Мнозина твърдят, че Съединените щати не е трябвало да се

Мнозина настояват, че Съединените щати не е трябвало да се включват във войната в Украйна. За едни това е въпрос на народен интерес, за други - просто е прекомерно скъпо. Има и такива, които се притесняват, че присъединяване на Съединени американски щати в Близкия изток ще вкара Вашингтон още веднъж в рискова обстановка, която не е негова работа, и ще коства скъпо както в човешки животи, по този начин и в пари. Това не са несериозни причини, само че те пропущат други измерения на войната. Първото е, че войната не постоянно е избор. Второто е, че избягването на войната от време на време е даже по-скъпо от влизането в спор.

От Първата международна война насам Съединените щати са били принудени да вземат поради и двете измерения в разнообразни спорове, като някои настояват, че нямаме никакъв интерес, че финансовите и човешките жертви биха надхвърлили смисъла на войната или че войната би била непечеливша. Причината този избор да е толкоз значим е, че Съединени американски щати са преобладаващата мощ в света. В икономическо и военно отношение тя е на всички места и всички други страни знаят, че въвличането на Съединените щати във война на тяхна страна би нараснало фрапантно възможностите им за триумф. Подобно на други империи преди този момент, Съединени американски щати имат всеобхватно наличие по света и заради това непрекъснато се сблъскват с военни закани и военни благоприятни условия.

Въпросът не е дали светът наподобява рисков за Съединени американски щати, а какво да се направи в тази обстановка. Винаги има избор: някои избавят страната, други я вкарват в капан, трети приканват към нерешителност, а четвърти изискват дейности. Съединени американски щати постоянно са на прага на вземането на следващото решение, като се водят огромни диспути за това какво би трябвало да бъде то.

Тук си коства да се замислим за избора си през Втората международна война. Имаше спор дали въобще да се влиза в спора. Комитетът „ Америка преди всичко “ твърди, че това не е война на Съединените щати и че Съединени американски щати, които към момента са в Голямата меланхолия, би трябвало да изразходват парите си вкъщи. Въпреки че мнозина не бяха съгласни с това, изборът беше изработен от Съединени американски щати, когато Япония, страна, с която имаше търкания, само че чиято военна опасност беше отхвърлена от множеството, удари Пърл Харбър. Много скоро по-късно Германия разгласи война на Съединените щати. Вашингтон беше замесен във война, която обхвана целия свят. Изборът да се отдръпна се оказа неправилен.

Има доста аргументи, заради които това беше неправилно решение, само че главната измежду тях беше обвързваният с това неуспех да се влага в войска, способна да води такава война. Ние объркахме желанието си да не участваме във войната с лимитираната потребност да се въоръжим.

Всъщност нападението в Пърл Харбър не е било изненада. Съединени американски щати бяха сложили радар там и той засече маса самолети, които се насочваха към Хаваите. В радарната система липсваше механизъм за връзка с изтребителите, ситуирани в забележителен брой на Хаваите. В този случай решението да не се взе участие във войната докара до ограничение на разноските, алармира на военните, че не е належащо да виждат войната като неизбежна, и сътвори чувство за спокойно време.

Ако Съединени американски щати бяха влезнали във войната през 1940 година, те можеха да вкарат незабавно войски във Франция. Британските подкрепления не бяха задоволителни, само че Съединени американски щати разполагаха с повече запаси. Ако германците не бяха съумели да завладяват Франция, войната щеше да бъде напълно друга. Най-малкото, нямаше да се стигне до жертвите в Нормандия.

Сега разгледайте Виетнам. Решението за влизане във войната беше съвсем инцидентно. Предположението беше, че наличието на американски войски ще бъде толкоз смущаващо за Северен Виетнам, че той ще се откаже от фантазията си за обединяване. По-скоро надменност, в сравнение с отвод да се види опасността, докара до голямо проваляне за Съединените щати и големи жертви.

Разбира се, опростената убеденост не работи, а неразбирането на заплахите не води до ограничение на жертвите или най-малко не в рационални периоди. След Виетнам Съединени американски щати възприеха мирна позиция, съчетана с подготвеност за водене на война, в това число и на възможна нуклеарна война. Студената война беше време на извънредно напрежение, само че това напрежение беше главната причина да няма война.

Ние сме изправени пред спора в Украйна на същата основа. Ние сме разграничени. Някои считат, че няма риск, а други, че това е екзистенциална опасност. Но Съединени американски щати възприеха тактиката за въоръжаване на локални сили, а не за разполагане на американски сили. Тя пристигна от разбирането за случилото се във Виетнам, а също и от страховете, подбудени от Студената война. По същия метод в Близкия изток се опитваме да определим какъв интерес имаме, който оправдава войната.

Нищо от това не е предложение по какъв начин да подхождаме към войната, само че има за цел да прегледа евентуалните последствия от неприятни решения. И тръгването на война, и отводът от война могат да завършат с крах, като се има поради, че допустимо най-хубавата подготовка за война дава опция за избор, без да се постанова да се ангажираме с военни дейности. Но детайлностите са тези, които съдържат истината и ясното схващане на аргументите за започване или отвод от война. Тези елементи би трябвало да се преглеждат когато и да е, тъй като врагът може да се приближи, а невземането на решение е също решение. /БГНЕС

----------------------------------------

Джордж Фридман, „ Геополитикъл Фючърс “.