Мнозина от тези, които гласуваха за „Продължаваме промяната“, не си

Мнозина от тези, които гласоподаваха за „ Продължаваме промяната “, не си спомнят държавното управление на Любен Беров. То пристигна на власт преди 30 години (1992 г.) и се удържа там до 1994 година Тогава някои от тях са били деца, а други – още неродени. Наричаха Беров “сламен човек”. Неговият кабинет, подсилен също като настоящия от разнородни политически групи, беше фон, зад който управляваше една корпорация – „ Мултигруп “.

От момента на избора му (не в урните, а посредством прегрупиране в парламента) антикомунистическият Съюз на демократичните сили (СДС) искаше несполучливо предварителни избори. Българска социалистическа партия (бивша БКП) чакаше момента, в който можеше да ги завоюва. „ Мултигруп “ чакаше същото, тъй като се надяваше, че алена изборна победа ще официализира властта на алените милионери в корпорацията. Когато моментът пристигна (есента на 1994 г.), управленията на Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили се срещнаха, уговориха изборите и по-късно Беров подаде оставка.

Кирил Петков и измислената му небрежно ляво-дясна групировка с име, против което е мъчно да се възрази, също е фон, зад който се крият и реализират разнородни ползи. Едни желаят да махнат основния прокурор и да гепят правосъдната система. Други желаят да си отмъстят и на прокуратурата, и на някогашните ръководещи. Трети желаят, без да са спечелили избори, да ръководят (икономиката и обществената политика например). Четвърти – да усилят държавните разноски и да ги насочат към своите бизнеси и към покупка на гласоподаватели. Пети имат такива проекти за парите от европейския проект за възобновяване.

Когато основните артисти зад това държавно управление реализиран задачите си, Петков и харвардската му компания, ще станат непотребни. Те ще са приключили смяната. И тя няма да има смисъл да продължава. Не имам вяра да е толкоз късоглед, че да не се готви за този миг. А битката сред ляво-десните ползи, на които сега е перде, става все по-шумна. Да не вземе някой да го жертва по-рано от предстоящото. Язък му тогава за дипломата.