Как един немски доктор направи революция с обувки
Мнозина несъмнено познават историята на доктор Мартенс и неговата компания, която от 60-те години нататък стартира да се радва на невъобразим триумф. Понякога човек би трябвало да опитва и да се пробва по всевъзможен метод да открие всевъзможен метод да оцелее. След като някои компании от Германия в следствие се извиниха за своята работа по време на Втората Световна война, би трябвало да обърнем внимание и на индивидът с най-благородна специалност, който в следствие ще успее да промени модата. Всички го познават като доктор Мартенс, само че истината е, че преди да се трансформира в фешън икона, е просто Клаус Мартенс – немски лекар в Германия по време на Втората Световна война.
През 1945 година войната към този момент върви към своя край и множеството бойци се пробват да оцелеят, а не да пазят Хитлер в последните му дни. По това време ще открием, че Клаус се пробва да се прибере в своето скривалище. По пътя, до момента в който тича и се стреми да избяга от руснаците, открива един голям проблем – немската войска в никакъв случай не се е постарала да даде качествена обувка на своите бойци. А както всеки човек знае, войната се печели с няколко детайла – хора, оръжие и ботуши. След като остава изцяло обездвижен в хода на своето търсене, боецът взема решение да модифицира своите ботуши и най-малко да си спести тъгите в последните месеци от войната.
Тук има и още една версия – докторът е бил на отмора и е освободен от фронта за няколко дни, като решил да кара ски. По време на случай пада и откакто навехва глезена си, осъзнава, че военните обувки не са доста положителни. Вместо да се тормози или да се скрие, докторът взема решение да ги усъвършенства, като слага по-добра стелка и омекотява кожата. Легендата споделя, че гумата за възстановяване е била изстъргана от самолетна писта, изключително откакто имало повече от задоволително по нея. Мартенс я разтапя и излива обувката, която най-вероятно ще дава отговор на неговият стандарт. В края на войната се стига до това, което мнозина са очаквали – Германия е в безпорядък, а грабежите не престават с цялостна мощ.
Това, което докторът съумява да открие е още малко гума от една обущарница. С нея взема решение да направи още по-добри ботуши. Проблемът е, че когато взема решение да ги продава, никой не се интересува от неговото произведение. Едва през 1947 година се появява другар от университета на име Хърбърт Фънк, който ще оцени концепцията на доктора и двамата ще отворят магазин, където благодарение на изхвърлената отпадъчна гума ще могат да създават комфортни обувки, които сигурно ще дават отговор на всички условия. Интересното е, че по това време клиентите са най-вече дами над 40-годишна възраст – домакини, които желаят комфортни и здрави обувки, доста по-малко се интересуват от визията, в сравнение с от комфорта. В това отношение двамата сътрудници най-сетне стартират един обещаващ бизнес.
През 1952 година продажбите разрешават отварянето на цех в Мюнхен. Само 7 години по-късно немските клиенти са задоволително, с цел да може компанията да се разрасне. Британският производител Р. Григс закупува патента и стартира да прави същите, като малко трансформира патента, само че резервира логото на компанията, жълтите шефове и въздушната стелка. По това време се появяват ботушите с черешов цвят, които остават запазена марка и до през днешния ден и даже не престават да се продават. Интересното в това отношение е, че до момента в който британските чиновници като служители на реда, пощальони и служащи във заводи в действителност ги правят оценка. Те обаче не могат даже да се конкурират с един от най-големите консуматори – британските скинари. Те най-вероятно са ревизирали историята на доктора и са решили, че откакто е немски боец, това ще е обувката – прочее дано не забравяме, че газираният портокалов сок е бил закупен точно от Германия след войната.
След това покупките стартират и при мотористите, пънкарите, музикантите и всички останали други известни почитатели на тази просвета. През 90-те години влизат на мода в грънджа, а и до през днешния ден остават в модата, като творба, която има сериозна история. Всичко това, тъй като един човек е блъснал крайници си желал малко повече комфорт при вървене. Днес компанията има междинни доходи от 140-150 милиона паунда, до момента в който през предходната година се оценяваше на стойност над половин милиард.
В един миг се споделя, че даже папа Йоан Павел II е закупил един чифт поръчкови бели обувки, до момента в който този образец по-късно ще бъде последван даже от Далай Лама. Очевидно даже духовниците харесват една добра концепция, само че кой би подозирал, че нещо такова може да се трансформира във водеща компания, която през годините продължава да бъде извънредно специфична и авторитетна. Със сигурност Клаус Мартенс не е подозирал това, само че е бил признателен за концепцията, която през днешния ден дефинира всички познати субкултури – познават се по обувките.
