Само в Sportal.bg! Неразказаната история на суперталанта Константин Костадинов
Много по-добре е да поемаш огромни опасности, преследвайки огромна цел, въпреки и застрашен от огромен крах, в сравнение с да живееш в сивотата на сигурността, която не познава нито успеха, нито провалянето. Такава е историята и на суперталанта Константин Костадинов . Тя стартира в Бургас и най-неочаквано се придвижва в Мадрид. За неразказаните до този миг елементи от живота и прехвърлянето на българския баскетболен национал, Sportal.bg се свърза с първите му треньори в школата на Делфин Петко Стаматов и Петко Янков, които оцветиха картината на живота му в много забавни цветове. А неговият сътрудник и аставник в Испания Хуанхо Бернабе придаде спомагателна бляскавост на впечатляващата история.
Всичко стартира като на смешка, когато треньорите Петко Стаматов и Петко Янков имат потребност от деца за школата в Бургас. Тръгват да диря гении и си намират елмаз. Тогава не го знаят и надали някой е предполагал, че един топчест първокласник ще реализира това, за което мечтаят всички деца още при първия си досег с баскетболната топка.
„ Константин стартира да тренира баскетбол в първи клас при сътрудника Петко Стаматов. Във втори клас го поех аз, защото бях избран за треньор на неговия набор в бургаския Делфин. - стартира описа си треньорът Петко Янков.
В началото беше топчест, с бузки, даже с коремче. Беше висок, не си припомням тъкмо какъв брой, само че беше над другите. Започна да пораства бързо. Виждах, че има капацитет, само че ние гледаме родителите. Обикновено гледаме майките на децата, тъй като момчетата взимат техния растеж. А при Коцето и двамата родители не са високи. Но в границите на идващите две години, като се изключи че стартира да пораства много солидно, имаше доста здрава физика. Всъщност баскетболът е комбиниране от атлетизъм и баскетболни умения, само че когато си мъничък ти можеш да имаш умения, само че част от нещата няма по какъв начин да ги правиш, в случай че нямаш силата и физиката. Затова той изпреварваше другите, тъй като имаше опцията по-бързо да учи много от нещата, защото разполагаше с физическите данни да ги извърши.
Спомням си, при нас пристигна Елена Йоловска (б.а. някогашна националка). Като го видя за първи път, той към този момент беше поотраснал, беше 3-4 клас. Като видя стойката и физиката му сподели, че е роден да играе баскетбол. В трети клас го пускахме да играе с по-големите и аз непрекъснато му споделях да сграбчи топката, а той отговаряше, че се опасява да не удари някого. Беше подобен...мил (смее се). После като го пооблъскаха малко стартира да се бори по-смело. Моментът, в който в действителност стартира да усвоява всички тези неща и се оказа повратен беше, когато стана на 12 години. Започнахме годината септември месец, майка му Калина идваше да го взима от учебното заведение, в което тренирахме. Вече виждах, че е стигнал равнището, на което ще го виждат. Тогава й споделих, че имам молба към нея, без искания, че съм най-хубавият треньор. Казах й, че ще стартират да им се обаждат скоро от други страни, да го търсят и да питат за него. Моята молба беше да ми се обадят, с цел да вземем дружно най-хубавото решение за него. Аз нямам баскетболна история. Започнах като треньор, като занимание, само че имам много други образования и различен опит и в чужбина. Смея да настоявам, че имам способността да преценям нещата къде е най-добре да попаднат децата и по какъв начин да се развиват. След като взех решение, че ще се занимавам с това, си приключих и баскетболното обучение. Малко съм по-академичен от някогашните баскетболисти с умения. Малко по учебник го карам (смее се).”
И се оказва изцяло прав. Не след дълго той получава и първото апетитно позвъняване от Италия.
„ В един миг преди Нова Година през 2015 година някой ми се обажда от Рим. Вдигам телефона и ми се показва Тина Димитрова, друга известна персона, която ми сподели, че е забелязала Константин, че е в Римини и желае да го предложения там. Отказахме. Веднага се свързахме с Гергана Брънзова, която по това време още беше в Истанбул и я помолихме за помощ. Поискахме да ни свърже с сътрудник, който може да съставлява Константин, защото ползата към него стартира. Седмица по-късно тя ни уреди среща. Срещнахме се с двама сътрудници – турчин и сърбин в Истанбул. Изпратихме видео, пътувахме с Коцето и ръководителя на клуба. Но там те просто го видяха, говорихме и толкоз. След седмица получихме покана да отидем на проби в Галатасарай. Върнахме отговор, че не желаем той да бъде натурализиран, тъй като знаем по какъв начин стоят нещата в Турция. Нито родителите, нито клубът имаше такова предпочитание. Агентът отговори, че следователно би трябвало да търсим различен вид. Казах им, че е най-добре да е в Европа, за предпочитане в Испания. Мина към месец и ме потърсиха, защото се нуждаеха от по-ново видео. Изпратихме го и след към две седмици, турският сътрудник се обади и сподели, че ще дойде негов сътрудник от Испания – Хуанхо Бернабе. Посрещнахме го на летището в Бургас. Бяхме му създали график да отидем на две тренировки – една следобедна с набора на Коцето и една контрола с по-големите, с цел да го види в игра. Отидохме в една зала. Бяха малко деца. Аз ги упражнявах, той го снима с телефона си. След това пожела да им зададе няколко извършения и го накара да забие топката, а той към този момент можеше да забива. Отидохме на идващия мач, в който да го види в игра. Това към този момент се случва в нашата зала „ Бойчо Брънзов”. Започнаха да загряват, само че от растежа Коцето имаше проблем с кръстта. Агентът видя, че се държи за кръстта и сподели, че може би не е добре да играе. Започна да написа нещо на телефона си и по-късно ме извика. Показа ми писмо, с което декларират интерес и канят на проби Константин Костадинов в Реал Мадрид, след което ми сподели и второ писмо до родителите. След 15-20 минути изпратиха писмото и на британски. Беше доста необичайно. Майката на Константин също беше в залата. Агентът сподели, че даже няма потребност да вършим проби.”
Следва бързо стягане на багажа и полет към Мадрид, където стартира баскетболна приказка на Константин.
„ Отидохме в Мадрид при започване на юни 2016 година. Баща му Ирослав стартира да има вяра какво се случва чак откакто мина първата година в Испания. Константин отиде там през септември 2016 година, а при започване на февруари идната година беше шампионатът за Купата на Краля на 14-годишните. Там той стана MVP.”
Всички дефинират Константин като голям експерт макар нежната му възраст от съвсем 18 години. Не пестят рецензии обаче за държанието му отвън игрището, където не обича да комуникира с всички и деликатно сортира кръга от приятелите си. Не изключително отзивчив като дете, само че с големи упоритости на баскетболното игрище.
„ Константин е доста въздържан. Не демонстрира външна реакция. Когато споделих на майка му, че ще стартират да се обаждат, той беше до нея, тогава видях по какъв начин се промени погледът му. Явно повярва, че нещо може да стане и в действителност тогава стартира смяната в тренировките. Много повече стартира да се старае, стартира да идва на самостоятелни утринни тренировки в една студена зала. Имаше огромна смяна в отношението и считам, че това беше повратна точка.
Той е комбиниране от качествата на родителите си. Баща му е въздържан, не приказва доста. И Коцето от самото начало се сдържа. Трудно беше да му изкараш дума от устата. Трудно допускаше хора до себе си. Вече има огромна смяна. С майка му сме обсъждали, че всяка година като се прибира има смяна. След втората година той беше безусловно друг вид като човек. Вече си мисля, че по-лесно позволява хората до себе си. Той доста бързо стана звезда в Испания. Всяка година става все по-дружелюбен, ухилен, поздравява всички. Просто има голяма разлика от това, което беше.
Той е един доста радостен човек отвън баскетбола и извънреден експерт на терена. Веселата част, отношението, ведрината, той има и такова лъчение, закупи след втората година в Испания. Имаше зарево като се върне и се усмихне. Притежава доста хубава усмивка, която не използа доста постоянно, само че когато я употребява е от тези, които озаряват. Като че ли да се радваш, че ти се е усмихнал. Той е занимателен човек, само че в случай че желае да бъде, в случай че те допусне в неговия свят. Обича да се майтапи, само че рядко го прави. Има и необичайно възприятие за комизъм, което може би и не се схваща от всички. Много е обран. Съобразява се какво и с кого приказва.”
Промяната е явна, само че все пак той продължава да дава отговор на някогашния си треньор с „ да” и „ не” в телефонните диалози.
„ Не се чуваме непрекъснато, само че през един-два месеца му пиша и му се обаждам да го чуя. Той дава отговор с „ да” и „ не”. В общи линии по този начин дава отговор (смее се). Питам го дали има проблеми в учебното заведение, дали е здрав, дали всичко е наред.
Винаги като се прибере в Бургас се обажда и идва да тенира с нас, със старите си другари и съотборници. Всички желаят да се снимат с него. Не е не запомнил от кое място е тръгнал.
Когато заминаваше той беше доста дребен, само че аз видях отношението му и по какъв начин одобри всичко като работа. Той отиде, с цел да играе баскетбол и е безусловно фокусиран върху това. Когато се стигне до сериозната част превключва и става различен човек. Фокусира се напълно върху баскетбола на игрището.
Не считам, че той доста е трансформирал метода си на държание. От това, което следя, когато се връща да тренира с някогашните си съотборници, те са на светлинни години, само че са старите закачки, няма пренебрежително държание. Той има самочувствие, което би му помогнало професионално, само че не и това, което да споделя аз играя в този клуб, а ти кой си? Повече е човек, който ще научи на нещо хората към себе си.
Още от тук е теоретичен, че би трябвало да играе за тима. Има доста огромен капацитет за водач, само че би трябвало някой да го бутне. Ще тръгне да поеме отговорност едвам когато види, че има потребност да го направи. Не е като тези, които непрекъснато желаят топката, с цел да вкарат 40 точки. Работлив състезател е. Има една дума, която го разказва най-добре и тя е непоклатимост.”, завърша Янков.
И до момента в който Петко Янков разказва Константин като по-затворен вид, то пък в очите на неговия сътрудник Петко Стаматов нещата са изглеждали много по-различно.
„ Беше едно малко усмихнато дете. Появи се в залата очевидно по-висок от другите си връстници, доста ухилен, шареше му погледа, радостен взор. Видимо искаше да играе баскетбол, получаваше му се. Е, първоначално не по този начин елементарно, само че последователно всичко си пристигна на мястото. Виждам, че е станал мъж. Преди беше 1.50 см, в този момент е 2.04 см.
Нямам доста контакти с него. Лятото като се забележим сядаме да пием по едно кафе. За мен е едно хубаво пораснало момче.”, споделя Стаматов.
Сега Константин е напълно в ръцете на своя сътрудник Хуанхо Бернабе, който описа особено пред Sportal.bg по какъв начин доближава до контакт с него.
„ Отидох в Бургас и Петко Янков ме заведе в една зала, с цел да видя състезателите. Видях едно момче с удивителен шут. Попитах кое е това момче и се оказа Костас (б.а. по този начин се обръщат към него в Испания). Моята реакция беше „ Уау”. В този миг няколко тима в Испания търсиха тъкмо подобен вид състезател. Говорих с Реал Мадрид и след 10 минути от клуба изпратиха формален интерес. Казах на майка му Калина, че получих покана от клуба, само че тя не можеше да повярва.
Вече всичко беше уредено, те се качват на самолета, само че татко му споделя „ Това не може да е истина, връщаме се”. Бях в потрес, само че след това нещата след това се подредиха.
Костас пристигна в Мадрид доста дребен, на 13 години. Всичко се случи доста бързо за него. Идва в огромен клуб - потрес. Но шокът беше и в учебно заведение, тъй като той не говореше испански. За три месеца обаче го научи, което беше необикновено.
Костас работи доста съществено. За него е необикновено, че е с мъжкия народен тим на България. Това е необикновено. Той има доста сила, благополучен е, че е с националния тим и за него е страховит опит. Той е едно извънредно надарено момче.
Преди беше доста свенлив и доста, доста, доста мъчно можеше да се организира диалог с него по телефона. Отговаряше единствено с „ да”, „ не”, „ да”, „ не” (смее се). Сега той е друг. Костас обича да прави естествените неща за хората на тази възраст – да играе на плейстейшън, игри. Обича да излиза с другари. Гледа и доста мачове от НБА.”, искрено показа испанският баскетболен сътрудник.
Всичко стартира като на смешка, когато треньорите Петко Стаматов и Петко Янков имат потребност от деца за школата в Бургас. Тръгват да диря гении и си намират елмаз. Тогава не го знаят и надали някой е предполагал, че един топчест първокласник ще реализира това, за което мечтаят всички деца още при първия си досег с баскетболната топка.
„ Константин стартира да тренира баскетбол в първи клас при сътрудника Петко Стаматов. Във втори клас го поех аз, защото бях избран за треньор на неговия набор в бургаския Делфин. - стартира описа си треньорът Петко Янков.
В началото беше топчест, с бузки, даже с коремче. Беше висок, не си припомням тъкмо какъв брой, само че беше над другите. Започна да пораства бързо. Виждах, че има капацитет, само че ние гледаме родителите. Обикновено гледаме майките на децата, тъй като момчетата взимат техния растеж. А при Коцето и двамата родители не са високи. Но в границите на идващите две години, като се изключи че стартира да пораства много солидно, имаше доста здрава физика. Всъщност баскетболът е комбиниране от атлетизъм и баскетболни умения, само че когато си мъничък ти можеш да имаш умения, само че част от нещата няма по какъв начин да ги правиш, в случай че нямаш силата и физиката. Затова той изпреварваше другите, тъй като имаше опцията по-бързо да учи много от нещата, защото разполагаше с физическите данни да ги извърши.
Спомням си, при нас пристигна Елена Йоловска (б.а. някогашна националка). Като го видя за първи път, той към този момент беше поотраснал, беше 3-4 клас. Като видя стойката и физиката му сподели, че е роден да играе баскетбол. В трети клас го пускахме да играе с по-големите и аз непрекъснато му споделях да сграбчи топката, а той отговаряше, че се опасява да не удари някого. Беше подобен...мил (смее се). После като го пооблъскаха малко стартира да се бори по-смело. Моментът, в който в действителност стартира да усвоява всички тези неща и се оказа повратен беше, когато стана на 12 години. Започнахме годината септември месец, майка му Калина идваше да го взима от учебното заведение, в което тренирахме. Вече виждах, че е стигнал равнището, на което ще го виждат. Тогава й споделих, че имам молба към нея, без искания, че съм най-хубавият треньор. Казах й, че ще стартират да им се обаждат скоро от други страни, да го търсят и да питат за него. Моята молба беше да ми се обадят, с цел да вземем дружно най-хубавото решение за него. Аз нямам баскетболна история. Започнах като треньор, като занимание, само че имам много други образования и различен опит и в чужбина. Смея да настоявам, че имам способността да преценям нещата къде е най-добре да попаднат децата и по какъв начин да се развиват. След като взех решение, че ще се занимавам с това, си приключих и баскетболното обучение. Малко съм по-академичен от някогашните баскетболисти с умения. Малко по учебник го карам (смее се).”
И се оказва изцяло прав. Не след дълго той получава и първото апетитно позвъняване от Италия.
„ В един миг преди Нова Година през 2015 година някой ми се обажда от Рим. Вдигам телефона и ми се показва Тина Димитрова, друга известна персона, която ми сподели, че е забелязала Константин, че е в Римини и желае да го предложения там. Отказахме. Веднага се свързахме с Гергана Брънзова, която по това време още беше в Истанбул и я помолихме за помощ. Поискахме да ни свърже с сътрудник, който може да съставлява Константин, защото ползата към него стартира. Седмица по-късно тя ни уреди среща. Срещнахме се с двама сътрудници – турчин и сърбин в Истанбул. Изпратихме видео, пътувахме с Коцето и ръководителя на клуба. Но там те просто го видяха, говорихме и толкоз. След седмица получихме покана да отидем на проби в Галатасарай. Върнахме отговор, че не желаем той да бъде натурализиран, тъй като знаем по какъв начин стоят нещата в Турция. Нито родителите, нито клубът имаше такова предпочитание. Агентът отговори, че следователно би трябвало да търсим различен вид. Казах им, че е най-добре да е в Европа, за предпочитане в Испания. Мина към месец и ме потърсиха, защото се нуждаеха от по-ново видео. Изпратихме го и след към две седмици, турският сътрудник се обади и сподели, че ще дойде негов сътрудник от Испания – Хуанхо Бернабе. Посрещнахме го на летището в Бургас. Бяхме му създали график да отидем на две тренировки – една следобедна с набора на Коцето и една контрола с по-големите, с цел да го види в игра. Отидохме в една зала. Бяха малко деца. Аз ги упражнявах, той го снима с телефона си. След това пожела да им зададе няколко извършения и го накара да забие топката, а той към този момент можеше да забива. Отидохме на идващия мач, в който да го види в игра. Това към този момент се случва в нашата зала „ Бойчо Брънзов”. Започнаха да загряват, само че от растежа Коцето имаше проблем с кръстта. Агентът видя, че се държи за кръстта и сподели, че може би не е добре да играе. Започна да написа нещо на телефона си и по-късно ме извика. Показа ми писмо, с което декларират интерес и канят на проби Константин Костадинов в Реал Мадрид, след което ми сподели и второ писмо до родителите. След 15-20 минути изпратиха писмото и на британски. Беше доста необичайно. Майката на Константин също беше в залата. Агентът сподели, че даже няма потребност да вършим проби.”
Следва бързо стягане на багажа и полет към Мадрид, където стартира баскетболна приказка на Константин.
„ Отидохме в Мадрид при започване на юни 2016 година. Баща му Ирослав стартира да има вяра какво се случва чак откакто мина първата година в Испания. Константин отиде там през септември 2016 година, а при започване на февруари идната година беше шампионатът за Купата на Краля на 14-годишните. Там той стана MVP.”
Всички дефинират Константин като голям експерт макар нежната му възраст от съвсем 18 години. Не пестят рецензии обаче за държанието му отвън игрището, където не обича да комуникира с всички и деликатно сортира кръга от приятелите си. Не изключително отзивчив като дете, само че с големи упоритости на баскетболното игрище.
„ Константин е доста въздържан. Не демонстрира външна реакция. Когато споделих на майка му, че ще стартират да се обаждат, той беше до нея, тогава видях по какъв начин се промени погледът му. Явно повярва, че нещо може да стане и в действителност тогава стартира смяната в тренировките. Много повече стартира да се старае, стартира да идва на самостоятелни утринни тренировки в една студена зала. Имаше огромна смяна в отношението и считам, че това беше повратна точка.
Той е комбиниране от качествата на родителите си. Баща му е въздържан, не приказва доста. И Коцето от самото начало се сдържа. Трудно беше да му изкараш дума от устата. Трудно допускаше хора до себе си. Вече има огромна смяна. С майка му сме обсъждали, че всяка година като се прибира има смяна. След втората година той беше безусловно друг вид като човек. Вече си мисля, че по-лесно позволява хората до себе си. Той доста бързо стана звезда в Испания. Всяка година става все по-дружелюбен, ухилен, поздравява всички. Просто има голяма разлика от това, което беше.
Той е един доста радостен човек отвън баскетбола и извънреден експерт на терена. Веселата част, отношението, ведрината, той има и такова лъчение, закупи след втората година в Испания. Имаше зарево като се върне и се усмихне. Притежава доста хубава усмивка, която не използа доста постоянно, само че когато я употребява е от тези, които озаряват. Като че ли да се радваш, че ти се е усмихнал. Той е занимателен човек, само че в случай че желае да бъде, в случай че те допусне в неговия свят. Обича да се майтапи, само че рядко го прави. Има и необичайно възприятие за комизъм, което може би и не се схваща от всички. Много е обран. Съобразява се какво и с кого приказва.”
Промяната е явна, само че все пак той продължава да дава отговор на някогашния си треньор с „ да” и „ не” в телефонните диалози.
„ Не се чуваме непрекъснато, само че през един-два месеца му пиша и му се обаждам да го чуя. Той дава отговор с „ да” и „ не”. В общи линии по този начин дава отговор (смее се). Питам го дали има проблеми в учебното заведение, дали е здрав, дали всичко е наред.
Винаги като се прибере в Бургас се обажда и идва да тенира с нас, със старите си другари и съотборници. Всички желаят да се снимат с него. Не е не запомнил от кое място е тръгнал.
Когато заминаваше той беше доста дребен, само че аз видях отношението му и по какъв начин одобри всичко като работа. Той отиде, с цел да играе баскетбол и е безусловно фокусиран върху това. Когато се стигне до сериозната част превключва и става различен човек. Фокусира се напълно върху баскетбола на игрището.
Не считам, че той доста е трансформирал метода си на държание. От това, което следя, когато се връща да тренира с някогашните си съотборници, те са на светлинни години, само че са старите закачки, няма пренебрежително държание. Той има самочувствие, което би му помогнало професионално, само че не и това, което да споделя аз играя в този клуб, а ти кой си? Повече е човек, който ще научи на нещо хората към себе си.
Още от тук е теоретичен, че би трябвало да играе за тима. Има доста огромен капацитет за водач, само че би трябвало някой да го бутне. Ще тръгне да поеме отговорност едвам когато види, че има потребност да го направи. Не е като тези, които непрекъснато желаят топката, с цел да вкарат 40 точки. Работлив състезател е. Има една дума, която го разказва най-добре и тя е непоклатимост.”, завърша Янков.
И до момента в който Петко Янков разказва Константин като по-затворен вид, то пък в очите на неговия сътрудник Петко Стаматов нещата са изглеждали много по-различно.
„ Беше едно малко усмихнато дете. Появи се в залата очевидно по-висок от другите си връстници, доста ухилен, шареше му погледа, радостен взор. Видимо искаше да играе баскетбол, получаваше му се. Е, първоначално не по този начин елементарно, само че последователно всичко си пристигна на мястото. Виждам, че е станал мъж. Преди беше 1.50 см, в този момент е 2.04 см.
Нямам доста контакти с него. Лятото като се забележим сядаме да пием по едно кафе. За мен е едно хубаво пораснало момче.”, споделя Стаматов.
Сега Константин е напълно в ръцете на своя сътрудник Хуанхо Бернабе, който описа особено пред Sportal.bg по какъв начин доближава до контакт с него.
„ Отидох в Бургас и Петко Янков ме заведе в една зала, с цел да видя състезателите. Видях едно момче с удивителен шут. Попитах кое е това момче и се оказа Костас (б.а. по този начин се обръщат към него в Испания). Моята реакция беше „ Уау”. В този миг няколко тима в Испания търсиха тъкмо подобен вид състезател. Говорих с Реал Мадрид и след 10 минути от клуба изпратиха формален интерес. Казах на майка му Калина, че получих покана от клуба, само че тя не можеше да повярва.
Вече всичко беше уредено, те се качват на самолета, само че татко му споделя „ Това не може да е истина, връщаме се”. Бях в потрес, само че след това нещата след това се подредиха.
Костас пристигна в Мадрид доста дребен, на 13 години. Всичко се случи доста бързо за него. Идва в огромен клуб - потрес. Но шокът беше и в учебно заведение, тъй като той не говореше испански. За три месеца обаче го научи, което беше необикновено.
Костас работи доста съществено. За него е необикновено, че е с мъжкия народен тим на България. Това е необикновено. Той има доста сила, благополучен е, че е с националния тим и за него е страховит опит. Той е едно извънредно надарено момче.
Преди беше доста свенлив и доста, доста, доста мъчно можеше да се организира диалог с него по телефона. Отговаряше единствено с „ да”, „ не”, „ да”, „ не” (смее се). Сега той е друг. Костас обича да прави естествените неща за хората на тази възраст – да играе на плейстейшън, игри. Обича да излиза с другари. Гледа и доста мачове от НБА.”, искрено показа испанският баскетболен сътрудник.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ