Учителката на Ванга с плашещо пророчество за гибелта на България СНИМКИ
"Много работи ке станат. Ама чудото у България ке е след шейсет години. Ако политикантите скарат народо и он почне да се ненавижда, ке пристигна апетит и мор. Деца и остарели ора ке умират без лек и медикаменти. Обич, любов требе на ората. Нема ли я, ке се затрие убавата ни страна... ". Годината е 1933. Пророческите думи изрича Преподобна Стойна пред фамилията на Костадин Георгиев.
60 години по-късно страната ни е в разгара на Любен-Беровото ръководство, претърпяла гладната Луканова зима и пика на разделянето и омразата след края на комунизма и краха на първото демократично държавно управление. Още 30 години по-късно продължаваме да обичаме да се ненавиждаме и като че ли вършим всичко допустимо да "затрием убавата ни страна "...
За баба Ванга всеки знае най-малко едно нещо. Животът на нейната духовна учителка Преподобна Стойна обаче остава затулен в тайнствен ореол. Въпреки че самата врачка от Рупите е казвала приживе, че Стойна е три пъти по-силна от нея, написа в. "Стандарт ".
И постоянно пращала заболели за излекуване на гроба й. Всеки месец баба Ванга отивала в село Златолист, където Преподобна Стойна прекарва съвсем целия си живот, с цел да се зареди от огромния чинар в двора на манастирчето "Свети Георги ".
Легендата гласи, че вълшебното дърво е на повече от 1300 години. Всеки, който прегърне дънера му не помни вечно за болежките си. Затова на дървото са вързани две люлки. И хората, които имат молба към Стойна, би трябвало единствено да се полюлеят на тях. Най-често в люлките сядат млади дами, молещи се за рожба.
В двора на манастирчето се намира и кладенецът на желанията. Трябва единствено да се наведете над него и да прошепне настояването си над живата вода.
Стойна Димитрова има не по-малко любопитна история от тази на Вангелия Гущерова. Родена е на 9 септември 1883 година в село Хазнатар, Серско. По това време селцето е било част от Османската империя, през днешния ден е в рамките на Гърция.
На 7 години дребната Стойна е на косъм от гибелта. Разболява се от едра шарка. Родителите й я отделят в една от пристройките за животните, с цел да не болести останалите. Всеки ден оставят на входа й храна и вода, уверени, че подлата и нелечима адска болест надали ще пожали детето им.
Но става знамение. Стойна освен преборва страшното зло, само че и по лицето й не остават белези. Губи обаче зрението си. С него си отива забележимия свят за Стойна, само че идва духовният. Появяват се и нейните ярки ясновидските и лечителските качества.
До 16-ата си година, младото момиче прекарва живота си в цялостно усамотение в обособена стая. Докато един ден не излиза на двора с крясъци. Кара татко си да копаят. Имала привидение - Свети Георги, който й споделил къде ще откри негова икона и кандило. Бащата, горкият, уверен, че шарката е взела освен очите, само че и мозъка на Стойна, се съгласил.
Дъщеря му споделила, че няма да мръдне от мястото си, до момента в който не изровят кандилото. И почнал да копае. Когато от земята обаче в действителност излезли иконата и запалено кандило, паднал в нозете на Стойна и се разплакал. От този момент всички почнали да гледат по различен метод на момичето. Вслушвали се в думите му и изпълнявали заръките й.
С помощта на съседите, защото фамилията й било доста оскъдно, построили в двора дребен параклис "Свети Георги " и Стойна аскетично живяла в него. Не след дълго се случило ново знамение. Казала на околните си, че ще я видят като мъртва. Но да не се плашат и да не бягат, тъй като тя ще се върне при тях.
И в действителност - една заран намерили Стойна бездиханна. Тялото й било като мъртво цели 7 дни. След което младата жена се събудила, като че ли нищо не се е случило. От този миг пред вратата й се извива опашка от молители за предсказания и излекуване. А "мътвите " седмици на Стойна се появяват до края на живота й. След тях тя разказвала чудни истории и правела предсказания.
След Междусъюзническата война фамилията на Преподобна Стойна се преселва в България. На път за Петрич, минавайки през село Долна Сушица (Златолист), ясновидката стопира в селския храм "Св. Георги " в селото и споделя, че остава да живее в него. Така и прави - прекарва в светата обител остатъка от дните си в пост и молитва. Живее в дребна стаичка на втория етаж в църквата, която едвам побира едно легло. И до през днешния ден в нея има кутия за молебствия и стремежи, които хората пишат на листчета.
Но тя е толкоз цялостна, че молителите остават своите писъмца в пукнатините на касата на вратата, сред тухлите над нея или в която й пролука към стаичката открият. През последните 30 години помощ свише от иконите и стаичката на Преподобна Стойна са търсели всевъзможни хора - от зарязани девойки, през бездетни дами, до мутри, молещи се тирът с противозаконна стока да мине гладко границата.
Самата черква в Златолист е не по-малко невероятна. Откакто е издигната, хората имат вяра, че в случай че болен преспи една нощ в нея, ще оздравее. Стенописите и иконите й обаче са стряскащи.
На една от тях е изобразен демон, впрегнал човек в каруца, на друга - гола до кръста жена, на трета - светец с глава на кон.
За последната бабите в Златолист си имат алегория. Сестрата на светеца се влюбила в него и той, с цел да я отблъсне, се помолил да бъде обезобразен. Казват, че в случай че човек се взира дълго в иконата на Исус Христос над олтара пък ще види по какъв начин Спасителя премигва с клепачи.
Най-мистичното място в храма обаче е плочата с герба на Цариградската патриария - двуглавият орел. Намира се тъкмо под купола. За нея всички имат вяра, че сбъдва стремежи и изцелява заболявания.
От уста на уста през годините се предава невероятна история. Мъж влезнал в църквата и видял Предобна Стойна на колене върху плочата да се моли. Побързал да излезе, с цел да не я тормози и тогава забелязал, че в действителност дамата не се допирала върху земята, а като че ли се реела на най-малко метър височина от плочата.
Всъщност, някои от откривателите на живота й имат вяра, че тя е владеела освен левитацията, само че и телепатията, посредством която излекувала доста хора. Казват, че всеки в Златолист е сънувам най-малко един път Преподобна Стояна.
Днес който влезе в църквата, бърза да застане върху плочата и да насочи своите молебствия и стремежи без да си дава сметка, че плочата не е истинската. А копие. Истинската била открадната. Вярата на хората прави и копието лечебно, споделят бабите от Златолист.
Преподобна Стойна умира в навечерието на Коледа - на 22 декември 1933 година Причината е пневмония. За разлика от шарката обаче Стойна не съумяла да се оправи с нея. Ясновидката отказала да приема какво и да било медикаменти и организмът й не преборил заболяването.
Погребана е в двора на черквата "Св. Георги " в Златолист, където е завършен дребен мемориал. Хората имат вяра, че той също прави чудеса.
60 години по-късно страната ни е в разгара на Любен-Беровото ръководство, претърпяла гладната Луканова зима и пика на разделянето и омразата след края на комунизма и краха на първото демократично държавно управление. Още 30 години по-късно продължаваме да обичаме да се ненавиждаме и като че ли вършим всичко допустимо да "затрием убавата ни страна "...
За баба Ванга всеки знае най-малко едно нещо. Животът на нейната духовна учителка Преподобна Стойна обаче остава затулен в тайнствен ореол. Въпреки че самата врачка от Рупите е казвала приживе, че Стойна е три пъти по-силна от нея, написа в. "Стандарт ".
И постоянно пращала заболели за излекуване на гроба й. Всеки месец баба Ванга отивала в село Златолист, където Преподобна Стойна прекарва съвсем целия си живот, с цел да се зареди от огромния чинар в двора на манастирчето "Свети Георги ".
Легендата гласи, че вълшебното дърво е на повече от 1300 години. Всеки, който прегърне дънера му не помни вечно за болежките си. Затова на дървото са вързани две люлки. И хората, които имат молба към Стойна, би трябвало единствено да се полюлеят на тях. Най-често в люлките сядат млади дами, молещи се за рожба.
В двора на манастирчето се намира и кладенецът на желанията. Трябва единствено да се наведете над него и да прошепне настояването си над живата вода.
Стойна Димитрова има не по-малко любопитна история от тази на Вангелия Гущерова. Родена е на 9 септември 1883 година в село Хазнатар, Серско. По това време селцето е било част от Османската империя, през днешния ден е в рамките на Гърция.
На 7 години дребната Стойна е на косъм от гибелта. Разболява се от едра шарка. Родителите й я отделят в една от пристройките за животните, с цел да не болести останалите. Всеки ден оставят на входа й храна и вода, уверени, че подлата и нелечима адска болест надали ще пожали детето им.
Но става знамение. Стойна освен преборва страшното зло, само че и по лицето й не остават белези. Губи обаче зрението си. С него си отива забележимия свят за Стойна, само че идва духовният. Появяват се и нейните ярки ясновидските и лечителските качества.
До 16-ата си година, младото момиче прекарва живота си в цялостно усамотение в обособена стая. Докато един ден не излиза на двора с крясъци. Кара татко си да копаят. Имала привидение - Свети Георги, който й споделил къде ще откри негова икона и кандило. Бащата, горкият, уверен, че шарката е взела освен очите, само че и мозъка на Стойна, се съгласил.
Дъщеря му споделила, че няма да мръдне от мястото си, до момента в който не изровят кандилото. И почнал да копае. Когато от земята обаче в действителност излезли иконата и запалено кандило, паднал в нозете на Стойна и се разплакал. От този момент всички почнали да гледат по различен метод на момичето. Вслушвали се в думите му и изпълнявали заръките й.
С помощта на съседите, защото фамилията й било доста оскъдно, построили в двора дребен параклис "Свети Георги " и Стойна аскетично живяла в него. Не след дълго се случило ново знамение. Казала на околните си, че ще я видят като мъртва. Но да не се плашат и да не бягат, тъй като тя ще се върне при тях.
И в действителност - една заран намерили Стойна бездиханна. Тялото й било като мъртво цели 7 дни. След което младата жена се събудила, като че ли нищо не се е случило. От този миг пред вратата й се извива опашка от молители за предсказания и излекуване. А "мътвите " седмици на Стойна се появяват до края на живота й. След тях тя разказвала чудни истории и правела предсказания.
След Междусъюзническата война фамилията на Преподобна Стойна се преселва в България. На път за Петрич, минавайки през село Долна Сушица (Златолист), ясновидката стопира в селския храм "Св. Георги " в селото и споделя, че остава да живее в него. Така и прави - прекарва в светата обител остатъка от дните си в пост и молитва. Живее в дребна стаичка на втория етаж в църквата, която едвам побира едно легло. И до през днешния ден в нея има кутия за молебствия и стремежи, които хората пишат на листчета.
Но тя е толкоз цялостна, че молителите остават своите писъмца в пукнатините на касата на вратата, сред тухлите над нея или в която й пролука към стаичката открият. През последните 30 години помощ свише от иконите и стаичката на Преподобна Стойна са търсели всевъзможни хора - от зарязани девойки, през бездетни дами, до мутри, молещи се тирът с противозаконна стока да мине гладко границата.
Самата черква в Златолист е не по-малко невероятна. Откакто е издигната, хората имат вяра, че в случай че болен преспи една нощ в нея, ще оздравее. Стенописите и иконите й обаче са стряскащи.
На една от тях е изобразен демон, впрегнал човек в каруца, на друга - гола до кръста жена, на трета - светец с глава на кон.
За последната бабите в Златолист си имат алегория. Сестрата на светеца се влюбила в него и той, с цел да я отблъсне, се помолил да бъде обезобразен. Казват, че в случай че човек се взира дълго в иконата на Исус Христос над олтара пък ще види по какъв начин Спасителя премигва с клепачи.
Най-мистичното място в храма обаче е плочата с герба на Цариградската патриария - двуглавият орел. Намира се тъкмо под купола. За нея всички имат вяра, че сбъдва стремежи и изцелява заболявания.
От уста на уста през годините се предава невероятна история. Мъж влезнал в църквата и видял Предобна Стойна на колене върху плочата да се моли. Побързал да излезе, с цел да не я тормози и тогава забелязал, че в действителност дамата не се допирала върху земята, а като че ли се реела на най-малко метър височина от плочата.
Всъщност, някои от откривателите на живота й имат вяра, че тя е владеела освен левитацията, само че и телепатията, посредством която излекувала доста хора. Казват, че всеки в Златолист е сънувам най-малко един път Преподобна Стояна.
Днес който влезе в църквата, бърза да застане върху плочата и да насочи своите молебствия и стремежи без да си дава сметка, че плочата не е истинската. А копие. Истинската била открадната. Вярата на хората прави и копието лечебно, споделят бабите от Златолист.
Преподобна Стойна умира в навечерието на Коледа - на 22 декември 1933 година Причината е пневмония. За разлика от шарката обаче Стойна не съумяла да се оправи с нея. Ясновидката отказала да приема какво и да било медикаменти и организмът й не преборил заболяването.
Погребана е в двора на черквата "Св. Георги " в Златолист, където е завършен дребен мемориал. Хората имат вяра, че той също прави чудеса.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ