Атанас Сиреков – кметът, който се стреми да бъде, а не да има
Много са доказателствата, че Атанас Сиреков е един от най-успешните кметове на Бургас. И освен тъй като времето е разрешавало нововъведение и напредък, само че и заради обстоятелството, че той е бил квалифициран да гради в интерес на хората, употребявайки своите познания, опит и психика. Най-добрият кмет на Бургас в действителност е от Копривщица. Роден е във възрожденския град през 1898 година След като приключва Мъжката гимназия в Пловдив и Военното учебно заведение, учи в Техническия Университет в Берлин.
Инж. Атанас Сиреков идва в Бургас през 1929 година и стартира частен бизнес, като отваря бюро за инженерни услуги. Длъжността кмет извършва от началото на 1936 година до гибелта си. На 19 ноември тази година се навършват 80 години от неговата кончина.
Макар да си потегля млад от този свят, Атанас Сиреков се посвещава напълно на работата си, на града и хората. Неговите каузи в тази тенденция могат да бъдат изброени, само че мъчно се осъзнава фактът, че за интервал от 3-4 години може да бъде реализирано толкоз доста. Част от издигнатото и проектираното по негово време е постройка за общината, която е архитектурен шедьовър извън и от вътрешната страна, довършването и построяването на водоснабдителната и канализационната системи на града.
Емблематичното за Бургас Морското казино е намерено по време на неговия мандат. Същото се отнася и за красивият шадраван в морската градина. Изключително доста е държал на хигиената в града, основал е първите градинки за отдих, висящите осветителни тела, павираните улици. И като същински родолюбец и политик способства да бъдат сложени бюстовете на бележити българи в морската градина. Но кой е индивидът, който стои зад всичката тази сила, мощ? Кой е бил Сиреков, когато се прибере вкъщи, при своята обичана брачна половинка Зора и синовете си? Това споделя индивидът, който носи неговото име.
Атанас Сиреков е внук на най-успешния кмет на Бургас. Самият той работи в община Бургас, в постройката която е реалност със съдействието на неговия дядо, кметът Атанас Сиреков. Сиреков младши е приключил микроелектроника в Технически Университет-Илменау, Германия и обществена администрация в БСУ. Работи над 25 години в областта на осведомителните технологии. Автор е на две книги за електронното ръководство.
Как се чувствате като човек, който носи семейството Сиреков?
Човекът е този, който е, без значение от семейството. Много фактори оказват въздействие при образуването му. Живея с мисълта, дали с постъпките си съумявам най-малко малко да покрия етичните правила, открити в фамилията от предните генерации.
Какво знаете за своя изтъкнат дядо, макар, че не сте го познавали, какво е чувството Ви за него, от разказите на Вашите близки?
Дядо ми е умрял в разцвета на силите си, на 41 години. И двамата му сина са били дребни деца – татко ми Петко е бил на 9 години, а чичо ми Симеон – на 5. Най-силни бяха спомените на неговата брачна половинка, доктор Зора Сирекова, която го надживя с повече от петдесет години, ненапълно на татко ми и напълно малко на чичо ми. В книгата " Бургас във времето. Родът Сирекови ", издадена през 2008 година, починалият ми към този момент татко съумя да показа най-съкровените мемоари за инж. Атанас Сиреков и фамилията.
Когато научаваш за някого единствено от мемоари, неговият живот се трансформира в легенда. Той постоянно е бил в първите редици. От присъединяване му в Първата международна война като щурмовак. Една от историите, която постоянно се разказваше в тази връзка у дома, бе обвързвана с награждаването му с Орден за смелост. Друга – със следването му в Берлин. Там той освен учи и се дипломира сполучливо като машинен инженер, само че съумява да се оправи с финансовите неволи, работейки. Освен това управлява и публичната активност на българското студентско сдружение.
Баба ми постоянно загатваше за неговото ораторско майсторство. Умеел е да приказва увлекателно и вдъхновяващо, без предварителна подготовка. Съчетавал е както качествата на общественика, по този начин и прецизността на инженера. Бил е доста умел и не инцидентно приключва военната си работа като помощник-командир на камионно поделение. Вече като инженер работи във Военна работилница, сполучливо реализира няколко плана за разнообразни съоръжения освен в Бургас, само че и в страната. Той не се стопира пред компликациите.
Възрожденският му дух и копривщенската деятелност го водят към разнообразни инициативи. При това все в социална изгода. Не ми се желае да разказвам отново спомените на татко ми и чичо ми, които с мъка говореха за неглижирането на труда му в продължение на дълги години. Както и за трудностите, които са били поставяни на пътя им. В това отношение баба ми беше стоик. Не се оплакваше от ориста. Ако споменеше нещо, то бе с горчив комизъм.
С кой негов принос за града се гордеете най-вече?
За къс интервал от време той е работил в доста посоки – водоснабдяване и канализация, електрификация, улици, градоустройство, строителство на публични здания, основаване на общински предприятия. Достатъчно е да споменем емблематичната постройка на Морското казино. Дори единствено тя да беше построена, би било задоволително. По това време се е строяло напълно с публични средства – общински и държавни. Съпричастността на хората към обществото, в което живеят, също по този начин ги е подтиквала да подаряват средства за строителството на публични обекти.
Но за мен най-важното е било отношението му към хората – еднообразно към всички бургазлии, без значение от имотно положение и политически пристрастия. Помагал е на всеки в потребност, с каквото може. Имоти не е имал. Животът му е образец за човек, който се стреми да бъде, а не да има.
Кое е Вашето и на Вашите близки, най-съкровено чувство за индивида Сиреков?
На първо място той е бил безрезервен човек. Успявал е да откри време за фамилията си, за работата си, за обществото, даже за своята пристрастеност - лова. Към всички хора е успявал да откри път. Да им даде парченце от себе си. Това проличава и от дребното останали негови писма до брачната половинка му. В тях той споделя за работата си, написа и по фамилни въпроси, с доста обич към децата си.
Вие носите парченце от него, а споделят, че „ кръвта приказва “ - какво Ви „ споделя “ Вашият дядо?
За страдание полезностите на времето, в което е живял дядо ми и днешните са прекомерно разнообразни. Възпитаван съм в една несъответстваща на съвремието ни ценностна система. Тази, която е изповядвал той и останалите членове от фамилията ни. Тя е обвързвана с метод на мислене, който включва понятия като правдивост, съпричастност, ред и дисциплинираност.
Тъй като съм се интересувал от фамилната история в границите на няколко генерации, имам визия по какъв начин са се формирали полезностите на едно семейство от междинната класа в България след Освобождението. Те са били добра основа за израстване на персони, като тази на инж. Атанас Сиреков. Това е и една от тематиките, които развъртвам в книгата ми, отдадена на неговия тъст, ген. Симеон Караиванов, която следва да излезе от щемпел.
Имате ли страст, или роман на Ваши близки за дядо Ви, какъв човек е бил когато се прибере вкъщи?
Обикновено се е прибирал изтощен след работния ден. Но е намирал време за фамилията си. До скоро се бяха запазили направени от него играчки за децата му – издялани от дърво или отлети от метал. Истинско произведение на изкуството е рисунката, която е направил на своята брачна половинка.
Възпитавал е децата си посредством персоналния си образец. Баща ми постоянно повтаряше историята, когато с приемане на следващия товар дърва за огрев получава като „ подарък “ от татко си дребна брадвичка и дружно стартират да цепят.
Когато се връщаше обратно в спомените за детството си, татко ми постоянно споделяше „ Ти знаеш ли какво е да останеш без татко?! “. Един от най-тежките моменти в живота му е гибелта на татко му. Той носеше до края на дните си тъгата, че е израснал без опората на татко си.
Когато се връщам в спомените откривам нещо, което е мъчно да се изясни с думи. Останалите от дядо ми фотоси, писма, награди, предмети имаха изключително лъчение, създаваха особена атмосфера на фона на подредбата в дома ни, в къщата, където е живял. Вече четиридесет и пет години тази къща я няма и погледът към тези неща, ситуирани измежду стените на жилищния блок е по-различен. Може би и в тази връзка последните думи на баба ми бяха: " Искам в къщи! Това не е моят дом. "
Как мислите, какво сте развил от неговите качества?
Не е редно човек самичък да се прави оценка. Времето и синовете ми ще покажат кои от неговите качества са се съхранили у мен. Мога да споделя единствено какво се пробвам да последвам в всекидневието си: да работя с неизменност и отговорност, да вземам добре премислени решения, които са от изгода за най-вече страни, да давам персонален образец, а не да подреждам.
Какво бургазлии би трябвало да знаят за Атанас Сиреков отвън формалната му биография?
Няколко думи от съболезнователното писмо на националния артист Пейо Мръвков от Оряхово към Общината и брачната половинка му: „ В него нямаше горделивост, а интелигентен беше. Винаги засмен към всички… “
Мислите ли, че неговият принос за Бургас е оценен задоволително и какво още може да се направи в тази тенденция?
Делото му е било почетено още през 1939 година, когато след гибелта му с решение на Общинския съвет, площадът пред Общината получава неговото име. За фамилията ни беше задоволително възобновяване на историческата правдивост с решението от 2008 година този площад още веднъж да носи името му.
Това, което внукът на Атанас Сиреков от тактичност не споделя е, че в действителност неговият дядо умира при осъществяване на своите кметски отговорности. Тежката зима през 1939 година и насъбраният сняг стават причина за спиране на тока към помпената станция и Бургас остава без вода. До мястото на случая Атанас Сиреков потегля самичък, на кон. След повдигане на електрическите стълбове и възобновяване на водоподаването, кметът се прибира в дома си влажен и изтощен.
Часове по-късно поражда пожар, на който той още веднъж отива. Следва командировка в София и няма време за лекуване, на развилата се бронхопневмония. На 41-годишна възраст той „ напуща “ Бургас, само че единствено с цел да остане постоянно тук, с делата си, постройките, положителното отношение към всеки човек.
Накрая на описа за Атанас Сиреков, се връщаме при започване на неговия живот. Той взе участие в Първата международна война, където е покорен от гръцката войска. Като същински български офицер, провежда бягство и избавя освен себе си, само че и други български бойци. Поради тази причина получава Орден за смелост.
Толкова години по-късно, какво отличие дава Бургас и неговите поданици, за храброто, достойното и плодотворното дело на Атанас Сиреков? Има ли медал, незабравим знак или друго самопризнание, което градът дължи на Кмета Сиреков?
Инж. Атанас Сиреков идва в Бургас през 1929 година и стартира частен бизнес, като отваря бюро за инженерни услуги. Длъжността кмет извършва от началото на 1936 година до гибелта си. На 19 ноември тази година се навършват 80 години от неговата кончина.
Макар да си потегля млад от този свят, Атанас Сиреков се посвещава напълно на работата си, на града и хората. Неговите каузи в тази тенденция могат да бъдат изброени, само че мъчно се осъзнава фактът, че за интервал от 3-4 години може да бъде реализирано толкоз доста. Част от издигнатото и проектираното по негово време е постройка за общината, която е архитектурен шедьовър извън и от вътрешната страна, довършването и построяването на водоснабдителната и канализационната системи на града.
Емблематичното за Бургас Морското казино е намерено по време на неговия мандат. Същото се отнася и за красивият шадраван в морската градина. Изключително доста е държал на хигиената в града, основал е първите градинки за отдих, висящите осветителни тела, павираните улици. И като същински родолюбец и политик способства да бъдат сложени бюстовете на бележити българи в морската градина. Но кой е индивидът, който стои зад всичката тази сила, мощ? Кой е бил Сиреков, когато се прибере вкъщи, при своята обичана брачна половинка Зора и синовете си? Това споделя индивидът, който носи неговото име.
Атанас Сиреков е внук на най-успешния кмет на Бургас. Самият той работи в община Бургас, в постройката която е реалност със съдействието на неговия дядо, кметът Атанас Сиреков. Сиреков младши е приключил микроелектроника в Технически Университет-Илменау, Германия и обществена администрация в БСУ. Работи над 25 години в областта на осведомителните технологии. Автор е на две книги за електронното ръководство.
Как се чувствате като човек, който носи семейството Сиреков?
Човекът е този, който е, без значение от семейството. Много фактори оказват въздействие при образуването му. Живея с мисълта, дали с постъпките си съумявам най-малко малко да покрия етичните правила, открити в фамилията от предните генерации.
Какво знаете за своя изтъкнат дядо, макар, че не сте го познавали, какво е чувството Ви за него, от разказите на Вашите близки?
Дядо ми е умрял в разцвета на силите си, на 41 години. И двамата му сина са били дребни деца – татко ми Петко е бил на 9 години, а чичо ми Симеон – на 5. Най-силни бяха спомените на неговата брачна половинка, доктор Зора Сирекова, която го надживя с повече от петдесет години, ненапълно на татко ми и напълно малко на чичо ми. В книгата " Бургас във времето. Родът Сирекови ", издадена през 2008 година, починалият ми към този момент татко съумя да показа най-съкровените мемоари за инж. Атанас Сиреков и фамилията.
Когато научаваш за някого единствено от мемоари, неговият живот се трансформира в легенда. Той постоянно е бил в първите редици. От присъединяване му в Първата международна война като щурмовак. Една от историите, която постоянно се разказваше в тази връзка у дома, бе обвързвана с награждаването му с Орден за смелост. Друга – със следването му в Берлин. Там той освен учи и се дипломира сполучливо като машинен инженер, само че съумява да се оправи с финансовите неволи, работейки. Освен това управлява и публичната активност на българското студентско сдружение.
Баба ми постоянно загатваше за неговото ораторско майсторство. Умеел е да приказва увлекателно и вдъхновяващо, без предварителна подготовка. Съчетавал е както качествата на общественика, по този начин и прецизността на инженера. Бил е доста умел и не инцидентно приключва военната си работа като помощник-командир на камионно поделение. Вече като инженер работи във Военна работилница, сполучливо реализира няколко плана за разнообразни съоръжения освен в Бургас, само че и в страната. Той не се стопира пред компликациите.
Възрожденският му дух и копривщенската деятелност го водят към разнообразни инициативи. При това все в социална изгода. Не ми се желае да разказвам отново спомените на татко ми и чичо ми, които с мъка говореха за неглижирането на труда му в продължение на дълги години. Както и за трудностите, които са били поставяни на пътя им. В това отношение баба ми беше стоик. Не се оплакваше от ориста. Ако споменеше нещо, то бе с горчив комизъм.
С кой негов принос за града се гордеете най-вече?
За къс интервал от време той е работил в доста посоки – водоснабдяване и канализация, електрификация, улици, градоустройство, строителство на публични здания, основаване на общински предприятия. Достатъчно е да споменем емблематичната постройка на Морското казино. Дори единствено тя да беше построена, би било задоволително. По това време се е строяло напълно с публични средства – общински и държавни. Съпричастността на хората към обществото, в което живеят, също по този начин ги е подтиквала да подаряват средства за строителството на публични обекти.
Но за мен най-важното е било отношението му към хората – еднообразно към всички бургазлии, без значение от имотно положение и политически пристрастия. Помагал е на всеки в потребност, с каквото може. Имоти не е имал. Животът му е образец за човек, който се стреми да бъде, а не да има.
Кое е Вашето и на Вашите близки, най-съкровено чувство за индивида Сиреков?
На първо място той е бил безрезервен човек. Успявал е да откри време за фамилията си, за работата си, за обществото, даже за своята пристрастеност - лова. Към всички хора е успявал да откри път. Да им даде парченце от себе си. Това проличава и от дребното останали негови писма до брачната половинка му. В тях той споделя за работата си, написа и по фамилни въпроси, с доста обич към децата си.
Вие носите парченце от него, а споделят, че „ кръвта приказва “ - какво Ви „ споделя “ Вашият дядо?
За страдание полезностите на времето, в което е живял дядо ми и днешните са прекомерно разнообразни. Възпитаван съм в една несъответстваща на съвремието ни ценностна система. Тази, която е изповядвал той и останалите членове от фамилията ни. Тя е обвързвана с метод на мислене, който включва понятия като правдивост, съпричастност, ред и дисциплинираност.
Тъй като съм се интересувал от фамилната история в границите на няколко генерации, имам визия по какъв начин са се формирали полезностите на едно семейство от междинната класа в България след Освобождението. Те са били добра основа за израстване на персони, като тази на инж. Атанас Сиреков. Това е и една от тематиките, които развъртвам в книгата ми, отдадена на неговия тъст, ген. Симеон Караиванов, която следва да излезе от щемпел.
Имате ли страст, или роман на Ваши близки за дядо Ви, какъв човек е бил когато се прибере вкъщи?
Обикновено се е прибирал изтощен след работния ден. Но е намирал време за фамилията си. До скоро се бяха запазили направени от него играчки за децата му – издялани от дърво или отлети от метал. Истинско произведение на изкуството е рисунката, която е направил на своята брачна половинка.
Възпитавал е децата си посредством персоналния си образец. Баща ми постоянно повтаряше историята, когато с приемане на следващия товар дърва за огрев получава като „ подарък “ от татко си дребна брадвичка и дружно стартират да цепят.
Когато се връщаше обратно в спомените за детството си, татко ми постоянно споделяше „ Ти знаеш ли какво е да останеш без татко?! “. Един от най-тежките моменти в живота му е гибелта на татко му. Той носеше до края на дните си тъгата, че е израснал без опората на татко си.
Когато се връщам в спомените откривам нещо, което е мъчно да се изясни с думи. Останалите от дядо ми фотоси, писма, награди, предмети имаха изключително лъчение, създаваха особена атмосфера на фона на подредбата в дома ни, в къщата, където е живял. Вече четиридесет и пет години тази къща я няма и погледът към тези неща, ситуирани измежду стените на жилищния блок е по-различен. Може би и в тази връзка последните думи на баба ми бяха: " Искам в къщи! Това не е моят дом. "
Как мислите, какво сте развил от неговите качества?
Не е редно човек самичък да се прави оценка. Времето и синовете ми ще покажат кои от неговите качества са се съхранили у мен. Мога да споделя единствено какво се пробвам да последвам в всекидневието си: да работя с неизменност и отговорност, да вземам добре премислени решения, които са от изгода за най-вече страни, да давам персонален образец, а не да подреждам.
Какво бургазлии би трябвало да знаят за Атанас Сиреков отвън формалната му биография?
Няколко думи от съболезнователното писмо на националния артист Пейо Мръвков от Оряхово към Общината и брачната половинка му: „ В него нямаше горделивост, а интелигентен беше. Винаги засмен към всички… “
Мислите ли, че неговият принос за Бургас е оценен задоволително и какво още може да се направи в тази тенденция?
Делото му е било почетено още през 1939 година, когато след гибелта му с решение на Общинския съвет, площадът пред Общината получава неговото име. За фамилията ни беше задоволително възобновяване на историческата правдивост с решението от 2008 година този площад още веднъж да носи името му.
Това, което внукът на Атанас Сиреков от тактичност не споделя е, че в действителност неговият дядо умира при осъществяване на своите кметски отговорности. Тежката зима през 1939 година и насъбраният сняг стават причина за спиране на тока към помпената станция и Бургас остава без вода. До мястото на случая Атанас Сиреков потегля самичък, на кон. След повдигане на електрическите стълбове и възобновяване на водоподаването, кметът се прибира в дома си влажен и изтощен.
Часове по-късно поражда пожар, на който той още веднъж отива. Следва командировка в София и няма време за лекуване, на развилата се бронхопневмония. На 41-годишна възраст той „ напуща “ Бургас, само че единствено с цел да остане постоянно тук, с делата си, постройките, положителното отношение към всеки човек.
Накрая на описа за Атанас Сиреков, се връщаме при започване на неговия живот. Той взе участие в Първата международна война, където е покорен от гръцката войска. Като същински български офицер, провежда бягство и избавя освен себе си, само че и други български бойци. Поради тази причина получава Орден за смелост.
Толкова години по-късно, какво отличие дава Бургас и неговите поданици, за храброто, достойното и плодотворното дело на Атанас Сиреков? Има ли медал, незабравим знак или друго самопризнание, което градът дължи на Кмета Сиреков?
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ