Прекият избор – най-красивата измама за демокрация
Много от дълго време в публичните науки, занимаващи се с разнообразни аспекти на демокрацията е ясно, че в модерни условия демокрацията е прекомерно необятно разбиране и с разнообразни съдържателни аспекти и форми, и че доста елементарно посредством него се манипулира публичното схващане и се деформира истината. Абсолютна народна власт в никакъв случай и на никое място не е имало и не може да има, изключително в многолюдните общности. Един от най-важните съставни елементи на актуалното схващане за демокрацията е изборът на длъжностните лица в държавната власт, в партиите, публичните организация и така нататък Изборът на управителни органи се дефинира посредством закон, устав, правилник, статут, съществени положения или различен тип документ. В актуалните политически партии това нормално е Устав (Статут). В организацията и активността на политическите партии се употребяват два съществени правилото на демокрацията – директна и представителна народна власт.
В Българска социалистическа партия по Устав са застъпени и двата правилото. Пряката народна власт се употребява в главните партийни организации и клубовете и някои доста дребни общински организации на Българска социалистическа партия, както и при въведеният директен избор на ръководител. През 2017 Уставът на Българска социалистическа партия бе прекроен по мярката на Корнелия Нинова. Една от грозните кръпки бяха новите членове на Устава № 16 и № 17. Има излагани голям брой. Първото от тях е официално демократичното разширение въз основата на гласоподавателите на Председателя. Привличането на повече отзиви и желания абсолютно е разширение на демократичността. Второто е опция за разпространение на името и политиката на партията измежду гласоподавателите. Но това е единствено евентуална опция, която не постоянно се осъществя. Реализацията ѝ зависи в последна сметка от провежданата на власт политика и от заявявана и отстоявана като съпротива политика и политически планове за дейности
В интернационалната политическа процедура в света има разнообразни способи на избиране на ръководител или на водач на политическа партия. В множеството партии изборът е от управителните висши органи на партията. В някои неолиберални общества директният избор на ръководител (лидер) се употребява като демократична фасадност и популизъм на основополагащо разбиране „ народна власт “ (най-често синоним на капитализъм). В Белгия тази процедура е въведена от Фламандската демократична партия и по-късно възприета и от други белгийски партии. Във Англия директният избор е въведен в края на XX век от Работническата (Лейбъристката) партия след 1981 година посредством изборна гилдия от три елементи: депутатите в британския парламент; представители на изборните окръзи; дъщерните организации на лейбъристката партия (синдикати и др.). Избира се освен водачът, само че и неговите заместници. След 2015 година се вкарва правилото – един член на партията един глас, само че по-късно се позволява и един член да може да съставлява повече хора (т. нар. „ суперделегати “. А кандидатурите се издигат (номинират) не от всеки и когато и да е, а от най-малко 10% от лейбъристките депутати в Народното събрание. Тази процедура в английската лейбъристка партия се вкарва след отхвърли на лейбъристите от думата социализъм и концепциите на демократичния социализъм и прегръщане идеологията на Третия път (социал-либерализъм; няма ляво, няма дясно) създадена от лорд Гидънс и възприета от Тони Блеър и други управителни лейбъристки дейци. Ключово място в директния избор на лейбъристите имат така наречен „ дъщерни организации “ на първо място на синдикалните членове на синдикалната организация на лейбъристката партия (в България Българска социалистическа партия няма своя синдикална организация). По подобен метод лейбъристите се стремят да привлекат в политическата си активност повече хора от средата на трудово заетите лица във Англия. В Нидерландия Партията на труда (еквивалент на Лейбъристката партия на Англия, също партия на Третия път, социаллиберализъм) след 2002 година минава към метод, при който се вкарва директно гласоподаване от членовете на партията и по въпроси, които преди този момент са в прерогатива на партийния конгрес. Следователно последователно партията се придвижва към статута на някакво демократично плебисцитно политическо придвижване, и то схваща след отхвърли от демократичния социализъм и прекосяване към социаллиберализма. В множеството демократични и социал-демократически партии ръководителите им се избират на конгресите на съответните партии. В Италия ръководителят на Демократическата партия (секретар) се избира от националното заседание на партията. В Канада водачите на политическите партии се избират от конгресите на тези партии, само че в Южна Корея това става от членовете на партиите. Подобна е практиката и в прилежаща Турция.
Има едно комплициране в употребяваните понятия. В Средства за масова информация и в елементарния речник на политиците се наложи схващането, че първият измежду равните му в управлението (Председател) е политически водач. А политически водач се схваща най-често като: водител, лидер (фюрер, дуче, каудильо, поглавник и т.н.), водач, началник (директор, шеф и т.н.), шеф, предводител, лидер, т.е. човек който е освен това от другите, човек който направлява (ръководи) тяхната активност, началнически им заповядва, разпорежда и изисква.В Съединени американски щати в двете съществени политически партии има ясно разграничаване сред политически водач (президент на държавата) и ръководител (оперативно управляващ делата на партията), а във Англия ръководителят става водач след продобиване на изборите и заемане на министър-председателския пост. У нас множеството настоящи на парламентарно ниво партии се трансфораха в очевидна или в скрита форма в лидерски партии, без значение дали ръководят или са съпротива, с очевидна или прикрита властническа власт на водачите.
В България директният избор бе натрапен единствено в Българска социалистическа партия. Сега стои въпросът „ Промените са многоаспектни, само че най-важни на този стадий са негативните, които дефинират значително понижаването на публичен престиж на Българска социалистическа партия и мястото на ръководителя във вътрешнопартийната власт. Ето някои от тях:
Чрез директния избор се получи нещо като две в едно – Председателят на Българска социалистическа партия е и Председател на Националния съвет (чл. 34. ал.1). Но ръководителят на Народно събрание на Българска социалистическа партия не се избира от самия народен съвет. Следователно на националния съвет му се назначава ръководител и заради това той не е еднакъв на останалите членове на Народно събрание, а е по-високостоящ, тъй като се избира от цялата партия, а освен от делегатите на конгреса. Никъде в Устава не са конкретизирани правата и отговорностите на Председателя на Народно събрание на Българска социалистическа партия, а множеството от вмененото като права и отговорности на Председателя на партията са преписани от предходните отговорности на Председателя на Народно събрание на Българска социалистическа партия. Най-често Председателят на Народно събрание, а след 2017 година и Председател на партията, когато е определен за депутат, се избира съвсем автоматизирано и за Председател на парламентарната група на Българска социалистическа партия в сходство с Устава на Българска социалистическа партия. Получава се към този момент три в едно, т.е. обединение на правата на Председателя на Българска социалистическа партия, Председателя на Националния съвет и Председателя на парламентарната група, и всъщност се образува еднолично властническо ръководство и управление на социалистическата партия. Нещо повече създателите на измененията в Устава на Българска социалистическа партия заради деменция или целеустремено са пропуснали в Устава да посочат кой управлява, пред кого и по какъв метод се регистрира Председателя на Българска социалистическа партия, кой може отвън изборна конюнктура да му търси отговорност. Контрол от цялата партия на процедура не може да има, без значение от постановката на чл.8, ал 2 на Устава на Българска социалистическа партия, че за определените е наложителен „ годишен доклад, пред тези които са ги издигнали “. Възможностите за демократично преустановяване на пълномощията на ръководител са извънредно лимитирани и мъчно реализуеми. Отчет, в случай че изобщо може да се приказва за подобен, има единствено групов пред конгреса, пред Националния съвет, само че не и личен, персонален доклад на ръководителя. Дистанционният вероятен писмен доклад не разрешава критикуване на неправилните дейности на всеобщо определения ръководител. За ръководителя на Националния съвет това логичен е единствено Националния съвет и Общопартийната контролна комисия. Поради по-старото властническо предписание, записано в Устава на Българска социалистическа партия, че единствено ръководителят на Националния съвет на Българска социалистическа партия предлага Изпълнително бюро, съставът на този орган е образуван по персоналното надълбоко субективно мнение (а от време на време може би и персонална прищявка) на Председателя и заради това няма допускане от Устава на други оферти и гласувания и действителен избор за броя и поименните членове на Изпълнителното бюро. Само Председателят може да предлага смени на членовете на Изпълнителното бюро. Следователно имаме развой на обединение на четири функционалности: Председател на Българска социалистическа партия, Председател на Народно събрание на Българска социалистическа партия, Председател на парламентарната група и началник на изпълнителното бюро. По подобен метод ръководителят на Българска социалистическа партия е безотговорен властнически началник, определен за подобен под демагогската маската на „ разширение на демокрацията “.
След Освобождението от турско иго (1878 г.) се основават първите политически партии. Тяхната повсеместност ги принуждава да образуват йерархично структурирани управителни органи. Моделът на ръководство е взаимстван от православната черква и от управническата конструкция на някои западноевропейски демократични партии. Възприема се правилото за образуване на органите за ръководство посредством правилото за представителната народна власт. Това значи, че първият началник на несъмнено йерархично звено в структурата е пръв измежду равните му членове на съответният орган – общински, областен, околийски, регионален. Определението „ пръв измежду равни “ значи, че той има един глас при вземането на решение, както и всички други членове на съответния орган. В православната черква това е предстоятелят – началник на богослужението. Българският патриарх е пръв измежду равните му митрополити, а Вселенският патриарх – пръв измежду патриарсите на поместните православни църкви. Председателят като пръв измежду равни ръководи съвещанията на съответния орган. Но заради това, че управлява тези съвещания той на процедура има единствено един глас, толкоз, колкото имат и всички останали членове на съответния органи, а не право самичък да взема решение. Неговите оферти подлежат на разискване и решение от всички други, а не както в католическата черква, където е общопризнат правилото на единоначалието – римският папа е шеф на всички и неговите решения не подлежат на разискване и анулация. Тази разлика е една от основите на раздялата на християнството през 1054 година на западна черква – католическа и източна – православна.
В историята на Българската социалистическа партия и левите придвижвания в България постоянно е употребен правилото на представителната народна власт при избора на управителните лица, на ръководителят на партията, без значение по какъв начин се е наричал той и какъв е бил неговият персонален престиж, персонални качества, умения и опит – Димитър Благоев, Георги Димитров, Васил Коларов и други В множеството случаи съобразяването с тяхното мнение е било на основата на висок персонален престиж, на мощните им персонални причини. Благоев и Георги Димитров са с висок персонален престиж и са теоретици и опитни политици. Изключения от правилото на представителната народна власт и ситуацията на ръководителя като пръв измежду равни е нарушавано за къси интервали, изключително в изискванията на въоръжената битка против фашизма.
Това разбъркване на метода на избор на управителните органи и лица – директно и посредством представители води до непълна и прекомерно постоянно да погрешна оценка на притежаваните качества и качества на претендентите за първото лице в партията. Масата членове на партията нямат директни наблюдения върху персоналните качества и качества на претендентите да бъдат първи ръководители: идейност и полезности, партийно-политическа умелост, практичност и така нататък Преки наблюдения върху качествата и качествата на първите ръководители имат тези, които директно работят дружно с тях на основата на Програмата и на Устава на партията. А това са фрагментите и деятелите на партията, най-хубавите от които са определени за делегати на конгреса и определени в Националния орган (Централен комитет, Висш съвет, Национален съвет) – т.е. тези които са работили, работят и ще работят в един и същи орган на партията с първия началник. Те са най-добре осведомените за персоналните, идейни, политически и организационни качества и резултатите от работата на претендента за „ пръв измежду равни “. С директният избор се измества центъра на избора от качествата и резултатите в активността към външният облик и неговата самостоятелна субективна схватливост от голямо голям брой лица. Отмяната на избора от висшия внушителен орган (конгреса) на първия началник е всъщност анулация на осведомения и оценъчния избор за качествата и за резултатите от активността на претендентите за поста пръв началник. Липсва оценката на вида на управление, присъщ за избирания водач: властническо – не търпящо друго мнение и недопускащо разискването на други хрумвания, отзиви и оферти, а налагане възприемането единствено на личностната субективна позиция; демократично – със независимост на мненията, предложенията и избор от всички на най-ефективното и най-подходящото за избран случай, равнопоставеност на всички в изборния орган; групово – общо разискване от всички, общо решение и общо деяние за осъществяване на решението; антиклиентелистко – липса на „ мои хора “ на ръководителя, недопускане на кадрови желания на основата на персоналната лоялност към даден/дадени (или определен/определени) партийно-политически дейци, т.е. липса на така наречен „ тясно управление “ (обкръжение на ръководителя от персонално предани нему хора, работещи най-вече за избрани персонални облаги).
Някога Макс Вебер бе определил три типичен вида водачество: традиционно; рационално-легално; харизматично. Под самото разбиране „ водачество “ той схваща престиж и качества да се отдават заповеди и да се образува послушание. Действеното партийно управление допуска престиж, разбиране у водените, че предводителят има нужните идейно-теоретически, политически, практико-организационни качества и персонални морални устои и човешки достолепия. Но способността да се отдават заповеди и да се образува послушание е белег не за демократично, а за силово, властническо управление, което е належащо и използвано в органите на държавната власт и едноличните компании. В демократично устроените партии доста по-важно е умеенето на първия началник да убеждава, да употребява причини и обстоятелства за разяснение и увещание в правилността на политиката на партията, вярно да оценя политическата конюнктура и да предлага правилните решения.
. От групата претенденти се избира съвсем изцяло субективно най-харесвания от обособения член на партията претендент. В края на XX век (последната четвърт) и началото на XXI век в западните неолиберални общества преобладаващи станаха философските и културологичните схващания на така наречен постмодернизъм. Живеем по думите на Лиотар в „ постмодерно положение “. Това е самобитна фетишизация на предметите за ползване, на облиците и на действието, без значение от рационалността, отказване на всичко остаряло и предходно, в това число и на старите партии, старите техните ръководители. Тези хрумвания и публични практики неизбежно се придвижиха и в България. Тяхното начало бе в края на 1989 и началото на 1990 година когато се обособи самобитно отказване на всичко остаряло, предходно – социализма, комунистическата партия, а в нея и даже на всички предходни ръководители (номенклатурата) и така нататък Под маската на постмодернизма се водеше класова битка за преобладаващите ползи и общественото преимущество на благосъстоянието и на богаташите. Този развой се усилваше и ускоряваше с намесата на Средства за масова информация и изключително на малкия екран, а от началото на XXI век и на Интернет посредством фейсбук, уеб сайтове, YouTube, тик-ток и така нататък Животът в пазарното общество се подчини на правилата на търсенето и предлагането и рекламата на продаващото се, т.е. образуване на удобен външен облик на продаваната стока или услуга. Това е основата на маркетинга. В случая се сътвори и негово ново направление – политическият маркетинг, в това число и основаване и налагане на облици на политически и държавни дейци и ръководители. Формираха се и нови технологии за политическа реклама посредством Средства за масова информация и интернет. Във Франция с сходни технологии на директна връзка и образуване само че нови привлекателни политически облици даже бяха определени двама президенти – Оланд и Макрон. През последните петдесет години се разви и едно ново всеобщо събитие - имиджмейкърство (от англ. magemaker, от image облик и make върша, създавам). Това са група от хора, които се грижат за външния облик на лицата – техните облекло, аксесоари към него, прически, грим, жестове, мимики, интонация на изрече и така нататък Дори в малките екрани поканените минават първо през гримьорната, преди да се появяват пред фена. Появи се несъмнено ново направление на имиджмейкърството – политическото, грижещо се за основаване на схватлив, удобен облик пред фенове, гласоподаватели и така нататък Първи в Българска социалистическа партия с тази активност се прочу „ Червеният шаман “ (покойният доцент Гронев), който на два пъти подкрепя Йорданов да бъде определен за кмет на Варна, във времето преди да пролази в краката на Борисов и ГЕРБ. Изкуствено образуваният удобен политически външен облик се откъсва от действителната политическа реалност, действителните умения, качества, умелост и най-важното – резултатите от активността. При него са значими фасонът, изказът и екранното държание, а не персоналните качества, провежданата политика и резултатите от това. Тази процедура се наложи и в демократичната форма на номинациите в главните организации на Българска социалистическа партия за ръководител на партията и при някои други избори. При директния избор на ръководител на партията голямата част от номинациите бяха единствено поименни, без обосновка, харесвани единствено и най-вече по телевизионния облик.
Прекият избор на ръководител на Българска социалистическа партия е върховен израз на политическото имиджмейкърство – целенасочена активност за политическо подстрекателство на членовете на Българска социалистическа партия (вътрешнопартийни избиратели) за избран положителен облик за ръководител на Българска социалистическа партия. На извършеният първи директен избор най-широк изход посредством имиджмейкърство и пиар акционерство имаше настоящият ръководител на Народно събрание на Българска социалистическа партия. За останалите, присъединяване в този самобитен конкурс бе „ идея пердута “, която те не осъзнаваха и станаха без да желаят това, съучастници в акция на псевдодемократичност, прикриваща персонални упоритости на одобрен и осведомително построен външен облик. Огромната маса от членове на Българска социалистическа партия имаше единствено телевизионна визия за външния облик и ораторските умения на претендентите, а настоящият ръководител имаше безкрайно по време появяване пред трибуната на Народното събрание и пред телевизионните екрани. Социалистите имаха най-вече откъслечна визия какъв е обликът и речовитостта на другите претенденти. Но те нямаха действителната визия за фактически осъществената работа, за постигнатите резултати и за пропилените благоприятни условия от всички участващи в състезанието за Председател на Българска социалистическа партия. Ако към това се прибави и че броящите резултатите от директния избор бяха директно или индиректно организационно подчинени или свързани с ръководителя шансът на другите претенденти бе редуциран съвсем до най-малко.
Когато се прави директен избор за политически лидер най-вече единствено по облик, се подценяват другите качества, нужни за този пост като: идеологичност и придържане и съблюдаване на избрани за дадения вид партия (в случая социалистическата)ценности; стратегически политически умения, т.е. умеене да се оцени правилно политическата обстановка и да се оферират на партията съответни на нея и в духа на социалистическите полезности действия; уредник – човек, който може да провежда работата на другите му равни, да увлича масите, да контактува с тях доброволно, да умее да изслушва и да се вслушва в техните ползи, отзиви и желания и да ги отразява в политическата тактика и тактичност, да приобщава към делото на партията опитни и водещи специалисти в разнообразни сфери на живота и на политическата активност и така нататък
В изискванията на активност под егидата на постмодернизма едно от най-привличащите внимание неща е открояване на разликите, на новото и отвод от остарялото, от обичайното. Търси се непрестанно нещо характерно, автентично по форма и облик, с което да се притегли вниманието. Използването на едни и същи облици, едни и същи подходи и държание, еднакъв изказ води до това облиците се „ изтъркват “, да се „ износват “, т.е. омръзват на фенове на малките екрани, на изявленията в интернет и най-важното – на масата гласоподаватели. И стартира противоположния развой на търсене на нещо ново, друго, на нов политически облик и водач. В момента в България има рецесия на водачеството. Всички водачи на парламентарно показаните така наречен „ систематични “ партии са се втръснали на осведомителното, към момента най-вече телевизионно общество. Трябват нови лица и нови ръководители, които да внесат смяна, да има освен една и съща неолиберална дясна политика, довела страната до дълбока демографска и обществена рецесия.
Прекият избор лишава едно от значимите права на висшия управителен групов орган и всъщност посредством него да се трансферират самостоятелни права посредством директен избор върху Председателя на партията. Конгресът е разгласен от Устава като „ висш орган на партията “ (чл.31, ал.1), т.е. орган, който може да приема, променя, добавя Програмата и Устава на партията и да избира Национален съвет – най-висшето звено на управническата подчиненост. Съставът на този най-главен партиен орган се образува демократично посредством избор от представителите на главните партийни организации(общинските и районните конференции). Съставът на най-висшия орган на партията (конгреса) и най-върховното звено в управническата конструкция на партията – Националния съвет се образуват посредством представителната народна власт. Само ръководителят, след променения през 2017 година Устав, се избира директно от членовете на партията.
В Устава е планувано, че конгресът на Българска социалистическа партия избира Народно събрание, само че на самият този Народно събрание е отнето правото да избира собствен ръководител („ пръв сред равни “), а му е назначен за подобен определеният директно от членовете Председател на Българска социалистическа партия. Следователно, разумно е да се счита, че Председателят на Българска социалистическа партия, назначен и за Председател на Народно събрание на Българска социалистическа партия стои по-високо от Народно събрание, тъй като последния не може да избира този, който го ръководи, управлява и съставлява пред други органи, не може да го сменя. В Устава не са записани главните условия към това, кой може и би трябвало да заема длъжността Председател на Българска социалистическа партия, а това кой може да бъде претендент се трансферира на правила създадени и одобрени от Народно събрание на Българска социалистическа партия, подписани от назначения му посредством директния избор ръководител на Българска социалистическа партия, т.е. непряко Председателят самичък дефинира разпоредбите, по които може да бъде избиран той и други претенденти за Председател на партията.
Изборът на управителни лица в партията на Конгреса и от Националния съвет има своето преимущество във директната, въпреки и от време на време единствено евентуална, опция да има полемика към качеството на претендентите, да има разговор сред тях пред тези, които ги избират. Всеки да може освен да издига свои визии, само че и да спори, убеждава, разубеждава, дава отговор и пита другите претенденти. При директния избор това е априорно невероятно и недостижимо.
Изминалият интервал след приемането в Устава на Българска социалистическа партия на директния избор на ръководител сподели своите незадоволителни резултати. А те са ужасяващи. Загуба на необятно публично доверие, загуба на последователи и почитатели, доста редуциране на членския състав, съвсем цялостно загуба на опора измежду младото потомство, внасяне на вътрешноорганизационни и идейно-политическо напрежение и самоцелни вътрешнопартийни борби, налагане на основни постове на „ свои хора “ на правилото „ доста мой човек “, целево разтрошаване посредством решения на Народно събрание на Българска социалистическа партия на голям брой регионални и общински организации и изключително тези в София и Бургас, директно преди парламентарните избори и така нататък
Тези негативни резултати се дължат на голям брой аргументи, някои от които са отвън Българска социалистическа партия, само че решаващите са две вътрешнопартийни аргументи. Първата от тях е провеждането на извънредно десен социално-икономически курс, който при Първанов бе разгласен като социллиберализация на Българска социалистическа партия, опит при Миков и Стоилов да се промени към ляво, към някакъв центристки социалдемократически курс под името социалистически. В първия мандат на Нинова всъщност централното управление на Българска социалистическа партия възприе съвсем открита отбрана и преимущество на ползите на бизнеса. Почти във всяка тирада на ръководителя на партията и нейните най-близки помощници имаше угриженост за развиването и за помощ на бизнеса, а бяха забравени хората, които създават материалните богатства и услуги. Провежданият политически курс наподобяваше на някаква лявонеолиберална форма на политика, маскирана под социалистическа терминология. През втория мандат на Нинова, под въздействие на Калоян Методиев, неолибералният курс на лявата социалистическа партия бе фризирана като някаква дясна боза под наименованието – обществен консерватизъм. В националното заседание през последните осем години всъщност (независимо дали на власт или в опозиция) изчезна лявата политика и същинското ляво посланичество.В българското Народно заседание всички партии бяха за дясна политика, без значение по какъв начин се определяха – десни, дясно-център, центристко-либерални, ляво-център, националистически и така нататък И всъщност трудовите хора на България останаха без действено политическо посланичество в Народното събрание. Това се отрази и директно на престижа на ръководителя на партията, без значение, че е определен „ демократично “ посредством директен избор. Социологическите проучвания от дълготрайно време разкриват намаления персонален престиж на госпожа Нинова и изключително на индикатора „ отрицание “, по който тя се изравни с публичното отрицание към представителите на Движение за права и свободи и ГЕРБ, изключително това на Бойко Борисов, с който сякаш Нинова воюваше и искаше разграждането на „ модела Борисов “.
Втората съществена причина за намаляване на публичното доверие на Българска социалистическа партия в обществото е нивото на вътрешнопартийния живот, на вътрешно-партийните връзки и стилът на управление на активността на партията. За няколко години след 2016 година Българска социалистическа партия се трансформира от вътрешно-демократична организация в лидерска партия по сходство на множеството български партии в Народното събрание. Неизбежно политическото водачество в неолибералните общества, в изискванията на господстващ пост-модернизъм е съпроводено с отказване на идеологията, колективизма и така нататък и последователно се трансформира в авторитаризъм. Опитът на Българска социалистическа партия в последните четири години удостоверява сходен извод. Макар и в други конкретно-исторически условия това припомня написаното от някогашния фашистки министър В. Митаков в държавното управление на Б. Филов: „ Диктатура! Но тирания на народа, на водачи определени и посочени от народа. “ (Дневник на правосъдния министър …, С., 2001, с. 54). Диктатът е най-лесното решение – без разногласия, без разискване и единствено с мнението на лидера.
Обявеният за либерален директен избор на ръководител на партията отклони вниманието и активността от фактически демократичните процедури, планувани в Устава на Българска социалистическа партия. Става дума за метода на образуване на политиката посредством вътрешнопартийни референдуми и допитвания. В последните осем години това условие на устава (чл. 43) не се съблюдава, а съвсем напълно политиката на партията се концентрира в ръцете на така наречен „ тясно управление “.
В умозаключение, по своята същина директният избор на ръководител на партията е мъчно демократично ръководена организационна система от дейности, премесваща детайли на директна и на представителна народна власт, на избор учреден най-вече на страстите, а не разсъдъка, на рационалността. Прекият избор се основава най-вече на предварителните телевизионни и масово-информационни настройки за желан облик. В самостоятелното решение на членовете на партията водещо място имат установките (формираните авансово нагласи), от време на време и под директното организационно влияние по йерархията на партийните структури отгоре-надолу.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед10509Веселин Киров: Партията на Макрон и левите във Франция се сплотяват против Марин Льо Пен за втори турАлтернативен Поглед34668Велислава Дърева: Имаме жесток, нападателен геополитически и вътрешнополитически напън върху БПЦАлтернативен Поглед28211Велислава Дърева: БПЦ беше доведена до ерес! В дядо Даниил хората припознаха надеждатаАлтернативен Поглед11750Борислав Гуцанов: Шансът да се отиде на седми следващи избори е прекомерно огромен!Алтернативен Поглед21784Калин Тодоров: Либералният консенсус в Европа е към този момент затрит след евроизборитеАлтернативен Поглед154706
В Българска социалистическа партия по Устав са застъпени и двата правилото. Пряката народна власт се употребява в главните партийни организации и клубовете и някои доста дребни общински организации на Българска социалистическа партия, както и при въведеният директен избор на ръководител. През 2017 Уставът на Българска социалистическа партия бе прекроен по мярката на Корнелия Нинова. Една от грозните кръпки бяха новите членове на Устава № 16 и № 17. Има излагани голям брой. Първото от тях е официално демократичното разширение въз основата на гласоподавателите на Председателя. Привличането на повече отзиви и желания абсолютно е разширение на демократичността. Второто е опция за разпространение на името и политиката на партията измежду гласоподавателите. Но това е единствено евентуална опция, която не постоянно се осъществя. Реализацията ѝ зависи в последна сметка от провежданата на власт политика и от заявявана и отстоявана като съпротива политика и политически планове за дейности
В интернационалната политическа процедура в света има разнообразни способи на избиране на ръководител или на водач на политическа партия. В множеството партии изборът е от управителните висши органи на партията. В някои неолиберални общества директният избор на ръководител (лидер) се употребява като демократична фасадност и популизъм на основополагащо разбиране „ народна власт “ (най-често синоним на капитализъм). В Белгия тази процедура е въведена от Фламандската демократична партия и по-късно възприета и от други белгийски партии. Във Англия директният избор е въведен в края на XX век от Работническата (Лейбъристката) партия след 1981 година посредством изборна гилдия от три елементи: депутатите в британския парламент; представители на изборните окръзи; дъщерните организации на лейбъристката партия (синдикати и др.). Избира се освен водачът, само че и неговите заместници. След 2015 година се вкарва правилото – един член на партията един глас, само че по-късно се позволява и един член да може да съставлява повече хора (т. нар. „ суперделегати “. А кандидатурите се издигат (номинират) не от всеки и когато и да е, а от най-малко 10% от лейбъристките депутати в Народното събрание. Тази процедура в английската лейбъристка партия се вкарва след отхвърли на лейбъристите от думата социализъм и концепциите на демократичния социализъм и прегръщане идеологията на Третия път (социал-либерализъм; няма ляво, няма дясно) създадена от лорд Гидънс и възприета от Тони Блеър и други управителни лейбъристки дейци. Ключово място в директния избор на лейбъристите имат така наречен „ дъщерни организации “ на първо място на синдикалните членове на синдикалната организация на лейбъристката партия (в България Българска социалистическа партия няма своя синдикална организация). По подобен метод лейбъристите се стремят да привлекат в политическата си активност повече хора от средата на трудово заетите лица във Англия. В Нидерландия Партията на труда (еквивалент на Лейбъристката партия на Англия, също партия на Третия път, социаллиберализъм) след 2002 година минава към метод, при който се вкарва директно гласоподаване от членовете на партията и по въпроси, които преди този момент са в прерогатива на партийния конгрес. Следователно последователно партията се придвижва към статута на някакво демократично плебисцитно политическо придвижване, и то схваща след отхвърли от демократичния социализъм и прекосяване към социаллиберализма. В множеството демократични и социал-демократически партии ръководителите им се избират на конгресите на съответните партии. В Италия ръководителят на Демократическата партия (секретар) се избира от националното заседание на партията. В Канада водачите на политическите партии се избират от конгресите на тези партии, само че в Южна Корея това става от членовете на партиите. Подобна е практиката и в прилежаща Турция.
Има едно комплициране в употребяваните понятия. В Средства за масова информация и в елементарния речник на политиците се наложи схващането, че първият измежду равните му в управлението (Председател) е политически водач. А политически водач се схваща най-често като: водител, лидер (фюрер, дуче, каудильо, поглавник и т.н.), водач, началник (директор, шеф и т.н.), шеф, предводител, лидер, т.е. човек който е освен това от другите, човек който направлява (ръководи) тяхната активност, началнически им заповядва, разпорежда и изисква.В Съединени американски щати в двете съществени политически партии има ясно разграничаване сред политически водач (президент на държавата) и ръководител (оперативно управляващ делата на партията), а във Англия ръководителят става водач след продобиване на изборите и заемане на министър-председателския пост. У нас множеството настоящи на парламентарно ниво партии се трансфораха в очевидна или в скрита форма в лидерски партии, без значение дали ръководят или са съпротива, с очевидна или прикрита властническа власт на водачите.
В България директният избор бе натрапен единствено в Българска социалистическа партия. Сега стои въпросът „ Промените са многоаспектни, само че най-важни на този стадий са негативните, които дефинират значително понижаването на публичен престиж на Българска социалистическа партия и мястото на ръководителя във вътрешнопартийната власт. Ето някои от тях:
Чрез директния избор се получи нещо като две в едно – Председателят на Българска социалистическа партия е и Председател на Националния съвет (чл. 34. ал.1). Но ръководителят на Народно събрание на Българска социалистическа партия не се избира от самия народен съвет. Следователно на националния съвет му се назначава ръководител и заради това той не е еднакъв на останалите членове на Народно събрание, а е по-високостоящ, тъй като се избира от цялата партия, а освен от делегатите на конгреса. Никъде в Устава не са конкретизирани правата и отговорностите на Председателя на Народно събрание на Българска социалистическа партия, а множеството от вмененото като права и отговорности на Председателя на партията са преписани от предходните отговорности на Председателя на Народно събрание на Българска социалистическа партия. Най-често Председателят на Народно събрание, а след 2017 година и Председател на партията, когато е определен за депутат, се избира съвсем автоматизирано и за Председател на парламентарната група на Българска социалистическа партия в сходство с Устава на Българска социалистическа партия. Получава се към този момент три в едно, т.е. обединение на правата на Председателя на Българска социалистическа партия, Председателя на Националния съвет и Председателя на парламентарната група, и всъщност се образува еднолично властническо ръководство и управление на социалистическата партия. Нещо повече създателите на измененията в Устава на Българска социалистическа партия заради деменция или целеустремено са пропуснали в Устава да посочат кой управлява, пред кого и по какъв метод се регистрира Председателя на Българска социалистическа партия, кой може отвън изборна конюнктура да му търси отговорност. Контрол от цялата партия на процедура не може да има, без значение от постановката на чл.8, ал 2 на Устава на Българска социалистическа партия, че за определените е наложителен „ годишен доклад, пред тези които са ги издигнали “. Възможностите за демократично преустановяване на пълномощията на ръководител са извънредно лимитирани и мъчно реализуеми. Отчет, в случай че изобщо може да се приказва за подобен, има единствено групов пред конгреса, пред Националния съвет, само че не и личен, персонален доклад на ръководителя. Дистанционният вероятен писмен доклад не разрешава критикуване на неправилните дейности на всеобщо определения ръководител. За ръководителя на Националния съвет това логичен е единствено Националния съвет и Общопартийната контролна комисия. Поради по-старото властническо предписание, записано в Устава на Българска социалистическа партия, че единствено ръководителят на Националния съвет на Българска социалистическа партия предлага Изпълнително бюро, съставът на този орган е образуван по персоналното надълбоко субективно мнение (а от време на време може би и персонална прищявка) на Председателя и заради това няма допускане от Устава на други оферти и гласувания и действителен избор за броя и поименните членове на Изпълнителното бюро. Само Председателят може да предлага смени на членовете на Изпълнителното бюро. Следователно имаме развой на обединение на четири функционалности: Председател на Българска социалистическа партия, Председател на Народно събрание на Българска социалистическа партия, Председател на парламентарната група и началник на изпълнителното бюро. По подобен метод ръководителят на Българска социалистическа партия е безотговорен властнически началник, определен за подобен под демагогската маската на „ разширение на демокрацията “.
След Освобождението от турско иго (1878 г.) се основават първите политически партии. Тяхната повсеместност ги принуждава да образуват йерархично структурирани управителни органи. Моделът на ръководство е взаимстван от православната черква и от управническата конструкция на някои западноевропейски демократични партии. Възприема се правилото за образуване на органите за ръководство посредством правилото за представителната народна власт. Това значи, че първият началник на несъмнено йерархично звено в структурата е пръв измежду равните му членове на съответният орган – общински, областен, околийски, регионален. Определението „ пръв измежду равни “ значи, че той има един глас при вземането на решение, както и всички други членове на съответния орган. В православната черква това е предстоятелят – началник на богослужението. Българският патриарх е пръв измежду равните му митрополити, а Вселенският патриарх – пръв измежду патриарсите на поместните православни църкви. Председателят като пръв измежду равни ръководи съвещанията на съответния орган. Но заради това, че управлява тези съвещания той на процедура има единствено един глас, толкоз, колкото имат и всички останали членове на съответния органи, а не право самичък да взема решение. Неговите оферти подлежат на разискване и решение от всички други, а не както в католическата черква, където е общопризнат правилото на единоначалието – римският папа е шеф на всички и неговите решения не подлежат на разискване и анулация. Тази разлика е една от основите на раздялата на християнството през 1054 година на западна черква – католическа и източна – православна.
В историята на Българската социалистическа партия и левите придвижвания в България постоянно е употребен правилото на представителната народна власт при избора на управителните лица, на ръководителят на партията, без значение по какъв начин се е наричал той и какъв е бил неговият персонален престиж, персонални качества, умения и опит – Димитър Благоев, Георги Димитров, Васил Коларов и други В множеството случаи съобразяването с тяхното мнение е било на основата на висок персонален престиж, на мощните им персонални причини. Благоев и Георги Димитров са с висок персонален престиж и са теоретици и опитни политици. Изключения от правилото на представителната народна власт и ситуацията на ръководителя като пръв измежду равни е нарушавано за къси интервали, изключително в изискванията на въоръжената битка против фашизма.
Това разбъркване на метода на избор на управителните органи и лица – директно и посредством представители води до непълна и прекомерно постоянно да погрешна оценка на притежаваните качества и качества на претендентите за първото лице в партията. Масата членове на партията нямат директни наблюдения върху персоналните качества и качества на претендентите да бъдат първи ръководители: идейност и полезности, партийно-политическа умелост, практичност и така нататък Преки наблюдения върху качествата и качествата на първите ръководители имат тези, които директно работят дружно с тях на основата на Програмата и на Устава на партията. А това са фрагментите и деятелите на партията, най-хубавите от които са определени за делегати на конгреса и определени в Националния орган (Централен комитет, Висш съвет, Национален съвет) – т.е. тези които са работили, работят и ще работят в един и същи орган на партията с първия началник. Те са най-добре осведомените за персоналните, идейни, политически и организационни качества и резултатите от работата на претендента за „ пръв измежду равни “. С директният избор се измества центъра на избора от качествата и резултатите в активността към външният облик и неговата самостоятелна субективна схватливост от голямо голям брой лица. Отмяната на избора от висшия внушителен орган (конгреса) на първия началник е всъщност анулация на осведомения и оценъчния избор за качествата и за резултатите от активността на претендентите за поста пръв началник. Липсва оценката на вида на управление, присъщ за избирания водач: властническо – не търпящо друго мнение и недопускащо разискването на други хрумвания, отзиви и оферти, а налагане възприемането единствено на личностната субективна позиция; демократично – със независимост на мненията, предложенията и избор от всички на най-ефективното и най-подходящото за избран случай, равнопоставеност на всички в изборния орган; групово – общо разискване от всички, общо решение и общо деяние за осъществяване на решението; антиклиентелистко – липса на „ мои хора “ на ръководителя, недопускане на кадрови желания на основата на персоналната лоялност към даден/дадени (или определен/определени) партийно-политически дейци, т.е. липса на така наречен „ тясно управление “ (обкръжение на ръководителя от персонално предани нему хора, работещи най-вече за избрани персонални облаги).
Някога Макс Вебер бе определил три типичен вида водачество: традиционно; рационално-легално; харизматично. Под самото разбиране „ водачество “ той схваща престиж и качества да се отдават заповеди и да се образува послушание. Действеното партийно управление допуска престиж, разбиране у водените, че предводителят има нужните идейно-теоретически, политически, практико-организационни качества и персонални морални устои и човешки достолепия. Но способността да се отдават заповеди и да се образува послушание е белег не за демократично, а за силово, властническо управление, което е належащо и използвано в органите на държавната власт и едноличните компании. В демократично устроените партии доста по-важно е умеенето на първия началник да убеждава, да употребява причини и обстоятелства за разяснение и увещание в правилността на политиката на партията, вярно да оценя политическата конюнктура и да предлага правилните решения.
. От групата претенденти се избира съвсем изцяло субективно най-харесвания от обособения член на партията претендент. В края на XX век (последната четвърт) и началото на XXI век в западните неолиберални общества преобладаващи станаха философските и културологичните схващания на така наречен постмодернизъм. Живеем по думите на Лиотар в „ постмодерно положение “. Това е самобитна фетишизация на предметите за ползване, на облиците и на действието, без значение от рационалността, отказване на всичко остаряло и предходно, в това число и на старите партии, старите техните ръководители. Тези хрумвания и публични практики неизбежно се придвижиха и в България. Тяхното начало бе в края на 1989 и началото на 1990 година когато се обособи самобитно отказване на всичко остаряло, предходно – социализма, комунистическата партия, а в нея и даже на всички предходни ръководители (номенклатурата) и така нататък Под маската на постмодернизма се водеше класова битка за преобладаващите ползи и общественото преимущество на благосъстоянието и на богаташите. Този развой се усилваше и ускоряваше с намесата на Средства за масова информация и изключително на малкия екран, а от началото на XXI век и на Интернет посредством фейсбук, уеб сайтове, YouTube, тик-ток и така нататък Животът в пазарното общество се подчини на правилата на търсенето и предлагането и рекламата на продаващото се, т.е. образуване на удобен външен облик на продаваната стока или услуга. Това е основата на маркетинга. В случая се сътвори и негово ново направление – политическият маркетинг, в това число и основаване и налагане на облици на политически и държавни дейци и ръководители. Формираха се и нови технологии за политическа реклама посредством Средства за масова информация и интернет. Във Франция с сходни технологии на директна връзка и образуване само че нови привлекателни политически облици даже бяха определени двама президенти – Оланд и Макрон. През последните петдесет години се разви и едно ново всеобщо събитие - имиджмейкърство (от англ. magemaker, от image облик и make върша, създавам). Това са група от хора, които се грижат за външния облик на лицата – техните облекло, аксесоари към него, прически, грим, жестове, мимики, интонация на изрече и така нататък Дори в малките екрани поканените минават първо през гримьорната, преди да се появяват пред фена. Появи се несъмнено ново направление на имиджмейкърството – политическото, грижещо се за основаване на схватлив, удобен облик пред фенове, гласоподаватели и така нататък Първи в Българска социалистическа партия с тази активност се прочу „ Червеният шаман “ (покойният доцент Гронев), който на два пъти подкрепя Йорданов да бъде определен за кмет на Варна, във времето преди да пролази в краката на Борисов и ГЕРБ. Изкуствено образуваният удобен политически външен облик се откъсва от действителната политическа реалност, действителните умения, качества, умелост и най-важното – резултатите от активността. При него са значими фасонът, изказът и екранното държание, а не персоналните качества, провежданата политика и резултатите от това. Тази процедура се наложи и в демократичната форма на номинациите в главните организации на Българска социалистическа партия за ръководител на партията и при някои други избори. При директния избор на ръководител на партията голямата част от номинациите бяха единствено поименни, без обосновка, харесвани единствено и най-вече по телевизионния облик.
Прекият избор на ръководител на Българска социалистическа партия е върховен израз на политическото имиджмейкърство – целенасочена активност за политическо подстрекателство на членовете на Българска социалистическа партия (вътрешнопартийни избиратели) за избран положителен облик за ръководител на Българска социалистическа партия. На извършеният първи директен избор най-широк изход посредством имиджмейкърство и пиар акционерство имаше настоящият ръководител на Народно събрание на Българска социалистическа партия. За останалите, присъединяване в този самобитен конкурс бе „ идея пердута “, която те не осъзнаваха и станаха без да желаят това, съучастници в акция на псевдодемократичност, прикриваща персонални упоритости на одобрен и осведомително построен външен облик. Огромната маса от членове на Българска социалистическа партия имаше единствено телевизионна визия за външния облик и ораторските умения на претендентите, а настоящият ръководител имаше безкрайно по време появяване пред трибуната на Народното събрание и пред телевизионните екрани. Социалистите имаха най-вече откъслечна визия какъв е обликът и речовитостта на другите претенденти. Но те нямаха действителната визия за фактически осъществената работа, за постигнатите резултати и за пропилените благоприятни условия от всички участващи в състезанието за Председател на Българска социалистическа партия. Ако към това се прибави и че броящите резултатите от директния избор бяха директно или индиректно организационно подчинени или свързани с ръководителя шансът на другите претенденти бе редуциран съвсем до най-малко.
Когато се прави директен избор за политически лидер най-вече единствено по облик, се подценяват другите качества, нужни за този пост като: идеологичност и придържане и съблюдаване на избрани за дадения вид партия (в случая социалистическата)ценности; стратегически политически умения, т.е. умеене да се оцени правилно политическата обстановка и да се оферират на партията съответни на нея и в духа на социалистическите полезности действия; уредник – човек, който може да провежда работата на другите му равни, да увлича масите, да контактува с тях доброволно, да умее да изслушва и да се вслушва в техните ползи, отзиви и желания и да ги отразява в политическата тактика и тактичност, да приобщава към делото на партията опитни и водещи специалисти в разнообразни сфери на живота и на политическата активност и така нататък
В изискванията на активност под егидата на постмодернизма едно от най-привличащите внимание неща е открояване на разликите, на новото и отвод от остарялото, от обичайното. Търси се непрестанно нещо характерно, автентично по форма и облик, с което да се притегли вниманието. Използването на едни и същи облици, едни и същи подходи и държание, еднакъв изказ води до това облиците се „ изтъркват “, да се „ износват “, т.е. омръзват на фенове на малките екрани, на изявленията в интернет и най-важното – на масата гласоподаватели. И стартира противоположния развой на търсене на нещо ново, друго, на нов политически облик и водач. В момента в България има рецесия на водачеството. Всички водачи на парламентарно показаните така наречен „ систематични “ партии са се втръснали на осведомителното, към момента най-вече телевизионно общество. Трябват нови лица и нови ръководители, които да внесат смяна, да има освен една и съща неолиберална дясна политика, довела страната до дълбока демографска и обществена рецесия.
Прекият избор лишава едно от значимите права на висшия управителен групов орган и всъщност посредством него да се трансферират самостоятелни права посредством директен избор върху Председателя на партията. Конгресът е разгласен от Устава като „ висш орган на партията “ (чл.31, ал.1), т.е. орган, който може да приема, променя, добавя Програмата и Устава на партията и да избира Национален съвет – най-висшето звено на управническата подчиненост. Съставът на този най-главен партиен орган се образува демократично посредством избор от представителите на главните партийни организации(общинските и районните конференции). Съставът на най-висшия орган на партията (конгреса) и най-върховното звено в управническата конструкция на партията – Националния съвет се образуват посредством представителната народна власт. Само ръководителят, след променения през 2017 година Устав, се избира директно от членовете на партията.
В Устава е планувано, че конгресът на Българска социалистическа партия избира Народно събрание, само че на самият този Народно събрание е отнето правото да избира собствен ръководител („ пръв сред равни “), а му е назначен за подобен определеният директно от членовете Председател на Българска социалистическа партия. Следователно, разумно е да се счита, че Председателят на Българска социалистическа партия, назначен и за Председател на Народно събрание на Българска социалистическа партия стои по-високо от Народно събрание, тъй като последния не може да избира този, който го ръководи, управлява и съставлява пред други органи, не може да го сменя. В Устава не са записани главните условия към това, кой може и би трябвало да заема длъжността Председател на Българска социалистическа партия, а това кой може да бъде претендент се трансферира на правила създадени и одобрени от Народно събрание на Българска социалистическа партия, подписани от назначения му посредством директния избор ръководител на Българска социалистическа партия, т.е. непряко Председателят самичък дефинира разпоредбите, по които може да бъде избиран той и други претенденти за Председател на партията.
Изборът на управителни лица в партията на Конгреса и от Националния съвет има своето преимущество във директната, въпреки и от време на време единствено евентуална, опция да има полемика към качеството на претендентите, да има разговор сред тях пред тези, които ги избират. Всеки да може освен да издига свои визии, само че и да спори, убеждава, разубеждава, дава отговор и пита другите претенденти. При директния избор това е априорно невероятно и недостижимо.
Изминалият интервал след приемането в Устава на Българска социалистическа партия на директния избор на ръководител сподели своите незадоволителни резултати. А те са ужасяващи. Загуба на необятно публично доверие, загуба на последователи и почитатели, доста редуциране на членския състав, съвсем цялостно загуба на опора измежду младото потомство, внасяне на вътрешноорганизационни и идейно-политическо напрежение и самоцелни вътрешнопартийни борби, налагане на основни постове на „ свои хора “ на правилото „ доста мой човек “, целево разтрошаване посредством решения на Народно събрание на Българска социалистическа партия на голям брой регионални и общински организации и изключително тези в София и Бургас, директно преди парламентарните избори и така нататък
Тези негативни резултати се дължат на голям брой аргументи, някои от които са отвън Българска социалистическа партия, само че решаващите са две вътрешнопартийни аргументи. Първата от тях е провеждането на извънредно десен социално-икономически курс, който при Първанов бе разгласен като социллиберализация на Българска социалистическа партия, опит при Миков и Стоилов да се промени към ляво, към някакъв центристки социалдемократически курс под името социалистически. В първия мандат на Нинова всъщност централното управление на Българска социалистическа партия възприе съвсем открита отбрана и преимущество на ползите на бизнеса. Почти във всяка тирада на ръководителя на партията и нейните най-близки помощници имаше угриженост за развиването и за помощ на бизнеса, а бяха забравени хората, които създават материалните богатства и услуги. Провежданият политически курс наподобяваше на някаква лявонеолиберална форма на политика, маскирана под социалистическа терминология. През втория мандат на Нинова, под въздействие на Калоян Методиев, неолибералният курс на лявата социалистическа партия бе фризирана като някаква дясна боза под наименованието – обществен консерватизъм. В националното заседание през последните осем години всъщност (независимо дали на власт или в опозиция) изчезна лявата политика и същинското ляво посланичество.В българското Народно заседание всички партии бяха за дясна политика, без значение по какъв начин се определяха – десни, дясно-център, центристко-либерални, ляво-център, националистически и така нататък И всъщност трудовите хора на България останаха без действено политическо посланичество в Народното събрание. Това се отрази и директно на престижа на ръководителя на партията, без значение, че е определен „ демократично “ посредством директен избор. Социологическите проучвания от дълготрайно време разкриват намаления персонален престиж на госпожа Нинова и изключително на индикатора „ отрицание “, по който тя се изравни с публичното отрицание към представителите на Движение за права и свободи и ГЕРБ, изключително това на Бойко Борисов, с който сякаш Нинова воюваше и искаше разграждането на „ модела Борисов “.
Втората съществена причина за намаляване на публичното доверие на Българска социалистическа партия в обществото е нивото на вътрешнопартийния живот, на вътрешно-партийните връзки и стилът на управление на активността на партията. За няколко години след 2016 година Българска социалистическа партия се трансформира от вътрешно-демократична организация в лидерска партия по сходство на множеството български партии в Народното събрание. Неизбежно политическото водачество в неолибералните общества, в изискванията на господстващ пост-модернизъм е съпроводено с отказване на идеологията, колективизма и така нататък и последователно се трансформира в авторитаризъм. Опитът на Българска социалистическа партия в последните четири години удостоверява сходен извод. Макар и в други конкретно-исторически условия това припомня написаното от някогашния фашистки министър В. Митаков в държавното управление на Б. Филов: „ Диктатура! Но тирания на народа, на водачи определени и посочени от народа. “ (Дневник на правосъдния министър …, С., 2001, с. 54). Диктатът е най-лесното решение – без разногласия, без разискване и единствено с мнението на лидера.
Обявеният за либерален директен избор на ръководител на партията отклони вниманието и активността от фактически демократичните процедури, планувани в Устава на Българска социалистическа партия. Става дума за метода на образуване на политиката посредством вътрешнопартийни референдуми и допитвания. В последните осем години това условие на устава (чл. 43) не се съблюдава, а съвсем напълно политиката на партията се концентрира в ръцете на така наречен „ тясно управление “.
В умозаключение, по своята същина директният избор на ръководител на партията е мъчно демократично ръководена организационна система от дейности, премесваща детайли на директна и на представителна народна власт, на избор учреден най-вече на страстите, а не разсъдъка, на рационалността. Прекият избор се основава най-вече на предварителните телевизионни и масово-информационни настройки за желан облик. В самостоятелното решение на членовете на партията водещо място имат установките (формираните авансово нагласи), от време на време и под директното организационно влияние по йерархията на партийните структури отгоре-надолу.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед10509Веселин Киров: Партията на Макрон и левите във Франция се сплотяват против Марин Льо Пен за втори турАлтернативен Поглед34668Велислава Дърева: Имаме жесток, нападателен геополитически и вътрешнополитически напън върху БПЦАлтернативен Поглед28211Велислава Дърева: БПЦ беше доведена до ерес! В дядо Даниил хората припознаха надеждатаАлтернативен Поглед11750Борислав Гуцанов: Шансът да се отиде на седми следващи избори е прекомерно огромен!Алтернативен Поглед21784Калин Тодоров: Либералният консенсус в Европа е към този момент затрит след евроизборитеАлтернативен Поглед154706
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ