Учителко, любима!
Много пъти съм я слушала тази ария, само че през днешния ден сълзите просто бликнаха от очите ми… Аз за жалост не зная, дали моята Любима първа учителка - другарката Кузманова (от 5 ОУ “ Иван Вазов “ - гр. София) е още жива и в случай че да - къде ли е тя в този момент и дали се оправя с мизерната пенсийка, която дават на хората като нея. И когато моите деца през днешния ден се гушкат в техните обичани Учителки (г-жа Йорданова на Софи и госпожа Кюркчиева на Алекс), аз изпитвам толкоз смесени усеща – от една страна (не ме е срам), да си го призная им изпитвам завист, че още са дребни и могат да се гушнат в тези дами и да се почувстват уютно. Добре че и двете госпожи са по-високи от мен, та от време на време и аз се гушкам в тях (имам достойнството те да са измежду приятелките ми, като се изключи че са и госпожите на моите деца). И на мен ми става едно такова хубаво и уютно и знам, че всичко ще бъде наред… Когато виждам по какъв начин децата ми гледат Госпожите с такова огромно боготворене, не мога да не си спомня за моята други Кузманова! Имам една фотография, на която тя ми дава дипломата, а аз я виждам с такова боготворене, с такава Любов и заслушвайки се в текста на песента се замислих – в действителност, какъв брой ли побеляват косите на Учителките от нас…
Другарката Кузманова беше млада, стройна, красива, постоянно се обличаше доста изискан – дори по това време на всеобща конфекция. Не зная дали тя си шиеше облеклата на шивач, само че беше ужасно елегантна! Тя бе човкекът, който ме научи освен на буквите, само че и да обичам България, тъй като до тогава, повлияна от майка си, обичах единствено Гърция, въпреки и в никакъв случай да не бях ходила там. Тя ме научи на хармония, научи ме да обичам красивото, положителното, научи ме на безрезервност! Дори и през днешния ден, когато на моите приятелки и Учителки от време на време им идват допълнително проблемите в учебно заведение и възкликват в един глас – Не мога повече, ще ида да стана продавачка или каквото и да било друго!!! Аз единствено мога да се апелирам на ангелчетата, да им оказват помощ и да не престават да преподават, тъй като знам че и те самите ще усещат опустошени от раздялата с децата, а и децата ми ще се почувстват изгубени!
Наскоро си открих един от дневниците (колко е хубаво, когато взема да почистя малко из насъбраните с движимости, кюшета) и там откривам, че съм си записала следното – Моля ви, благи ангелчета, когато децата ми тръгнат на учебно заведение, да им се падне Поне една Учителка, която да бъде с голямо и положително сърце, ще обича специалността си и ще бъде нравствен човек! И ето през днешния ден Софи е в трети клас, а Алекс - в четвърти. Мечтите ми държат моите деца за ръка от първия образователен ден! И ето, през днешния ден аз не зная по какъв начин да изразя благодарността си към учителките и единствено не преставам да се апелирам, когато на моит деца се наложи да сменят учебното заведение след 7-ми клас, да попаднат още веднъж на такива Учителки! И в действителност не зная, дали е толкоз значимо дали ще завършат „ елитно “ учебно заведение, или ще завършат едно „ нормално “ селско учебно заведение, за мен е значимо, че когато завършат главното си обучение, ще са научили значимите уроци от живота! Да ценят и почитат приятелите си, да обичат България и да почитат историята си (благодарение на неуморните старания на госпожа Йорданова, която където, каквото чуе за изложения и музеи, ги води и на госпожа Кюркчиева, която влизаше в какви ли не функции единствено и единствено децата да схванат и обикнат историята). Да се научат да простят, тъй като ежедневно децата се сбиват, само че под управлението и упътванията и безкрайните миролюбиви монолози от страна на госпожите, въпреки всичко най-после децата си подават ръка, потупват се по рамото и прошката бива дадена. Учат се да работят в екип (почистваме дружно учебното заведение, с цел да се научим да пазим и с цел да ни е красиво).
Учат се да готвят дружно – Мамо, мамо ще ме прощаваш, но бисквитената торта на госпожата беше доста по-вкусна!!! Учат се да оказват помощ на изпаднало в неволя другарче, или да съпреживяват дружно всички тъгата по умрялото котенце или кученце, учат се от своите неточности и от грешките на своите другарчета. Научават с удивление, че и Госпожите се учат от тях! Учат се на хармония, на традициите, учат се, че от време на време е по-сладко да дариш на нямащият, в сравнение с ти да се натъпчеш като пуйка, до момента в който детето до теб да няма парички да се вземе даже една баничка! Учат се на първите любовни драми - Мамо, мамо, но знаеш ли че еди кой си си харесва еди коя си, само че тя пък си харесва друг… Казвам ви турските и индийските сериали пасти, да ядат! Сценарии мога да напиша по драмите, които се вихрят в класовете им… Учат се да се грижат и пазят природата, тъй като, когато сами засядат на двора цветя и дръвчета, ги пазят като очите си! Учат се да реализират мечите си, да гонят върхове, само че и да знаят по какъв начин да се изправят, когато ги победят, тъй като – Мамо, знаеш ли, госпожата ми сподели, че е доста горда с нас!!! И по този начин, единственото, което ми остава да кажа от мое име и уповавам се един ден от името на децата ми е:
Прости ми, елементарни ми прегрешенията и болките от другите и мен, ти хора ни направи – Учителко, Любима добър ден!
Инфо: www.vipstories.eu
