Тодор Колев: Много са фалшивите герои, които виждаме по сцените на живота
„ Много са подправените герои, които виждаме през днешния ден по сцените на живота. Пълно е! Но или те не знаят, че са подправени, или останалите не смеят да ги нарекат по този начин. ” Думите, изречени от огромния артист Тодор Колев преди повече от десетилетие, не престават да звучат свръх настоящо и през днешния ден. Обичаният и надарен актьор напусна този свят преди 10 години - на 15 февруари 2013 година след тежко и дълготрайно боледуване.
Тодор Колев вярваше, че в живота е получил доста обич. И самият той се раздаваше и на сцената, и на снимачната площадка с обич.
Духът на актьора и музиканта в едно бе обладал човека-оркестър на сцената, който бе и комедиант, и музикант, и шоумен. Варненското софиянче от Шумен, както артистът самичък описваше себе си, разсмиваше едни с неподражаемите си гримаси, само че разплакваше други с малко тъжните си сини очи. За него не беше мъчно да направи моноспектакъл и да заблуди всички, че на сцената са цяла кохорта от артисти.
Тодор Колев можеше да съживи и най-апатичните със заразяващо възприятие за комизъм, приземено с точната мярка на интелекта си и струните на онази незабравима циганска цигулка. Заради гения му да играе без да пророни и дума, като в нямото кино, го назоваха българския Чарли Чаплин.
Тодор Колев е роден е в Шумен на 26 август 1939 година От 9-годишен, свири превъзходно на цигулка, след това продължава и със саксофон и акордеон. Музиката е в кръвта му, самият той по-късно признава, че нотите му оказват помощ да прави това, което не може да покаже нито в театъра, нито в киното. През целия му живот, музикантът в него постоянно върви компактно до актьора и постоянно му дава крачка напред в изкуството. Легендарни остават неговите песни " Фалшив воин ", " Жалба за младост " " Самотният човек ", " Черно море ".
Още зелен, Тодор идва в столицата да си търси шанса. За кандидатстването му във ВИТИЗ още се носят митове по какъв начин изобретателният артист заблудил комисията. Обул високи обувки и си преправил гласа на по-дебел, тъй като бил наясно, че се котират по едри мъже с басови гласове. И съумява. Едва ли бедното момче от Шумен си е представяло, че някой ден ще се завърне в театралната академия като мастит учител.
Още в младежките си години, Тодор демонстрира, че не е елементарен темперамент. Заради пристрастеността си към джаза, е изключен от комсомола. Наричат го Адама поради името на шивашкото ателие на татко му в Шумен.
По-късно, в театралната школа показва схващания, които не се харесват на управлението и е разпределен за наказване в Смолянския трагичен спектакъл.
Още в зората на изявите си приковава вниманието със забележителната си виталност и способността да разсмива като воин от нямото кино. Играе в цяла България - в театрите в Смолян, Шумен, Пловдив, „ Сълза и смях ”, Театър „ София ”. Зад гърба си оставя десетки комедийни и трагични функции, които няма по какъв начин да бъдат изиграни от различен. Създава по този начин плътни облици, че героите му заживяват собствен личен живот.
Емблематични са превъплъщенията му в облика на Топузов в „ Човекоядката ” на Иван Радоев, на Коля Красоткин в „ Момчета ” по Достоевски, на Марин в „ Пътеки ” от Николай Хайтов, на Орландо в „ Както ви харесва ” по Уилям Шекспир, на Джордж в „ Догодина по същото време ”.
Върховете му обаче остават в киното - блести в съвсем 40 кино лентата - „ Козият рог ”, „ Цар и военачалник ”, „ Иван Кондарев ”, „ Двойникът ”, „ Господин за един ден ”, „ Опасен сексапил ”. Страхотната композиция сред музикалната му заложба се съчетава неповторимо с артистичния му гений. В края на 1975 година огромен триумф има негова грамофонна плоча, която обаче по-късно е спряна, а артистът е разгласен за отстъпник.
Комикът разсмиваше хиляди единствено с едно гримаса на преносимото си лице, до момента в който самият той пускаше една малко крива и иронична усмивка. Изострената му сдържаност в никакъв случай не го оставяше апатичен и постоянно бе много извънредно подигравателен. Абсурдите в страната поднасяше по неговия си метод - видимо въздържан, с присъщ аристократизъм. Зад хумора надникваше лицето на безпощадния бунтовник. Без да разиграва лицемерен нравоучител, сурово разголваше до дъно грозните истини от живота.
„ Тодор Колев не бе фен на закъснелите въздишки, умуванията, дърдоренето. С кралско достолепие на човек, който знае полезността си, той им обръщаше тил. Той беше крал, който предпочиташе мелодията на циганската цигулка – непредвидима, капризна, същинска, увличаща… ”, доста прецизен е в описанието си драматургът Юрий Дачев в „ Литературен вестник ”.
Дъщеря му – актрисата Албена Колева споделя, че като родител Тодор Колев не е бил непоколебим и властнически и я е възпитавал без принуждение. „ Имах почит към него освен като артист, само че и като татко и мъж. Беше доста прецизен “, връща се към спомените Колева. Тя не е съгласна татко й да бъде сравняван с Чаплин.
„ Излиза, че все едно го е имитирал, а няма такова нещо. Бяха сравнявани по-скоро поради тематиката на творчество им. И двамата разглеждаха ориста на дребния човек, въпреки и в разнообразни времена “, твърди Колева. Всъщност той, както и „ немият ” комедиант играят ролята на индивида, от който нищо не зависи, поставя свиреп старания и най-после нищо не излиза, това беше тяхната тематика, обобщава Албена.
Стефан Вълдобрев пък на едно от честванията на рождения ден на създателя в „ Маймунарника ” в Борисовата градина напомни радостна преживелица, в който Адама свети с типичния си сбит проницателен жанр.
„ Преди години трябваше да пеем с Тодор в радиопредаване, само че по стичане на събитията не намерихме време да репетираме. Както и да е, представихме се добре. Тогава го питаха: „ Г-н Колев, по какъв начин по този начин успяхте? ” А той отговори: „ С непрофесионалисти елементарно се работи ”, спомни си преди години Вълдобрев, преди да изпее обичаната ария на своя обичан преподавател „ Самотният човек ”.
Италиански вестник пък написа: „ Един българин си разреши да имитира Чаплин, само че когато човек види целия филм схваща, че той има право за това ”.
Тодор Колев беше ослепителен и като ефирен водещ. Актьорът се изяви в „ Денсинг Старс “, а във „ Всяка неделя ” Кеворкян му даде графа „ Шоуто на Адама “, където Колев имаше невероятни попадения.
Всички помнят по какъв начин Колев взе проба за алкохол на президента доктор Желю Желев, а преоблечен като ром свиреше с цигулката на ухо на Михаил Горбачов. С шоуто, „ Как ще ги стигнем американците “ дружно с невероятната мелодия обаче прикова феновете към екрана.
Предаването му вървеше през 90-те по Ефир 2 на Българска национална телевизия и наподобяваше стратегиите на Джей Лено и Дейвид Летърман. Актьорът развихри цялото си въображение и напълно импровизира. Но след прекъсването на шоуто показа: „ Беше изтощително. Затова и най-после го стопирах. Нямах сценарен екип, бях самичък с двама-трима организационни помощници. Карах и без аутокю даже! ”
Шоуто на Тодор Колев обикаляше цялата страна. Едно от най-колоритните прояви на предаването е в бирената фабрика в Шумен, където Тодор кани същински цигански тумби на сцената, оповестени като обединени цигански филхармонии. Актьорът гърми с пушка по две бурета, свързани с водопровод с бира. От него непрекъснато извираха истински хрумвания и щури хрумвания.
Невероятната му жизнеспособност секва със страшната диагноза, която му слагат през 2009 година – рак на белите дробове. Битката си обаче Тодор Колев води самичък със фамилията си. Макар Адама да е зле той демонстрира стоманен темперамент.
„ Не желая никой да гледа на мен като на болен. Аз съм здрав и цялостен с сила. Така желая да ме виждате, а не като дъртак ”, сподели артистът пред студентите си. Той угасна на 73 години във ВМА на 15 февруари 2013 година
„ Радвам се, че фенът не е изгубил възприятието си за комизъм след цялото това обуначване и оскотяване на хората, след отиването в такива мръсни ъгли на заниманието, каквито са чалгата и грубият, обикновен комизъм - едно почесване на задника става предмет на комизъм. Имах опасения таман от това, само че се оказа, че не съм прав… Знаете ли, работата е доста елементарна. Бих поставил чалгата в категорията на елементарно сдъвкваеми неща – кюфтета и кебапчета. А аз занимавам феновете с философия, с просвета, с изкуство и умираме от смях, че се забавляваме с това ", разяснява приживе огромният Тодор Колев.
" Имаме територия, граници, градове, села, само че страна нямаме. Франк Синатра пее в една ария, че родината му е там, откъдето си купува млякото, вестника и където се разсънва, излиза на улицата... Това е. Защо емигрантите ни отиват на открито? Защото не желаят да живеят в хаоса. Искат да основат там родината си, която е улицата, кафенето насреща... А тук ни трансфораха в подплашени животни. Хаосът е рисковият сексапил на демокрацията! ”, разсъждаваше още артистът.
„ Да, доста са грешките на растежа, само че аз не скърбя за нищо. Не единствено тъй като боготворя Едит Пиаф и песента й „ Не скърбя за нищо ”, а тъй като в действителност не скърбя. Явно по този начин е трябвало - всичко е трябвало да се случи. Най-много се веселя, че можах да се отъркам в доста свестни, забавни хора. Даже от време на време скърбя младите, тъй като няма да могат да се допрян до личностите, които към този момент си отидоха ", споделяше Тодор Колев.
Тодор Колев вярваше, че в живота е получил доста обич. И самият той се раздаваше и на сцената, и на снимачната площадка с обич.
Духът на актьора и музиканта в едно бе обладал човека-оркестър на сцената, който бе и комедиант, и музикант, и шоумен. Варненското софиянче от Шумен, както артистът самичък описваше себе си, разсмиваше едни с неподражаемите си гримаси, само че разплакваше други с малко тъжните си сини очи. За него не беше мъчно да направи моноспектакъл и да заблуди всички, че на сцената са цяла кохорта от артисти.
Тодор Колев можеше да съживи и най-апатичните със заразяващо възприятие за комизъм, приземено с точната мярка на интелекта си и струните на онази незабравима циганска цигулка. Заради гения му да играе без да пророни и дума, като в нямото кино, го назоваха българския Чарли Чаплин.
Тодор Колев е роден е в Шумен на 26 август 1939 година От 9-годишен, свири превъзходно на цигулка, след това продължава и със саксофон и акордеон. Музиката е в кръвта му, самият той по-късно признава, че нотите му оказват помощ да прави това, което не може да покаже нито в театъра, нито в киното. През целия му живот, музикантът в него постоянно върви компактно до актьора и постоянно му дава крачка напред в изкуството. Легендарни остават неговите песни " Фалшив воин ", " Жалба за младост " " Самотният човек ", " Черно море ".
Още зелен, Тодор идва в столицата да си търси шанса. За кандидатстването му във ВИТИЗ още се носят митове по какъв начин изобретателният артист заблудил комисията. Обул високи обувки и си преправил гласа на по-дебел, тъй като бил наясно, че се котират по едри мъже с басови гласове. И съумява. Едва ли бедното момче от Шумен си е представяло, че някой ден ще се завърне в театралната академия като мастит учител.
Още в младежките си години, Тодор демонстрира, че не е елементарен темперамент. Заради пристрастеността си към джаза, е изключен от комсомола. Наричат го Адама поради името на шивашкото ателие на татко му в Шумен.
По-късно, в театралната школа показва схващания, които не се харесват на управлението и е разпределен за наказване в Смолянския трагичен спектакъл.
Още в зората на изявите си приковава вниманието със забележителната си виталност и способността да разсмива като воин от нямото кино. Играе в цяла България - в театрите в Смолян, Шумен, Пловдив, „ Сълза и смях ”, Театър „ София ”. Зад гърба си оставя десетки комедийни и трагични функции, които няма по какъв начин да бъдат изиграни от различен. Създава по този начин плътни облици, че героите му заживяват собствен личен живот.
Емблематични са превъплъщенията му в облика на Топузов в „ Човекоядката ” на Иван Радоев, на Коля Красоткин в „ Момчета ” по Достоевски, на Марин в „ Пътеки ” от Николай Хайтов, на Орландо в „ Както ви харесва ” по Уилям Шекспир, на Джордж в „ Догодина по същото време ”.
Върховете му обаче остават в киното - блести в съвсем 40 кино лентата - „ Козият рог ”, „ Цар и военачалник ”, „ Иван Кондарев ”, „ Двойникът ”, „ Господин за един ден ”, „ Опасен сексапил ”. Страхотната композиция сред музикалната му заложба се съчетава неповторимо с артистичния му гений. В края на 1975 година огромен триумф има негова грамофонна плоча, която обаче по-късно е спряна, а артистът е разгласен за отстъпник.
Комикът разсмиваше хиляди единствено с едно гримаса на преносимото си лице, до момента в който самият той пускаше една малко крива и иронична усмивка. Изострената му сдържаност в никакъв случай не го оставяше апатичен и постоянно бе много извънредно подигравателен. Абсурдите в страната поднасяше по неговия си метод - видимо въздържан, с присъщ аристократизъм. Зад хумора надникваше лицето на безпощадния бунтовник. Без да разиграва лицемерен нравоучител, сурово разголваше до дъно грозните истини от живота.
„ Тодор Колев не бе фен на закъснелите въздишки, умуванията, дърдоренето. С кралско достолепие на човек, който знае полезността си, той им обръщаше тил. Той беше крал, който предпочиташе мелодията на циганската цигулка – непредвидима, капризна, същинска, увличаща… ”, доста прецизен е в описанието си драматургът Юрий Дачев в „ Литературен вестник ”.
Дъщеря му – актрисата Албена Колева споделя, че като родител Тодор Колев не е бил непоколебим и властнически и я е възпитавал без принуждение. „ Имах почит към него освен като артист, само че и като татко и мъж. Беше доста прецизен “, връща се към спомените Колева. Тя не е съгласна татко й да бъде сравняван с Чаплин.
„ Излиза, че все едно го е имитирал, а няма такова нещо. Бяха сравнявани по-скоро поради тематиката на творчество им. И двамата разглеждаха ориста на дребния човек, въпреки и в разнообразни времена “, твърди Колева. Всъщност той, както и „ немият ” комедиант играят ролята на индивида, от който нищо не зависи, поставя свиреп старания и най-после нищо не излиза, това беше тяхната тематика, обобщава Албена.
Стефан Вълдобрев пък на едно от честванията на рождения ден на създателя в „ Маймунарника ” в Борисовата градина напомни радостна преживелица, в който Адама свети с типичния си сбит проницателен жанр.
„ Преди години трябваше да пеем с Тодор в радиопредаване, само че по стичане на събитията не намерихме време да репетираме. Както и да е, представихме се добре. Тогава го питаха: „ Г-н Колев, по какъв начин по този начин успяхте? ” А той отговори: „ С непрофесионалисти елементарно се работи ”, спомни си преди години Вълдобрев, преди да изпее обичаната ария на своя обичан преподавател „ Самотният човек ”.
Италиански вестник пък написа: „ Един българин си разреши да имитира Чаплин, само че когато човек види целия филм схваща, че той има право за това ”.
Тодор Колев беше ослепителен и като ефирен водещ. Актьорът се изяви в „ Денсинг Старс “, а във „ Всяка неделя ” Кеворкян му даде графа „ Шоуто на Адама “, където Колев имаше невероятни попадения.
Всички помнят по какъв начин Колев взе проба за алкохол на президента доктор Желю Желев, а преоблечен като ром свиреше с цигулката на ухо на Михаил Горбачов. С шоуто, „ Как ще ги стигнем американците “ дружно с невероятната мелодия обаче прикова феновете към екрана.
Предаването му вървеше през 90-те по Ефир 2 на Българска национална телевизия и наподобяваше стратегиите на Джей Лено и Дейвид Летърман. Актьорът развихри цялото си въображение и напълно импровизира. Но след прекъсването на шоуто показа: „ Беше изтощително. Затова и най-после го стопирах. Нямах сценарен екип, бях самичък с двама-трима организационни помощници. Карах и без аутокю даже! ”
Шоуто на Тодор Колев обикаляше цялата страна. Едно от най-колоритните прояви на предаването е в бирената фабрика в Шумен, където Тодор кани същински цигански тумби на сцената, оповестени като обединени цигански филхармонии. Актьорът гърми с пушка по две бурета, свързани с водопровод с бира. От него непрекъснато извираха истински хрумвания и щури хрумвания.
Невероятната му жизнеспособност секва със страшната диагноза, която му слагат през 2009 година – рак на белите дробове. Битката си обаче Тодор Колев води самичък със фамилията си. Макар Адама да е зле той демонстрира стоманен темперамент.
„ Не желая никой да гледа на мен като на болен. Аз съм здрав и цялостен с сила. Така желая да ме виждате, а не като дъртак ”, сподели артистът пред студентите си. Той угасна на 73 години във ВМА на 15 февруари 2013 година
„ Радвам се, че фенът не е изгубил възприятието си за комизъм след цялото това обуначване и оскотяване на хората, след отиването в такива мръсни ъгли на заниманието, каквито са чалгата и грубият, обикновен комизъм - едно почесване на задника става предмет на комизъм. Имах опасения таман от това, само че се оказа, че не съм прав… Знаете ли, работата е доста елементарна. Бих поставил чалгата в категорията на елементарно сдъвкваеми неща – кюфтета и кебапчета. А аз занимавам феновете с философия, с просвета, с изкуство и умираме от смях, че се забавляваме с това ", разяснява приживе огромният Тодор Колев.
" Имаме територия, граници, градове, села, само че страна нямаме. Франк Синатра пее в една ария, че родината му е там, откъдето си купува млякото, вестника и където се разсънва, излиза на улицата... Това е. Защо емигрантите ни отиват на открито? Защото не желаят да живеят в хаоса. Искат да основат там родината си, която е улицата, кафенето насреща... А тук ни трансфораха в подплашени животни. Хаосът е рисковият сексапил на демокрацията! ”, разсъждаваше още артистът.
„ Да, доста са грешките на растежа, само че аз не скърбя за нищо. Не единствено тъй като боготворя Едит Пиаф и песента й „ Не скърбя за нищо ”, а тъй като в действителност не скърбя. Явно по този начин е трябвало - всичко е трябвало да се случи. Най-много се веселя, че можах да се отъркам в доста свестни, забавни хора. Даже от време на време скърбя младите, тъй като няма да могат да се допрян до личностите, които към този момент си отидоха ", споделяше Тодор Колев.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ