Той живееше в пералня и преподаваше холандски, а сега е милиардер
Много преди Франк Вандерслуут да стане един от най-големите земевладелци в Съединени американски щати, той е оскъдно момче, растящо в фамилната плантация от 320 декара в Колокала, Айдахо, малко градче на към 100 км от границата с Канада.
Неговият татко е железопътен служащ, който стопира да върви на учебно заведение в трети клас. Той излизал за работа всеки понеделник заран и се прибирал у дома чак в петък вечерта. Семейството трябвало да се грижи за фермата.
На 12-годишна възраст Вандерслуут към този момент отговарял за ежедневната работа във фермата, включително доене на кравите, хранене на конете, овцете, козите и кокошките и набиране на дърва за готвене и отопление.
Един ден неговият татко, който считал, че неналичието на обучение му е попречила в живота, организира прям диалог с младия си наследник.
“Седнахме и той ми сподели, че желае да пребивавам по-добър живот и по тази причина е значимо да отида да изучавам в университет,” споделя Вандерслуут. “Той ми изясни, че не разполага с парите, с цел да ме изпрати да изучавам и по тази причина би трябвало да стартира да икономисвам.”
Вандераслуут се вслушва в съвета на татко си. Той работел със сепаратора във фермата, който отделял сметаната от млякото. Баща му му разрешил да продава непотребната сметана, която не се употребила от фамилията, от което Вандерслуут печелел по 2.50 $ на седмица.
Той правел най-различни неща и в други ферми в покрайнината, като строене на огради, плъстене на сено и каране на трактори. Още през цялото време стартира да икономисва за университета.
Когато приключва гимназия, Вандерслуут към този момент е икономисал задоволително средства за таксата за образование за пет семестъра в Brigham Young University (BYU). “Не бях икономисал нищо за храна и за жилище,” споделя той. “Планирах да измисля какво да върша, когато отида в университета.”
Така той идва в Прово, Юта, няколко дни преди началото на образователната година, с цел да си потърси работа. Това, което намира, не е е нищо изключително – разчистване на социална пералня по три пъти в седмицата против 50 $ на месец.
Заплащането е обичайно, само че най-важното е, че тази работа обезпечава на Вандерслуут и място, където да живее – дребна стаичка зад сушилните. Единственото, което имал, били котлон, легло и висяща над него гола крушка.
Нямало душ, по тази причина се къпел с мокра гъба. Нямало кухня и миел посудата си на мивката в публичната тоалетна. “Най-големият ми проблем бяха мишките, които непрекъснато влизаха в храната ми,” споделя той. “От финансова позиция обаче, пералнята бе идеална.”
Така той изкарва първата си година в университета. След това, на 19-годишна възраст, Вандерслуут (който в това време две години преди този момент приема вярата на „ Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни “) взема решение да напусне учебно заведение и да замине на 2.5-годишна задача в Холандия.
“Баща ми бе доста отчаян от това решение,” спомня си Вандерслуут. “Той мислеше, че в никакъв случай няма да се върна в университета.”
Затова Вандерслуут взема решение да остави в спестовната си сметка 400 $, задоволителни за един учебен срок в университета, след което отпътува в чужбина. В Холандия научава езика и намира наставник в лицето на президента на задачата, който емигрирал в Съединени американски щати като дете и съумява в последна сметка да стане притежател на стоманодобивна компания.
Неговата история въодушевява Вандерслуут да преследва лично бизнес начинание. “Той бе страховит образец за човек, който е съумял самичък,” споделя Вандерслуут. “Преди да бъда повлиян от него, смятах да ставам дърводелец.”
След като се връща в Съединени американски щати, Вандерслуут се записва в Ricks Collegе, притеглен от офертата за гратис образование и жилище в подмяна на това да преподава холандски език на бъдещи мисионери. Той получава асоциирана степен по бизнес от Ricks и се завръща в BYU, с цел да довърши образованието си за бакалавър, като се устоя с товарене на камиони, работа като касиер в Sears и личен бизнес, който представлявал продажба и разпространяване на телешка пастърма и фъстъци на питейни заведения.
Вандерслуут се дипломира от BYU през 1972 година като бакалавър по маркетинг. Той е първият член на фамилията, който получава висше обучение и съумява да го направи, без да натрупа никакви отговорности, което е едно от достиженията, с които се гордее най-вече.
Вандерслуут работи за ADP, а по-късно и за Cox Communications, преди да стартира личен бизнес през 1985 година с Melaleuca. “Уелнес компанията” създава над 450 продукта, вариращи от витамини и хранителни добавки до екологично чисти домашен препарати за разчистване.
Компанията ги продава непосредствено на над 1.8 милиона консуматори всеки месец през своя онлайн магазин. Миналата година Melaleuca генерира 1.75 милиарда $ продажби, помагайки на Вандерслуут да влезе в класацията на Forbes на 400-те най-богати американци, с персонално положение, оценено на 2.7млрд. $.
Той насочва огромна част от облагите от своя 44-процентен дял от компанията в огромни политически дарения и в вложения в земя. Благодарение на Франк, фермата от 320 декара на семейство Вандерслуут сега се е разраснала до към 475 500 декара, разпрострени в западната част на Съединени американски щати.
В днешни дни той не дои крави и не работи със сепаратори за мляко, само че пък управлява “Академията на дядо,” шестседмична стратегия за неговите 48 внуци (той и брачната половинка му Белинда имат общо 14 деца, дружно с тези от предходни бракове), която има за цел да ги научи на нещо, което 69-годишният Вандерслуут научава преди близо шест десетилетия – цената на упоритата работа.
Неговият татко е железопътен служащ, който стопира да върви на учебно заведение в трети клас. Той излизал за работа всеки понеделник заран и се прибирал у дома чак в петък вечерта. Семейството трябвало да се грижи за фермата.
На 12-годишна възраст Вандерслуут към този момент отговарял за ежедневната работа във фермата, включително доене на кравите, хранене на конете, овцете, козите и кокошките и набиране на дърва за готвене и отопление.
Един ден неговият татко, който считал, че неналичието на обучение му е попречила в живота, организира прям диалог с младия си наследник.
“Седнахме и той ми сподели, че желае да пребивавам по-добър живот и по тази причина е значимо да отида да изучавам в университет,” споделя Вандерслуут. “Той ми изясни, че не разполага с парите, с цел да ме изпрати да изучавам и по тази причина би трябвало да стартира да икономисвам.”
Вандераслуут се вслушва в съвета на татко си. Той работел със сепаратора във фермата, който отделял сметаната от млякото. Баща му му разрешил да продава непотребната сметана, която не се употребила от фамилията, от което Вандерслуут печелел по 2.50 $ на седмица.
Той правел най-различни неща и в други ферми в покрайнината, като строене на огради, плъстене на сено и каране на трактори. Още през цялото време стартира да икономисва за университета.
Когато приключва гимназия, Вандерслуут към този момент е икономисал задоволително средства за таксата за образование за пет семестъра в Brigham Young University (BYU). “Не бях икономисал нищо за храна и за жилище,” споделя той. “Планирах да измисля какво да върша, когато отида в университета.”
Така той идва в Прово, Юта, няколко дни преди началото на образователната година, с цел да си потърси работа. Това, което намира, не е е нищо изключително – разчистване на социална пералня по три пъти в седмицата против 50 $ на месец.
Заплащането е обичайно, само че най-важното е, че тази работа обезпечава на Вандерслуут и място, където да живее – дребна стаичка зад сушилните. Единственото, което имал, били котлон, легло и висяща над него гола крушка.
Нямало душ, по тази причина се къпел с мокра гъба. Нямало кухня и миел посудата си на мивката в публичната тоалетна. “Най-големият ми проблем бяха мишките, които непрекъснато влизаха в храната ми,” споделя той. “От финансова позиция обаче, пералнята бе идеална.”
Така той изкарва първата си година в университета. След това, на 19-годишна възраст, Вандерслуут (който в това време две години преди този момент приема вярата на „ Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни “) взема решение да напусне учебно заведение и да замине на 2.5-годишна задача в Холандия.
“Баща ми бе доста отчаян от това решение,” спомня си Вандерслуут. “Той мислеше, че в никакъв случай няма да се върна в университета.”
Затова Вандерслуут взема решение да остави в спестовната си сметка 400 $, задоволителни за един учебен срок в университета, след което отпътува в чужбина. В Холандия научава езика и намира наставник в лицето на президента на задачата, който емигрирал в Съединени американски щати като дете и съумява в последна сметка да стане притежател на стоманодобивна компания.
Неговата история въодушевява Вандерслуут да преследва лично бизнес начинание. “Той бе страховит образец за човек, който е съумял самичък,” споделя Вандерслуут. “Преди да бъда повлиян от него, смятах да ставам дърводелец.”
След като се връща в Съединени американски щати, Вандерслуут се записва в Ricks Collegе, притеглен от офертата за гратис образование и жилище в подмяна на това да преподава холандски език на бъдещи мисионери. Той получава асоциирана степен по бизнес от Ricks и се завръща в BYU, с цел да довърши образованието си за бакалавър, като се устоя с товарене на камиони, работа като касиер в Sears и личен бизнес, който представлявал продажба и разпространяване на телешка пастърма и фъстъци на питейни заведения.
Вандерслуут се дипломира от BYU през 1972 година като бакалавър по маркетинг. Той е първият член на фамилията, който получава висше обучение и съумява да го направи, без да натрупа никакви отговорности, което е едно от достиженията, с които се гордее най-вече.
Вандерслуут работи за ADP, а по-късно и за Cox Communications, преди да стартира личен бизнес през 1985 година с Melaleuca. “Уелнес компанията” създава над 450 продукта, вариращи от витамини и хранителни добавки до екологично чисти домашен препарати за разчистване.
Компанията ги продава непосредствено на над 1.8 милиона консуматори всеки месец през своя онлайн магазин. Миналата година Melaleuca генерира 1.75 милиарда $ продажби, помагайки на Вандерслуут да влезе в класацията на Forbes на 400-те най-богати американци, с персонално положение, оценено на 2.7млрд. $.
Той насочва огромна част от облагите от своя 44-процентен дял от компанията в огромни политически дарения и в вложения в земя. Благодарение на Франк, фермата от 320 декара на семейство Вандерслуут сега се е разраснала до към 475 500 декара, разпрострени в западната част на Съединени американски щати.
В днешни дни той не дои крави и не работи със сепаратори за мляко, само че пък управлява “Академията на дядо,” шестседмична стратегия за неговите 48 внуци (той и брачната половинка му Белинда имат общо 14 деца, дружно с тези от предходни бракове), която има за цел да ги научи на нещо, което 69-годишният Вандерслуут научава преди близо шест десетилетия – цената на упоритата работа.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ