Много ученици си мислят, че учителите са измислили изпитването за

Много възпитаници си мислят, че учителите са измислили изпитването с цел да ги тормозят. Те доста сензитивно претърпяват процеса на изпитване, който постоянно е в ръцете на самия възпитател. Според това по какъв начин един преподавател постъпва при изпитване, учениците изживяват най-различни усеща – от радостно очакване до опасения, подтиснатост и боязън. Именно несъответствуващите форми на изпитване и оценяване убиват устрема на ученика да се учи и образова, те понижават самочувствието му, учат го да лъже, разсънват у него боязън от учебното заведение и изпитването.

Някои от методите, които учителят може да употребява за понижаване на страха от изпитване пред дъската са:

Отклоняване на вниманието на ученика от страха – с цел да може ученикът да престане да мисли за това, да стартира да се концентрира върху образователния материал, върху който ще дава отговор. Употреба на така наречен сигнал на вярата – по подобаващ метод да накара ученика да не се опасява, да го убеди „ че всичко ще бъде добре “, че знае материала и по тази причина няма мотив за боязън. Установяване на положителен контакт с ученика – учителят би трябвало да излъчва успокоение, самообладание, да изрази известна заинтригуваност от положителните резултати на ученика. При слагане на оценката учителят би трябвало да се старае да бъде оптимално справедлив, да аргументира оценката, тъй като учениците постоянно и доста изразително претърпяват несправедливостта при оценяване, след това на което се усилва страхът им от изпитване. Да не се не помни за позитивното въздействие на самооценяването на ученика. В оптималната степен да се прояви такт при изпитване: да не се иронизира ученика, да не му се подиграваме както с думи, по този начин и с дейности. Учителят оставя ученика свободно да дава отговор, не го прекъсва, приема неговата натегнатост. Изпитва единствено върху тази материя, която е обвързвана с тематиката.

Инфо: www.pedagozi.bg