Валерия Велева: Копаем дъното! Президентът Радев ни раздели на кохорти
Много съм писала за неналичието на вътрешна настройка у Румен Радев да усеща и излъчва откровени и почтени послания за единство на нацията, както повеляват отговорностите му пред Конституцията.
Отдавна съм разкрила и обосновала неговия пореден блян да унищожи партийната система, поради егото му да блесне като единствен престиж в страната.
Диалогичността, както виждаме, се оказа най-слабото място на Радев.
Но в никакъв случай не съм допускала, че българският президент ще раздели българите на кохорти - българите от неговата кохорта против българи от другите кохорти.
Днес по време на консултациите му с представителите на " Демократична България ", съвсем карайки им се поради тяхната позиция по войната в Украйна, Румен Радев безусловно изтърси: " Хората от моята кохорта са приключили американски академии, а от вашата - руски "!?!
Не можех да допускам...
" Хората от моята кохорта " - отлично, господин Президент!
Осмисляте ли какво говорите и осъзнавате ли какъв резултат ще имат думите Ви! Моите хора против вашите хора.
Като улични банди.
И в най-тежките години на Прехода, когато българите безусловно заставаха по улиците един против различен, в никакъв случай президентите не са предизвикали разделяне. Напротив!
И доктор Желев, и Стоянов, и Първанов бяха същински държавници, бяха политици, които съзнаваха, че разделянето на нацията е пагубно. Умееха да приказват с върли опонетни и с гневни съперници. Отстояваха позициите си, само че не си разрешиха НИКОГА да насъскват едни българи против други.
" Това е моят жанр на работа в цялата ми кариера досега - да пазя своите хора ",оправда се през днешния ден Радев в разговора-престрелка сред него и Христо Иванов от Демократична България.
Да, в кариерата си на боен Румен Радев е теоретичен да пази " своите хора ", политиката обаче не е боен полигон!
Втори мандат като държавен глава Радев като че ли още не може да осъзнае, че щом е стъпил на " Дондуков " 2 всички българи са " негови хора ".
Може да не ги обича всичките, може да не е склонен с позициите им, може да е сърдит на постовете им във Facebook, може да е ядосан на метода им на гласоподаване в Народното събрание, може да спори с тях, само че като държавен глава той няма право да ги разделя по какъвто и да е симптом. Камо ли пък за това кой къде и по кое време е приключил, от какъв етнос е или каква вяра изповядва.
Все още е свеж споменът, когато преди една година по същия нетърпелив и дискриминационен метод Радев попита водача на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ: " Коя е вашата татковина? "
Прави усещане, че Радев си разрешава този звук по време на съвещания, в които би трябвало да търси и допуска единодушие за сформиране на държавно управление. Прави го в постройката на президентството, която би трябвало да е дом на всички българи.
Да, можем да допуснем, че президентът е нервозен от безизходната сигутация, в която той не намира правилния път за излизане от политическата рецесия. Вероятно претърпява кошмарни дни в търсене на отпималния ход. За страдание, няма да го откри.
Всичките мандати, които следва да връчи, са обречени на крах.
Защото той не предлага печелившата формула, няма усета на медиатор, който да откри и най-малкото сцепление за един политически консенсус в името на страната.
Перманентният неуспех за сформиране на постоянно държавно управление, на който сме очевидци в последните две години, е неуспех за Радев като държавен глава.
От мига на вдигнатия през лятото на 2020 година президентски пестник за изчегъртване на неуместните България се върти в обаян кръг на ненавист, опълчване, експанзия и отричане, в който всеки опит за единодушие претърпява крушение. И това е неговият грях към нацията.
Радев ненавижда и отхвърля партиите, насъсква политическите водачи, които без друго са се наежили един против различен. В тази отровна атмосфера партийните ядра са настръхнали като пред борба на живот и гибел.
А народът, парцелиран на електорати, ненавижда всички.
И избавление няма!
Защото няма водачи! Няма държавници, няма престижи!
Политическо водачество въз основата на разделяне не е водачество.
Радев не осъзнава този факт.
Нация от изчегъртани не ражда мощ. Тя умира с всеки изчегъртан...
Тъжна е картината - България под " бащинската ръка " на Радев е територия на разломи, в които едни кохорти ще се бият с други кохорти.
И това въобще не е смешка!
Дотам сме я докарали.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Отдавна съм разкрила и обосновала неговия пореден блян да унищожи партийната система, поради егото му да блесне като единствен престиж в страната.
Диалогичността, както виждаме, се оказа най-слабото място на Радев.
Но в никакъв случай не съм допускала, че българският президент ще раздели българите на кохорти - българите от неговата кохорта против българи от другите кохорти.
Днес по време на консултациите му с представителите на " Демократична България ", съвсем карайки им се поради тяхната позиция по войната в Украйна, Румен Радев безусловно изтърси: " Хората от моята кохорта са приключили американски академии, а от вашата - руски "!?!
Не можех да допускам...
" Хората от моята кохорта " - отлично, господин Президент!
Осмисляте ли какво говорите и осъзнавате ли какъв резултат ще имат думите Ви! Моите хора против вашите хора.
Като улични банди.
И в най-тежките години на Прехода, когато българите безусловно заставаха по улиците един против различен, в никакъв случай президентите не са предизвикали разделяне. Напротив!
И доктор Желев, и Стоянов, и Първанов бяха същински държавници, бяха политици, които съзнаваха, че разделянето на нацията е пагубно. Умееха да приказват с върли опонетни и с гневни съперници. Отстояваха позициите си, само че не си разрешиха НИКОГА да насъскват едни българи против други.
" Това е моят жанр на работа в цялата ми кариера досега - да пазя своите хора ",оправда се през днешния ден Радев в разговора-престрелка сред него и Христо Иванов от Демократична България.
Да, в кариерата си на боен Румен Радев е теоретичен да пази " своите хора ", политиката обаче не е боен полигон!
Втори мандат като държавен глава Радев като че ли още не може да осъзнае, че щом е стъпил на " Дондуков " 2 всички българи са " негови хора ".
Може да не ги обича всичките, може да не е склонен с позициите им, може да е сърдит на постовете им във Facebook, може да е ядосан на метода им на гласоподаване в Народното събрание, може да спори с тях, само че като държавен глава той няма право да ги разделя по какъвто и да е симптом. Камо ли пък за това кой къде и по кое време е приключил, от какъв етнос е или каква вяра изповядва.
Все още е свеж споменът, когато преди една година по същия нетърпелив и дискриминационен метод Радев попита водача на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ: " Коя е вашата татковина? "
Прави усещане, че Радев си разрешава този звук по време на съвещания, в които би трябвало да търси и допуска единодушие за сформиране на държавно управление. Прави го в постройката на президентството, която би трябвало да е дом на всички българи.
Да, можем да допуснем, че президентът е нервозен от безизходната сигутация, в която той не намира правилния път за излизане от политическата рецесия. Вероятно претърпява кошмарни дни в търсене на отпималния ход. За страдание, няма да го откри.
Всичките мандати, които следва да връчи, са обречени на крах.
Защото той не предлага печелившата формула, няма усета на медиатор, който да откри и най-малкото сцепление за един политически консенсус в името на страната.
Перманентният неуспех за сформиране на постоянно държавно управление, на който сме очевидци в последните две години, е неуспех за Радев като държавен глава.
От мига на вдигнатия през лятото на 2020 година президентски пестник за изчегъртване на неуместните България се върти в обаян кръг на ненавист, опълчване, експанзия и отричане, в който всеки опит за единодушие претърпява крушение. И това е неговият грях към нацията.
Радев ненавижда и отхвърля партиите, насъсква политическите водачи, които без друго са се наежили един против различен. В тази отровна атмосфера партийните ядра са настръхнали като пред борба на живот и гибел.
А народът, парцелиран на електорати, ненавижда всички.
И избавление няма!
Защото няма водачи! Няма държавници, няма престижи!
Политическо водачество въз основата на разделяне не е водачество.
Радев не осъзнава този факт.
Нация от изчегъртани не ражда мощ. Тя умира с всеки изчегъртан...
Тъжна е картината - България под " бащинската ръка " на Радев е територия на разломи, в които едни кохорти ще се бият с други кохорти.
И това въобще не е смешка!
Дотам сме я докарали.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ