Много от нас са скептични или направо се мръщят при

Много от нас са скептични или напряко се мръщят при споменаването на думата „ ясновидец “, без даже да осъзнават, че за пророците се приказва още в Библията. Всъщност Любомир Алексиев е доста повече от ясновидец. Завършил теология, удивително ерудиран и тънък човек, Любомир е взел участие във възобновяване на емблематична за България черква, оказал помощ за построяването на съвсем 10 параклиса, подкрепил по всякакъв начин голям брой деца и хора в потребност. През по-голяма част от времето той посреща тези, които имат потребност от неговото виждане в бъдещето, в Шумен, само че по няколко дни в месеца прекарва и в София със същата цел. Дълъг лист от мои другари се довериха на Любомир, който един след различен ни изуми с опцията да вижда правилно неща от нашето минало и от нашата същина. Срещнах се с него, с цел да ви доближа до метода на мислене на един човек, който има дарбата да вижда оттатък, написа mila.bg. Любомир Алексиев Разкажи ми за теб и за това по какъв начин откри своята заложба?
Дарбата си открих на 23 години след фамилна вечеря в къщата на моята маминка. От мъничък владея способността да различавам положителните от неприятните хора, само че не осъзнавах, че това е ясновидство. Бях на детска градина при леля ми и един ден започнах да описвам на децата за сватбата на майка ми и баща ми. Вуйна ми дотам се объркала, че изчакала майка да се прибере и я попитала дали съм извънбрачно роден или след брак. Майка е споделила: „ Как, той се роди доста след сватбата. “ Вуйна й разказала по какъв начин аз съм знаел всичко за сватбата.
Вече бях на 23 години, когато един път маминка ми описа за неин сън, в който видяла светещо кълбо и се явил неин възрастен дядо. Малко по-късно се почувствах изключително и се отдръпнах в спалнята. Легнах на леглото и видях в тъмното силуета на възрастен човек с калпак, облечен по старовремски метод. Той се приближи към мен и аз в уплахата си му споделих: „ Това не е редно, ти би трябвало да ми се явиш в съня. “ След това заспах. Когато се разсъниха, описах на нашите и те бяха, несъмнено, сюрпризирани. Започнах да им описвам за случки от техния живот преди аз да се родя, за предмети, които маминка ми беше скрила на разнообразни места в къщата. Така започнах да разбирам, че мога да контактувам с другия свят посредством тези единни цялости, които ние назоваваме духове. Всичко ли е предначертано с раждането ни?
Има предначертани моменти. Единственото, с което ние разполагаме, е свободната ни воля. Защото свободното ни решение зависи само от нас. От нас зависи дали да излезем от тази стая, само че не знаем дали на път към вратата няма да се блъснем в стола, да си ударим главата и всичко да свърши до такава степен. Свободната ни воля разрешава да изберем. Има знаци, които ни карат да се връщаме към избрани неща, които са значими за нас, само че дали ще се лутаме или всичко ще бъде хармонично подредено, зависи от нашия светоглед. Ако допуснем неприятните усеща, които живеят у нас по еднакъв метод с положителните, тогава животът ни ще тръгне по един метод. Ако възприятията, които са свързани с милосърдието, състраданието, любовта, са доста по-силни, нашият живот ще върви хармонично и ние ще следваме изконен и избран в блаженствата път. На нас информацията ни е дадена в пространството, само че ползата ни е друг – дали ще се поддадем на неприятните си усеща и качества, зависи от нас. Дадена ни е волята, а всичко останало е заключено в тези над 96 % от личната ни психика и схващане, които не можем да използваме. Различни са теориите за това какъв брой от мозъка си използваме, само че съгласно множеството учени това са 3,8 – 4 %. Тоест свободата ни е лимитирана и ние не живеем свободен живот.
Новите технологии ще се окажат потребни и откриващи свободата. Доколко свободата няма да се трансформира в разпасаност, зависи от това до каква степен хората ще се върнат към правилата на вярата си, тъй като духовната борба сред положителното и злото съществува от нашето основаване. Защо има хора, които цялостен живот се пробват да бъдат положителни и да вършат положително, а ги срещат беди на пътя? Има ли отплата за тяхното страдалчество?
Компенсация за страданието постоянно има, тъй като това е отворен път към положителното. Страданието на човек го връща към изконните неща, които биха ни вълнували всички, в случай че не си позволявахме душата да надделее над духа. Затова има хора, които назоваваме „ духовни “ – те са съумели да възвисят духа си над душата. В този миг те са навлезли в положенията, за които са сътворени, и техните каузи се разгръщат доста повече от това, което те самите си дават сметка, че се случва. Но това постоянно зависи от желанието човек да прави добрини, да бъда съчувствен – това оказва помощ на човек да откри същинската си посока в живота. Нашите близки, които са умряли, имат ли опция да ни оказват помощ?
Нашите близки ни оказват помощ непрестанно. А могат ли да влияят на събития от сегашното ни?
Това е решение на Бог. Ако са ни предизвикали страдалчество и са ни объркали живота, употребявайки егоизма си и неразбирайки същината, а мислейки се за по-големи създатели от Бог, те биват оставени да решат по незабележим метод сериозен проблем, който ние имаме, поемайки тази карма върху себе си. По-лесно ли ти е да виждаш минали неща в сравнение с бъдещи?
Не. Но нещата в предишното са разковничето на проблемите, които ни се случват сега. И постоянно предишното е създател на нашето настояще и на бъдещето ни. Тоест кармата съществува?
Да, кармата съществува. И от време на време почтени заплащат за делата на други – приказвам за връзката внук-прадядо да вземем за пример. Може при вас нещо да не се случва и повода за това да е във ваш прародител. Вие не сте един и същи дух, само че сте се родили да бъдете в едно семейство. Имате изконна връзка – връзката на генетиката, на ДНК-то, само че тя не ви дава една и съща психика. Душевността е друга от генетичния ни път. И се получава по този начин, че един би трябвало да заплати кармата. Няма обстановка, която да може да го промени, кармата се заплаща – дали посредством превръщане на индивида в извънредно добър и поемащ надълбоко страдалчество, или лишавайки го от нещо, което изконно всички хора имат, да вземем за пример да има дете, с цел да не се продължи тази връзка.