Много шефове мислят, че лидерът трябва да бъде дистанциран и

Много шефове мислят, че водачът би трябвало да бъде дистанциран и непоколебим със своите чиновници, с цел да бъде справедлив.Те се притесняват, че в случай че са по-благи и по-снизходителни, ще наподобяват слаби и това ще подкопае мотивацията и уважението на техните чиновници. За да поддържат своята позиция, те постоянно дават за образец Стив Джобс, който е прочут с неприятното си отношение към своите чиновници.

Когато обаче става дума за сполучливи водачи, образецът със строгия началник е изключение от правилото, а не нормата. Последните изследвания демонстрират, че прекомерно строгите шефове основават съществени здравословни и мотивационни проблеми за своите чиновници, което би трябвало да накара повече хора да се оттеглен от този жанр на управление.

Освен че не основават сходни проблеми, благите шефове носят големи преимущества на своите чиновници. Според прочуване на Калифорнийския държавен университет, Лонг Бийч (CSULB), шефовете, които се държат по-добре със чиновниците си, имат по-сплотени и продуктивни екипи, които реализират по-добри резултати.

Какво обаче значи „ мил началник “ и по какъв начин човек може да се трансформира в подобен, без да наподобява слаб и нерешителен? Това са няколко неща, по които ще разпознаете положителните шефове.

1. Не бъркат добротата със уязвимост

Едно от най-трудните неща за множеството шефове е да схванат, че да си добър не е уязвимост. Ключът към намирането на баланс, сред това да бъдеш добър и да не изглеждаш слаб, се крие в осъзнаването на обстоятелството, че  добротата сама по себе си е демонстрация на мощ, тъй като тя е директна и ясна. Когато казвате на хората сложната истина, която те би трябвало да чуят, вие показвате доста повече доброта, в сравнение с когато пробвате да ги отбраните от сложен диалог. Това е уязвимост.

2. Те са уверени, само че не и арогантни

Хората нормално търсят уверени водачи, тъй като увереността е заразна и ни оказва помощ да имаме вяра, че ни предстоят велики неща. Работата на шефа е да следи увереността да не се трансформира в надменност и цинизъм.

Увереността идва от вярата във вашите качества и знанието до къде се простират техните граници. Когато загубите визия за действителността, стартирате да мислите, че можете да извършите неща, които не са във вашите благоприятни условия. Изведнъж всичко стартира да се върти към вас. Тази надменност нормално се трансформира в повода чиновниците ви да изгубят доверието си във вас.

Великите водачи са уверени, само че и скромни. Техните достижения и позиция не ги карат да мислят, че са по-добри от всички останали. Те не се опасяват да запретнат ръкави и да си изцапат ръцете, когато е належащо. Те не в никакъв случай не желаят от чиновниците си да вършат нещо, което самите те не са склонни да създадат.