Как да реагираме, ако детето се тръшка на обществени места
Много родители се сблъскват с тръшкането на децата. Този постоянно срещан проблем съставлява бурна прочувствена реакция от страна на дребния човек, която се задейства по разнообразни мотиви. От отвод от страна на родителя, през предпочитание за внимание до проблем в развиването. Независимо дали реакцията е лека, или тежка, тръшкането е признак, който демонстрира, че детето се бори с страсти, които не може да контролира. Овладяването им е обвързвано с равнището на вътрешно напрежение, с външни фактори от заобикалящата среда и със способността на детето да въздейства върху вътрешните си положения.
Гневът е най-честата страст, която предизвиква сходна реакция. Детето усеща, че заслужава или се нуждае от нещо, което съзнателно не му се дава – от нещо в магазина, до бонбон у дома. А тревогата е друго предизвикателство за дребния човек . Първата причина за всички тези рецесии е, че детето не се е научило да ръководи страстите си. А втората е, че сходен вид реакция в минал интервал е била сполучлива. Детето привиква, че когато постъпва по този начин, родителят му дава това, което желае.
Важно е родителите да знаят, че тези страсти са част от развиването. Всяко дете непрекъснато минава през разнообразни интервали. С времето и порастването го учим по какъв начин да се оправя с тези моменти, само че по по-добър и допустим метод. До огромна степен всичко зависи по какъв начин родителят реагира на сходно държание. Това действително дефинира какъв брой постоянно и бурно те се случват.
Тук може би ще е забавно да споделя за решение на проблеми и освен с тръшкането. Преди обаче да стартира този развой, би трябвало, както споделят децата, да се " навием ". Да си кажем:
Ще бъда колкото е допустимо по-търпелив и търпелив към детето си. Ще се възпирам от оценки, присъди и проповеди. Ще чувам деликатно, тъй като може да чуя неща, които не съм чувал преди. Няма да се пробвам да обезсърчавам и увещавам. Ще бъда подготвен да схващам нови хрумвания разнообразни от моя мироглед. Ключовата дума е " почитание " към детето ми и неговите мисли, усеща, страсти.
Започнете диалог с него. Но не можете да решавате проблеми, до момента в който кипите от страсти. Затова първо си задайте въпроса: " Не бушуват ли в мен към момента разнообразни страсти, или съм задоволително спокоен, с цел да стартира този развой? " После проверете какво е настроението на вашето дете: " Моментът подобаващ ли е да си поговорим? " Ако отговорът е " Да ", тогава:
* Започнете с това какво усеща детето ви. (Предполагам, че несъмнено се чувстваш...)
* Продължете с това какво чувствате вие. ( " Ето пък по какъв начин се усещам аз ".)
* Предложете на детето да потърсите дружно задоволително решение и за вас, и за него. И в случай че е допустимо, оставете го да даде първите няколко хрумвания. Но в случай че кажете: " А, това не е добра концепция ", целият развой прекъсва и вие обезсмисляте досегашната си работа. Може и да записвате всичките си хрумвания. Като самото писане не е най-същественото, само че това по някакъв метод придобива особена тежест!
* Решете кои хрумвания ви харесват, кои не и кои желаете да приложите на процедура, като отводът за някои е добре да е: Не мисля, че би се чувствал/а доста добре, в случай че... Това ми звучи изпълнимо, бих могъл да го направя.
*
Не позволявайте на детето в нито един миг да ви упреква или упреква.
Когато обаче детето се тръшне на средата на супермаркета, разновидността с говорене или игнориране е по-труден. Много е мъчно да отстояваш твърдата позиция, когато в близост все ще се откри кой да обърне внимание на детето или да ви " посъветва " да му угодите. Т.е. в случай че детето вземе играчката от магазина и се тръшне на земята, в случай че вие откажете да я купите, върнете я на мястото й. В този миг каквито и да е приказки са непотребни. След като оставите играчката, хванете детето и продължете. Важно е да покажете с държанието си кое може и кое не. Децата би трябвало да имат ясно построени граници и правила. Те са склонни непрекъснато да ревизират дали разпоредбите още важат. Което води до неизменност от ваша страна за всички правила и граници, които сте сложили да са едни и същи всякога.
Може би най-погрешните реакции, които можем да проявим, в случай че детето се тръшне:
- Не се тормозете, когато това се случи. Това НЕ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) прави неприятен родител
- По време на такава рецесия не заливайте детето си с въпроси и думи
- В никакъв случай не давайте на детето каквото изиска. ДА, хората ще ви гледат, може би ще ви съжалят или упрекнат. Фокусирайте се върху това да помогнете на детето си, а не какво мислят другите.
- Не давайте други възможности – " Ако оставиш тази кукла, ще ти взема сладолед "!
- Родителите би трябвало да са единни. Не е добре единият да е забраняващ, а другият даващ.
- Не му говорете успокоително – това го кара да плаче още по-силно, тъй като вижда късмет да ви накара да извършите това, което желае!
Най-важно е вие да останете спокойни. Да преминете през този стадий със успокоение, оптимизъм, самообладание. Това е просто един интервал от израстването на вашето дете. Ако въпреки всичко не можете да се справите със вашите страсти и тръшкането на детето, ви поучавам да потърсите професионална помощ.
е детски психолог. Завършила е бакалавърска степен " Психология ", както и магистърска степен " Позитивна логика на психиката " към ПУ " Паисий Хилендарски ". Член е на Дружеството на психолозите в Република България и на Българска асоциация по внушаемост и хипнотерапия.
постоянно е единствено с родителите, без наличие на детето. В нея се наблюдават акценти от развиването му до сегашния миг, минали травматични събития, превъзмогване на стресогенни епизоди, взаимоотношения с биологичното и разширеното семейство, с връстници, учители и възрастни отвън фамилния кръг. В тази първа сесия се обяснява поръчката на родителите за работа с детето. Втора сесия - по опция уединено с детето, съобразено с възрастта му и настоящото му психо прочувствено положение. Обратна връзка за детето си ще получите още същия ден, само че сигурно - не пред него.
Гневът е най-честата страст, която предизвиква сходна реакция. Детето усеща, че заслужава или се нуждае от нещо, което съзнателно не му се дава – от нещо в магазина, до бонбон у дома. А тревогата е друго предизвикателство за дребния човек . Първата причина за всички тези рецесии е, че детето не се е научило да ръководи страстите си. А втората е, че сходен вид реакция в минал интервал е била сполучлива. Детето привиква, че когато постъпва по този начин, родителят му дава това, което желае.
Важно е родителите да знаят, че тези страсти са част от развиването. Всяко дете непрекъснато минава през разнообразни интервали. С времето и порастването го учим по какъв начин да се оправя с тези моменти, само че по по-добър и допустим метод. До огромна степен всичко зависи по какъв начин родителят реагира на сходно държание. Това действително дефинира какъв брой постоянно и бурно те се случват.
Тук може би ще е забавно да споделя за решение на проблеми и освен с тръшкането. Преди обаче да стартира този развой, би трябвало, както споделят децата, да се " навием ". Да си кажем:
Ще бъда колкото е допустимо по-търпелив и търпелив към детето си. Ще се възпирам от оценки, присъди и проповеди. Ще чувам деликатно, тъй като може да чуя неща, които не съм чувал преди. Няма да се пробвам да обезсърчавам и увещавам. Ще бъда подготвен да схващам нови хрумвания разнообразни от моя мироглед. Ключовата дума е " почитание " към детето ми и неговите мисли, усеща, страсти.
Започнете диалог с него. Но не можете да решавате проблеми, до момента в който кипите от страсти. Затова първо си задайте въпроса: " Не бушуват ли в мен към момента разнообразни страсти, или съм задоволително спокоен, с цел да стартира този развой? " После проверете какво е настроението на вашето дете: " Моментът подобаващ ли е да си поговорим? " Ако отговорът е " Да ", тогава:
* Започнете с това какво усеща детето ви. (Предполагам, че несъмнено се чувстваш...)
* Продължете с това какво чувствате вие. ( " Ето пък по какъв начин се усещам аз ".)
* Предложете на детето да потърсите дружно задоволително решение и за вас, и за него. И в случай че е допустимо, оставете го да даде първите няколко хрумвания. Но в случай че кажете: " А, това не е добра концепция ", целият развой прекъсва и вие обезсмисляте досегашната си работа. Може и да записвате всичките си хрумвания. Като самото писане не е най-същественото, само че това по някакъв метод придобива особена тежест!
* Решете кои хрумвания ви харесват, кои не и кои желаете да приложите на процедура, като отводът за някои е добре да е: Не мисля, че би се чувствал/а доста добре, в случай че... Това ми звучи изпълнимо, бих могъл да го направя.
*
Не позволявайте на детето в нито един миг да ви упреква или упреква.
Когато обаче детето се тръшне на средата на супермаркета, разновидността с говорене или игнориране е по-труден. Много е мъчно да отстояваш твърдата позиция, когато в близост все ще се откри кой да обърне внимание на детето или да ви " посъветва " да му угодите. Т.е. в случай че детето вземе играчката от магазина и се тръшне на земята, в случай че вие откажете да я купите, върнете я на мястото й. В този миг каквито и да е приказки са непотребни. След като оставите играчката, хванете детето и продължете. Важно е да покажете с държанието си кое може и кое не. Децата би трябвало да имат ясно построени граници и правила. Те са склонни непрекъснато да ревизират дали разпоредбите още важат. Което води до неизменност от ваша страна за всички правила и граници, които сте сложили да са едни и същи всякога.
Може би най-погрешните реакции, които можем да проявим, в случай че детето се тръшне:
- Не се тормозете, когато това се случи. Това НЕ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) прави неприятен родител
- По време на такава рецесия не заливайте детето си с въпроси и думи
- В никакъв случай не давайте на детето каквото изиска. ДА, хората ще ви гледат, може би ще ви съжалят или упрекнат. Фокусирайте се върху това да помогнете на детето си, а не какво мислят другите.
- Не давайте други възможности – " Ако оставиш тази кукла, ще ти взема сладолед "!
- Родителите би трябвало да са единни. Не е добре единият да е забраняващ, а другият даващ.
- Не му говорете успокоително – това го кара да плаче още по-силно, тъй като вижда късмет да ви накара да извършите това, което желае!
Най-важно е вие да останете спокойни. Да преминете през този стадий със успокоение, оптимизъм, самообладание. Това е просто един интервал от израстването на вашето дете. Ако въпреки всичко не можете да се справите със вашите страсти и тръшкането на детето, ви поучавам да потърсите професионална помощ.
е детски психолог. Завършила е бакалавърска степен " Психология ", както и магистърска степен " Позитивна логика на психиката " към ПУ " Паисий Хилендарски ". Член е на Дружеството на психолозите в Република България и на Българска асоциация по внушаемост и хипнотерапия.
постоянно е единствено с родителите, без наличие на детето. В нея се наблюдават акценти от развиването му до сегашния миг, минали травматични събития, превъзмогване на стресогенни епизоди, взаимоотношения с биологичното и разширеното семейство, с връстници, учители и възрастни отвън фамилния кръг. В тази първа сесия се обяснява поръчката на родителите за работа с детето. Втора сесия - по опция уединено с детето, съобразено с възрастта му и настоящото му психо прочувствено положение. Обратна връзка за детето си ще получите още същия ден, само че сигурно - не пред него.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ