Много от вас може дори да не са го чували,

Много от вас може даже да не са го чували, само че това не пречи той да е един от най-великите българи. Той е талант, пред който целия свят се прекланя, и същински родолюбец, само че единици са българите, които знаят, че в миналото го е имало. А сами ще разберете, че това е освен тъпо, само че и същински позор! Разберете за какво с помощта на блога: „ Малките летописи на един немузикален човек “… „ Днес ще отбележа един български музикант, който не просто покорява музикална Европа, а напряко я стъписва, изкарва и въздуха. Това е човек, който без всевъзможни опасения от провинциално клатушкане и доверчив локален национализъм можем да назовем „ Геният- цигулар на XХ век. ” Е, той съумява и …. заради простотията на цялата социална пирамида у нас, през днешния ден е малко прочут и съвсем забравен… Когато международният вълшебник на цигулката Давид Ойстрах чува негово осъществяване на цигулкови концерти на Бах, той две години не се осмелява да свири този композитор на сцена… Когато белгийската кралица Елизабет I (патрон на едноименния международен конкурс) го кани на визита и му предлага да стене белгийски гражданин, той дава отговор простичко и без възторг, с нормално съобщително изречение: Доказан способ за унищожаване на бръчките в домашни условия. Научи RevitaNaturalis Изключително бърз и потвърден способ за битка с косопада HairPerfecta Без инжекции! Болките в коляното ще изчезнат незабавно! ActioComfort This Young Sofia Family Now Makes $15,800 Per Month With Amazon Amazon Trader – Няма метод Ваше величество, ние сме българи. Когато войната запраща всепризнатия феномен на цигулката измежду музикалните светила на Берлин, при него идва най-именитият професор по пиано и му споделя: – Губите си времето с цигулката, вие сте идеален музикант, за по-малко от година можете да станете най-великия пианист. След това при него идва професор по комбинация и му споделя: – Губите си времето с цигулката, вие сте талантлив музикален разум, за по-малко от година можете да станете идеален композитор. Дължите го на света. Когато прочут американски диригент, чул за него от Йехуди Менухин го намира в окупирана Германия и предлага обезпечено блестящо бъдеще за цялото семейство в Съединени американски щати, пред алтернативата да го заварят руските войски и в най-хубавия случай да го върнат в комунистическа България…. той непретенциозно отхвърля. Всичко това се случва преди 18-тата му годишнина. Когато през 50-те се открива в Западна Германия, прочут импресарио му споделя, че може да концертира по целия свят, само че би трябвало да се откаже от изтеклия си към този момент български паспорт и да стане жител на Федерална Република Германия. Цигуларят споделя: „ Не мога. Аз съм българин “. Единственият цигулар, който е изпълнявал в един концерт 24-те копричии на Паганини, всяко от които поотделно е считано за героизъм за виртуози. На идната вечер ги извършва още веднъж, единствено че в противоположен ред. Роден в уважавано градско семейство. Баща му е професор по цигулка и ректор на Консерваторията. На 2 годишна възраст установяват, че детето има идеален музикален слух – изпитва физическа болежка от подправени тонове. На 6 годишна възраст смазващо се постанова на Първия интернационален конкурс за цигулка във Виена над двадесетина международни виртуози. Не му дават премията единствено тъй като като невръстен не може да взе участие в формалната част на състезанието, само че изуменото жури му дава повече точки от спечелилия – 29-годишния Давид Ойстрах. На 10 години печели интернационалния конкурс „ Йожен Изаи ” в Брюксел. На 12 години печели интернационалния конкурс „ Фриц Крайслер ” в Париж. На 13 години приключва с отличие Брюкселската консерватория. Преди края на войната свири с най-големите оркестри в Европа, под диригентството на най-великите диригенти. Свири без партитура, задоволително му е да е видял нотния запис един път, с цел да го запомни вечно. Без в миналото да се е занимавал целеустремено, единствено по слух проговаря немски, френски, фламандски, унгарски… Най-младият лауреат на „ Димитровска премия ” – на 26 години. Прави неповторими записи, които влизат в златния фонд на националното радио. През 1956г. бяга в Германия. Плочите и лентите с негови записи в архива на Радиото са унищожени и изгубени вечно. Заради претърпените тежки душевен контузии от войната и емиграцията, гибелта на околните му и няколко претърпяни тежки случая, здравето му се утежнява. Живее оскъдно и самотно. На 52 годишна възраст е открит мъртъв в Хамбургската железница. Казва се Васко Абаджиев (1926-1978). На 14 януари щеше да навърши 91 години… Той няма монумент в България, нито улица с неговото име. Съдбата му толкоз наподобява на тази на Моцарт, че в случай че не беше същинска история щях да кажа, че някой публицист плагиатства трагичната орис на залцбургския вълшебник. Последните десетина дни съм като захласнат. Всичко стартира съвсем инцидентно с някакво куцо търсене в Гугъл, което включваше думата цигулка. Зачетох се, потънах в текста, гледах и слушах, след което започнах да се гневя на себе си, че не знам за него повече от името му и че е бил цигулар през 50-те. Пощръклях и за няколко дни си открих няколко книги и диск с негови осъществявания. Добрата вест е, че паметта за прекарването Васко Абаджиев постепенно и бавно се завръща, с помощта на група мъдри хора, на които желая да благодаря: 1. Писателят Маргарит Абаджиев издава през предходната година романа „ Шакона пасион ”, който споделя за живота наВаско Абаджиев. (няма роднинство сред двамата). Виж страницата на създателя за романа. 2. Отново Маргарит Абаджиев търси в частна сбирка и прави налична в интернет неразрешената и унищожена книга „ Майстори на цигулката ” от Стефан Грудев, писана през 1955, година преди музикантът да емигрира. 3. доктор Христо Василев е обожател и колекционер на Васко Абаджиев. Той събира оцеляли негови записи от БНР и от непознати звукозаписни компании, радиа и библиотеки. Благодарение на него предходната година беше публикуван компакт диск с осъществявания на Васко Абаджиев. 4. Христо Василев основава уебсайт, отдаден на Васко Абаджиев, където са качени и записи. 5. През 2001г. Н. Пиперов (племенник на музиканта) и Александър Абаджиев (музиковед, не е родственик на музиканта) издават биографичната книга „ Забравеният популярен Васко Абаджиев ” 6. Книгата на Пиперов и Абаджиев е показана на матине, отдадено на 75-години от рождението на музиканта на 7 януари 2001г. в границите на Новогодишния музикален фестивал. 7. През 2001г. проф. Лада Брашованова издава книгата „ Паганини на ХХ век ” 8. Известни български музиканти и цигулари учредяват фондация „ Васко Абаджиев ”. През 2000г. вършат концерт в зала България в негова памет. Йосиф Радионов е извикан на бис. Вместо да свири, маестрото пуска запис на Абаджиев. Залата изригва… 9. Клуб „ Юнеско – Леонардо да Винчи ” е отправил публично предложение до Юнеско: 2011г. да бъде оповестена за „ Година на Васко Абаджиев ” 10. Има самодейност праха на Васко Абаджиев да бъде препогребан в България. Дискът, както и книгите „ Шакона пасион “ и „ Забравеният популярен Васко Абаджиев “ могат да се купят от музикалната книжарница на ул. Ив. Вазов против Нар. спектакъл. Единственият оживял кинозапис. Концертът е в зала „ България “. На пианото е Панчо Владигеров… “ Като българи желаеме да кажем едно голямо „ Благодаря! “ на създателя на блога „ Малките летописи на един немузикален човек “, който ни описа историята на нашият популярен съотечественик.