Някога Земята вероятно е била лилава
Много преди водораслите, съдържащи хлорофил, да трансфорат огромни елементи от планетата ни зелена, тя най-вероятно е имала прелестен виолетов нюанс.
Тази доктрина, подкрепяна от професора по молекулярна биология Шиладития Дассарма и астробиологът Едуард Швайтерман, се основава на наблюденията, че съвсем всички форми на живот (включително най-древните едноклетъчни организми) създават пигмент, който може да провокира характерна реакция благодарение на фотони в жълто-зеления набор. Когато този пигмент отрази светлини в синьо-червения набор, той стартира да наподобява виолетов.
Учените са изложили аргумента си в Международния вестник по астробиология. Според тях хромопротеиновата ретинна молекула всмуква изключително дейно светлина в спектъра 490-600 нанометра. Когато се озове в клетъчна мембрана, тя може да употребява събраната от Слънцето сила, с цел да създаде гориво, захранващо клетките. Този развой не е толкоз ефикасен, колкото фотосинтезата. Освен това не довежда до основаването на безвъзмезден О2 или захари. Ретинната молекула обаче е доста по-проста от хлорофилната и надлежно е по-лесна за произвеждане от клетките.
„ Фототрофичният метаболизъм към момента се среща по света – изключително в океаните – и се свързва с един от най-важните биоенергетични процеси на Земята “, разяснява Дассарма.
Кога първите организми на планетата са могли да образуват този пигмент? Техниката, известна като „ молекулярен часовник “, не дава изключително прецизни резултати. Учените обаче имат вяра, че това най-вероятно се е случило съвсем незабавно след зараждането на живота преди към 4 милиарда години. Впрочем, не знаем по кое време тъкмо се е появил и хлорофилът. Смята се, че това се е случило в някакъв миг преди към 2,4 милиарда години. Тогава (поради едва известни ни причини) едноклетъчните фотосинтезиращи водорасли ненадейно са открили надзор над екосистемата и са довели до така наречен кислородна злополука.
Източник: iflscience
