Много са църквите, превърнати в джамии, но единици са джамиите,

Много са църквите, превърнати в джамии, само че единици са джамиите, превърнати в църкви.  Една от тях е най-голямата селска черква в България. Тя се намира в село Узунджово и нейната история стартира още при започване на XVI век. През 1500 година в село Узунджово, област Хасково е построена българската черква „ Св. Богородица “. Близо век тя е набожен център за региона и локалните се отнасят с огромно почитание към храма. През 1593 година обаче цялото село е разрушено.

Църквата „ Св. Св. Петър и Павел “ край село Беренде – живата старост

Малката домашна черква

 Великият везир Синан паша подарява 30 000 гроша и заповядва на мястото на църквата да бъдат построени кервансарай (място за отдих), джамия, имарет и баня. Крайпътният хан е на два етажа, с 350 стаи. В приземието има обори за над 1000 коня. В края на XVII век в ляво от джамията е построена часовникова кула, а наоколо има и мраморен фонтан. Целият комплекс е ограден с висока ограда от  дялан камък, тъй че извън наподобява на цитадела, към която  впоследствие поражда малко турско населено място под името Узунджа ова (дълго поле). В интервала XVI-XIX век на това място се организира фамозният Узунджовски панаир, който е един от най-големите в рамките на империята.

 Относно построяването на джамията съществуват няколко митове и догатки. Според Ибрахим Татарлъ, градежът е дело на известния османски проектант Коджа Мимар Синан, само че това свое изказване той не подплатява с никакви доказателства и то се счита за безпричинно. По-вероятна е хипотезата, че строителят е бил християнин (българин). Едно от доказателствата за това е югоизточното разположение на джамията. Тя не е обърната на юг към Мека и заради тази причина е наричана „ Гяурджамиси “ (гяур – неверник; човек, който не изповядва ислям). Също по този начин, когато постройката е превръщана още веднъж в черква през XX век, при изработката на олтар, е открита тънка керпичена стена, която съгласно локалните е основана, защото строителят е вярвал, че някой ден храмът още веднъж ще бъде християнски и по този метод ще улесни преустройството.

 Съществува локална легенда, която споделя, че българинът Лалю Кръстев е майсторът, построил джамията. Узунджовци имат вяра, че с цел да не се счете, че лишава славата на султана, майсторът изобразява лалета на няколко места в храма и по този начин разкрива своето име. При реституция цветето се открива на западната стена на храма и на една от вътрешните колони. Между два от прозорците се вижда релеф от две лалета, ситуирани едно над друго, какъвто може да се види и върху мраморната рамка на сводестия прозорец. Позлатеният купол на джамията с изключение на с полумесец и звезда е бил декориран и с разцъфнало лале, чиито тичинки се преплитали в християнски кръстен знак.

 Флорален претекст участва и в две от нишите. В югозападната е нарисувана роза, а в северозападната са изобразени три цветя, в едно от които е изобразена шестоъгълна звезда. По този метод строителят преплита в храма знаците на трите съществени религии, показвайки ни, че вярата е една, а единствено изразните средства са разнообразни. Това не е единственото обръщение, което се открива в архитектурно отношение. Върху външната страна на всяка от четирите укрепващи стени е издялана забавна релефна декорация – халка, закрепена на трапецовидна основа, която наподобява на старовремска ръкохватка на врата. Халките алегорично отварят четирите порти, изобразени върху стените на храма – към четирите направления на света. До наши дни са непокътнати единствено тези на източната и западната стена, а другите две са съвсем изцяло заличени през вековете.

 След Освобождението, турското население на Узунджово се изселва. Кервансараят еразрушен, като е непокътната единствено джамията и един от основните входове на огромния крайпътен хан. Храмът е зарязан, до началото на XX век, когато се срутва селската черква „ Свети Йован Кръстител “. Тогава поражда концепцията джамията да бъде приспособена в черква, защото църковното настоятелство няма средства за нова. Местните обаче мъчно одобряват концепцията мюсюлмански храм да бъде трансфорат в християнски. Три години се водят разногласия за това какво би трябвало да се направи, само че най-после се взема решение постройката да бъде непокътната за поколенията. През 1906 година парцелът е преотстъпен от Турция на България и е трансфорат в християнски храм.

 Век по-късно, през 2007 година, стартира цялостна реституция на църквата. Тогава, с изключение на изображенията на лалета, са открити и два надписа на арабски с религиозно-философска тема. Създаден е нов иконостас от тревненския дърворезбар уста Дарин Божков. Той е един от трите най-внушителни по размери в страната. Висок е 8,80 метра и е необятен 14 метра. В плана по изработката взе участие екип от 40 души- майстори, чираци и калфи. Осъществяването му лишава сакралните девет месеца, като са реставрирани част от старите икони, царските двери и солея. Запазена е концепцията за вратите към света, като рамката на царската врата символизира халка, върху която е резбован издължен трапец. Той е завършен по сходство на тези, които в миналото са красили джамията. Иконостасът от 1906 година е непокътнат, затрупан като културен слой под новия.

 Уникален детайл от реставрацията е дърворезбованата в олтара молитва, изписана на глаголица. Тя гласи „ Аз буки веди сказуеми положително ест живете дзело земли иже како люди мъйслите наш он покой ръци слово твръдо ” („ Помни буквите, научи се да приказваш, добре е да стъпваш крепко на земята, тъй като както вие хората правилно мислите Той е нашата опора, изговаряй словото с неотстъпчивост “). Този текст трансформира църквата „ Успение на Пресвета Богородица “ в единствената у нас, в чийто иконостас има вплетена глаголична молитва. Част от украсата на храма са инсталираните на прозорците изящни витражи със стъклопис, изобразяващи подиуми от живота на Божията майка. Този тип украса е присъщ най-вече за католическите храмове. При реставрацията през 2007 година са открити и два средновековни надписа на арабски език с религиозно-философска тема. В архитектурно отношение този храм намира аналог единствено с две църкви в България, настояват експертите.

 Днес църквата впечатлява със своите размери и звучност. В себе си тя съчетава знаци от исляма, юдаизма, православието и католицизма. Макар никой да не знае каква е цялата истина към построяването на постройката, факт е, че майсторът основава храм на вярата в положителното, което не зависи от религиозна принадлежност.