77% от българите не вярват, че страната ни е демократична
Мнозинството от българите считат, че нашата страна не е същински демократична. На такова мнение са 77% от сънародниците ни. Това демонстрира световното проучване „ Гласът на хората “(link is external) на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “, извършено в навечерието на 2022 година – преди войната сред Русия и Украйна. Проучването, отдадено на положението на демокрацията, покрива 45 страни по света и към 42 000 пълнолетни жители, които съставляват към две трети от международното население.
Демократичност в ръководството по света
42% от изследваните в международен мащаб са по-скоро съгласни или мощно съгласни, че страната им се ръководи съгласно волята на народа. Повече от половината от респондентите по света обаче не смятат ръководството си за задоволително демократично. Делът на тези, които не могат да преценяват дали страната им се ръководи демократично, е най-малък.
В топ 5 на страните, чиито жители не имат вяра в демократичността на обществата си, попадат Босна и Херцеговина (92%), Румъния (80%), България (77%), Колумбия и Нигерия (по 76%) и Украйна (73%). Любопитно е кои са страните, в които хората твърдо имат вяра, че се радват на цялостна народна власт – Виетнам (84%), Гана (81%), Азербайджан (77%), Албания (76%) и Косово (73%).
Нагласите по този въпрос по света са се запазили спрямо предното изследване година по-рано, означават откривателите. Индия и Азия (особено източните елементи на континента) изпъкват измежду районите и огромните страни с най-голяма убеденост, че ръководството им е съгласно волята на хората. 64% от респондентите в Индия и малко над половината от изследваните в Източна Азия са съгласни или дори мощно съгласни, че страната им се ръководи по волята на народа.
Най-изразено неодобрение от демократичността на ръководството на районно равнище и на равнище огромни народи показват хората в Русия, само че и в Европа, Съединени американски щати и Латинска Америка.
Свободни и почтени избори
Малко над половината от изследваните по света считат, че изборите в тяхната страна са свободни и почтени. 43% са на противоположното мнение, а 5% не могат да образуват мнение.
България още веднъж попада в топ 5 на скептиците със 65% съмнение в честността на изборите. Това място споделяме с Ирак и Румъния.
Сред огромните народи и райони още веднъж хората в Индия са най-уверени в свободата и честността на изборите в тяхната страна - 73%. Следват Европейски Съюз и Съединени американски щати. Най-много подозрения по отношение на честността на изборите има в Русия (59%), Близкия Изток (51%) и европейските страни отвън Европейски Съюз (52%).
Интересно е, че до момента в който европейските жители (както тези от страните в Европейски Съюз, по този начин и тези отвън него) показват мощна угриженост по отношение на демократичността на ръководството си, те не споделят същите терзания за честността на изборите. В Европейски Съюз две трети от интервюираните имат вяра, че изборите са свободни и почтени. Увереността в демократичността на определеното ръководство обаче не е толкава необятна – 38% и даже понижава спрямо предходната година.
Равносметката за България
Българите по традиция са измежду най-критичните във връзка с демократичната природа на ръководството си като цяло. В съпоставяне с предходната вълна на проучването настройките по този индикатор по-скоро се резервират и наподобяват даже по-критични. Следващото издание на проучването – след няколко месеца – ще покаже дали 2022 година до момента е донесла смяна в тези кардинални настройки.
И по двата знака (управлява ли се страната по волята на народа и организират ли се свободни и почтени избори) страната ни се оказва по-скоро в дъното на класацията. Българите са неудовлетворени както от главния механизъм на посланичество в демокрациите (изборите), по този начин и от самия кардинален темперамент на упражняването на властта у нас.
Изглежда, че недоволството от ръководство, което не се управлява в задоволителна степен от волята на народа, е относително по-силно изразено в източните страни от Европейски Съюз, с които страната ни демонстрира сходни резултати. Отношението към метода на осъществяване на избори у нас обаче е очевидно по отрицателно на фона на Европейски Съюз като цяло, а и на страните от източната част на Съюза, които нормално са с близки до нашите настройки.
Проведените три следващи парламентарни избори в нашата страна предходната година, съпроводени от неколкократни промени в Изборния кодекс, евентуално са оказали в допълнение въздействие за отрицателните настройки у нас.
Но и без политическата неустойчивост в страната ни през 2021 година, Индексът на демокрацията на международната асоциация „ Галъп интернешънъл “ обичайно отрежда позиция на страната ни в по-скоро отрицателния завършек на скалата. Тази година 13% от българите считат, че живеем в условия на мощна народна власт, за 12% страната ни не дава отговор на едно от изискванията за либералност, а близо две трети намират равнището на демокрацията у нас за едва.
Общо 42 212 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала октомври-декември 2021 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн.
Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
Демократичност в ръководството по света
42% от изследваните в международен мащаб са по-скоро съгласни или мощно съгласни, че страната им се ръководи съгласно волята на народа. Повече от половината от респондентите по света обаче не смятат ръководството си за задоволително демократично. Делът на тези, които не могат да преценяват дали страната им се ръководи демократично, е най-малък.
В топ 5 на страните, чиито жители не имат вяра в демократичността на обществата си, попадат Босна и Херцеговина (92%), Румъния (80%), България (77%), Колумбия и Нигерия (по 76%) и Украйна (73%). Любопитно е кои са страните, в които хората твърдо имат вяра, че се радват на цялостна народна власт – Виетнам (84%), Гана (81%), Азербайджан (77%), Албания (76%) и Косово (73%).
Нагласите по този въпрос по света са се запазили спрямо предното изследване година по-рано, означават откривателите. Индия и Азия (особено източните елементи на континента) изпъкват измежду районите и огромните страни с най-голяма убеденост, че ръководството им е съгласно волята на хората. 64% от респондентите в Индия и малко над половината от изследваните в Източна Азия са съгласни или дори мощно съгласни, че страната им се ръководи по волята на народа.
Най-изразено неодобрение от демократичността на ръководството на районно равнище и на равнище огромни народи показват хората в Русия, само че и в Европа, Съединени американски щати и Латинска Америка.
Свободни и почтени избори
Малко над половината от изследваните по света считат, че изборите в тяхната страна са свободни и почтени. 43% са на противоположното мнение, а 5% не могат да образуват мнение.
България още веднъж попада в топ 5 на скептиците със 65% съмнение в честността на изборите. Това място споделяме с Ирак и Румъния.
Сред огромните народи и райони още веднъж хората в Индия са най-уверени в свободата и честността на изборите в тяхната страна - 73%. Следват Европейски Съюз и Съединени американски щати. Най-много подозрения по отношение на честността на изборите има в Русия (59%), Близкия Изток (51%) и европейските страни отвън Европейски Съюз (52%).
Интересно е, че до момента в който европейските жители (както тези от страните в Европейски Съюз, по този начин и тези отвън него) показват мощна угриженост по отношение на демократичността на ръководството си, те не споделят същите терзания за честността на изборите. В Европейски Съюз две трети от интервюираните имат вяра, че изборите са свободни и почтени. Увереността в демократичността на определеното ръководство обаче не е толкава необятна – 38% и даже понижава спрямо предходната година.
Равносметката за България
Българите по традиция са измежду най-критичните във връзка с демократичната природа на ръководството си като цяло. В съпоставяне с предходната вълна на проучването настройките по този индикатор по-скоро се резервират и наподобяват даже по-критични. Следващото издание на проучването – след няколко месеца – ще покаже дали 2022 година до момента е донесла смяна в тези кардинални настройки.
И по двата знака (управлява ли се страната по волята на народа и организират ли се свободни и почтени избори) страната ни се оказва по-скоро в дъното на класацията. Българите са неудовлетворени както от главния механизъм на посланичество в демокрациите (изборите), по този начин и от самия кардинален темперамент на упражняването на властта у нас.
Изглежда, че недоволството от ръководство, което не се управлява в задоволителна степен от волята на народа, е относително по-силно изразено в източните страни от Европейски Съюз, с които страната ни демонстрира сходни резултати. Отношението към метода на осъществяване на избори у нас обаче е очевидно по отрицателно на фона на Европейски Съюз като цяло, а и на страните от източната част на Съюза, които нормално са с близки до нашите настройки.
Проведените три следващи парламентарни избори в нашата страна предходната година, съпроводени от неколкократни промени в Изборния кодекс, евентуално са оказали в допълнение въздействие за отрицателните настройки у нас.
Но и без политическата неустойчивост в страната ни през 2021 година, Индексът на демокрацията на международната асоциация „ Галъп интернешънъл “ обичайно отрежда позиция на страната ни в по-скоро отрицателния завършек на скалата. Тази година 13% от българите считат, че живеем в условия на мощна народна власт, за 12% страната ни не дава отговор на едно от изискванията за либералност, а близо две трети намират равнището на демокрацията у нас за едва.
Общо 42 212 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала октомври-декември 2021 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн.
Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ




