Искате да сте уникални? По-добре бъдете предсказуеми
Много евентуално е да сте по-предвидими в дейностите си, в сравнение с си мислите. Макар че може да звучи скучно, това в действителност е положително качество. Да, всички хора обичат да си мислят, че са неповторими и непредсказуеми, само че това рядко дава отговор на действителността.
Истината е, че нашето детство разкрива значително бъдещият ни житейски път, в това число професионалния ни триумф, нашите връзки, щастието, което ще изпитаме и държанието, което ще имаме. Например, хазартната взаимозависимост измежду 30-годишните може да бъде предсказана на база на неналичието на самоконтрол в първите три години от живота на човек. Това не значи, че ориста ни бива начертана още преди да прекосим прага на учебното заведение за първи път, а че ние сме много поредни в дейностите и решенията си от най-ранна до най-късна възраст.
Тези поведенчески правила дефинират нашата еднаквост и това, което ни прави разнообразни от другите. Така че няма никаква причина да се срамувате от своята предвидимост и да се стремите да бъдете „ неповторими “. И все пак множеството хора отхвърлят да одобряват своята „ обикновеност “. Това се дължи значително на ниско самочувствие и липса на убеденост.
Например, когато питате хората по какъв начин биха описали себе си, те доста постоянно споделят, че това зависи от съответна обстановка или от подтекста, в който са сложени -„ Понякога се държа като същински интроверт, а в други случаи съм цялостен екстроверт “. Тези подозрения и разминавания обаче не съществуват у останалите, те доста елементарно могат да ви кажат дали сте интроверт или екстроверт. Повечето хора просто преувеличават, когато приказват за това какъв брой разнородни и непредвидими са техните желания в музиката, киното, храната и хората. Ние се възприемаме като свободни духове, които са способни да работят по един метод в една обстановка и по радикално противопоставен метод в друга. Това виждане обаче съществува единствено и само в нашата глава и не дава отговор на метода, по който ни възприемат останалите.
Освен това, то чисто и просто опонира на обстоятелствата. Нашето всекидневие е цялостно с повтарящи се поведенчески модели. Именно това е и повода концепцията за нашата уникалността да подхранва егото ни. Тя ни кара да се усещаме изобретателни, истински и забавни – неща, които в модерно общество се свързват с по-висок обществен статус и изисканост.
Множество изследвания също по този начин откриват връзка сред потребността от това да бъдем неповторими с нарцистички трендове.
Да ние сме неповторими, като всички останали. Така че може би е време да приемем нашата предвидимост? Всъщност, изследванията демонстрират, че непредвидимостта(и концепцията, че сме непредвидими) носи със себе си няколко минуса.
На първо място, хората, които възприемат себе си като предсказуеми и даже „ скучни “ нормално извличат повече благополучие и наслада от позитивните събития в своя живот.
Второ, макар че доста организации обичат да се показват като места, които ценят изобретателните и непредвидими персони, истината е, че е доста по-вероятно да получите положителни мнения за работата си и даже да бъдете нараснали, в случай че се държите поредно и предвидимо. Повечето хора избират да работят за началник, който е предвидим дотам, че може да бъде наименуван отегчителен, в сравнение с за подобен, които непрекъснато си трансформира мнението и взема прибързани и импулсивни решения.
Причината за това е повече от явна – хората нямат потребност от спомагателен стрес в всекидневието си, а малко неща са по-объркващи и натоварващи от един непредсказуем началник. Ръководителите, от своя страна, също избират чиновници, от които знаят какво могат да чакат, чиновници, които имат ясно обосновани качества, умения и гении, както и съответен метод на държание.
Трето, има безчет изгоди от познанието на естествения ви модел на държание и типичните ви привички. Единственият метод да бъде сполучливи в планирането на каквото и да е било във вашия живот е като знаете какво бихте предпочитали, мислили или чувствали в бъдеще. Ако се научите да прогнозирате по-добре държанието си в бъдеще, без значение от това какъв брой положително или неприятно, рационално или нелогично, е то, ще можете да избегнете редица неприятни решения и ще бъдете по-уверени в себе си.
И последно, за колкото по-непредвидими се смятате, толкоз по-неефективни сте в опитите си да влияете на непознатото мнение. Наивната концепция, че имате цялостен надзор върху репутацията си и че можете да я моделирате по какъвто метод си желаете, създавайки личност, която да се харесва на другите и да ви печели тяхното утвърждение, води до голям брой разочарования в живота. Противно на вашите упования, другите нормално са по-добри в прогнозирането на вашето държание от самите вас. Множество изследвания са открили, че нашите сътрудници се оправят по-добре с прогнозирането на представянето ни в работата и професионалния ни триумф. Това също по този начин значи, че вие сте в по-добра позиция да оцените тяхното показване и капацитета им.
За този феномен също има просто пояснение. Когато мислим за себе си, ние отделяме прекалено много внимание на нашите размишления и усеща и прекомерно малко на нашето държание. Разбира се, нашите мисли и усеща са значими, само че защото те остава скрити от останалите, по-добрият метод да разберем какво те мислят за нас е като се фокусираме върху навиците и дейностите, които са забележими за другите. В този смисъл себепознанието в действителност може да бъде интерпретирано като знание на метода, по който другите ни възприемат.
....................................
Томас Чаморо-Премужич , психичен профайлър и специалист по ръководство на гения, за FastCompany.com
Истината е, че нашето детство разкрива значително бъдещият ни житейски път, в това число професионалния ни триумф, нашите връзки, щастието, което ще изпитаме и държанието, което ще имаме. Например, хазартната взаимозависимост измежду 30-годишните може да бъде предсказана на база на неналичието на самоконтрол в първите три години от живота на човек. Това не значи, че ориста ни бива начертана още преди да прекосим прага на учебното заведение за първи път, а че ние сме много поредни в дейностите и решенията си от най-ранна до най-късна възраст.
Тези поведенчески правила дефинират нашата еднаквост и това, което ни прави разнообразни от другите. Така че няма никаква причина да се срамувате от своята предвидимост и да се стремите да бъдете „ неповторими “. И все пак множеството хора отхвърлят да одобряват своята „ обикновеност “. Това се дължи значително на ниско самочувствие и липса на убеденост.
Например, когато питате хората по какъв начин биха описали себе си, те доста постоянно споделят, че това зависи от съответна обстановка или от подтекста, в който са сложени -„ Понякога се държа като същински интроверт, а в други случаи съм цялостен екстроверт “. Тези подозрения и разминавания обаче не съществуват у останалите, те доста елементарно могат да ви кажат дали сте интроверт или екстроверт. Повечето хора просто преувеличават, когато приказват за това какъв брой разнородни и непредвидими са техните желания в музиката, киното, храната и хората. Ние се възприемаме като свободни духове, които са способни да работят по един метод в една обстановка и по радикално противопоставен метод в друга. Това виждане обаче съществува единствено и само в нашата глава и не дава отговор на метода, по който ни възприемат останалите.
Освен това, то чисто и просто опонира на обстоятелствата. Нашето всекидневие е цялостно с повтарящи се поведенчески модели. Именно това е и повода концепцията за нашата уникалността да подхранва егото ни. Тя ни кара да се усещаме изобретателни, истински и забавни – неща, които в модерно общество се свързват с по-висок обществен статус и изисканост.
Множество изследвания също по този начин откриват връзка сред потребността от това да бъдем неповторими с нарцистички трендове.
Да ние сме неповторими, като всички останали. Така че може би е време да приемем нашата предвидимост? Всъщност, изследванията демонстрират, че непредвидимостта(и концепцията, че сме непредвидими) носи със себе си няколко минуса.
На първо място, хората, които възприемат себе си като предсказуеми и даже „ скучни “ нормално извличат повече благополучие и наслада от позитивните събития в своя живот.
Второ, макар че доста организации обичат да се показват като места, които ценят изобретателните и непредвидими персони, истината е, че е доста по-вероятно да получите положителни мнения за работата си и даже да бъдете нараснали, в случай че се държите поредно и предвидимо. Повечето хора избират да работят за началник, който е предвидим дотам, че може да бъде наименуван отегчителен, в сравнение с за подобен, които непрекъснато си трансформира мнението и взема прибързани и импулсивни решения.
Причината за това е повече от явна – хората нямат потребност от спомагателен стрес в всекидневието си, а малко неща са по-объркващи и натоварващи от един непредсказуем началник. Ръководителите, от своя страна, също избират чиновници, от които знаят какво могат да чакат, чиновници, които имат ясно обосновани качества, умения и гении, както и съответен метод на държание.
Трето, има безчет изгоди от познанието на естествения ви модел на държание и типичните ви привички. Единственият метод да бъде сполучливи в планирането на каквото и да е било във вашия живот е като знаете какво бихте предпочитали, мислили или чувствали в бъдеще. Ако се научите да прогнозирате по-добре държанието си в бъдеще, без значение от това какъв брой положително или неприятно, рационално или нелогично, е то, ще можете да избегнете редица неприятни решения и ще бъдете по-уверени в себе си.
И последно, за колкото по-непредвидими се смятате, толкоз по-неефективни сте в опитите си да влияете на непознатото мнение. Наивната концепция, че имате цялостен надзор върху репутацията си и че можете да я моделирате по какъвто метод си желаете, създавайки личност, която да се харесва на другите и да ви печели тяхното утвърждение, води до голям брой разочарования в живота. Противно на вашите упования, другите нормално са по-добри в прогнозирането на вашето държание от самите вас. Множество изследвания са открили, че нашите сътрудници се оправят по-добре с прогнозирането на представянето ни в работата и професионалния ни триумф. Това също по този начин значи, че вие сте в по-добра позиция да оцените тяхното показване и капацитета им.
За този феномен също има просто пояснение. Когато мислим за себе си, ние отделяме прекалено много внимание на нашите размишления и усеща и прекомерно малко на нашето държание. Разбира се, нашите мисли и усеща са значими, само че защото те остава скрити от останалите, по-добрият метод да разберем какво те мислят за нас е като се фокусираме върху навиците и дейностите, които са забележими за другите. В този смисъл себепознанието в действителност може да бъде интерпретирано като знание на метода, по който другите ни възприемат.
....................................
Томас Чаморо-Премужич , психичен профайлър и специалист по ръководство на гения, за FastCompany.com
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ