Много преди феномена Майката тигър“, около 1910 г., човек на

Много преди феномена „ Майката тигър “, към 1910 година, човек на име Борис Сидис популяризира своите способи за развъждане на деца. За тези, които познават сина му, Уилям Джеймс Сидис е евентуално е бил най-умният човек, който в миналото е живял.
Дете знамение
Роден в Бостън през 1898 година, Уилям влиза в заглавията на вестниците при започване на 20-ти век като дете знамение с необикновен разсъдък. Коефициентът му на просветеност се прави оценка на 50 до 100 точки по-висок от този на Алберт Айнщайн. Можел е да чете New York Times преди да навърши 2 години. На 6 езиковият му репертоар включва британски, латински, френски, немски, съветски, иврит, турски и арменски. На 11 години постъпва в Харвардския университет като един от най-младите възпитаници в историята на учебното заведение.

Но като възрастен, целеустремено заобикаля публичното внимание, което го следва през ранните му години.Биографът на Сидис Ейми Уолъс споделя на водещия на Weekends Гай Раз по радиопрограмата All Things Considered, че той презира медийното внимание.

„ Той стана известен и мразеше това “, споделя тя.
Възпитание през ранните години
Родителите на Сидис също са много умни. Баща му Борис е прочут психолог, а майка му Сара е доктор. Уолъс ги разказва като напористи и нападателни. „ Те имаха вяра, че можеш да станеш талант “, споделя тя. Майка му харчи спестяванията на фамилията за книги, карти и други образователни принадлежности, с цел да насърчи прибързано развития си наследник.

„ Едно нещо, което е доста извънредно за Сидис спрямо други деца знамение е, че доста малко от тях имат голям брой качества “, споделя Уолъс.

Като малко момче Сидис изобретява собствен личен език и написа френска лирика, разказ и закон за химера.
В Харвард на 11 години
Сидис е признат в Харвард на 9-годишна възраст, само че учебното заведение желае да изчака до момента в който стане на 11. Пет години по-късно той приключва с отличие. Дните му в Харвард обаче не са осъществяване с щастливи мемоари.

„ Беше станал за смях в Харвард “, споделя Уолъс. „ Признава, че в никакъв случай не е целувал момиче. Бил е дразнен и преследван и това е просто унизително. Всичко, което е желал, е да бъде надалеч от университетските среди, да бъде елементарен работещ мъж. “
Криещ се публицист
За малко е професор по математика след дипломирането си, а по-късно се укрива от публичното внимание, местейки се от град на град, от работа на работа, постоянно употребявайки псевдоним. През цялото време написа редица книги, в това число история на Съединените щати от 1200 страници и такава за трансферни билети в трамвая, които обичал да колекционира. Книгите му в никакъв случай не са били необятно оповестени и е употребявал най-малко осем псевдонима.

„ Вероятно в никакъв случай няма да разберем какъв брой книги е разгласил под подправени имена “, споделя Уолъс.

Наскоро надписан образец от книга, която е написал през 1925 година – „ Живото и неживото “ – е продаден в Лондон на неизвестен колекционер за 5000 паунда (почти 8000 долара).
Открит от The New Yorker
Сидис живее сполучливо надалеч от светлината на прожекторите до 1937 година, когато списание New Yorker изпраща кореспондентка, с цел да се сприятели с него и да събере информация за публикация за случилото се с момчето знамение.

Според Уолъс Сидис счита, че описанието му в публикацията е унизително и „ го кара да звучи вманиачен “. След като материалът е оповестен, „ Сидис реши се измъкне от скривалището и осъди New Yorker “, споделя Уолъс.

Сидис твърди в съда, че списанието го е оклеветило и печели делото. Малко по-късно, през 1944 година, умира от мозъчен кръвоизлив на 46 години.

Въпреки нещастното си детство и вниманието на медиите, Уолъс счита, че Сидис е бил по-щастлив като възрастен.

„ Хората, които го познаваха, го обожаваха “, споделя Уолъс. „ Така че мисля, че той в действителност се трансформира от засегнато младо момче в благополучен човек. “