Много проверки, но с ограничен ефект – това е в

Много инспекции, само че с стеснен резултат – това е сега обстановката с контрола от страна на НЗОК върху разноските за здраве и злоупотребите с тях. Ако контролът не се усъвършенства систематично, всяко нарастване на здравната вноска ще уголемява полето за неефективност и нередности. Изводът е на икономистите от ИПИ, представени от ФОКУС .  

Според ЗЗО шефът на НЗОК упражнява повсеместен надзор върху активността по наложителното здравно обезпечаване (чл. 72). Контролните органи на касата ревизират заплащанията от НЗОК към изпълнителите на здравна и дентална помощ и свързаната с това документи и отчетни документи. Контролът по осъществяване на договорите с НЗОК се реализира посредством инспекции, осъществени от длъжностни лица – чиновници на НЗОК/РЗОК. Служителите и контрольорите реализират и неочакван надзор по осъществяване на договорите, надзор преди възнаграждение на оказаната здравна и дентална помощ и следващ надзор. Той може да е и разследване на тъжби от здравноосигурени лица.

С други думи НЗОК прави няколко типа надзор – 1) прелиминарен  – при основаване на електронни документи в НЗИС за засвидетелствуване на осъществени действия, по които ще се желае плащане; 2) по време на осъществяването – посредством инспекции и наблюдения – да вземем за пример участва ли пациентът по време на осъществяваните действия в лечебното заведение и 3) следващ – документални инспекции за осъществяването в целокупност на медицинските действия или инспекции по тъжби на пациентите. Прави усещане, че НЗОК ревизира спазването на условия при даване на услугите, както и има ли финансови злоупотреби, само че не и има ли въобще потребност от тези услуги.

Какво демонстрират данните от контролната активност на касата?

Дейността е екстензивна. НЗОК прави огромно количество контролна активност под формата на инспекции. По отчетни данни годишно осъществените инспекции от НЗО и РЗОК са стотици.

Заедно с това активността е и дейна, изключително през последните две години – с развиването на НЗИС, електронната документи и електронните приложения, касата непрекъснато предизвиква жителите да ревизират дали им е предоставена здравна услуга посредством е-здраве и да рапортуват нередности.

Чисто финансово обаче контролната активност е мощно лимитирана като резултат. Данните демонстрират, че за година НЗОК възвръща към 2,5-3 млн. евро, а в случай че към тях прибавим и средствата, които не са разплатени вследствие на предварителния надзор, сумата нараства до към 4,5-5 млн. евро на година. На фона на огромния размер на общия бюджет на НЗОК тези средства в действителност са малко (под 0,1%).

Можем да създадем няколко извода. Първо – данните демонстрират или че злоупотребите не са огромният проблем на българското опазване на здравето, или че те мъчно се хващат, санкционират и глобяват. Усещането у жителите, че има доста измами, злоупотреби и нередности отразява по-скоро неналичието на връзка сред платените осигуровки и получени отсреща услуги със съответното качество. Това значи, че повдигането на вноската единствено ще способства за увеличение на това отрицателно чувство. Второ – НЗОК работи в границите на своите пълномощия, обезпечени от закон. В този модел касата не може да се държи като същински жизнерадостен покупател на здравни услуги, който да следи за това потребностите да се срещнат с ограничавания бюджет. Някои промени в модела – да вземем за пример опция за изборно (селективно) договаряне с доставчиците, за по-сериозно наказания и дълготраен отвод от контракти с тези, които редовно се пробват да злоупотребяват, по-големи санкции при нарушавания и цялостна бистрота за инспекциите на нарушителите и ответните дейности могат да подобрят обстановката. Качествена смяна обаче можем да чакаме при демонополизиран модел с кардинално нова позиция на финансиращите органи – от просто пасивни платци към дейни купувачи на здравни услуги.