Много учени смятат, че трябва да има живот на много

Много учени считат, че би трябвало да има живот на доста места във Вселената. Има даже формула, наречена „ Уравнението на Дрейк “, която ни споделя, че евентуално съществува многолик живот на доста места.

Учените са уверени, че извънземният живот, когато го намерим, няма да бъде единствено образован. Всяко доказателство за живот на друго място във Вселената ще бъде необикновено изобретение! Докато научаваме повече за космоса, планетите, химията и биологията, получаваме повече насоки за това, къде би трябвало да търсим извънземен живот. Ето някои от местата, където учените считат, че е най-вероятно да намерим извънземен живот.

1 Енцелад

Енцелад, кръстен на колоса от гръцката митология, само че в действителност е дребна луна на Сатурн. Той има единствено 500 километра в диаметър и когато се съпоставя с най-голямата луна на Сатурн, Титан, с диаметър 5 000 км, наподобява много дребен.

Енцелад е открит от британския астроном Уилям Хершел през 1789 година, само че в реалност може да се види единствено посредством телескоп. За доста време това е всичко, което някой знаеше за Енцелад, и множеството хора считат, че тази дребна луна е изцяло безинтересна.

През 70-те години на предишния век обаче, НАСА започва задачите на серия галактически апарати „ Вояджър “ и разкрива много хубав и неочакван мразовит свят на Енцелад. Интересно е, че повърхността на Енцелад, формирана от пълен лед, има разнообразни райони – някои се оказват доста млади, а други доста остарели. Това сподели на учените, че на Енцелад има дейни геоложки процеси.

През 2005 година галактическият транспортен съд „ Касини “ на НАСА ни даде напълно нов взор, когато откри големи извори от солени водни пари, смесени с пясък и елементарни органични съединения на въглерода и водорода, изпускани от повърхността на Енцелад. Това докара учените до заключението, че би трябвало да има голям под земята океан, който да има по-висока температура, поддържана от някакъв енергиен източник.

През 2017 година учените потвърдиха съществуването на молекули на водорода, което допуска че в ледената завивка има хидротермални отвори над океана на луната.

Взети дружно, тези обстоятелства демонстрират, че Енцелад евентуално е най-вълнуващото място в Слънчевата система на което би трябвало да се търси живот.

Има още една луна, доста сходна на Енцелад, обикаляща към Юпитер, наречена Европа. Тя също може да поддържа живот, само че ледената й завивка е доста по-дебела от тази на Енцелад, което затруднява изследването й.

2 Титан

Титан е най-голямата луна на Сатурн. Диаметърът й е еднакъв на половината от този на нашата Луна. Тя има дебела атмосфера и е единственото друго място в Слънчевата система, на което има езера и реки. Но има и няколко казуса за възможен живот на нея. Атмосферата е формирана най-много от азот, езерата и реките са от течен метан и температурата е към -180 ° C.

Така че в края на краищата, Титан не е толкоз съвършено място за живи организми.

Точно както и Енцелад и Титан е бил посетен от сондите на Вояджър, само че за жалост те не са могли да видят доста в гъстата, мътна атмосфера, маркирана първо от откривателя му през 1655 година, холандският астроном Кристиан Хюйгенс.

И отново, галактическият уред „ Касини “ идва на помощ. Той идва на Сатурн през 2004 година и през 2005 година изпраща сонда, уместно наречена Хюйгенс, на повърхността на Титан. Сондата, дружно с радарното картографиране от орбита, разкриват различен млад и геологически деен свят с допустимо битие на под земята океан.

Последвалите проучвания разкриха съществуването на доста разнообразни типове комплицирани органични молекули, някои от които са нужни за живота, какъвто го познаваме. Някои учени допускат, че форми на живот може да се крият в океана под повърхността или в езерата и реките, само че на Титан е толкоз студено, че всичко, което вероятно живее там, би трябвало да се разграничава радикално от живота на Земята.

3 Марс

Марс постоянно е бил прелъстителен за хората. Това е една от трите планети, дружно с Венера и Земята, обикалящи на точното разстояние от нашето Слънце, с цел да станат допустимо място за живот. Учените назовават това „ обитаема зона “, тъй като е допустимо планетите с подобаващата атмосфера да имат течна вода на повърхността си.

Вече знаем, че Марс има вода, замръзнала в полярните ледени шапки, които за пръв път са видени още от Хершел. Знаем също, че преди милиони години, Марс евентуално е имал доста по-подходящи условия за живот, подобен какъвто го познаваме.

През 70-те години на предишния век, програмата Viking Landers на НАСА откри, че марсианската почва е била изложена на въздействието на вода и хранителни субстанции и че доста въглероден диоксид се е отделял, тъкмо както би било, в случай че бактериите в почвата са живи.

През тази 2018 година, Роувърът Curiosity откри органични съединения в почвата. Неотдавнашното изобретение на организми, които употребяват водород в Антарктика, където изискванията са доста сходни на тези на Марс, ускори очакванията за намиране на живот на Червената планета.

Така наподобяват нещата за Слънчевата система. Но какво да кажем за планетите, които обикалят към други звезди в галактиката, известни като „ екзопланети “? За страдание знаем доста по-малко за екзопланетите, тъй като те са толкоз надалеч, само че въпреки всичко астрономите допускат, че има доста от тях, които биха могли да поддържат живот.

4 TRAPPIST-1

На четиридесет светлинни години от нас се намира дребна звезда, известна като TRAPPIST-1. Това е алено джудже, което е най-често срещаният тип звезда в галактиката. В орбита към тази дребна звезда, обикалят седем скалисти планети. Всички тези планети са с подобаващ размер, като най-малката е към половината от размера на Земята, а най-голямата – една пета по-голяма от нашия свят.

Всички те са на близко разстояние до дребната си звезда, като минимум три са в обитаемата зона на звездата. Някои учени настояват, че единствено една от тях в действителност може да поддържа живот, само че сигурно TRAPPIST-1 съставлява извънреден интерес и дава огромни благоприятни условия за бъдещи проучвания.

5 Проксима Кентавър – б (PROXIMA CENTAURI – b)

Открита през 2016 година, най-близката скалиста екзопланета до Земята е Проксима Кентавър б. Ако пътуваме със скоростта на светлината, ще ни отнеме единствено четири години, с цел да стигнем до такава степен.

Proxima b, както е известна, е в обитаемата зона на орбитата на аленото джудже звезда Proxima Centauri и по този начин има много меки температури на повърхността си. Тя има маса сред 1,5 и 3 пъти по-голяма от тази на Земята и по тази причина е известна като планета „ супер Земя “.

За страдание звездата на Proxima b е извънредно дейна и повърхността на планетата е облъчвана с към 30 пъти повече UV радиация в съпоставяне със Земята и непрекъснато е бомбардирана от голям поток от газ, прочут като „ звезден вятър “. Този вятър би изтласкал всяка атмосфера, която в миналото би могла да има Proxima b. Въпреки това, животът може да оцелее под повърхността на планетата и защото Proxima b е толкоз покрай Земята, учените чакат да научат повече за нея в околните години.

6 ROSS 128-В

Това е най-скоро откритата екзопланета в обитаема зона и може би е най-вълнуващата от всички известни.
Звездата Ross 128 е на 11 светлинни години и не излъчва доста радиация, което я прави едно от най-приятелските места за живот, които учените са разкрили до момента отвън Слънчевата система.

В орбита към тази дребна звезда е скалиста екзопланета, прочут като Ross 128-b. Планетата е 1,3 пъти по-голяма от Земята и 20 пъти по-близо до нейното слънце. Но защото звездата Рос 128 е толкоз спокойна, планетата най-вероятно е топла, а не гореща. Учените считат, че мястото на Ross 128-b в границите на обитаемата зона е такова, че може да има повърхностни температури в диапазона от 21 ° C до -60 ° C. За хората този температурен диапазон не е доста подобаващ, само че има доста форми на живот, изключително микроорганизми, които биха се чувствали добре при тези условия. Според доста учени, това прави Ross 128-b, може би най-подходящото място да се търси живот отвън нашата Слънчева система.