпечава сигурен и комфортен метод за заплащане както на потребителите, по този начин и на търговците. Всъщност дигиталният портфейл е приложение за разплащане, което се свързва с банкова сметка, с цел да се извърши трансакцията. Тези приложения обединяват опциите за онлайн покупки, безконтактни заплащания в магазина и връщане на пари в брой. Някои от тях даже разрешат изтегляне от определени банкомати. Важно е да се означи, че множеството портфейли могат да държат няколко карти по едно и също време, което е значително преимущество пред една електронна разплащателна услуга. Не се изисква и непрекъснато въвеждане на номера на пластиката, когато искаш да извършиш заплащане, което е меко казано досадно.
Повечето търговци на дребно у нас вече имат обновени терминали за заплащане, които са съвместими с безконтактни заплащания като мобилни портфейли и безконтактни карти, само че част от тях очевидно избират кеша и под друг предлог съвсем напълно отхвърлят опциите за цифрово заплащане.
Въпреки това, съгласно доклад на консултантската и одиторска компания " ПрайсуотърхаусКупърс " (PWC), глобалният размер на безкасовите заплащания е повишен с 49%, като 89% от участвалите в анкетата им настояват, че електронната търговия ще продължи да нараства.
Друго скорошно изследване откри, че 2.8 милиарда консуматори в международен мащаб разполагат с цифров портфейл, като прогнозите са, че тази цифра ще нарасне до 4.8 милиарда до края на 2025 година.
Както се споделя в този момент е точният миг за настъплението в тази ниша. Очевидно е, че банките опериращи в България нападателно следват тази наклонност, защото в последните две години редица кредитни институции и снабдители на платежни услуги или внедриха портфейлите на Гугъл Pay и Apple Pay или непосредствено разработиха свои собствени дигитални портфейли.
У нас портфейлът на Apple Pay ползват Централна кооперативна банка, " Пощенска банка ", Fibank, " Райфайзенбанк България ", " Уникредит Булбанк ", iCard, Curve, Monese, Payhawk, Paynetics, Paysera, Revolut, Viva Wallet и Wise.
През септември приложението Гугъл Pay бе пуснато свободно за всички консуматори в България, а преди този момент то бе налично единствено посредством медиатори като " Обединена българска банка ", ЦКБ, Revolut, Curve и Transferwise.
Отделно, лични цифрови портфейли оферират и водещи на пазара банки като " Уникредит Булбанк ", " Пощенска банка ", " Райфайзенбанк България ", ПИБ (чрез дъщерното си сдружение MyFin), Българо-американска кредитна банка .
Основната цел на всяка банка или компания за платежни услуги, която предлага цифров портфейл, е да направи процеса на заплащане безпроблемен и безвреден както за потребителите, по този начин и за търговците. За специалистите е пределно ясно, че потребителите не харесват комплицираните интервенции, в които би трябвало да минават през голям брой процедури, с цел да извършат заплащане.
Повечето снабдители на платежни решения осъзнават какъв брой важно е да се сътвори безпроблемно взаимоотношение сред търговеца и клиента. Така че минималния брой кликвания и безвредния паричен трансфер към търговеца към този момент са одобрен стандарт при повечето цифрови портфейли. Но само надграждането, обвързвано със скоростта, леснотата и сигурността на портфейлите ще подсигурява, че потребителите ще се задържат, а няма станат клиенти на различен снабдител на подобна услуга.
Добра вест за потребителите е, че задачата на основателите на цифрови портфейли е те да се усъвършенстват. Любопитен факт е и че прогнозите също дават приоритет на интереса към тези портфейли.
Очакванията са 60% от потребителите да употребяват цифрови, безконтактни заплащания и след пандемията. Трябва да се има поради и че трансакционните такси в цифровата среда също са по-ниски.
Все повече и повече бизнеси, в случай че не и всички, ще би трябвало да бъдат в крайник с тази наклонност и да изградят системи, които да приемат цифрови и онлайн заплащания.
Безбройните преимущества - като позволяване на потребителите да правят бързи и сигурни заплащания онлайн, изтегляне на пари и елементарно прекачване на пари, както и по-голямата еластичност при заплащане, в този момент се признават и приемат от от ден на ден и повече търговци.
Колкото по-голям растеж бележи онлайн извършването на покупки и колкото по-добре осведомени са потребителите на цифрови транзакции, толкоз по-бързо ще напредва развиването на тези технологии в близкото бъдеще. Очаквано, това ще стане не без помощта на възходящия брой уеб страници и локации, които одобряват цифровите портфейли като способ за заплащане.
Къде е България на картата на цифровите заплащания
Страната ни следва международния тренд. Скорошно изследване откри, че България отбелязва спад от 18% на заплащанията в брой през последните две години и като че ли гладко оставя кешовите преводи зад тила си. Неслучайно " Пощенска банка " отчете, че дейните й клиенти в цифровите канали от началото на годината са се нараснали с съвсем 30%, а за първите 6 месеца на 2021 година преводите, осъществени през мобилното й банкиране са нараснали със 70 на 100.
Онлайн взаимоотношението сред жителите и институции, както и органите на локалната власт също пораства. Преди дни Националната организация по приходите разгласи, че онлайн заплащането на налози и осигурителни вноски е все по-предпочитано. От началото на годината до в този момент през така наречен виртуален ПОС (е-услугата на НАП), за заплащане с карти без такси са преведени близо 310 млн. лв., а от основаването на услугата през 2019 година до в този момент са осъществени повече от 1.7 милиона преводи за над 710 милиона лв..
Неотдавна зам.-кметът по финансите на София Дончо Барбалов също регистрира растеж на безкасовите заплащания на локални налози и такси. Като се сравнят заплащанията през 2019, 2020 и 2021 година се вижда, че има доста понижение на % на заплащанията на каса в отделите на общината - от 21.22% през 2019 година до 14.31% през тази, което е с съвсем 7 на 100 по-малко.
През последните 2 години банковите преводи са се увеличили - от 58.27% на 60.37%, както и заплащането през другите финансови медиатори - от 12.92 на 16.2 на 100. " Като резюме може да се каже, че хората бягат от заплащанията в брой, което е позитивна наклонност и се насочват към разнообразни различни способи за внасяне на техните отговорности към общината ", съобщи Барбалов.
Именно по тази причина може да приказваме за напредък на цифровите портфейли - технология, която обезпечава сигурен и комфортен метод за заплащане както на потребителите, по този начин и на търговците. Всъщност дигиталният портфейл е приложение за разплащане, което се свързва с банкова сметка, с цел да се извърши трансакцията. Тези приложения обединяват опциите за онлайн покупки, безконтактни заплащания в магазина и връщане на пари в брой. Някои от тях даже разрешат изтегляне от определени банкомати. Важно е да се означи, че множеството портфейли могат да държат няколко карти по едно и също време, което е значително преимущество пред една електронна разплащателна услуга. Не се изисква и непрекъснато въвеждане на номера на пластиката, когато искаш да извършиш заплащане, което е меко казано досадно.
Повечето търговци на дребно у нас вече имат обновени терминали за заплащане, които са съвместими с безконтактни заплащания като мобилни портфейли и безконтактни карти, само че част от тях очевидно избират кеша и под друг предлог съвсем напълно отхвърлят опциите за цифрово заплащане.
Въпреки това, съгласно доклад на консултантската и одиторска компания " ПрайсуотърхаусКупърс " (PWC), глобалният размер на безкасовите заплащания е повишен с 49%, като 89% от участвалите в анкетата им настояват, че електронната търговия ще продължи да нараства.
Друго скорошно изследване откри, че 2.8 милиарда консуматори в международен мащаб разполагат с цифров портфейл, като прогнозите са, че тази цифра ще нарасне до 4.8 милиарда до края на 2025 година.
Както се споделя в този момент е точният миг за настъплението в тази ниша. Очевидно е, че банките опериращи в България нападателно следват тази наклонност, защото в последните две години редица кредитни институции и снабдители на платежни услуги или внедриха портфейлите на Гугъл Pay и Apple Pay или непосредствено разработиха свои собствени дигитални портфейли.
У нас портфейлът на Apple Pay ползват Централна кооперативна банка, " Пощенска банка ", Fibank, " Райфайзенбанк България ", " Уникредит Булбанк ", iCard, Curve, Monese, Payhawk, Paynetics, Paysera, Revolut, Viva Wallet и Wise.
През септември приложението Гугъл Pay бе пуснато свободно за всички консуматори в България, а преди този момент то бе налично единствено посредством медиатори като " Обединена българска банка ", ЦКБ, Revolut, Curve и Transferwise.
Отделно, лични цифрови портфейли оферират и водещи на пазара банки като " Уникредит Булбанк ", " Пощенска банка ", " Райфайзенбанк България ", ПИБ (чрез дъщерното си сдружение MyFin), Българо-американска кредитна банка .
Основната цел на всяка банка или компания за платежни услуги, която предлага цифров портфейл, е да направи процеса на заплащане безпроблемен и безвреден както за потребителите, по този начин и за търговците. За специалистите е пределно ясно, че потребителите не харесват комплицираните интервенции, в които би трябвало да минават през голям брой процедури, с цел да извършат заплащане.
Повечето снабдители на платежни решения осъзнават какъв брой важно е да се сътвори безпроблемно взаимоотношение сред търговеца и клиента. Така че минималния брой кликвания и безвредния паричен трансфер към търговеца към този момент са одобрен стандарт при повечето цифрови портфейли. Но само надграждането, обвързвано със скоростта, леснотата и сигурността на портфейлите ще подсигурява, че потребителите ще се задържат, а няма станат клиенти на различен снабдител на подобна услуга.
Добра вест за потребителите е, че задачата на основателите на цифрови портфейли е те да се усъвършенстват. Любопитен факт е и че прогнозите също дават приоритет на интереса към тези портфейли.
Очакванията са 60% от потребителите да употребяват цифрови, безконтактни заплащания и след пандемията. Трябва да се има поради и че трансакционните такси в цифровата среда също са по-ниски.
Все повече и повече бизнеси, в случай че не и всички, ще би трябвало да бъдат в крайник с тази наклонност и да изградят системи, които да приемат цифрови и онлайн заплащания.
Безбройните преимущества - като позволяване на потребителите да правят бързи и сигурни заплащания онлайн, изтегляне на пари и елементарно прекачване на пари, както и по-голямата еластичност при заплащане, в този момент се признават и приемат от от ден на ден и повече търговци.
Колкото по-голям растеж бележи онлайн извършването на покупки и колкото по-добре осведомени са потребителите на цифрови транзакции, толкоз по-бързо ще напредва развиването на тези технологии в близкото бъдеще. Очаквано, това ще стане не без помощта на възходящия брой уеб страници и локации, които одобряват цифровите портфейли като способ за заплащане.
Къде е България на картата на цифровите заплащания
Страната ни следва международния тренд. Скорошно изследване откри, че България отбелязва спад от 18% на заплащанията в брой през последните две години и като че ли гладко оставя кешовите преводи зад тила си. Неслучайно " Пощенска банка " отчете, че дейните й клиенти в цифровите канали от началото на годината са се нараснали с съвсем 30%, а за първите 6 месеца на 2021 година преводите, осъществени през мобилното й банкиране са нараснали със 70 на 100.
Онлайн взаимоотношението сред жителите и институции, както и органите на локалната власт също пораства. Преди дни Националната организация по приходите разгласи, че онлайн заплащането на налози и осигурителни вноски е все по-предпочитано. От началото на годината до в този момент през така наречен виртуален ПОС (е-услугата на НАП), за заплащане с карти без такси са преведени близо 310 млн. лв., а от основаването на услугата през 2019 година до в този момент са осъществени повече от 1.7 милиона преводи за над 710 милиона лв..
Неотдавна зам.-кметът по финансите на София Дончо Барбалов също регистрира растеж на безкасовите заплащания на локални налози и такси. Като се сравнят заплащанията през 2019, 2020 и 2021 година се вижда, че има доста понижение на % на заплащанията на каса в отделите на общината - от 21.22% през 2019 година до 14.31% през тази, което е с съвсем 7 на 100 по-малко.
През последните 2 години банковите преводи са се увеличили - от 58.27% на 60.37%, както и заплащането през другите финансови медиатори - от 12.92 на 16.2 на 100. " Като резюме може да се каже, че хората бягат от заплащанията в брой, което е позитивна наклонност и се насочват към разнообразни различни способи за внасяне на техните отговорности към общината ", съобщи Барбалов.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ