Защо дъждът в големите градове винаги води до задръствания?
Мнозина несъмнено са се питали - за какво при всеки дъжд в София, Пловдив и останалите огромни градове стават невиждани тапи. Дори не приказваме за някакви порои. При първите 10 капки стават тапи , все едно на водачите им е за първи път.
Прочетете още
Най-очевидното пояснение е, че при дъждовно време всеки скача в колата, защото не му се върви пешком или чака по спирките на градския превоз. Вероятно има нещо, само че в действителност е много по-сложно. На автомагистралите и огромните пътища е по-лесно обяснимо поради психологията на лидера. Дъждът кара хората да понижат скоростта, защото видимостта е понижена и рискът от загуба на надзор се усилва. Поне по този начин е при множеството водачи, макар че постоянно има такива, които си летят със 140 км/ч в лявата лента и при пороен дъжд.
По този метод вероятността от запушване става по-голяма, откакто рискът от акцидент също е по-висок. А когато се образува запушалка, вродената нерешителност води до това, че разстоянието сред всяка кола е по-голямо в сравнение с при изсъхнало време. Но и дистанцията, нарасналото внимание още веднъж не изясняват всичко.
Ключът е във физиката и по-точно в понятието „ метастабилност “, постоянно употребена при моделирането на трафика. Състоянието, както показва изследване на Харвард, обуславя тапите. Обяснението не е скучно като час по физика, написа AutoMedia.
Метастабилност е, с най-прости думи, когато система с няколко равновесни положения остава в едва устойчиво равновесно положение за забележителен интервал от време. Въпреки това, под действието на външни разстройства, тези системи демонстрират времева еволюция към мощно устойчиво равновесие. Метастабилността има малко по-различни смисли в другите области на знанието. Общата концепция обаче е, че нещо е метастабилно, в случай че не се трансформира, само че в случай че му се приложи дребна мощ ( " бутане " ), то ще премине в друго, по-стабилно положение.
Пример за това е снежна лавина в действителния живот. Лавината е нестабилна (снегът се свлича по ската на планината). Когато лавината свърши, снегът е постоянен. Преди лавината да стартира, снегът е метастабилен, защото някакво малко разстройване е задоволително, с цел да го накара да загуби това, което е изглеждало като непоклатимост, само че в действителност е било единствено метастабилност.
Какво значи това? Да предположим, че хвърляме топче през тръба всяка минута, постоянно с идентична мощ. Всички те стигат до края с период от една минута. Това е, коет о би се нарекло „ положение на едва устойчиво равновесие за забележителен интервал от време “. Всички топчета идват безпрепятствено в точния момент и по график. Решаваме обаче да хвърлим едно 30 секунди след предходното. И по-късно, на период от 15 секунди, започваме да хвърляме мощно, тъй че идващото удря предходното. След това се връщаме към скорост от мятане на минута - постоянно със същата мощ.
Така топчетата ще се сблъскат едно с друго и ще образуват купчина с тези, които идват откъм гърба. Току-що създадохме запушване, без даже да увеличим броя на топчетата, единствено като променихме държанието на няколко от тях. Това е „ времева еволюция към мощно устойчиво равновесно положение “ от нашата първична формулировка. Като понятието „ мощно устойчиво “ значи, че ние не се движим. И по този начин се образуват тапи с едно или повече дребни разстройства в потока.
Когато вали, тази наклонност се ускорява, защото има по-голяма възможност от прекъсване на трафика. Достатъчно е да вземем за пример колата да спре ненадейно, защото не е видяла затруднение и, всички откъм гърба да създадат същото. След това дистанциите за сигурност се понижават, а трафикът става очевидно по-плътен. Всъщност метастабилността изяснява за какво едно разстройване е задоволително, с цел да накара потока да се забави.
И по този начин, в последна сметка какво можем да създадем зад кормилото, с цел да избегнем тапите, когато вали? Не доста. Б ъдете по-внимателни, когато шофирате, предвиждайте още повече време и бъдете търпеливи.
Прочетете още
Най-очевидното пояснение е, че при дъждовно време всеки скача в колата, защото не му се върви пешком или чака по спирките на градския превоз. Вероятно има нещо, само че в действителност е много по-сложно. На автомагистралите и огромните пътища е по-лесно обяснимо поради психологията на лидера. Дъждът кара хората да понижат скоростта, защото видимостта е понижена и рискът от загуба на надзор се усилва. Поне по този начин е при множеството водачи, макар че постоянно има такива, които си летят със 140 км/ч в лявата лента и при пороен дъжд.
По този метод вероятността от запушване става по-голяма, откакто рискът от акцидент също е по-висок. А когато се образува запушалка, вродената нерешителност води до това, че разстоянието сред всяка кола е по-голямо в сравнение с при изсъхнало време. Но и дистанцията, нарасналото внимание още веднъж не изясняват всичко.
Ключът е във физиката и по-точно в понятието „ метастабилност “, постоянно употребена при моделирането на трафика. Състоянието, както показва изследване на Харвард, обуславя тапите. Обяснението не е скучно като час по физика, написа AutoMedia.
Метастабилност е, с най-прости думи, когато система с няколко равновесни положения остава в едва устойчиво равновесно положение за забележителен интервал от време. Въпреки това, под действието на външни разстройства, тези системи демонстрират времева еволюция към мощно устойчиво равновесие. Метастабилността има малко по-различни смисли в другите области на знанието. Общата концепция обаче е, че нещо е метастабилно, в случай че не се трансформира, само че в случай че му се приложи дребна мощ ( " бутане " ), то ще премине в друго, по-стабилно положение.
Пример за това е снежна лавина в действителния живот. Лавината е нестабилна (снегът се свлича по ската на планината). Когато лавината свърши, снегът е постоянен. Преди лавината да стартира, снегът е метастабилен, защото някакво малко разстройване е задоволително, с цел да го накара да загуби това, което е изглеждало като непоклатимост, само че в действителност е било единствено метастабилност.
Какво значи това? Да предположим, че хвърляме топче през тръба всяка минута, постоянно с идентична мощ. Всички те стигат до края с период от една минута. Това е, коет о би се нарекло „ положение на едва устойчиво равновесие за забележителен интервал от време “. Всички топчета идват безпрепятствено в точния момент и по график. Решаваме обаче да хвърлим едно 30 секунди след предходното. И по-късно, на период от 15 секунди, започваме да хвърляме мощно, тъй че идващото удря предходното. След това се връщаме към скорост от мятане на минута - постоянно със същата мощ.
Така топчетата ще се сблъскат едно с друго и ще образуват купчина с тези, които идват откъм гърба. Току-що създадохме запушване, без даже да увеличим броя на топчетата, единствено като променихме държанието на няколко от тях. Това е „ времева еволюция към мощно устойчиво равновесно положение “ от нашата първична формулировка. Като понятието „ мощно устойчиво “ значи, че ние не се движим. И по този начин се образуват тапи с едно или повече дребни разстройства в потока.
Когато вали, тази наклонност се ускорява, защото има по-голяма възможност от прекъсване на трафика. Достатъчно е да вземем за пример колата да спре ненадейно, защото не е видяла затруднение и, всички откъм гърба да създадат същото. След това дистанциите за сигурност се понижават, а трафикът става очевидно по-плътен. Всъщност метастабилността изяснява за какво едно разстройване е задоволително, с цел да накара потока да се забави.
И по този начин, в последна сметка какво можем да създадем зад кормилото, с цел да избегнем тапите, когато вали? Не доста. Б ъдете по-внимателни, когато шофирате, предвиждайте още повече време и бъдете търпеливи.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ