Застраховки в миналото – как се е пазил от бедствия човекът преди 300 години?
Много преди да съществуват контракти, организации и полици, хората са търсили способи да защитят себе си, дома си и своето бъдеще от непредвиденото. Историята на застраховането не стартира в модерните здания на огромните компании, а в прашните улици на занаятчийските гилдии, на комерсиалните кораби и измежду античните пазарища. Време е да се върнем обратно и да открием по какъв начин индивидът се е стремял към успокоение във времена, когато бедствията са били ежедневна опасност, а опциите за отбрана - лимитирани.
Страхът от непредвидимото и потребността от сигурност
Преди три века животът е бил надалеч от удобството и предвидимостта, която познаваме през днешния ден. Светът е бил по-суров, заплахите - по-близо, а опциите за реакция - по-ограничени. Едно неприятно време можело да унищожи реколтата, пожар - да изпепели домове и работилници, а болест - да отнеме препитанието нацяло семейство. В този подтекст чувството за неустановеност не е било нереална паника, а част от всекидневието.
Хората не са чакали някой да ги избави. Те сами са изграждали своите механизми за отбрана. Понякога това означавало да разчитат на общността. Друг път - да се включат в система за взаимопомощ, в която загубата на един се покрива от поддръжката на останалите. Началото на застраховането се ражда точно от тази потребност - да се омекоти ударът на ориста посредством групова грижа.
Първите форми на взаимопомощ - гилдии и братства
През XVII и XVIII век в Европа процъфтяват занаятчийските гилдии - общности от хора със сходна специалност, които си сътрудничат освен в работата, само че и при потребност от отбрана. Ако домът на ковач изгорен при пожар, останалите членове на гилдията събирали средства, с цел да му оказват помощ да се възвърне. Ако занаятчия шивач починел, гилдията се грижела за фамилията му.
Тези форми на взаимопомощ функционирали въз основата на взаимност. Всеки член плащал дребен постоянен принос - нещо като предходник на днешната вноска по лавица. Така, когато настъпело злополучие, средствата към този момент били налични. Интересното е, че този модел е извънредно непосредствен до това, което през днешния ден назоваваме осигурителен фонд.
Съществували са и религиозни братства, които изпълнявали сходна роля - помагали при погребения, лечение, даже възобновяване след естествени бедствия. Това потвърждава, че обществената единодушие е била не просто морална полезност, а жизненоважен инструмент за оцеляване.
Как се се " застраховали " търговците и мореплавателите?
Докато гилдиите се справяли с местни опасности, огромните търговци и мореплаватели се сблъсквали с световни провокации - пиратство, стихии, корабокрушения. През XVII век Лондон се трансформира в център на нов вид финансова услуга - морската застраховка. Именно в кафенето на Едуард Лойд се ражда практиката да се оферират гаранции против опасности при морски пътувания.
Търговците описвали товара, маршрута и цената на стоката. Желаещите да поемат риска се подписвали под контракта против избрана сума. Така, в случай че корабът потъне, те компенсират загубата. Това било извънредно значимо в тези времена, тъй като един несполучлив курс постоянно означавал банкрут. С този метод се слагат основите на модерната идея за ръководство на риска.
Тук се появява и началото на нещо, което в днешно време назоваваме - въпреки и в доста друга форма. Защото дали става дума за транспортен съд, товар или дом, потребността е една - да знаете, че в случай че се случи нещо неприятно, няма да останете сами.
Държавна роля и опит за надзор върху рисковете
С повишаването на градовете и честите пожари, някои държавни управления стартират да вкарват по-структурирани ограничения за отбрана. Пример за това е Лондон след Големия пожар през 1666 година. Огнената буря унищожава към 13 000 къщи и слага под въпрос устойчивостта на цялата столица. Именно след тази покруса стартират да се появяват първите професионални застрахователни сдружения. Те освен сключвали контракти, само че и организирали лични пожарни екипи, които да пазят парцелите на клиентите им.
Това е моментът, в който застраховането стартира да се трансформира в икономическа и обществена нужда. Държавата не можела да компенсира вредите, само че посредством контролиране и поощряване на частните застрахователи, създавала предпоставки за по-голяма резистентност на общността. По този метод се образува моделът, който през днешния ден познаваме - с регулации, лицензи и отговорност към потребителя.
В други елементи на Европа също се появяват институционализирани форми на отбрана. В Германия да вземем за пример се основават общински схеми, при които всеки притежател на дом е длъжен да взе участие с вноска, а общината се ангажира с погашение на компенсации при пожар или естествени бедствия. Това демонстрира, че даже преди 300 години е съществувало разбирането, че пред бедствието всички са равни - и е нужна обща грижа.
Ако има нещо, което историята ни учи с решителност, то е - спокойствието не се реализира инцидентно. То изисква подготовка, отговорност и избор. В наши дни към този момент не е нужно да разчитате единствено на общността или на ориста - опциите за отбрана са налични, ясни и подкрепени от дългогодишна експертиза.
Всяка добра отбрана стартира със познание и с доверие. Можете да получите успокоение и сигурност още през днешния ден - без комплицирани процедури, без догадки. Достатъчно е да извършите първата крачка и да помислите за бъдещето си по този начин, както са го правили предците ни, само че с инструментите на нашето време.
предлага модерни решения за отбрана на дома, които стъпват върху опит и съгласие за човешките потребности. Вие не просто сключвате контракт - вие избирате успокоение.
Страхът от непредвидимото и потребността от сигурност
Преди три века животът е бил надалеч от удобството и предвидимостта, която познаваме през днешния ден. Светът е бил по-суров, заплахите - по-близо, а опциите за реакция - по-ограничени. Едно неприятно време можело да унищожи реколтата, пожар - да изпепели домове и работилници, а болест - да отнеме препитанието нацяло семейство. В този подтекст чувството за неустановеност не е било нереална паника, а част от всекидневието.
Хората не са чакали някой да ги избави. Те сами са изграждали своите механизми за отбрана. Понякога това означавало да разчитат на общността. Друг път - да се включат в система за взаимопомощ, в която загубата на един се покрива от поддръжката на останалите. Началото на застраховането се ражда точно от тази потребност - да се омекоти ударът на ориста посредством групова грижа.
Първите форми на взаимопомощ - гилдии и братства
През XVII и XVIII век в Европа процъфтяват занаятчийските гилдии - общности от хора със сходна специалност, които си сътрудничат освен в работата, само че и при потребност от отбрана. Ако домът на ковач изгорен при пожар, останалите членове на гилдията събирали средства, с цел да му оказват помощ да се възвърне. Ако занаятчия шивач починел, гилдията се грижела за фамилията му.
Тези форми на взаимопомощ функционирали въз основата на взаимност. Всеки член плащал дребен постоянен принос - нещо като предходник на днешната вноска по лавица. Така, когато настъпело злополучие, средствата към този момент били налични. Интересното е, че този модел е извънредно непосредствен до това, което през днешния ден назоваваме осигурителен фонд.
Съществували са и религиозни братства, които изпълнявали сходна роля - помагали при погребения, лечение, даже възобновяване след естествени бедствия. Това потвърждава, че обществената единодушие е била не просто морална полезност, а жизненоважен инструмент за оцеляване.
Как се се " застраховали " търговците и мореплавателите?
Докато гилдиите се справяли с местни опасности, огромните търговци и мореплаватели се сблъсквали с световни провокации - пиратство, стихии, корабокрушения. През XVII век Лондон се трансформира в център на нов вид финансова услуга - морската застраховка. Именно в кафенето на Едуард Лойд се ражда практиката да се оферират гаранции против опасности при морски пътувания.
Търговците описвали товара, маршрута и цената на стоката. Желаещите да поемат риска се подписвали под контракта против избрана сума. Така, в случай че корабът потъне, те компенсират загубата. Това било извънредно значимо в тези времена, тъй като един несполучлив курс постоянно означавал банкрут. С този метод се слагат основите на модерната идея за ръководство на риска.
Тук се появява и началото на нещо, което в днешно време назоваваме - въпреки и в доста друга форма. Защото дали става дума за транспортен съд, товар или дом, потребността е една - да знаете, че в случай че се случи нещо неприятно, няма да останете сами.
Държавна роля и опит за надзор върху рисковете
С повишаването на градовете и честите пожари, някои държавни управления стартират да вкарват по-структурирани ограничения за отбрана. Пример за това е Лондон след Големия пожар през 1666 година. Огнената буря унищожава към 13 000 къщи и слага под въпрос устойчивостта на цялата столица. Именно след тази покруса стартират да се появяват първите професионални застрахователни сдружения. Те освен сключвали контракти, само че и организирали лични пожарни екипи, които да пазят парцелите на клиентите им.
Това е моментът, в който застраховането стартира да се трансформира в икономическа и обществена нужда. Държавата не можела да компенсира вредите, само че посредством контролиране и поощряване на частните застрахователи, създавала предпоставки за по-голяма резистентност на общността. По този метод се образува моделът, който през днешния ден познаваме - с регулации, лицензи и отговорност към потребителя.
В други елементи на Европа също се появяват институционализирани форми на отбрана. В Германия да вземем за пример се основават общински схеми, при които всеки притежател на дом е длъжен да взе участие с вноска, а общината се ангажира с погашение на компенсации при пожар или естествени бедствия. Това демонстрира, че даже преди 300 години е съществувало разбирането, че пред бедствието всички са равни - и е нужна обща грижа.
Ако има нещо, което историята ни учи с решителност, то е - спокойствието не се реализира инцидентно. То изисква подготовка, отговорност и избор. В наши дни към този момент не е нужно да разчитате единствено на общността или на ориста - опциите за отбрана са налични, ясни и подкрепени от дългогодишна експертиза.
Всяка добра отбрана стартира със познание и с доверие. Можете да получите успокоение и сигурност още през днешния ден - без комплицирани процедури, без догадки. Достатъчно е да извършите първата крачка и да помислите за бъдещето си по този начин, както са го правили предците ни, само че с инструментите на нашето време.
предлага модерни решения за отбрана на дома, които стъпват върху опит и съгласие за човешките потребности. Вие не просто сключвате контракт - вие избирате успокоение.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ