Множат се примерите, че освен с всичко друго, не сме

Множат се образците, че с изключение на с всичко друго, не сме случили и с географско състояние. В смисъл, че даже и природата е била против нас, с цел да сме на днешното си състояние.

Британците са островитяни и са си доста добре, а ние патим от това, че обитаваме полуостров. При това Балкански, обитаем с всякакви мрачни субекти на по кило гроздова, които гледат отдолу под вежди и псуват тежко. И се хващат за ножовете, в случай че им кажеш, че не са неповторими.

А е било време, когато по географско състояние сме били добре, дори по-добре от днешните Щати. Земята ни е била част от просторен континент, намиращ се по средата на Европа, Азия и Африка. Континентът условно е наименуван Балкантолия, по скимване на международния екип от учени от Франция, Турция и Съединени американски щати, който го проучвал. 

В прочут смисъл този континент е била предтеча на днешното свободно европейско пространство Шенген, защото животинските представители от териториите в днешна Азия свободно са щъкали в посока Европа и назад. Макар че учените от екипа са разкрили данни, че традиционната европейска фауна била много обезпокоена от нашествието на азиатските мигранти, и дори множеството от животинските типове в днешна Западна Европа измрели. В науката това е известно като Grande Coupure. 

Оказва се, че Балкантолия е потопен и през днешния ден ние населяваме това, което е останало. С всичките произлизащи от това отрицателни дадености. Като тази от години да тропаме на вратата на Шенген, и все да не ни пускат вътре.

Сигурно не ни пускат, тъй като сме от Балкантолия. Представяте ли си в случай че бяхме от Атлантида?! Навярно да бяхме забравили от дълго време за шенгенската преграда. И нямаше да се гледаме на кръв с братята македонци, тъй като щяхме да имаме общо минало, въпреки и потънало.

Макар че зависи. Миналото щеше да е потънало и недоказуемо, но вероятно щяхме да спорим по чия виновност е потънала Атлантида. И още веднъж трябваше да чакаме тежката дума на Байдън...

Но не сме наследници на потъналата Атлантида. И затова през днешния ден топим телеса в едновремешното сладководно езеро, което назоваваме море, освен това Черно. 

Повечето хора по земята обаче са случили на океани и морета. Природата някак е по-милостива към тях. Имат си да вземем за пример Гълфстрийм, който дефинира и по-мекия климат по западните крайбрежия на Европа и източното крайбрежие на Щатите. 

В същото време за Черно море и главното му течение напряко не си коства да приказваме. При естествените хора теченията (като Гълфстрийм) са ротационни, т.е. по посока на часовниковата стрелка. А у нас наобратно. И затова през днешния ден риболовците ни вместо сафрид, чернокоп, скумрия и паламуд ловят мини, които течението носи от брега на Одеса към нашите териториални води. 

На това му се споделя черна подигравка. Мините са от руско време, които някогашната членка на Съюз на съветските социалистически републики Украйна е разположила в Одеския залив, с цел да попречи на десанта на Матушка Русия. А ние, по волята на ориста и географското разположение, по едно и също време даваме заслон на бежанците от Украйна и ловим украински мини. 

Нерде Балкантолия, нерде Атлантида...