Бързо разпространение на най-опасната гъба в света
Многобройни смъртни случаи по пътя, защото хората я бъркат с ядлива гъба
Учените неотдавна добиха скъпи нови познания за най-опасната гъба в света, която не се възпроизвежда както преди и това може да ѝ оказва помощ да навлезе в нови области.
Гъбите са печално известни с отравянето, само че в реалност множеството типове токсични гъби предизвикват единствено краткотраен физически дискомфорт след консумация. От всички докладвани смъртни случаи от гъби в международен мащаб 90% се дължат единствено на един избран тип от Европа: гъбата зелена мухоморка, наричана от време на време „ смъртоносна шапка “ (Amanita phalloides), написа.
Изследователите в този момент са разбрали по какъв начин този тип се е популяризирал в елементи от Северна Америка с такава скорост и явна лекост, причинявайки многочислени смъртни случаи по пътя, защото хората я бъркат с ядлива гъба.
Както се оказва, този тип мухоморки не се нуждаят от сътрудник за чифтосване, с цел да се възпроизвеждат. Проучване, ръководено от откриватели от Университета на Уисконсин-Медисън върху A. phalloides в Съединени американски щати, откри, че гъбата може да създава спори, употребявайки хромозомите на един субект. Откритието се основава на геномите на 86 гъби, събрани в Калифорния от 1993 година и в елементи от Европа от 1978 година насам.
Сред пробите от Съединени американски щати гъбите наподобява са били в положение да се възпроизвеждат както полово, по този начин и безполово в продължение на минимум 17 години, а евентуално даже 30 години.
Установено е, че екземпляри, събрани през 2014 година от две разнообразни места, съдържат безусловно същия генетичен материал, което на процедура ги прави една и съща обособена гъба. Друг „ субект “ беше открит един път през 2004 година и по-късно още веднъж десетилетие по-късно.
„ Разнообразните репродуктивни тактики на инвазивните зелени мухоморки евентуално улесняват бързото им разпространяване, разкривайки надълбоко подобие сред растителни, скотски и гъбични нашествия “, пишат откривателите в новата си публикация.
Асексуалните спори се образуват, когато гъбата репликира личния си набор от хромозоми в два идентични пакета. Докато половите спори се образуват, когато двама разнообразни родители подаряват набор от своите хромозоми на своето поколение.
Известно е, че доста типове гъби се възпроизвеждат както посредством полови, по този начин и посредством безполови спори, според от събитията, само че до това скорошно изобретение никой не знаеше, че зелената мухоморка е една от тях.
Сексуалното размножаване разрешава на типовете да се развиват и приспособяват посредством въвеждане на повече генетични вариации в популацията. Но като имат безполов режим, обособените гъби могат да се популяризират бързо и да оцелеят години изцяло сами. Когато спората на гъбата попадне върху здрава повърхнина, тя покълва и стартира да дава плод. По този метод безполовите спори могат да популяризират обособени гъби надлъж и простор, без да е нужен сътрудник за чифтосване или генетично друго поколение.
Зелената мухоморка в началото идва от Северна Европа, само че през последните десетилетия тя е необикновено сполучлива в нахлуването в нови местообитания в други елементи на Европа, както и в Северна Америка и Австралия. Безполовото размножаване може да е огромна причина за това.
Интересното е, че откривателите откриха, че гените в безполовите спори, събрани в Калифорния от 1993 до 2015 година, не са толкоз разнообразни от половите спори, създадени от същия тип в същия район. Според теоретичните модели това допуска, че самостоятелните гъби могат да продължат да съществуват през годините, като се възпроизвеждат, до момента в който намерят друга, с която да се чифтосват.
„ Някои от потомците на тези гъби се чифтосват, до момента в който други не го вършат и цикълът се повтаря “, допускат откривателите.
За разлика от някои други отровни гъби външният тип на тази гъби е много неугледен и елементарно може да заблуди хората или домашните любимци, които търсят нещо вкусно в гората или парка. Но потреблението даже на половин мухоморка може да бъде съдбовна. Без здравна интервенция признаците могат да се появят от няколко секунди до шест часа след поглъщането на плодното тяло, като едно от евентуалните затруднения е чернодробната непълнота.
Ясно е, че разпространяването на зелените мухоморки е сериозен риск за хората. През 2016 година, по време на изключително рисково локално огнище на такива гъби в Сан Франциско 14 случая на отравяне бяха приписани на тъкмо тази гъба.
Сега, когато учените имат по-добра визия по какъв начин се популяризира смъртоносният тип в Северна Америка, може би ще могат да стартират да сформират тактики за ограничение на риска. Междувременно всеки, който се интересува от търсене на гъби, би трябвало да ревизира дали в региона има мухоморки и да се увери, че знае тъкмо какво слага в тигана.
Учените неотдавна добиха скъпи нови познания за най-опасната гъба в света, която не се възпроизвежда както преди и това може да ѝ оказва помощ да навлезе в нови области.
Гъбите са печално известни с отравянето, само че в реалност множеството типове токсични гъби предизвикват единствено краткотраен физически дискомфорт след консумация. От всички докладвани смъртни случаи от гъби в международен мащаб 90% се дължат единствено на един избран тип от Европа: гъбата зелена мухоморка, наричана от време на време „ смъртоносна шапка “ (Amanita phalloides), написа.
Изследователите в този момент са разбрали по какъв начин този тип се е популяризирал в елементи от Северна Америка с такава скорост и явна лекост, причинявайки многочислени смъртни случаи по пътя, защото хората я бъркат с ядлива гъба.
Както се оказва, този тип мухоморки не се нуждаят от сътрудник за чифтосване, с цел да се възпроизвеждат. Проучване, ръководено от откриватели от Университета на Уисконсин-Медисън върху A. phalloides в Съединени американски щати, откри, че гъбата може да създава спори, употребявайки хромозомите на един субект. Откритието се основава на геномите на 86 гъби, събрани в Калифорния от 1993 година и в елементи от Европа от 1978 година насам.
Сред пробите от Съединени американски щати гъбите наподобява са били в положение да се възпроизвеждат както полово, по този начин и безполово в продължение на минимум 17 години, а евентуално даже 30 години.
Установено е, че екземпляри, събрани през 2014 година от две разнообразни места, съдържат безусловно същия генетичен материал, което на процедура ги прави една и съща обособена гъба. Друг „ субект “ беше открит един път през 2004 година и по-късно още веднъж десетилетие по-късно.
„ Разнообразните репродуктивни тактики на инвазивните зелени мухоморки евентуално улесняват бързото им разпространяване, разкривайки надълбоко подобие сред растителни, скотски и гъбични нашествия “, пишат откривателите в новата си публикация.
Асексуалните спори се образуват, когато гъбата репликира личния си набор от хромозоми в два идентични пакета. Докато половите спори се образуват, когато двама разнообразни родители подаряват набор от своите хромозоми на своето поколение.
Известно е, че доста типове гъби се възпроизвеждат както посредством полови, по този начин и посредством безполови спори, според от събитията, само че до това скорошно изобретение никой не знаеше, че зелената мухоморка е една от тях.
Сексуалното размножаване разрешава на типовете да се развиват и приспособяват посредством въвеждане на повече генетични вариации в популацията. Но като имат безполов режим, обособените гъби могат да се популяризират бързо и да оцелеят години изцяло сами. Когато спората на гъбата попадне върху здрава повърхнина, тя покълва и стартира да дава плод. По този метод безполовите спори могат да популяризират обособени гъби надлъж и простор, без да е нужен сътрудник за чифтосване или генетично друго поколение.
Зелената мухоморка в началото идва от Северна Европа, само че през последните десетилетия тя е необикновено сполучлива в нахлуването в нови местообитания в други елементи на Европа, както и в Северна Америка и Австралия. Безполовото размножаване може да е огромна причина за това.
Интересното е, че откривателите откриха, че гените в безполовите спори, събрани в Калифорния от 1993 до 2015 година, не са толкоз разнообразни от половите спори, създадени от същия тип в същия район. Според теоретичните модели това допуска, че самостоятелните гъби могат да продължат да съществуват през годините, като се възпроизвеждат, до момента в който намерят друга, с която да се чифтосват.
„ Някои от потомците на тези гъби се чифтосват, до момента в който други не го вършат и цикълът се повтаря “, допускат откривателите.
За разлика от някои други отровни гъби външният тип на тази гъби е много неугледен и елементарно може да заблуди хората или домашните любимци, които търсят нещо вкусно в гората или парка. Но потреблението даже на половин мухоморка може да бъде съдбовна. Без здравна интервенция признаците могат да се появят от няколко секунди до шест часа след поглъщането на плодното тяло, като едно от евентуалните затруднения е чернодробната непълнота.
Ясно е, че разпространяването на зелените мухоморки е сериозен риск за хората. През 2016 година, по време на изключително рисково локално огнище на такива гъби в Сан Франциско 14 случая на отравяне бяха приписани на тъкмо тази гъба.
Сега, когато учените имат по-добра визия по какъв начин се популяризира смъртоносният тип в Северна Америка, може би ще могат да стартират да сформират тактики за ограничение на риска. Междувременно всеки, който се интересува от търсене на гъби, би трябвало да ревизира дали в региона има мухоморки и да се увери, че знае тъкмо какво слага в тигана.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ