Добро утро, хора! Хвърчи ли ви се?
Много се насъбра. Изнервихме се. Щабът и управниците много се постараха. Хора с изпилени сетива мъчно простят. Тези ”горе ” си мислят, че вършат всичко както би трябвало, ние ”долу ” не им имаме вяра. Така е било постоянно, само че в изключително състояние възприятията се нажежават. Дано този път родят промени.
В подобен миг ви предлагаме нещо красиво от Валери Петров. Поетът имаше годишнина преди десетина дни, само че имаме вяра, че би трябвало да бъде препрочитан когато и да е.
Всъщност името му е Валери Нисим Меворах, само че го знаем като Валери Петров. Всеки е чул или слушал негови стихове, от време на време без да знае, че са от него. Няма да описваме биографията му – който желае има къде да я прочете. Ще споменем, че с изключение на прелестни стихове, книги и пиеси беше и незабравим преводач. Най-доброто от Гьоте и Шекспир на български е негово дело.
Валери Петров
НА " ПОПА "
И въпреки всичко беше хубаво, че навръх тая
моя спирка се сбира в този момент младежта,
така че можех да чувам, сякаш очаквам трамвая,
по какъв начин дърдорят си радостно всякакви празни неща,
по какъв начин намерено целуват се, по какъв начин дрънчат на китари,
по какъв начин се смеят на смехории, очевидно смешни за тях,
и по какъв начин очевидно ни усещат отчайващо остарели,
допотопни животни, почтени за смях.
Но в тъмното нощес ми се стори гранитът
на Патриарха с куп венци ограден.
А то били те. Уморени да скитат,
седяха на цокъла, на пет крачки от мен.
Осветил ги бе блясъкът от трамвайната жица
и при тяхната красота нещо в мен затрептя:
А не са ли в действителност тези всъщност дечица
Мил венец от страната ни, пресен букет от цветя?
Умни, будни, такива, със каквито надали
би могъл да се хвали различен някой народ,
а ний какъв избор против туй сме им дали?
Безработица у дома или непознат хоризонт.
Не, че няма измежду тях много с бръснато теме,
и че доста от тях не се боцкат с игли,
само че и доста ги лъже това, нашето, време
и добре е, че единствено ни се смеят, нали,
като биха могли… А те, виж по какъв начин, красиви,
под неона в целувка сливат млади лица,
виж по какъв начин смело се мятат момчешките гриви
и по какъв начин женствено в мрака блясва в момент обеца.
Очевидно нехаят, или просто не знаят,
че светът им могъл би да е различен, не такъв…
Сбогом, скъпи дечица! За нас иде трамваят.
Дано сте щастливи, наша плът, наша кръв!
" ПЕСЕН ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО "
Казва се другар пръв,
Но за какво е той подобен?
Затова че пръв полита
в огъня да те спaси,
пръв,
и без да се запита
прав ли си или не си.
Пръв за теб леда пролазва,
пръв за теб пролива кръв
ето – по тази причина се споделя,
че приятелят е пръв!
Худ. Владимир Любаров " Летящи хора "
ЗА ХВЪРЧАЩИТЕ ХОРА
Те не идат от космоса,
те родени са тук,
само че сърцата им просто са
по-кристални от тон.
и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици най-малко
от типа на хвърчащите хора!
А ний бутаме някак си
и дами ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв ъгъл,
и приказваме за нелепости, значимо вирейки нос,
или с израз на снобска отмалялост,
и въобще стараем се да не става въпрос
за типа на хвърчащите хора.
И е правилно, че те не са
от действителния свят,
не се срещат на тениса,
нямат личен „ Фиат “,
само че за какво ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги забележим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от типа на хвърчащите хора?
ЗА СПЯЩАТА ПРИНЦЕСА
Спящата принцеса
сладостен сън сънува
и в съня си вижда:
принцът я целува.
Времето минава,
принцът й къде е?
Спящата хубавица
почва да старее.
Ей го, принцът иде.
Гледа. Отминава –
кой ще ти целува
старица такава!
Седемте джудженца
вадят кърпи, плачат.
Нажален, подсмърча
дори разказвачът.
Имах фантазия да имам часовник. Сега имам часовник, само че нямам фантазия, - споделяше поета. И още: Каквото й да прави злото, то е нетрайно.
Хубав ден!
Фрог нюз
В подобен миг ви предлагаме нещо красиво от Валери Петров. Поетът имаше годишнина преди десетина дни, само че имаме вяра, че би трябвало да бъде препрочитан когато и да е.
Всъщност името му е Валери Нисим Меворах, само че го знаем като Валери Петров. Всеки е чул или слушал негови стихове, от време на време без да знае, че са от него. Няма да описваме биографията му – който желае има къде да я прочете. Ще споменем, че с изключение на прелестни стихове, книги и пиеси беше и незабравим преводач. Най-доброто от Гьоте и Шекспир на български е негово дело.
Валери Петров
НА " ПОПА "
И въпреки всичко беше хубаво, че навръх тая
моя спирка се сбира в този момент младежта,
така че можех да чувам, сякаш очаквам трамвая,
по какъв начин дърдорят си радостно всякакви празни неща,
по какъв начин намерено целуват се, по какъв начин дрънчат на китари,
по какъв начин се смеят на смехории, очевидно смешни за тях,
и по какъв начин очевидно ни усещат отчайващо остарели,
допотопни животни, почтени за смях.
Но в тъмното нощес ми се стори гранитът
на Патриарха с куп венци ограден.
А то били те. Уморени да скитат,
седяха на цокъла, на пет крачки от мен.
Осветил ги бе блясъкът от трамвайната жица
и при тяхната красота нещо в мен затрептя:
А не са ли в действителност тези всъщност дечица
Мил венец от страната ни, пресен букет от цветя?
Умни, будни, такива, със каквито надали
би могъл да се хвали различен някой народ,
а ний какъв избор против туй сме им дали?
Безработица у дома или непознат хоризонт.
Не, че няма измежду тях много с бръснато теме,
и че доста от тях не се боцкат с игли,
само че и доста ги лъже това, нашето, време
и добре е, че единствено ни се смеят, нали,
като биха могли… А те, виж по какъв начин, красиви,
под неона в целувка сливат млади лица,
виж по какъв начин смело се мятат момчешките гриви
и по какъв начин женствено в мрака блясва в момент обеца.
Очевидно нехаят, или просто не знаят,
че светът им могъл би да е различен, не такъв…
Сбогом, скъпи дечица! За нас иде трамваят.
Дано сте щастливи, наша плът, наша кръв!
" ПЕСЕН ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО "
Казва се другар пръв,
Но за какво е той подобен?
Затова че пръв полита
в огъня да те спaси,
пръв,
и без да се запита
прав ли си или не си.
Пръв за теб леда пролазва,
пръв за теб пролива кръв
ето – по тази причина се споделя,
че приятелят е пръв!
Худ. Владимир Любаров " Летящи хора "
ЗА ХВЪРЧАЩИТЕ ХОРА
Те не идат от космоса,
те родени са тук,
само че сърцата им просто са
по-кристални от тон.
и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици най-малко
от типа на хвърчащите хора!
А ний бутаме някак си
и дами ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв ъгъл,
и приказваме за нелепости, значимо вирейки нос,
или с израз на снобска отмалялост,
и въобще стараем се да не става въпрос
за типа на хвърчащите хора.
И е правилно, че те не са
от действителния свят,
не се срещат на тениса,
нямат личен „ Фиат “,
само че за какво ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги забележим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от типа на хвърчащите хора?
ЗА СПЯЩАТА ПРИНЦЕСА
Спящата принцеса
сладостен сън сънува
и в съня си вижда:
принцът я целува.
Времето минава,
принцът й къде е?
Спящата хубавица
почва да старее.
Ей го, принцът иде.
Гледа. Отминава –
кой ще ти целува
старица такава!
Седемте джудженца
вадят кърпи, плачат.
Нажален, подсмърча
дори разказвачът.
Имах фантазия да имам часовник. Сега имам часовник, само че нямам фантазия, - споделяше поета. И още: Каквото й да прави злото, то е нетрайно.
Хубав ден!
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ