Най-прочутите гладиатори в Древен Рим
Мнозина си показват римските гладиатори като нещастни плебеи, измъчени и неприятно хранени, които прекарвали времето си оковани във вериги, а бивали освобождавани от тях единствено, с цел да излязат на арената и да изложат на заплаха живота си. Но тази визия е много надалеч от историческата реалност. Гладиаторите носели осезаеми доходи на своите притежатели, а боевете на арената претендирали мощ, експедитивност и сръчност. Очевидно, това изисквало за бойците да бъдат полагани оптимални грижи по отношение на стандарта им на живот.
При това отличилите се гладиатори имали статут, сходен на днешните кино-звезди. Например, в Помпей са непокътнати надписи по стените, които показват възхищението на млади девойки от тях. Ето някои от най-известните гладиатори в историята на Древен Рим.
Флама. Той бил от Сирия. Излязъл на арената в 34 дуела, като победил в 21, приключил наедно 9 и изгубил единствено 4. Четири пъти Флама можел да употребява правото си на освобождение, да напусне арената вечно и да живее като елементарен римлянин – само че гладиаторът всеки път се отказвал от тази опция. Флама умрял на арената на 30-годишна възраст. Прякорът му „ Флама “ значи „ Пламък “. Ако решим напълно да го синхронизираме с българския език, очевидно в днешно време щеше да се назовава „ Пламен “.
Еномай. Той бил дясната ръка на Спартак по време на огромното робско въстание. Подобно на много от първичните участници в протеста, избягал от гладиаторската школа в Капуа. В оня момент Еномай бил гладиатор към този момент 10 години и го считали за един от най-силните и издръжливи бойци. Но по време на въстанието това не му помогнало прекалено много: от всички водачи на протеста Еномай умрял пръв, когато въстанието едвам започвало.
Комод. Император Комод (161-192) неслучайно е включен в списъка на фамозните гладиатори.
На пръв взор, наподобява, че император на гладиаторската арена е същински оксиморон. Така или другояче, в Древния Рим се е считало, че гладиаторските битки са занятие за плебеи. Никой уважаващ себе си благородник не би паднал толкоз ниско. Комод обаче пет пари не давал за публичното мнение. Боевете на арената били едно от любимите му занимания, изключително когато сам участвал в тях. В този смисъл във кино лентата „ Гладиатор “ е спазена историческата истина, когато го демонстрират на гладиаторската сцена. Но явно тази историческа истина свършва дотук. Слабо евентуално е той авансово да нарани съперника си, с който му следва да се бори – тогава за чест и популярност от идната възможна победа не би могло да става дума.
Всяко появяване на Комод на арената е записано по негова заповед в хрониките. Той се изявил като гладиатор 735 пъти, сражавайки се не само с други бойци, само че и с диви животни. В същото време съвременниците му са единомислещи, че е бил умел боец, който изкусно боравел с различни оръжия.
Спикул. Това бил един от онези гладиатори, които съумели да завоюват (или, по-точно казано – да извоюват) дълго чаканата независимост с помощта на успехите си на арената. Той бил любимец на Нерон. Ексцентричният император даже подарил на обичания си гладиатор луксозна къща, която по размери не отстъпвала на именията на знатните римляни. Легендата споделя: когато станало ясно, че единственият излаз за Нерон е да се самоубие, той поискал да загине от ръката на Спикул. Но във фаталния ден гладиаторът не бил наблизо и императорът трябвало да напусне земния свят благодарение на елементарен плебей. Спикул умира малко след самоубийството на Нерон. Той бил смачкан от статуята на императора, която неговите съперници срутили от пиедестала. Така императорът-благодетел индиректно взел участие в убийството на своя любим.
Спартак влезнал в историята не толкова като гладиатор, който изумил римската аудитория с успехите си на арената, а като лидер на най-голямото робско въстание през Античността.
Смъртта на Спартак, от Херман Фогел (1882)
Известно е, че Спартак напълно не е роден като плебей. Как е попаднал в робство, а след това и в редиците на гладиаторите, не е тъкмо известно. Вероятно е бил пленен, воювайки с римляните – счита се, че е бил тракийски родов водач. Предполага се, че станал гладиатор на 30-годишна възраст, която според древните римски стандарти е бил считана към този момент за много зряла. Бунтът на Спартак нормално се датира от 73 до 71 г. пр. Хр. По всичко наподобява, че е умрял по време на потушаването на въстанието, само че точни данни за неговата орис няма.
–
