Много викат тези, отвън. Шумят, гаче май е пак сън

Много викат тези, извън. Шумят, гаче май е отново сън - от 2013-та, не 2020-та!
Оставка - за какво? Да не съм сторил нещо зло? Градих, строих - заплатите летят и отново някои се цупят, все не ме щат! А дори за PCR-и имат, през Гърция да наминат! Догодина, до амина, и евро ще никне в българската финансово-икономическа градина! Успех необикновен и в отговор какво - плач неразбираем!
Оставка, та оставка - рецесията настава, по какъв начин така да се отстъпва? Не, не мога да си потегли, къде така ще ръгна? Народът би трябвало да спася, от бремето да го отърва! Тези не ме щат, само че тези, другите, за мене мрат! Нали съм човек-душа, за всичките по нещо ще нагодя. И ще бъда отново цветущ, не замърсен политик неумит!
Затова - министри ще посменя. По мен доста викат, само че и от други крепко квикат. Трима-четирима ще си вървят, петима дори ще ги проводя! Новички ще наглася и ще го догодя - до момента в който се усетят и схванат, отново избори ще текат. С тази коронавирусна драма, какво като единият нов на Шиши в темане се кланя? А възбраната на другия за Facebook твърдо остава - не може там да написа, единствено ще ръководи!
За край, без да е поетично - какъв брой дълго по този начин ще я караме, прозаично? Кое не разбрахте от " Оставка " - някоя представка или наставка?! Какви разговори, при години и години на монолози - довиждане, бон късмет, без никакъв поклон!
Всякакви прилики с действителни лица и събития са изцяло инцидентни!
Автор: Ивайло Ачев