Европейците се опитват да наваксат пропуснатите заради Covid-19 пътувания
Много топлото време в Европа и доста студената вълна в Северна Америка по средата на зимния туристически сезон не наподобяват като добър старт на годината за тази промишленост. Но към момента има време за сняг по курортите и инфлацията стартира да се забавя задоволително, с цел да се осъществен прогнозите за трендовете за почивки и пътувания през 2023 г.
За света като цяло и за Европа в частност е значимо, че хората към момента желаят да наваксат пропуснатото по време на пандемията от COVID-19. Силният $ ще подтиква милиони американци да тръгнат за чужбина още в този момент и да вършат проекти за лятото. След отпадането на пандемичните ограничавания и китайците ще поемат по света, въпреки че този развой би трябвало да стане по-видим някъде към средата на годината.
Фокусирайки се върху Европа и развитите туристически пазари на континента, забелязахме следните трендове за 2023 г.
Почти две години голямо количество хора, блокирани по домовете или в страните си, " пътуваха " с помощта на интернет, разглеждаха фотоси, видео и триизмерни записи на местата, които ги интересуваха или откриваха по този начин нови. Няма елементарно изплъзване от този табиет и по тази причина в бизнеса го интегрират с предлагането на добавена действителност към избрани дестинации.
Образно казано, до момента в който сте измежду руините на античен Рим поставяте специфични очила и може да " разглеждате " форума, храмовете и Колизея в цялостния им имперски искра. Или в случай че сте пред " Саграда фамилия " може да видите от всички страни по какъв начин ще се извисява над Барселона фамозната катедрала, когато бъде приключена след няколко години.
Високите цени на горивата, удобството да избегнеш тапите и търсене къде да се паркира, оказват помощ да се възроди ползата към влаковете. В Централна и Западна Европа още веднъж влагат в тях, вършат ги удобни и " продават " по-малкия им резултат върху климата. Няколко частни компании върнаха нощните влакове и туровете през няколко страни. Както и удоволствието да се пътува по-бавно.
Тази наклонност не е напълно нова, само че се резервира и ще се усилва. Мнозина усетиха по време на пандемията не самотата на изолирането, а какъв брой е прелестно да са по-далеч от града и тълпите. Според тях лекуващият нервите резултат на седмица, прекарана в дребна горска хижа или бунгало със фамилията или шепа другари, си коства всеки вложен лев.
Една от вариациите, завършени от насилствената надомна или хибридна работа, е отмора с някакъв запаметяващ се миг на физическо натоварване. Не се изненадвайте, в случай че тази година срещнете повече хора, поели на персонално предизвикателство към тялото си какъв брой интензивно може да бъде.
При последователите на екотуризма се приказва за напредък на наклонността за така наречен регенеративна форма. Тя е доразвиване на метода за деликатен, " въглеродно положителен към природата " метод, именуван още " не оставяйте следи " след визитата си. Туроператори, хотелиери и сдружения в бранша освен притеглят туристи с сходни послания, само че и действително поставят старания да възвръщат природата, да влагат в нея.
В сходна категория е развиването на " електрифицирания " туризъм предлагането на турове с колела, скутери и лодки на батерии. Възможностите са много и се простират от градски обиколки до сафари без плач на мотори и пушек от ауспусите.
Наричат го " персонализирана " отмора, тъй като съставлява очакване от туристите към домакините да проявят персонално отношение, да са им подготвили нещо като за тях. Което няма да се повтори за идващите не просто на следващия ден, а и тази или другата седмица. Ако пък е " един път в живота " (или най-малко да оставя такова впечатление), най-добре. И не, не приказваме за петзвезден хотелски комплекс, а за обекти доста, доста под тази категория.
Тази наклонност е ненапълно обвързвана с горната. Тя е движена от носталгията на туристите по места или прекарвания, от които пазят най-топли мемоари. Завръщането към тях кара мнозина туристи да се усещат още веднъж " живи " след пандемията. Наричат го още feel-good фактор. Създава им усеща за непоклатимост, когато посетят място-икона, към което обичат да се връщат още веднъж и още веднъж - от морски бряг до градче на юношески случки. Те ги познават (някои - от преди цифровата епоха), знаят добре къде влагат парите си и какво ще получат против тях. Все отново, една от главните цели на пътуването е да си върнем чувството " за тези положителни времена " (и любопитното е, че такова чувство търсят и от по-млади генерации, които единствено са чували от родители и техните родители за него). Затова някои назовават такива дестинации " втори дом " или timeless (извън хода на времето). А бизнесът, знаещи за тази наклонност, си построява лоялна база, хора, които ще се върнат идната година и по-следващата.
Определено има такива, които се интересуват не от гледките и панорамата, а от кухнята и менюто. Очакванията за кулинарните туристи тази година са също с нотка носталгичност - не наемане на частен началник, записване в уроци по готвене и сомелиерски курсове, а едно по-кротко и скромно ядене на нещо обичайно от локални производители. Добрата остаряла класика е способна да върне мемоари от детството и да накара човек да се просълзи над омлет или домашни профитероли. Поради добре познатата причина - за малко си връщаме контрола над живота.
Точно противоположна е наклонността повече туристи да са станали любопитни за места отвън утъпканите пътеки. Тя е стимулирана ненапълно и от бягството от тълпите. Не е наложително да е края на света, положителният туроператор би трябвало да може да предложи завладяващи места и там, където хората си мислят, че към този момент знаят всичко. Дори една добре измислена пасторално-кулинарна обиколка по села в провинцията прави работа даже без гид. Което не изключва увеличение на искащите да видят северно зарево някъде там в Норвегия, търсещите прекарване под тропически дъжд в кална джунгла или поемането по монашеска пътека в Бутан.
Както и наложителната тръпка на откривателството. Повече хора не желаят да знаят авансово всичко за селището, хората, флората и фауната. Или за лимита на личните си благоприятни условия. Но тук би трябвало да се внимава, най-добре е експерти да провеждат значимите неща.
" Разбира се, че мога самичък да го свърша, само че не желая. " Изглежда пораства делът на тези, които не желаят сами да изследват направления и да вършат резервации и този израз ги разказва добре. Расте търсенето на специалисти, изключително за честите случаи на по-многолюдни фамилни събирания или другарски срещи на хора, които не са се виждали от години и COVID-19 e напомнил да не пропиляват момента. Бизнесът би трябвало да е подготвен да отговори на тези, които желаят да си спестят време, сила и нерви, вместо да се окажат блокирани на някое летище, да вземем за пример - това също е част от " новата нормалност ".
Оформя се група от хора, които сграбчват опция да пътуват, когато си желаят и могат. Спонтанните пътувания зачестяват, както и почивките от едвам 3-4 дни, вмествани сред национални празници. Те може да отразяват действителността на едно ново по-гъвкаво работно време и опцията да добавиш в багажа преносимия компютър, с цел да доработиш нещо в чужбина в името на един по-дълъг уикенд. Разбира се, тази група, постоянно решаваща да пътува не повече от 15 дни авансово, би трябвало да е подготвена и за рисковете да няма свободни стаи или места в самолета. Или влака.
За света като цяло и за Европа в частност е значимо, че хората към момента желаят да наваксат пропуснатото по време на пандемията от COVID-19. Силният $ ще подтиква милиони американци да тръгнат за чужбина още в този момент и да вършат проекти за лятото. След отпадането на пандемичните ограничавания и китайците ще поемат по света, въпреки че този развой би трябвало да стане по-видим някъде към средата на годината.
Фокусирайки се върху Европа и развитите туристически пазари на континента, забелязахме следните трендове за 2023 г.
Почти две години голямо количество хора, блокирани по домовете или в страните си, " пътуваха " с помощта на интернет, разглеждаха фотоси, видео и триизмерни записи на местата, които ги интересуваха или откриваха по този начин нови. Няма елементарно изплъзване от този табиет и по тази причина в бизнеса го интегрират с предлагането на добавена действителност към избрани дестинации.
Образно казано, до момента в който сте измежду руините на античен Рим поставяте специфични очила и може да " разглеждате " форума, храмовете и Колизея в цялостния им имперски искра. Или в случай че сте пред " Саграда фамилия " може да видите от всички страни по какъв начин ще се извисява над Барселона фамозната катедрала, когато бъде приключена след няколко години.
Високите цени на горивата, удобството да избегнеш тапите и търсене къде да се паркира, оказват помощ да се възроди ползата към влаковете. В Централна и Западна Европа още веднъж влагат в тях, вършат ги удобни и " продават " по-малкия им резултат върху климата. Няколко частни компании върнаха нощните влакове и туровете през няколко страни. Както и удоволствието да се пътува по-бавно.
Тази наклонност не е напълно нова, само че се резервира и ще се усилва. Мнозина усетиха по време на пандемията не самотата на изолирането, а какъв брой е прелестно да са по-далеч от града и тълпите. Според тях лекуващият нервите резултат на седмица, прекарана в дребна горска хижа или бунгало със фамилията или шепа другари, си коства всеки вложен лев.
Една от вариациите, завършени от насилствената надомна или хибридна работа, е отмора с някакъв запаметяващ се миг на физическо натоварване. Не се изненадвайте, в случай че тази година срещнете повече хора, поели на персонално предизвикателство към тялото си какъв брой интензивно може да бъде.
При последователите на екотуризма се приказва за напредък на наклонността за така наречен регенеративна форма. Тя е доразвиване на метода за деликатен, " въглеродно положителен към природата " метод, именуван още " не оставяйте следи " след визитата си. Туроператори, хотелиери и сдружения в бранша освен притеглят туристи с сходни послания, само че и действително поставят старания да възвръщат природата, да влагат в нея.
В сходна категория е развиването на " електрифицирания " туризъм предлагането на турове с колела, скутери и лодки на батерии. Възможностите са много и се простират от градски обиколки до сафари без плач на мотори и пушек от ауспусите.
Наричат го " персонализирана " отмора, тъй като съставлява очакване от туристите към домакините да проявят персонално отношение, да са им подготвили нещо като за тях. Което няма да се повтори за идващите не просто на следващия ден, а и тази или другата седмица. Ако пък е " един път в живота " (или най-малко да оставя такова впечатление), най-добре. И не, не приказваме за петзвезден хотелски комплекс, а за обекти доста, доста под тази категория.
Тази наклонност е ненапълно обвързвана с горната. Тя е движена от носталгията на туристите по места или прекарвания, от които пазят най-топли мемоари. Завръщането към тях кара мнозина туристи да се усещат още веднъж " живи " след пандемията. Наричат го още feel-good фактор. Създава им усеща за непоклатимост, когато посетят място-икона, към което обичат да се връщат още веднъж и още веднъж - от морски бряг до градче на юношески случки. Те ги познават (някои - от преди цифровата епоха), знаят добре къде влагат парите си и какво ще получат против тях. Все отново, една от главните цели на пътуването е да си върнем чувството " за тези положителни времена " (и любопитното е, че такова чувство търсят и от по-млади генерации, които единствено са чували от родители и техните родители за него). Затова някои назовават такива дестинации " втори дом " или timeless (извън хода на времето). А бизнесът, знаещи за тази наклонност, си построява лоялна база, хора, които ще се върнат идната година и по-следващата.
Определено има такива, които се интересуват не от гледките и панорамата, а от кухнята и менюто. Очакванията за кулинарните туристи тази година са също с нотка носталгичност - не наемане на частен началник, записване в уроци по готвене и сомелиерски курсове, а едно по-кротко и скромно ядене на нещо обичайно от локални производители. Добрата остаряла класика е способна да върне мемоари от детството и да накара човек да се просълзи над омлет или домашни профитероли. Поради добре познатата причина - за малко си връщаме контрола над живота.
Точно противоположна е наклонността повече туристи да са станали любопитни за места отвън утъпканите пътеки. Тя е стимулирана ненапълно и от бягството от тълпите. Не е наложително да е края на света, положителният туроператор би трябвало да може да предложи завладяващи места и там, където хората си мислят, че към този момент знаят всичко. Дори една добре измислена пасторално-кулинарна обиколка по села в провинцията прави работа даже без гид. Което не изключва увеличение на искащите да видят северно зарево някъде там в Норвегия, търсещите прекарване под тропически дъжд в кална джунгла или поемането по монашеска пътека в Бутан.
Както и наложителната тръпка на откривателството. Повече хора не желаят да знаят авансово всичко за селището, хората, флората и фауната. Или за лимита на личните си благоприятни условия. Но тук би трябвало да се внимава, най-добре е експерти да провеждат значимите неща.
" Разбира се, че мога самичък да го свърша, само че не желая. " Изглежда пораства делът на тези, които не желаят сами да изследват направления и да вършат резервации и този израз ги разказва добре. Расте търсенето на специалисти, изключително за честите случаи на по-многолюдни фамилни събирания или другарски срещи на хора, които не са се виждали от години и COVID-19 e напомнил да не пропиляват момента. Бизнесът би трябвало да е подготвен да отговори на тези, които желаят да си спестят време, сила и нерви, вместо да се окажат блокирани на някое летище, да вземем за пример - това също е част от " новата нормалност ".
Оформя се група от хора, които сграбчват опция да пътуват, когато си желаят и могат. Спонтанните пътувания зачестяват, както и почивките от едвам 3-4 дни, вмествани сред национални празници. Те може да отразяват действителността на едно ново по-гъвкаво работно време и опцията да добавиш в багажа преносимия компютър, с цел да доработиш нещо в чужбина в името на един по-дълъг уикенд. Разбира се, тази група, постоянно решаваща да пътува не повече от 15 дни авансово, би трябвало да е подготвена и за рисковете да няма свободни стаи или места в самолета. Или влака.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ