23% от българите искат съюз с Русия. Мнозинството твърдо за НАТО и ЕС
Мнозинството от българите биха предпочели страната да бъде в съюз с НАТО и Европейски Съюз, в сравнение с са тези, които биха избрали съюз с Русия. Желанието за съюз с Москва е най-силно измежду симпатизантите на Българска социалистическа партия, те надминават даже последователите на " Възраждане ".
Близо 50 на 100 от поддръжниците на Движение за права и свободи нямат мнение по тази разграничителна линия.
Това демонстрират данните от национално представително проучване на публичното мнение, извършено на терен в интервала 6-16 юни 2022 година от „ Алфа Рисърч “ по поръчка на Институт " Отворено общество " – София
Над 39% от интервюираните декларират, че България би трябвало да се нарежда в съюз със страните от НАТО и Европейски Съюз при положение на ново разделяне в Европа сходно на това от времето на Студената война. За съюз със страни като Русия и Беларус се афишират 23% от запитаните, а близо 7% биха предпочели различен вид на държание на страната. Хората, които не могат да преценяват или не дават отговор на въпроса, са близо 31%.
По партии
Привържениците на съюз с НАТО и Европейски Съюз преобладават измежду симпатизантите на четири от осемте политически партии, които през юни 2022 година получават поддръжката на над 4% от деклариралите подготвеност да гласоподават на парламентарни избори.
Партиите с преобладаващи настройки измежду гласоподавателите за съюз с НАТО и Европейски Съюз са:
" Демократична България " (96% от симпатизантите са за съюз с НАТО и Европейски Съюз, 0% са за съюз с Русия)
" Продължаваме промяната " (68% от симпатизантите са за съюз с НАТО и Европейски Съюз, 14% са за съюз с Русия)
" ИТН " (65% от симпатизантите са за съюз с НАТО и Европейски Съюз, 13% са за съюз с Русия)
ГЕРБ (58% от симпатизантите са за съюз с НАТО и Европейски Съюз, 12% са за съюз с Русия)
Партии с преобладаващи настройки измежду гласоподавателите за съюз с Русия са:
Българска социалистическа партия (21% от симпатизантите са за съюз с НАТО и Европейски Съюз, 56% са за съюз с Русия)
" Възраждане " (17% от симпатизантите са за съюз с НАТО и Европейски Съюз, 49% са за съюз с Русия)
" Български напредък " (25% от симпатизантите са за съюз с НАТО и Европейски Съюз, 38% са за съюз с Русия)
Сред последователите на Движение за права и свободи господства групата на хората, които не могат да преценяват или не дават отговор – 48%, до момента в който близо 23% се изричат в поддръжка на съюз с НАТО и Европейски Съюз, а 21% са за съюз с Русия.
Колебаещите се преобладават и в групата на интервюираните, които не са решили за кого ще гласоподават (47% не могат да преценяват или не дават отговор, 33% са за съюз с НАТО и Европейски Съюз, а 14% са за съюз с Русия), както и в групата на тези, които декларират, че няма да гласоподават (42% не могат да преценяват или не дават отговор, 24% са за съюз с НАТО и Европейски Съюз, а 26% за съюз с Русия).
По възраст
Привържениците на съюз с НАТО и Европейски Съюз съставляват максимален дял от интервюираните във всички възрастови групи. Подкрепата за сходен съюз измежду младите и дейните е по-силно изразена, като доближава 41% (срещу 14% за съюз с Русия) измежду хората на възраст сред 18 и 30 година и до 46% измежду тези на възраст сред 31 и 40 години (срещу 17% за съюз с Русия). От хората на възраст сред 41 и 50 години 41% са за съюз с НАТО и Европейски Съюз, а 24% избират съюз с Русия. Сред по-възрастните поддръжката за западната ориентировка на страната понижава, само че продължава да е по-голяма от тази за съюз с Русия. 35% от интервюираните на възраст сред 51 и 60 години, както и измежду тези над 61 години се изричат в поддръжка на съюз с НАТО и Европейски Съюз против надлежно 23% (в групата 51-60 години) и 31% (в групата над 61 години) предпочитащи съюз с Русия.
Цитираните данни са от национално представително проучване на публичното мнение, извършено измежду пълнолетното население на страната през интервала 6-16 юни 2022 година по метода на директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на респондентите. Респондентите са подбрани посредством двустепенна стратифицирана извадка по район и вид обитаемо място с квота по признаците пол, възраст и обучение. Проведени са 1000 ефикасни изявленията. Максимално възможно общоприетоо отклоняване на национално равнище при 95% гаранционна възможност: +/-1.58% при 50-процентен дял. Изследването на терен е извършено от „ Алфа Рисърч “ в границите на план финансиран от Институт Отворено общество – София.
Близо 50 на 100 от поддръжниците на Движение за права и свободи нямат мнение по тази разграничителна линия.
Това демонстрират данните от национално представително проучване на публичното мнение, извършено на терен в интервала 6-16 юни 2022 година от „ Алфа Рисърч “ по поръчка на Институт " Отворено общество " – София
Над 39% от интервюираните декларират, че България би трябвало да се нарежда в съюз със страните от НАТО и Европейски Съюз при положение на ново разделяне в Европа сходно на това от времето на Студената война. За съюз със страни като Русия и Беларус се афишират 23% от запитаните, а близо 7% биха предпочели различен вид на държание на страната. Хората, които не могат да преценяват или не дават отговор на въпроса, са близо 31%.
По партии
Привържениците на съюз с НАТО и Европейски Съюз преобладават измежду симпатизантите на четири от осемте политически партии, които през юни 2022 година получават поддръжката на над 4% от деклариралите подготвеност да гласоподават на парламентарни избори.
Партиите с преобладаващи настройки измежду гласоподавателите за съюз с НАТО и Европейски Съюз са:
" Демократична България " (96% от симпатизантите са за съюз с НАТО и Европейски Съюз, 0% са за съюз с Русия)
" Продължаваме промяната " (68% от симпатизантите са за съюз с НАТО и Европейски Съюз, 14% са за съюз с Русия)
" ИТН " (65% от симпатизантите са за съюз с НАТО и Европейски Съюз, 13% са за съюз с Русия)
ГЕРБ (58% от симпатизантите са за съюз с НАТО и Европейски Съюз, 12% са за съюз с Русия)
Партии с преобладаващи настройки измежду гласоподавателите за съюз с Русия са:
Българска социалистическа партия (21% от симпатизантите са за съюз с НАТО и Европейски Съюз, 56% са за съюз с Русия)
" Възраждане " (17% от симпатизантите са за съюз с НАТО и Европейски Съюз, 49% са за съюз с Русия)
" Български напредък " (25% от симпатизантите са за съюз с НАТО и Европейски Съюз, 38% са за съюз с Русия)
Сред последователите на Движение за права и свободи господства групата на хората, които не могат да преценяват или не дават отговор – 48%, до момента в който близо 23% се изричат в поддръжка на съюз с НАТО и Европейски Съюз, а 21% са за съюз с Русия.
Колебаещите се преобладават и в групата на интервюираните, които не са решили за кого ще гласоподават (47% не могат да преценяват или не дават отговор, 33% са за съюз с НАТО и Европейски Съюз, а 14% са за съюз с Русия), както и в групата на тези, които декларират, че няма да гласоподават (42% не могат да преценяват или не дават отговор, 24% са за съюз с НАТО и Европейски Съюз, а 26% за съюз с Русия).
По възраст
Привържениците на съюз с НАТО и Европейски Съюз съставляват максимален дял от интервюираните във всички възрастови групи. Подкрепата за сходен съюз измежду младите и дейните е по-силно изразена, като доближава 41% (срещу 14% за съюз с Русия) измежду хората на възраст сред 18 и 30 година и до 46% измежду тези на възраст сред 31 и 40 години (срещу 17% за съюз с Русия). От хората на възраст сред 41 и 50 години 41% са за съюз с НАТО и Европейски Съюз, а 24% избират съюз с Русия. Сред по-възрастните поддръжката за западната ориентировка на страната понижава, само че продължава да е по-голяма от тази за съюз с Русия. 35% от интервюираните на възраст сред 51 и 60 години, както и измежду тези над 61 години се изричат в поддръжка на съюз с НАТО и Европейски Съюз против надлежно 23% (в групата 51-60 години) и 31% (в групата над 61 години) предпочитащи съюз с Русия.
Цитираните данни са от национално представително проучване на публичното мнение, извършено измежду пълнолетното население на страната през интервала 6-16 юни 2022 година по метода на директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на респондентите. Респондентите са подбрани посредством двустепенна стратифицирана извадка по район и вид обитаемо място с квота по признаците пол, възраст и обучение. Проведени са 1000 ефикасни изявленията. Максимално възможно общоприетоо отклоняване на национално равнище при 95% гаранционна възможност: +/-1.58% при 50-процентен дял. Изследването на терен е извършено от „ Алфа Рисърч “ в границите на план финансиран от Институт Отворено общество – София.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ