Мнозина все още се съмняват, че коалицията ДБ е ляво-ориентирана

Мнозина към момента се съмняват, че обединението Демократична България е ляво-ориентирана групировка с подчертани аспирации към радикалния демократизъм и взор, насочен на изток. Наред с изповедта на партийния водач Радан Кънев, че е ляв по всички посоки и му е „ по-удобно “ да ръководи със мощна лява партия (години по-рано Костов беше декларирал, че ДСБ не е дясна и в никакъв случай не е била), въпреки съдружните му сътрудници да упорстват с мантрата „ няма ляво, няма дясно “ – една демонстрация на политическо безсрамие в жанр „ дайте парите в задатък и не питайте какво си купувате “, освен връзките им (къде роднински, къде служебни) със остарялата алена номенклатура, само че и похватите на политическа агитация издават ясно неповторимия жанр на левичарството. Това проличава да вземем за пример от гротесковата плажна инвазия на Христо Иванов в Росенец, ориентирана сякаш против фамилния му другар Меди Доганов (това споделя ортодоксалният болшевик и правоприемник на руски сътрудник, московчанката Мария Бойкикева, майка на Х.Ив. – бел. авт.), и последвалата взаимна акция с ДС-кабинета на плана „ Радев “, със подмолното присъединяване на знакови мутроолигарси като Васил Божков – Черепа, Цветан Василев – Мустака и Младен Михалев – Маджо. Можем да считаме, че връзките с подземния свят са наследени: по фамилна линия за хора като Кънев, Иванов (Бойкикев), Лалов и Мирчев, или като част от тъмното минало в службите – при чаровния военачалник Атанасов, който през славните години на „ соца “ от локомотивен ватман става арбитър и прокурор (при това в разбъркан регион по време на така наречен „ Възродителен развой “), а по-късно е назначен от Командира за топ-ченге в НСС, където плува в свои води при приятелите си от Държавна сигурност, към които тогава държавното управление демонстрира любопитен афинитет. Но и през днешния ден имаме двупосочна миграция при младите фрагменти на Българска социалистическа партия и Демократична България, проявяваща се даже в изборните описи. По-интересното обаче е, че „ синьо-зелено-розовата “ коалиция употребява типичен болшевишки способи за активизиране на електората си. На първо място, това е класовата битка, която обособява едно сектантско чувство за принадлежност и групова еднаквост. Куриозното в тази ситуация е, че целевата група обгръща в огромната си част новоизлюпената междинна класа, основана точно по времето на ГЕРБ, само че най-много по-младата ѝ част, която няма явен спомен за живота в страната преди 15 или 25 години. Профилът, подобаващ за индоктриниране, включва схваща се революционната юноша, която не желае и да знае, че светът е съществувал преди толкова дълго време, само че също и висшисти на 30-35 с приходи в топ 10% за страната, доста постоянно чиновници на софтуерни компании, които живеят в по-богатите квартали на София, купуват си крафт бира от био-магазина и не се интересуват доста от политика. За сметка на това обаче, те хранят дълбока злоба към „ простите пожарникари “ и въобще към онази низша класа, която освен че не може да си разреши техния стандарт на живот, само че и изобщо си няма концепция по какъв начин работят блокчейн технологията и криптовалутите, в никакъв случай не са почивали на Халкидики или Тенерифе, и няма късмет да се засмеят на вицове за програмисти. Тъй като тази низша прослойка е надълбоко изостанала както в икономическо, по този начин и в интелектуално отношение, съгласно елитарната идея, възприета от днешните псевдо-либерали, тя пречи с ретроградните си разбирания на цялото общество и по тази причина би трябвало да бъде лишена от право на глас. Хилъри Клинтън употребява думата deplorables (нежелани) с цел да дискредитира по сходен метод гласоподавателите на Тръмп през 2016-та. И по този начин, партийната агитация, бълвана от медиите на един от най-влиятелните български олигарси Иво Прокопиев (според който РМД приватизацията на „ Каолин “ е безупречна тъй като отминалостта е изтекла: по същата логичност лекар Менгеле е чист като сълза – бел. авт.), последователно построи у тази каста на материално задоволени българи чувството, че са репресирани – а точно с това, че една друга по-бедна част от обществото не споделя техните визии и блокира с гласа си основателните им искания за доминация. Нашите deplorables бяха наричани „ герберасти “ или „ бойковисти “, заливани с алкохол, замеряни с яйца и даже бити по улиците в срамните за България времена на метежи през лятото на 2020. Лекари, академични преподаватели, дори деца и пенсионери бяха подложени на репресии от тълпата, зомбирана от революционната агитация на Прокопиевите медии, екипа от свързани с Кремъл ретро-ченгета на „ Дондуков “ 2 и близкия до Държавна сигурност финансов пълководец Васил Божков, който крепеше метежниците от Дубай с изключение на с заплащания, и с указания за общата тактика, в това число и по какъв начин да се показват министрите в бъдещия длъжностен кабинет на Радев. Същевременно звездата на митингите Х.Ив. даже не счете за нужно да изясни скандалното си видео с присъединяване на знакови лица от Мултигруп, в което той прави категоричен жест на събеседника си да замълчи тъй като ги снимат. За благополучие, комуната не съумя да провокира предварителни избори в паниката на всеобщите вълнения – публичната поддръжка бързо стихна с появяването на първите бруталности, нямаше „ експертни “ кабинети в жанр Беров и Орешарски. Тя обаче реализира пропагандните си цели: с нейна помощ Кънев и Йончева съумяха да обединят левичарския избор в Европарламента с цел да нанесат много вреди върху реномето на страната ни, която в признатата през октомври резолюция е класифицирана като репресираща малцинствата тирания с преобладаващи сексистки, ксенофобски и хомофобски настроения. Този парализиращ дипломацията ни удар Кънев назова „ триумф за българските жители “. Това беше единствено една от политическите офанзиви „ извън “ – до тях се подредиха и изявления в левичарски европейски издания като Politico, непроверени сигнали за къщи, чекмеджета с пачки и любовни афери, даже през лобистки компании на разследвани олигарси бяха „ спазарени “ двама сенатори от Съединени американски щати с извънредно съмнителна известност с цел да се изричат сериозно за страната ни. Цялата акция бе ориентирана против единствената дясна партия в българския парламент за да бъде отстранена от политическия живот на страната с фанатична гняв – сигурен белег за коренно левичарство. Нещо повече, огромна част от масирания огън беше повлечен от Прокуратурата за това че подгони знакови лица на олигархията, свързани с отгледаната от Държавна сигурност мафия, източили милиарди от страната, както и шпиони на непознати служби, закриляни от най-високо равнище. При всеки удар по съветската агентура обаче „ евро-атлантиците “ от Демократична България нападнаха Гешев все по-свирепо. Но да забележим въпреки всичко какви са действителните политики, които оферират нашите морални спасители от така наречен „ достоверна градска десница “ – откакто произходът и методите им са свързани с найретроградните форми на комунизъм, дали пък наличието не може да се окаже друго? Уви, и тук десният гласоподавател, погнусен от медийния звук на тематика шкафчета и къщи в Барселона, ще би трябвало да прояви огромно въображение с цел да открие нещо почтено за взискателния си усет. В предизборната платформа на Демократична България четем нескрита поръчка за стимулиране на корпоративен избор и обещания за привилегии на богопомазаната прослойка от партийни поддръжници. Така да вземем за пример, обединението предлага тригодишна данъчна прошка за започващи софтуерни компании. Под предлог за стимулиране на растежа в този перспективен бранш с висока добавена стойност, сектата в действителност дава обещание на своите поклонници и спонсори в един от най-доходоносните браншове привилегията налозите им да бъдат платени от бедните. Друго предизборно заричане в листата е държавно подкрепяне с финансов тласък от 5000 лева за закупуване на електромобил. Бедата е, че тази мярка преразпределя пари от данъкоплатците с по-ниски приходи, които няма по какъв начин да отделят пари за такава скъпа движимост, към тези с по-високи, измежду които точно придвижването вижда евентуалните си гласоподаватели. Освен това хората с по-ниски заплати ще би трябвало да финансират специфичен фонд, който да разреши бързата преквалификация на тези с по-високи. Всичко това основава предпоставки за оформянето на една привилегирована прослойка от „ свои “, която се употребява с облаги за сметка на всички останали, както при еднопартийния режим, натрапен от идеологическите им прародители в Българска комунистическа партия. Едновременно с това за бедните се оферират подаяния с въвеждане на необлагаем най-малко и фрапантно увеличение на пенсии. Има и намерено анти-пазарни ограничения: да вземем за пример държавни и общински ведомства да употребяват единствено създадено от ВЕИ електричество, което е наново субсидиране за сметка на данъкоплатците. В стопански проект от Демократична България ни оферират една футуристична химера, в която страната раздава тласъци за бизнеса и пари на калпак от „ бездънните “ европейски фондове, като в същото време опрощава налози поголовно. Дори за децата е ясно, че при повишение на обществените разноски и внезапно стесняване на данъчните приходи, сметката просто не излиза в случай че не се емитира нов външен дълг (печатането на пари към този момент не е опция). И в случай че икономическата политика на Демократична България е приказка за наивници, то визията им за енергетиката е просто пагубна: те са срещу въглищата, атомната сила и газовата диверсификация – това значи или страната ни да се върне в пред-индустриалната епоха, или да развие тежка взаимозависимост от съветския газ и китайските АЕЦ в Турция, което е обвързано и с геополитика. Лозунгите за възобновими източници, и поспециално ВЕИ звучат неуместно при неотдавнашната рецесията в Тексас и обстоятелството, че в България съвсем липсват места, подобаващи за вятърни паркове (оставяме настрани ниската им успеваемост и породените екологични щети), приказват за обидно подценяване на електората или за изгубена връзка с действителността. Още по-неадекватна е борбата с атомната сила, изключително след неуспеха на Германия, при която тя докара до завръщане към въглищата. Интересно е по какъв начин Демократична България фетишизира така наречен „ Зелена договорка “, която обременява екологично чистите стопански системи на Европейски Съюз и в същото време подтиква тези на Китай и Русия, генериращи 1/3 от парниковите газове в света, а и двойните им стандарти за декарбонизация и енергийна успеваемост: те са неприятни за България когато идват по самодейност на ГЕРБ (например газовите трасета, нуклеарните мощности и блокирането на пакета „ Мобилност “, което ДСБ бойкотира), само че са положителни когато дават опция да се пренасочват евро-средства към свързани компании за развъждане на ново потомство придворна буржоазия, както при Луканово-Костовата РМД приватизация. Интересно е и държанието на „ Зелените “, които нямат нищо срещу заменките на Малееви и обвързващите контракти с „ американските “ Топлоелектрическа централа, подписани от държавното управление на техните сътрудници ДСБ, само че се афишират срещу екологично чистата нуклеарна сила и построяването на газова инфраструктура на страната, които ще бъдат жизненоважни при „ отдръпването “ от въглищата. Не по-малко шизофренна е и позицията на морализаторите по отношение на обстоятелството, че основният секретар на ДСБ е съден за крупни имотни измами, а столични кметове на Демократична България (с вота и на БСП) са уличени в злоупотреби с обществени средства и занемареност, лишила детски живот, само че няма и една поискана оставка. Борците за правова страна отхвърлят въздействието на олигархични кръгове в Съда, само че упорстват за повече надзор над Прокуратурата; оферират ни лустрации, щадящи „ положителните “ ченгета. Електронната им система за „ инцидентно “ систематизиране на каузи се оказа съзнателно продънена, и въпреки всичко през днешния ден те ни пробутват своята „ ускорена цифровизация “ като панацея и надълбоко загрижени за честността на изборите, упорстват машинното и отдалечено гласоподаване, отхвърлени от Европа поради опцията за огромни измами, която се удостовери на президентския избор в Съединени американски щати, у нас да бъдат възприети като стандарт. В образованието пък тези „ либерално-десни “ упорстват за повече концентрация. Още по-странна е поддръжката на отявлените „ евро-атлантици “ и „ анти-комунисти “ за путинофила и соц-носталгик Радев, който през целия си мандат защитаваше гневно геополитическия интерес на Русия и даже празнуваше окупацията ни в оповестената през 1944-та война против България. Обяснението за всички тези дисонанси е просто – упоритостта за власт, която е и единственият сплотяващ детайл в тази безпринципна коалиция, доста по-близка идейно до представителите на Либералния Интернационал в България (ДПС), в сравнение с до дясната ЕНП, в която официално членуват макар неспирните си офанзиви против нея. Тази непоследователност се простира надалеч оттатък персоналните унижения на някогашния министър Х.Ив., който драговолно влезе в ролята на жълта медия. Съгласуваните акции и нескрити благосклонности към коминтерновската терористична формация Българска социалистическа партия и производните ѝ (силови, финансови, етно и поп-фолк формации), а и колаборацията с непознати шпионски мрежи, ѝ придават образа на национално изменничество. Тя обаче разкрива две канони на ретроградния социалистически псевдо-морал, в който точно се корени и генезисът на Демократична България: едната е „ задачата оправдава средствата “, а втората ни споделя, че „ разпоредбите важат единствено за другите “.