Приемаме ново законодателство за развитието на геотермалната енергия и термопомпите
Много по-икономически оправдано е да се възнамеряват отоплителни системи на равнище региони или здания в сравнение с една централа oт вида на столичната топлофикация. Доказателството за неефективността на сходни енергийни мощности са и тяхната финансова задлъжнялост, която в частният случай за град София работи само, тъй като, в случай че спре да работи слагаме под риск електроенергийната система югозападна България. Темата най-вероятно ще се трансформира и в " горещият картоф " по време на предизборната акция в столицата, защото отговорностите на топлофикацията надвишават 1,6 милиарда лв. и не престават да порастват всеки ден. Това разяснява експертът по зелени политики Георги Стефанов. Той е бил и теоретичен наблюдаващ на първия геотермален план в Унгария преди 7 години, когато затварят техния въглищен Топлоелектрическа централа в региона на Будапеща и го заместват с геотермална централа и по неговите думи е един от дребното експерти с на практика опит в тази сфера у нас.
Още при започване на годината бяха признати промени в, където за първи в България приехме законодателство даващо формулировка за геотермалната сила, каквато липсваше досега, добави той. Геотермалната сила към този момент по формулировка е разграничена на три - нискотемпературна, среднотемпературна и високотемпературна геотермална сила, които надлежно са ситуирани в плитките, среднодълбочинните и дълбочинните геоложки пластове.
Геотермалните източници, които са на дребна дълбочина на процедура софтуерно съставляват другите термопомпи и най-честно нямат общо с непрекъснато прилагане на водата. Среднотемпературните най-често имат връзка с горещата минералната вода. Дълбочинните геотермални източници също нямат нищо общо с водата, тъй като при тях най-често приказваме за топлота на скалите и земните глъбини, обясни Стефанов.
България е последната страна в Европейски Съюз, която вкарва законодателство за подкрепяне на ускорено нахлуване термопомпите и по тези индикатори изоставаме от всички страни в Източна Европа.
Към момента от няколко месеца Българската асоциация за геотермална сила има оферти за законодателни промени през Закона за възобновимите енергийни източници, които адресират промени в Закона за водите, Закона за подземните благосъстояния и Закона за устройство на територията, които се чака да бъдат прегледани и гласувани в Народното събрание след септември. Тези промени на процедура ще отключат капацитета за реализирането на геотермалните планове в България и ще подсигурят заложените в Плана за възобновяване цели в тази област. В това отношение ненапълно България изпреварваме редица други страни, които към момента нямат изцяло законодателство, което да адресира геотермалните източници и термопомпите, счита специалистът. Това ще ни разреши да си решим казуса и да узаконим инсталирането на термопомпи. В момента всеки, който конфигурира термопомпи, ги поставя по ръба на закона, разяснява Стефанов, като този проблем става неизпълним, в случай че приказваме за инсталиране на индустриални отоплителни съоръжения и термопомпи, които у нас са на процедура отсъстват.
Редно е в България да разделим оползотворяването на тази сила. Навсякъде в Европа плитките геотермални източници, това са термопомпите са без позволителен режим и тяхното бурно развиване се базира на оползотворяването на непрекъснатата температура на дребна дълбочина, което обезпечава висока успеваемост за отопление през зимата и изстудяване през лятото. Именно по тази причина, за тези съоръжения не би трябвало да има тежки условия и режими за тяхното инсталиране. Тези термопомпи нормално се конфигурират на дълбочина от няколко метра до няколко десетки метра.
Среднотемпературните или среднодълбочинните геотермални източници попадат в границите, където главно попадат и водоносните хоризонти с горещи минерални води, които са в диапазона сред 200 и 800 метра. Стефанов разяснява, че този запас и неговото прилагане ще остане по режима на прилагане на подземни води, където имаме положително законодателство.
Дълбочинните или високотемпературните геотермални източници, са подобаващи за произвеждане на електрическа сила, защото там се цели постигане на геоложки пластове, при които температурата на земните глъбини може да стигне и задмине 120-150 и повече градуса. Именно при такива залежи ще се изследва опцията за произвеждане на ток, заложено в Плана за възобновяване и резистентност на България. Тези геоложки пластове най-често се намират на огромна дълбочина сред 2800 до 6000-7000 метра, само че в тези случаи приказваме за топлота от скалите и никога за минерални води. Такъв рандеман от високотемпературен източник бъде вероятен по смисъла на Закона за подземните благосъстояния с връзка към Закона за концесиите, които концентрират добива на всички потребни изкопаеми и там ще се даде определение какво в действителност съставлява дълбочинната геотермална сила, която е запас, който би трябвало да бъде проучван и добиван.
България също би трябвало да мисли в посока развиване на своите геотермални източници. Важно е да се работи в вероятност на приблизително дълбочинните сондажи, само че и да се има поради, че огромна част от минералната вода е богата на сяра и постоянно имаме познатия по балнеоложките комплекси аромат на развалени яйца. Така, когато се построява геотермална централа, оползотворяваща води и флуиди с високо минерално наличие, следва да се има поради, че може да има такива мощно води с неприятни миризми. В България има 3000 сондажа с топли минерални води, от които се употребяват действително към 300. Много от тях са с високо минерално наличие, миришат или имат нездравословни химически съставки, което значи, че тези 90% от сондажите просто не са подобаващи за питейни потребности или балнеоложки процедури. Това несъмнено не значи, че тези запаси не са подобаващи за геотермална сила и отопление. Въпросът е по какъв начин този развой да се ръководи стабилно, тъй че да вземем за пример в случай че даден сондаж няма задоволително огромен дебит да се оползотвори. Именно за това предварителните изследвания и пилотните планове в тази посока са от изключително значение, с цел да може всяка една апаратура да работи безупречно и геотермалните съоръжения да се припознаят от обществото и бизнеса като базова ВЕИ мощ, която ще докара до стабилизирането на цените на енергийните запаси и ще подсигури енергийната сигурност и самостоятелност.
Министерството на енергетиката закупи и на практика опит в тази посока посредством реализирането на няколко пилотни съоръжения финансирани по Норвежката стратегия в български общини през последната година. На процедура у нас към този момент имаме шест общини, които са конфигурирали геотермални съоръжения, представляващи дълбочинни термопомпи, в режим на изчезнало законодателство.
Стефанов напомни, че предходната година развиване на геотермална сила е заложена и в териториалният проект за обективен преход на област Кюстендил с плануван запас от 80 млн. лв., а в този момент този източник ще може да бъде разпределени и в трите териториални проекта.
Геотермалната сила и термопомпите са опция на стандартното отопление и са най-сигурният вид за рационализация и декарбонизация на топлофикациите на газ и въглища, дружно и с построяването на слънчеви топлофикации. Едно е несъмнено, належащо да се направи възобновяване и рационализация на топлофикационните мрежи, които са благосъстоятелност на топлофикациите, защото всяка една технология е доста по-икономически преференциална в случай че понижим загубите. У нас за жалост тъкмо в тази област се проваляме и доказателство за това са големите водни загуби по водоснабдителната мрежа, по които Българя към момента не може да означи забележителен прогрес макар милиардите вложения във ВиК сдруженията през последните години.
Още при започване на годината бяха признати промени в, където за първи в България приехме законодателство даващо формулировка за геотермалната сила, каквато липсваше досега, добави той. Геотермалната сила към този момент по формулировка е разграничена на три - нискотемпературна, среднотемпературна и високотемпературна геотермална сила, които надлежно са ситуирани в плитките, среднодълбочинните и дълбочинните геоложки пластове.
Геотермалните източници, които са на дребна дълбочина на процедура софтуерно съставляват другите термопомпи и най-честно нямат общо с непрекъснато прилагане на водата. Среднотемпературните най-често имат връзка с горещата минералната вода. Дълбочинните геотермални източници също нямат нищо общо с водата, тъй като при тях най-често приказваме за топлота на скалите и земните глъбини, обясни Стефанов.
България е последната страна в Европейски Съюз, която вкарва законодателство за подкрепяне на ускорено нахлуване термопомпите и по тези индикатори изоставаме от всички страни в Източна Европа.
Към момента от няколко месеца Българската асоциация за геотермална сила има оферти за законодателни промени през Закона за възобновимите енергийни източници, които адресират промени в Закона за водите, Закона за подземните благосъстояния и Закона за устройство на територията, които се чака да бъдат прегледани и гласувани в Народното събрание след септември. Тези промени на процедура ще отключат капацитета за реализирането на геотермалните планове в България и ще подсигурят заложените в Плана за възобновяване цели в тази област. В това отношение ненапълно България изпреварваме редица други страни, които към момента нямат изцяло законодателство, което да адресира геотермалните източници и термопомпите, счита специалистът. Това ще ни разреши да си решим казуса и да узаконим инсталирането на термопомпи. В момента всеки, който конфигурира термопомпи, ги поставя по ръба на закона, разяснява Стефанов, като този проблем става неизпълним, в случай че приказваме за инсталиране на индустриални отоплителни съоръжения и термопомпи, които у нас са на процедура отсъстват.
Редно е в България да разделим оползотворяването на тази сила. Навсякъде в Европа плитките геотермални източници, това са термопомпите са без позволителен режим и тяхното бурно развиване се базира на оползотворяването на непрекъснатата температура на дребна дълбочина, което обезпечава висока успеваемост за отопление през зимата и изстудяване през лятото. Именно по тази причина, за тези съоръжения не би трябвало да има тежки условия и режими за тяхното инсталиране. Тези термопомпи нормално се конфигурират на дълбочина от няколко метра до няколко десетки метра.
Среднотемпературните или среднодълбочинните геотермални източници попадат в границите, където главно попадат и водоносните хоризонти с горещи минерални води, които са в диапазона сред 200 и 800 метра. Стефанов разяснява, че този запас и неговото прилагане ще остане по режима на прилагане на подземни води, където имаме положително законодателство.
Дълбочинните или високотемпературните геотермални източници, са подобаващи за произвеждане на електрическа сила, защото там се цели постигане на геоложки пластове, при които температурата на земните глъбини може да стигне и задмине 120-150 и повече градуса. Именно при такива залежи ще се изследва опцията за произвеждане на ток, заложено в Плана за възобновяване и резистентност на България. Тези геоложки пластове най-често се намират на огромна дълбочина сред 2800 до 6000-7000 метра, само че в тези случаи приказваме за топлота от скалите и никога за минерални води. Такъв рандеман от високотемпературен източник бъде вероятен по смисъла на Закона за подземните благосъстояния с връзка към Закона за концесиите, които концентрират добива на всички потребни изкопаеми и там ще се даде определение какво в действителност съставлява дълбочинната геотермална сила, която е запас, който би трябвало да бъде проучван и добиван.
България също би трябвало да мисли в посока развиване на своите геотермални източници. Важно е да се работи в вероятност на приблизително дълбочинните сондажи, само че и да се има поради, че огромна част от минералната вода е богата на сяра и постоянно имаме познатия по балнеоложките комплекси аромат на развалени яйца. Така, когато се построява геотермална централа, оползотворяваща води и флуиди с високо минерално наличие, следва да се има поради, че може да има такива мощно води с неприятни миризми. В България има 3000 сондажа с топли минерални води, от които се употребяват действително към 300. Много от тях са с високо минерално наличие, миришат или имат нездравословни химически съставки, което значи, че тези 90% от сондажите просто не са подобаващи за питейни потребности или балнеоложки процедури. Това несъмнено не значи, че тези запаси не са подобаващи за геотермална сила и отопление. Въпросът е по какъв начин този развой да се ръководи стабилно, тъй че да вземем за пример в случай че даден сондаж няма задоволително огромен дебит да се оползотвори. Именно за това предварителните изследвания и пилотните планове в тази посока са от изключително значение, с цел да може всяка една апаратура да работи безупречно и геотермалните съоръжения да се припознаят от обществото и бизнеса като базова ВЕИ мощ, която ще докара до стабилизирането на цените на енергийните запаси и ще подсигури енергийната сигурност и самостоятелност.
Министерството на енергетиката закупи и на практика опит в тази посока посредством реализирането на няколко пилотни съоръжения финансирани по Норвежката стратегия в български общини през последната година. На процедура у нас към този момент имаме шест общини, които са конфигурирали геотермални съоръжения, представляващи дълбочинни термопомпи, в режим на изчезнало законодателство.
Стефанов напомни, че предходната година развиване на геотермална сила е заложена и в териториалният проект за обективен преход на област Кюстендил с плануван запас от 80 млн. лв., а в този момент този източник ще може да бъде разпределени и в трите териториални проекта.
Геотермалната сила и термопомпите са опция на стандартното отопление и са най-сигурният вид за рационализация и декарбонизация на топлофикациите на газ и въглища, дружно и с построяването на слънчеви топлофикации. Едно е несъмнено, належащо да се направи възобновяване и рационализация на топлофикационните мрежи, които са благосъстоятелност на топлофикациите, защото всяка една технология е доста по-икономически преференциална в случай че понижим загубите. У нас за жалост тъкмо в тази област се проваляме и доказателство за това са големите водни загуби по водоснабдителната мрежа, по които Българя към момента не може да означи забележителен прогрес макар милиардите вложения във ВиК сдруженията през последните години.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ