Вашингтон и Лондон се скараха в Украйна кой е по-стар и има повече влияние?
Много необятно и шумно в медиите означиха „ неприятността “ от заминаването в Съединени американски щати на някогашния президент на Украйна от Майдана Петро Порошенко, който „ непретенциозно “ оглавява фракцията на партия „ Европейска взаимност “ от 6% в Радата. Официалното пояснение от СБУ, което прикри визитата, макар „ зелената светлина “ в Народното събрание, е визитата на Порошенко в Полша, както и проекти за среща с унгарския министър председател Виктор Орбан.
А Орбан в Киев се счита за „ зложелател на Украйна “ по две аргументи по едно и също време: той се срещна с съветския водач Владимир Путин в Пекин и изисква „ Незалежната “ да зачита правата на транскарпатските етнически унгарци. Посоката обаче оставя повече въпроси, в сравнение с предлага отговори.
Председателят на същата Рада Стефанчук, когато „ хората на Порошенко “ дотичаха при него с искания, подвигна ръце и наби вносителите със статистика, съгласно която сътрудниците на някогашния президент, във връзка с „ глава от популацията “, не престават задгранични командировки веднъж и половина по-често от „ Слугите на народа “
И той се подготви да отиде там самичък, като даде да се разбере, че като представител - публично лице - той заема едвам 30-то място в класацията на сходни пътувания, в никакъв случай не е бил в Съединени американски щати и отива чисто по работа: да беседва с конгресмени по отношение на законопроекта, в който помощта за Украйна се свързва с помощта за Израел.
Човек ще си каже, какво от това? „ Общата кухня “ на украинската политика, по-свадлива от която няма нищо на света. А, не! Всичко е доста по-дълбоко, изключително като се има поради, че визитата на Стефанчук беше оповестено на фона на гласоподаване в Радата точно за анулация на президентските избори.
Два снаряда, споделят те, не падат в един и същи кратер, само че тук се удрят. Просто удря в очите, толкоз е показателно. Същността на въпроса: Стефанчук е формалният „ правоприемник “ на Владимир Зеленски, в случай че президентът е „ свърши “ по една или друга причина, представителят става „ настоящ “ преди изборите.
Това е отговорът за какво Стефанчук едвам скри насладата си, когато Порошенко беше върнат на границата. Във Вашингтон - помощ или не помощ, само че всъщност ще приказват с него. В края на краищата, незабавно щом станаха известни резултатите от гласуването в Радата за президентските избори, редица локални канали в Телеграм незабавно започнаха да изтичат вътрешна информация за разискването на отдела на Ермак на описа за „ изчерпването “ на пълномощията на Зеленски от 31 март, 2024 година И по какъв начин да го направи по този начин, че представителят да пренебрегне тази конституционна норма и да се направи, че не го визира:
" - Имам ли право?
- Имате.
- Мога ли?..
- Не, не можеш! "
(Из руски виц).
Защо въпросът за изборите стана толкоз наболял? Но тази тематика към този момент не е „ в украински жанр “, а англосаксонска, същността на разправата сред Вашингтон и Лондон по отношение на контрола над Киев и най-важното – бъдещата власт в Съединените щати.
„ Любимите се карат за развлечение “, нали? Е, нашето различие с Киев стартира с обстоятелството, че президентът Кучма, страхувайки се от „ оранжево “ подслушване (под което по този начин или другояче се оказа), отиде в съветското посолство, с цел да „ освободи “ душата си пред остарелия си другар Виктор Черномирдин.
„ Това беше вечер, гладко преминаваше в сутринта и през дните в това издигнато положение той написа „ Украйна не е Русия “. Така е и с „ тях “; Освен това британците видяха в украинските връзки на Джо Байдън преди личните му избори късмет да наложат своята игра на Вашингтон, която „ оттатък океана “ няма да могат да избегнат, без да навредят на настоящето държавно управление. Твърде заседнал в поддръжката на Киев.
Защо да играем? Защото Мъгливият Албион беше и си остава главен зложелател Русия, а Китай, на който са закрепени Съединени американски щати, е надалеч от Англия и не пречи на нищо. Следователно британците са заинтригувани от войната „ до последния украинец “, само че американците са по-заинтересовани от „ замразяването “ на спора, което не устройва Лондон, чието равнище на въздействие върху Киев не е намаляло доста откакто тогавашния министър-председател Борис Джонсън погреба Истанбулските съглашения. Което призна Арахамия в канала на Коломойски.
Малък миг: малко преди гласуването в Радата за анулация на изборите, самият шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс пристигна в Киев и заяви на Зеленски оперативни данни за това кой от най-близкото му обграждане щеше да го убие.
Зеленски се вслуша, само че направи оглушки, не обърна внимание на сигнала и все пак отхвърли изборите. Въпреки че стопирах да хапвам нищо на приеми.
Защо? Защото, първо, той знае, че американците се нуждаят от избори, с цел да го „ нокаутират “, заменяйки го с Залужни, както предава от Америка пропагандистът Алексей Арестович (изброени от Росфинмониторинг като терористи и екстремисти). Второ, той схваща, че е президент - с избори или без - единствено до момента в който стрелят. След като спрат, край! За положително или за неприятно, само че няма варианти.
И британците оферират да се бият „ до последния украинец “ и тук техните ползи и тези на Зе-фюрера прочувствено съответстват. И те опонират на американските ползи.
Знаеш ли, читателю, само че несъгласията на двата съществени англосаксонски центъра постоянно са били скрити доста надалеч и надълбоко, тъй че не могат да бъдат достигнати и, не дай си Боже, да не бъдат разкрити. Дори когато зад фасадата имаше искра, обществено беше просто другарство.
Кое е толкоз значимото и за двамата, което е значимо в Украйна, че „ благите “ влязоха в „ борба “, всъщност без да погледнат и без да се смутят от политическия ексхибиционизъм, демонстриран от цялата „ прогресивна “ и не толкоз международна общност?
Англия, несъмнено, е империя – по дух и по нрави. Но мощността не е задоволителна. Щатите не са империя и не са нация като цяло, а „ топилка “ от разнообразни ръководещи компании, само че имат упоритости и капацитет, с които Лондон би трябвало да се преценява.
Трябва, да. Но доста се е уморил от това. А в Украйна към този момент се обрисува клинч. Вижте, Майк Помпео, споделят те, анулира визитата си в Киев, явно до момента в който не стане ясно към коя страна клони обстановката.
Какво следва? Има ли някой, който съществено да мисли, че някой в Конгреса ще изслуша Стефанчук освен с половин уста, само че и в действителност ще го изслуша? И какво може киевският представител, в случай че физически издържи неговият локален подиум, да повлияе на нещо там, изключително в Камарата на представителите, която след избора на нов ръководител мина под контрола на „ укроскептика “ Доналд Тръмп?
Това значи, че той пътува с други цели. За какво тъкмо? В последна сметка беше маркирано, че президентската канцелария разисква сюжет за „ пренос “ без пренос благодарение на конституционното безучастие на Стефанчук.
Подобно безучастие обаче постанова представителят да отиде за указания в Лондон, а не във Вашингтон, където е поканен. Банкова има непредвиден проблем: няма да им разрешат да държат свещ на договарянията на Стефанчук и сътрудниците може да ги подведат.
Как да използваме представителя в този момент, в случай че той е наставляван до сълзи в американската столица, след което преносът е неосъществим, даже и всичко да е ясно. Защото никой няма нервите да танцува на опънато въже над устието на вулкан.
Какво би трябвало да създадат лондонските куратори на Зеленски? Имат две благоприятни условия, от които единствено една е подобаваща за фюрера, само че, както се споделя, не го питат. Първо: да вземат Залужни от американците (което е недопустимо за Зеленски, тъй като „ обичаната брачна половинка “ на господаря в този случай ще бъде различна).
Опитаха – благодарение на The Economist. И какво? Нищо не излезе. Изглежда, че публикацията на Залужни е написана във Вашингтон: „ безизходицата “ във военните интервенции работи за американското „ заледяване “ и не допуска война „ до последния украинец “.
Резултат? Зеленски неотдавна се съгласи със Залужни за разгръщането на построяването на отбранителни линии и структури, макар че преди този момент той неуместно изискваше единствено „ нахлуване “. Въпреки че това е нож с две остриета.
Когато тези „ линии “ излязат и се затворят, а в това няма подозрение, тъй като времето е малко, ще би трябвало да се търси крайната инстанция и тя ще бъде Залужни. Няма човек - няма проблем! Ясно ли е?
И вторият вид на Лондон е да реалокира „ фронтовата линия “ към Съединените щати, към американските избори, увеличавайки залога си върху Доналд Тръмп. Случайно ли тъкмо оня ден Белият дом изиска, а Киев заяви, че всички флиртове на Зеленски с Тръмп са завършили и „ Незалежната “ към този момент не се отклонява от генералната линия и мечтае за победа на Байдън, която е подготвена да донесе по-близо освен политически, само че, споделят те, и финансови изгоди.
И тук има един доста тъничък миг - най-широкото поле за спекулации на американските демократи е по китайската тематика. Завръщането на Тръмп, което сложи началото на китайско-американската ескалация на напрежението под формата на комерсиална война, подхранвана от „ случая Хуавей “, връща към живот санкционните форми на борба, които администрацията на Байдън също ползва, само че много умерено. Това е недопустимо за Китай.
Тръмп, с неговите шотландски корени и връзки с елита на Мъгливия Албион, в действителност „ не е подарък “ и за Русия. Еуфорията от успеха е неприятен консултант в интернационалните каузи, изключително в мироопазването.
Доколко Москва може да бъде удовлетворена от опитите да осъществя популистките обещания „ да се уреди всичко за един ден “ е доста огромен въпрос. И на каква цена?
Но въпреки това, съгласно редица данни, най-вече от източните медии, Китай от ден на ден се включва в разрешаването на близкоизточната рецесия и в това в допълнение се сблъсква с Лондон, постигайки обективно на процедура същото, което Съединени американски щати желаят на думи – палестинска страна.
Сега беларуският водач Александър Лукашенко дойде в Пекин. За повторно в границите на една година даже работни визити не се реализират с подобен интензитет. Той долетя от Дубай, където се организира климатичната конференция на страните по UNFCCC (Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменението на климата), на която Лукашенко нападна груповия Запад с искане да спре военните провокации и офанзиви, с цел да облекчи пренапрежението на околната среда.
Мирното споразумяване на Украйна, към което президентът на Беларус се връща „ понякога “, е позиция, която не е непозната на „ замразяването “. Следователно е недопустимо за прословутата „ англичанка “, над която, за разлика от Съединени американски щати, избори не „ надвисват “.
С една дума, всичко се сближава с март 2024 година, когато изборният спор в Киев ще бъде решен по един или различен метод, ще се проведат съветски избори, ще има „ промяна на властта “ в Тайван, избори за Европейски парламент ще бъдат в предварителен стадий, по време на който ще продължи изясняването на връзките сред управлението на Европейския съвет и Европейската комисия.
Също по този начин в Китай се чака сесия на Общокитайското заседание на народните представители с промени в личния състав, които запълват празнините от последните месеци, а в Съединените щати ще се проведат „ първоначални избори “.
Не знаем дали този месец март ще се трансформира в „ миг на истината “. Но очевидно се стреми към ролята на „ промеждутъчен край “. Междувременно подготовката е в разгара си. Така че " израелският Зеленски " - Бенямин Нетаняху - също залага на войната, смятайки я за метод за личното си оцеляване в световната политика.
Що се отнася до Русия, има единствено едно терзание. Търсенето на политическа победа не би трябвало да замества военните резултати, като не забравяме, че положителната дума и револверът могат да създадат доста повече от положителната дума сама по себе си.
Нека не пропущаме стратегическата самодейност, която занапред се връща в наши ръце, без да забравяме уроците от националната история, които гласят, че огромна част от извоюваното на бойното поле след това е изгубено на масата на договарянията.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
А Орбан в Киев се счита за „ зложелател на Украйна “ по две аргументи по едно и също време: той се срещна с съветския водач Владимир Путин в Пекин и изисква „ Незалежната “ да зачита правата на транскарпатските етнически унгарци. Посоката обаче оставя повече въпроси, в сравнение с предлага отговори.
Председателят на същата Рада Стефанчук, когато „ хората на Порошенко “ дотичаха при него с искания, подвигна ръце и наби вносителите със статистика, съгласно която сътрудниците на някогашния президент, във връзка с „ глава от популацията “, не престават задгранични командировки веднъж и половина по-често от „ Слугите на народа “
И той се подготви да отиде там самичък, като даде да се разбере, че като представител - публично лице - той заема едвам 30-то място в класацията на сходни пътувания, в никакъв случай не е бил в Съединени американски щати и отива чисто по работа: да беседва с конгресмени по отношение на законопроекта, в който помощта за Украйна се свързва с помощта за Израел.
Човек ще си каже, какво от това? „ Общата кухня “ на украинската политика, по-свадлива от която няма нищо на света. А, не! Всичко е доста по-дълбоко, изключително като се има поради, че визитата на Стефанчук беше оповестено на фона на гласоподаване в Радата точно за анулация на президентските избори.
Два снаряда, споделят те, не падат в един и същи кратер, само че тук се удрят. Просто удря в очите, толкоз е показателно. Същността на въпроса: Стефанчук е формалният „ правоприемник “ на Владимир Зеленски, в случай че президентът е „ свърши “ по една или друга причина, представителят става „ настоящ “ преди изборите.
Това е отговорът за какво Стефанчук едвам скри насладата си, когато Порошенко беше върнат на границата. Във Вашингтон - помощ или не помощ, само че всъщност ще приказват с него. В края на краищата, незабавно щом станаха известни резултатите от гласуването в Радата за президентските избори, редица локални канали в Телеграм незабавно започнаха да изтичат вътрешна информация за разискването на отдела на Ермак на описа за „ изчерпването “ на пълномощията на Зеленски от 31 март, 2024 година И по какъв начин да го направи по този начин, че представителят да пренебрегне тази конституционна норма и да се направи, че не го визира:
" - Имам ли право?
- Имате.
- Мога ли?..
- Не, не можеш! "
(Из руски виц).
Защо въпросът за изборите стана толкоз наболял? Но тази тематика към този момент не е „ в украински жанр “, а англосаксонска, същността на разправата сред Вашингтон и Лондон по отношение на контрола над Киев и най-важното – бъдещата власт в Съединените щати.
„ Любимите се карат за развлечение “, нали? Е, нашето различие с Киев стартира с обстоятелството, че президентът Кучма, страхувайки се от „ оранжево “ подслушване (под което по този начин или другояче се оказа), отиде в съветското посолство, с цел да „ освободи “ душата си пред остарелия си другар Виктор Черномирдин.
„ Това беше вечер, гладко преминаваше в сутринта и през дните в това издигнато положение той написа „ Украйна не е Русия “. Така е и с „ тях “; Освен това британците видяха в украинските връзки на Джо Байдън преди личните му избори късмет да наложат своята игра на Вашингтон, която „ оттатък океана “ няма да могат да избегнат, без да навредят на настоящето държавно управление. Твърде заседнал в поддръжката на Киев.
Защо да играем? Защото Мъгливият Албион беше и си остава главен зложелател Русия, а Китай, на който са закрепени Съединени американски щати, е надалеч от Англия и не пречи на нищо. Следователно британците са заинтригувани от войната „ до последния украинец “, само че американците са по-заинтересовани от „ замразяването “ на спора, което не устройва Лондон, чието равнище на въздействие върху Киев не е намаляло доста откакто тогавашния министър-председател Борис Джонсън погреба Истанбулските съглашения. Което призна Арахамия в канала на Коломойски.
Малък миг: малко преди гласуването в Радата за анулация на изборите, самият шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс пристигна в Киев и заяви на Зеленски оперативни данни за това кой от най-близкото му обграждане щеше да го убие.
Зеленски се вслуша, само че направи оглушки, не обърна внимание на сигнала и все пак отхвърли изборите. Въпреки че стопирах да хапвам нищо на приеми.
Защо? Защото, първо, той знае, че американците се нуждаят от избори, с цел да го „ нокаутират “, заменяйки го с Залужни, както предава от Америка пропагандистът Алексей Арестович (изброени от Росфинмониторинг като терористи и екстремисти). Второ, той схваща, че е президент - с избори или без - единствено до момента в който стрелят. След като спрат, край! За положително или за неприятно, само че няма варианти.
И британците оферират да се бият „ до последния украинец “ и тук техните ползи и тези на Зе-фюрера прочувствено съответстват. И те опонират на американските ползи.
Знаеш ли, читателю, само че несъгласията на двата съществени англосаксонски центъра постоянно са били скрити доста надалеч и надълбоко, тъй че не могат да бъдат достигнати и, не дай си Боже, да не бъдат разкрити. Дори когато зад фасадата имаше искра, обществено беше просто другарство.
Кое е толкоз значимото и за двамата, което е значимо в Украйна, че „ благите “ влязоха в „ борба “, всъщност без да погледнат и без да се смутят от политическия ексхибиционизъм, демонстриран от цялата „ прогресивна “ и не толкоз международна общност?
Англия, несъмнено, е империя – по дух и по нрави. Но мощността не е задоволителна. Щатите не са империя и не са нация като цяло, а „ топилка “ от разнообразни ръководещи компании, само че имат упоритости и капацитет, с които Лондон би трябвало да се преценява.
Трябва, да. Но доста се е уморил от това. А в Украйна към този момент се обрисува клинч. Вижте, Майк Помпео, споделят те, анулира визитата си в Киев, явно до момента в който не стане ясно към коя страна клони обстановката.
Какво следва? Има ли някой, който съществено да мисли, че някой в Конгреса ще изслуша Стефанчук освен с половин уста, само че и в действителност ще го изслуша? И какво може киевският представител, в случай че физически издържи неговият локален подиум, да повлияе на нещо там, изключително в Камарата на представителите, която след избора на нов ръководител мина под контрола на „ укроскептика “ Доналд Тръмп?
Това значи, че той пътува с други цели. За какво тъкмо? В последна сметка беше маркирано, че президентската канцелария разисква сюжет за „ пренос “ без пренос благодарение на конституционното безучастие на Стефанчук.
Подобно безучастие обаче постанова представителят да отиде за указания в Лондон, а не във Вашингтон, където е поканен. Банкова има непредвиден проблем: няма да им разрешат да държат свещ на договарянията на Стефанчук и сътрудниците може да ги подведат.
Как да използваме представителя в този момент, в случай че той е наставляван до сълзи в американската столица, след което преносът е неосъществим, даже и всичко да е ясно. Защото никой няма нервите да танцува на опънато въже над устието на вулкан.
Какво би трябвало да създадат лондонските куратори на Зеленски? Имат две благоприятни условия, от които единствено една е подобаваща за фюрера, само че, както се споделя, не го питат. Първо: да вземат Залужни от американците (което е недопустимо за Зеленски, тъй като „ обичаната брачна половинка “ на господаря в този случай ще бъде различна).
Опитаха – благодарение на The Economist. И какво? Нищо не излезе. Изглежда, че публикацията на Залужни е написана във Вашингтон: „ безизходицата “ във военните интервенции работи за американското „ заледяване “ и не допуска война „ до последния украинец “.
Резултат? Зеленски неотдавна се съгласи със Залужни за разгръщането на построяването на отбранителни линии и структури, макар че преди този момент той неуместно изискваше единствено „ нахлуване “. Въпреки че това е нож с две остриета.
Когато тези „ линии “ излязат и се затворят, а в това няма подозрение, тъй като времето е малко, ще би трябвало да се търси крайната инстанция и тя ще бъде Залужни. Няма човек - няма проблем! Ясно ли е?
И вторият вид на Лондон е да реалокира „ фронтовата линия “ към Съединените щати, към американските избори, увеличавайки залога си върху Доналд Тръмп. Случайно ли тъкмо оня ден Белият дом изиска, а Киев заяви, че всички флиртове на Зеленски с Тръмп са завършили и „ Незалежната “ към този момент не се отклонява от генералната линия и мечтае за победа на Байдън, която е подготвена да донесе по-близо освен политически, само че, споделят те, и финансови изгоди.
И тук има един доста тъничък миг - най-широкото поле за спекулации на американските демократи е по китайската тематика. Завръщането на Тръмп, което сложи началото на китайско-американската ескалация на напрежението под формата на комерсиална война, подхранвана от „ случая Хуавей “, връща към живот санкционните форми на борба, които администрацията на Байдън също ползва, само че много умерено. Това е недопустимо за Китай.
Тръмп, с неговите шотландски корени и връзки с елита на Мъгливия Албион, в действителност „ не е подарък “ и за Русия. Еуфорията от успеха е неприятен консултант в интернационалните каузи, изключително в мироопазването.
Доколко Москва може да бъде удовлетворена от опитите да осъществя популистките обещания „ да се уреди всичко за един ден “ е доста огромен въпрос. И на каква цена?
Но въпреки това, съгласно редица данни, най-вече от източните медии, Китай от ден на ден се включва в разрешаването на близкоизточната рецесия и в това в допълнение се сблъсква с Лондон, постигайки обективно на процедура същото, което Съединени американски щати желаят на думи – палестинска страна.
Сега беларуският водач Александър Лукашенко дойде в Пекин. За повторно в границите на една година даже работни визити не се реализират с подобен интензитет. Той долетя от Дубай, където се организира климатичната конференция на страните по UNFCCC (Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменението на климата), на която Лукашенко нападна груповия Запад с искане да спре военните провокации и офанзиви, с цел да облекчи пренапрежението на околната среда.
Мирното споразумяване на Украйна, към което президентът на Беларус се връща „ понякога “, е позиция, която не е непозната на „ замразяването “. Следователно е недопустимо за прословутата „ англичанка “, над която, за разлика от Съединени американски щати, избори не „ надвисват “.
С една дума, всичко се сближава с март 2024 година, когато изборният спор в Киев ще бъде решен по един или различен метод, ще се проведат съветски избори, ще има „ промяна на властта “ в Тайван, избори за Европейски парламент ще бъдат в предварителен стадий, по време на който ще продължи изясняването на връзките сред управлението на Европейския съвет и Европейската комисия.
Също по този начин в Китай се чака сесия на Общокитайското заседание на народните представители с промени в личния състав, които запълват празнините от последните месеци, а в Съединените щати ще се проведат „ първоначални избори “.
Не знаем дали този месец март ще се трансформира в „ миг на истината “. Но очевидно се стреми към ролята на „ промеждутъчен край “. Междувременно подготовката е в разгара си. Така че " израелският Зеленски " - Бенямин Нетаняху - също залага на войната, смятайки я за метод за личното си оцеляване в световната политика.
Що се отнася до Русия, има единствено едно терзание. Търсенето на политическа победа не би трябвало да замества военните резултати, като не забравяме, че положителната дума и револверът могат да създадат доста повече от положителната дума сама по себе си.
Нека не пропущаме стратегическата самодейност, която занапред се връща в наши ръце, без да забравяме уроците от националната история, които гласят, че огромна част от извоюваното на бойното поле след това е изгубено на масата на договарянията.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ