88% от българите смятат за важно да се спортува, но едва 23% го правят
Мнозинството от българите (88%) споделят мнението, че е значимо да се спортува и единствено 5% са на противоположното мнение. На процедура, обаче, по-малко от една четвърт (23%) спортуват, а останалите (76%) не го вършат. Това сочат данните от изследване на " Тренд ", извършено в интервала 20-28 ноември измежду 1310 души над 15 години по поръчка на Националната спортна база. Профилът на хората, които спортуват са най-много на възраст 15-29 г, в по-голям дял мъже за сметка на дамите, хора с по-високи приходи и такива, които живеят в столицата, за сметка на останалите обитаеми места.
39% споделят, че са посещавали школи или курсове по танци, бойни изкуства, спорт, музика и сходни, само че към този момент не го вършат. Почти половината (48%) в никакъв случай не са практикували спортни занятия. 12% посещават и сега такива занимания.
Сред тези, които не спортуват, главен мотив е, че нямат свободно време. В пъти по-нисък е делът на хората, които нямат мотивация и интерес или физическа опция.
Спортуващите от своя страна най-често практикуват в зала (39%) и в по-малка част употребяват външни стадиони и уреди (19%) или спортуват на открито без уреди (18%). 38% от всички спортуващи спортуват без да харчат пари за това.
Основен претекст на спортуващите да практикуват някакъв спорт е здравето (80%). След това се подреждат вариантите " за развлечение “ (46%), за възстановяване на спортната форма (39%), за отмора (39%) и за възстановяване на външния тип (35%).
По отношение на тези, които заплащат, с цел да спортуват, бюджетът, който отделят в най-големи дялове е сред 31 и 50 лв. месечно. Ниски дялове се регистрират при суми над 60 лв..
Само 11% от всички интервюирани са на мнение, че страната влага задоволително средства в спорт. 62% са на противоположното мнение. 83% споделят, че страната би трябвало да влага повече в спорта, а 87% да се влага повече в поддръжка на спортна инфраструктура. Близо три четвърти от всички българи над 15 години считат, че физическата интензивност на българите би трябвало да бъде приоритет на страната.
Над половината от българите правят оценка здравословното си положение като чудесно (19%) или доста положително (35%), до момента в който 11% като неприятно. Съвсем закономерно, здравословното положение е директна функционалност на възрастта – над две трети от тези над 60 години правят оценка здравния си статус като неприятен или доста неприятен.
40% от българите се хранят здравословно, а над половината (51%) декларират, че не се хранят здравословно. И на този въпрос още веднъж откриваме взаимозависимост с възрастта – по-младите (между 15 и 29 години) се хранят по-здравословно от по-възрастните.
39% споделят, че са посещавали школи или курсове по танци, бойни изкуства, спорт, музика и сходни, само че към този момент не го вършат. Почти половината (48%) в никакъв случай не са практикували спортни занятия. 12% посещават и сега такива занимания.
Сред тези, които не спортуват, главен мотив е, че нямат свободно време. В пъти по-нисък е делът на хората, които нямат мотивация и интерес или физическа опция.
Спортуващите от своя страна най-често практикуват в зала (39%) и в по-малка част употребяват външни стадиони и уреди (19%) или спортуват на открито без уреди (18%). 38% от всички спортуващи спортуват без да харчат пари за това.
Основен претекст на спортуващите да практикуват някакъв спорт е здравето (80%). След това се подреждат вариантите " за развлечение “ (46%), за възстановяване на спортната форма (39%), за отмора (39%) и за възстановяване на външния тип (35%).
По отношение на тези, които заплащат, с цел да спортуват, бюджетът, който отделят в най-големи дялове е сред 31 и 50 лв. месечно. Ниски дялове се регистрират при суми над 60 лв..
Само 11% от всички интервюирани са на мнение, че страната влага задоволително средства в спорт. 62% са на противоположното мнение. 83% споделят, че страната би трябвало да влага повече в спорта, а 87% да се влага повече в поддръжка на спортна инфраструктура. Близо три четвърти от всички българи над 15 години считат, че физическата интензивност на българите би трябвало да бъде приоритет на страната.
Над половината от българите правят оценка здравословното си положение като чудесно (19%) или доста положително (35%), до момента в който 11% като неприятно. Съвсем закономерно, здравословното положение е директна функционалност на възрастта – над две трети от тези над 60 години правят оценка здравния си статус като неприятен или доста неприятен.
40% от българите се хранят здравословно, а над половината (51%) декларират, че не се хранят здравословно. И на този въпрос още веднъж откриваме взаимозависимост с възрастта – по-младите (между 15 и 29 години) се хранят по-здравословно от по-възрастните.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ