Мнозина от вас знаят, че освен журналист, главен редактор и

Мнозина от вас знаят, че с изключение на публицист, основен редактор и издател на Любословие съм лекар по Политология и учител във висши учебни заведения, пише 
Андрей Велчев, Главен редактор на luboslovie.bg.

През миналия учебен срок имах достойнството да преподавам  самостоятелно дисциплината „ Професионална нравственос “ в бакалавърската стратегия Противодействие на престъпността и запазване на публичния ред, в Русенски университет „ Ангел Кънчев “.

Изпитната сесия за мен и студените завърши чудесно. Силно впечатлен съм от постигнатите резултати на третокурсниците, които имаха за задача да напишат курсова работа или есе на тематики „ Моралът като системата от етически полезности “ и „ Законно е, само че не морално “ или текст които да преглежда етичните аспекти на абсурда с имотните покупко-продажби, станал по-известен като „ Апартамент гейт “, разразил в края на март и довел до серия от политически и публични кавги и оставки на висши държавици. С позволение на създателя Валерия Горнячка обявявам нейното есе, което заслужава да доближи до необятен кръг от читатели. Горд съм със студените си от трети курс в стратегия Противодействие на престъпността и запазване на публичния ред, в Русенски университет „ Ангел Кънчев “.  Вярвам, че те ще ползват нови правила в професионалната и персонална нравственос и ще са пример в обществото ни.

Апдрей Велчев, Главен редактор на Любословие.БГ 

Законно е, само че не е морално

 Валерия Горнячка

Ето персоналното и показване: Казвам се Валерия Горнячка, на 22г., от гр. Русе. Завършила съм междинното си обучение в гимназията по европейски езици- „ Св. Константин- Кирил Философ “. В момента съм студентка по Право и по Противодействие на престъпността и запазване на публичния ред, в Русенски университет „ Ангел Кънчев “. Заместник- ръководител съм на Студентски съвет, както и член на Комисията по социално- битови въпроси на учащите. Организирам разнообразни културни мероприятия и вземам участие в тях, като водещ.

За да е ефикасна една правна система, моралното значение на нейните основни положения не би трябвало да влиза в изострен спор с моралните разбирания на обществото. Затова актуалните правни системи се постанова да търсят уравновесени морални решения, които да удовлетворят обществото. Възникват два въпроса: „ В България има ли ефикасна правна система? “ и „ Всичко законно ли дава отговор на нашите морални критерии? “.Ще прегледам няколко постоянно срещани практики в нашата страна, съвсем постоянно пред обществото биват представяни като законни. Дали са морални, решете сами!Сравнително честите проучвания на връзките по остта „ право- морал “ демонстрират, че натрупваните отговори на този основен въпрос на правната философия от време на време имат потребност да бъдат систематизирани и изказани- с цел да бъдат сложени пред съда на научната общественост, а по-късно да остареят, покрити с прахуляк и очакващи рецензията на бъдещата нова доктрина за отношението сред тези две феномени.

При избор на реализатор за социална поръчка (за изграждане на постройка или различен обект, разработване на общ градоустройствен проект, строителство на пътища, мостове и т.н.), със стойност на предоставената работа десетки хиляди левове, документите се приготвя по този начин, че преди всичко да бъде класиран тъкмо избран претендент, с който авансово са уговорени изискванията и най- към този момент уговорките, които той поема към възложителя. Основният ангажимент е още при приемането на първата сума (обикновено 30% от цената на проекта). Създаден е механизъм да се осуети преводът, в случай че задължението не бъде изпълнен.

Съществува и друго откритие на българската власт- печелене на търгове от „ кухи “ търговски сдружения. На съответното равнище е взето решение за осъществяване на търг по разпоредбите на социална поръчка. Подставени лица записват сдружения, приготвят се съгласно предоставената им информация и съгласно особено направените за техните профили условия на поръчката.

Тези сдружения са основани само за да завоюват поръчката. Реално са кухи, празни. Нямат личен състав, нямат служащи, нямат техника, тъй като нямат никакво желание да извършват предоставената работа. Целта им е единствено да вземат участие в процедурата и да получат заплащането. След това се подписват контракти с подизпълнители, които са действителни компании, с всичко належащо. Стойността на заданието се завишава в пъти. Правилният човек печели поръчката, а страната заплаща. По този метод, изпълнителят осъществя голяма облага, на която същинското име е машинация, заграбване, кражба.

Съществуват разнообразни разновидности за потребление на служебно състояние за персонална полза, която постоянно е за сметка на обществеността. В този случай деецът употребява действително властта си, само че всъщност- скрито. Създава комерсиално сдружение, на което притежател и шеф е подставено лице (в практиката най- постоянно това са неактивни хора- пенсионер или млад, към момента некомпетентен човек). Това комерсиално сдружение стартира и прави своята активност под закрилата и действителното ръководство на висшия държавен чиновник. Всички частни компании, които заради естеството на активността си са подвластни от службата, ръководена от точно този чиновник, стартират интензивно да си партнират с компанията, посочена им от него. По този метод си обезпечават опция да работят необезпокоявани, получават протекция, отстраняват спънки в работата си или такива не им се основават.

По мотив осъществяваните злоупотреби и присвоявания се образува досъдебно произвеждане. Същото, съзнателно се организира повърхностно, официално и некачествено. Некачественото извършено следствие, естествено, не може да издържи в съда. Това, в действителност, е целта- деецът да бъде оневинен по повдигнатото обвиняване. Защо, въпреки всичко, е належащо всичко това, защо е нужна цялата тази комплицирана процедура- досъдебно произвеждане, обвиняване, предаване на съд, съдене? Не може ли без нея? Отговорът не съставлява компликация. В правото съществува правилото, че никой не може да бъде съден два пъти за едно и също действие.

Влязлата в действие присъда на съда е акт с висша и наложителна за всички органи и лица мощ. Оправдателната присъда постановява, че действието не е закононарушение или, че деецът не е отговорен. С това, казусът се взема решение дефинитивно. На злоупотребата е притурен тип на законосъобразно действие. Деецът не дължи нищо. Нещо повече, може да съди страната и да получи обезщетение за породените му премеждия. Схемата съдържа няколко съставния елемент: заграбване посредством корупция, оправдаване от съда, обезщетение от страната. Върховен жесток цинизъм.

Съществува и противопоставен вариант- прокуратурата се употребява като инструмент за кавга с съперника или съперника. По поръчка на подмолно поставеният под взаимозависимост прокурор, се образува наказателно произвеждане против набелязания съперник. По инсценирано обвиняване, само че следствието е действително, с всички произлизащи ограничавания.

Докато трае следствието, обвиненият търпи изолираност, губи връзки и въздействие, понася последствията на процеса. За този интервал, заради наложените ограничавания, оскърбен имидж, активността запада, въздействието и доверието, което лицето е имало отслабват. Освободените ниши се заемат точно от тези, провокирали воденето на делото. Напълно закономерно, процесът приключва с избрана присъда, само че задачата към този момент е постигната- бизнесът на съперника е погубен или преместен, освободената зона е заета от заинтригуваните.

Има ли място за морал, някъде тук, в цялата скица? Българският народ е отчаян дотам, че едва ли някой би се впечатлил от абсурда, добил известност като „ Апартамент гейт “, нито от партийните дотации от 11лв., станали по някакъв непонятен за хората метод, 13лв., нито от всяка друга неморална постъпка на ръководещите. Ако висшите държавници считат, че с няколко оставки, ще ни залъжат, че антикорупционната ни система работи, законът е без забележки, а новата организация прави чудеса, мога да им кажа, че бъркат! Оставките могат да бъдат задоволителни за партията, те не са и не могат да бъдат задоволителни за страната и народа! Трябват ефикасни присъди!

Приемането на закон не значи, че дадената материя не трябва да се учи повече, че е задоволително просто новата уредба да се ползва. Създаването на антикорупционни закони се прави в конюнктура на битка сред две противоположни сили. От една страна е желанието на обществото този развой да се реализира, а от друга- група хора, които имат интерес от опазване на статуквото. Опитът за кодификация на материята е потребно, само че мъчно изпълнимо начинание. Създаването на правила без съответна и ясна практическа употреба ще бъде просто един закон, още едни органи, многочислени проблеми и огромен безпорядък.

Гражданското общество и по- съответно ефикасният цивилен надзор, няма дълбоки обичаи в нашата страна. Гражданите не са обединени, даже по еднообразно значимите въпроси за всички. Завинаги или краткотрайно, идеологизацията е извънредно незначителен фактор за образуване разпоредбите на обществото. Настъпи времето на съвсем цялостна деидеологизация. Реални, същински политически възгледи в България, няма. Незаинтересоваността, пасивността, безразличието, примирението, неналичието на предпочитание за полагане на старания и други сходни прояви на обществото в своята цялост, съставляват идеална среда, за развиването на сякаш „ законните “ и извънредно аморални по своя темперамент схеми.

Питам се, обаче, едно: Кое държание е по- неморално- на хората с властта или на хората с незаинтересоваността?