10 фрази, които да кажем, вместо „Престани да плачеш!“
Много от нас повтарят до несвяст на детето си: „ Е, стига към този момент, престани да плачеш! “ Знаете ли обаче за какво не трябва да споделяме това, а да го сменяем с друга фраза, която не е обвързвана със възбрана?
Може би не сте изрекли тъкмо тези думи, само че пък сте споделили нещо от сорта на:
„ Не прекалявай с този плач!”
„ Стига, всички те гледат”
„ Прекрати този звук незабавно!”
„ Престани да плачеш или ще ти покажа защо в действителност има смисъл да ревеш!»
Тези изречения са разновидности на „ Спри да плачеш! “ и са извънредно невъзпитателни, изяснява letidor.ru. Защо да си ги забраним? Защото всякога, когато пренебрегваме или потискаме възприятията на детето, постъпваме неприятно.
Защото с тези думи надали ще възпрем изблика на детските страсти, а в случай че ги потиснем и те не намерят излаз, ще стартират да разстройват нежната му душeвност.
Какво не би трябвало да вършим, когато детето плаче
Да сменим диалога на друга тематика за похищение на детското внимание
Така пропущаме шанса да му помогнем да усвои навика да ръководи самичко своите страстите, а той е изключително значим табиет за цялостен живот.
Освен по този начин му давате да разбере, че неговите усеща не са значими или проявата им е досадна за вас. Децата би трябвало да знаят, че вие можете да разбирате и успокоявате техните страсти и тогава ще се научат сами да вършат това.
Смяната на тематиката е и демонстрация на пренебрежение. Представите си, че вие сте в сходна обстановка и изливате душата си пред собствен другар, а той ви споделя: „ О, я виж какъв брой прекрасен нов телефон ми подариха! “ Няма метод да не се почувствате непотребни, смутени и надали ще си споделяте в бъдеще персонални неща с този човек.
Да наказваме
Наказанията, изключително в тази обстановка, когато детето излива възприятията си и явно страда, не са по никакъв начин възпитателни, по тази причина не трябва да наказваме, да наскърбяваме, упрекваме и осъждаме хлапето поради страстите, които изпитва.
Да използваме частицата „ само че “
Когато поддържаме детето си в прочувствен проект, частицата „ само че “ е не просто непотребна: „ Ти си смутен, тъй като искаше още едно парче торта, само че не трябва да ядеш повече “ – това „ само че “ зачертава всичко, казано по-рано. Достатъчно е да изразим състрадание към нещастието на хлапето.
Да задаваме доста въпроси
Когато малчуганът е изпълнен с непреодолими усеща, той не е в положение да дава отговор на доста въпроси – дано те да почакат, до момента в който се успокои.
Да споделяме: „ Всичко е наред “
Казвайки „ Всичко е наред “ и „ Спокойно, нещата ще се наредят “ хората показват позитивизъм, обаче би трябвало да е кристално ясно, че тъкмо в този момент това не е истина – детето плаче, не му е хубаво, колкото и да му вдъхваме вяра.
Може да наподобява, като че ли омаловажаваме смисъла на неговите усеща, тъй че елементарното „ Нормално е да ти се плаче “ е най-хубавият вид.
Но със съчувствието не е хубаво да се прекалява, не може да се употребява за преустановяване на детския рев, това не е и главната му цел. Най-важното е посредством него да вдъхнем убеденост, че го чуваме, разбираме и обичаме.
Защото възприятията не е нужно да се заобикалят - те са късмет да се сближим и, в действителност, да се плаче е потребно - този изблик на усеща е обръщение, което дребните деца изпитват нужда да насочат, а и освен те...
Като им заявяваме да престанат с това, все едно ги възпираме да насочат това обръщение, все едно споделяме, че не ни е прелестно и не ни е значимо какво изпитват те.
А с цел да научим дребните да ръководят страстите си, е значимо да ни доверяват своите проблеми и да не ги възпираме да се себеизразяват, когато се постанова – и със сълзи в очите.
Да се плаче не е срамно и не трябва да го осъждаме дори да ни се коства неуместно и нищожно - за детето, което още няма зрял взор към света, то е от огромно значение. Затова и доста педагози изясняват какъв брой е скъпо за него да бъде изслушвано с всичката съвестност, на която родителите са способни – да не омаловажаваме обстоятелството, че то е малко и неговите проблеми са дребни – доста скоро това ще се промени, а навикът да споделя с мама и тате е полезност за всички!
С кои 10 изречения можем да сменяем „ Престани да плачеш! “ – ето няколко хрумвания:
1. Да си печален е обикновено.
2. На теб в действителност не ти е леко!
3. Винаги ще бъда до теб.
4. Разкажи ми какво се случва.
5. Разбирам ситуацията ти.
6. Това в действителност беше доста страшно/неприятно/тъжно…
7. Ще ти оказа помощ да се оправиш с това.
8. Съгласна съм с теб, чувам те.
9. Разбирам, че ти е нужно да помислиш – ще бъда тук, а ти можеш да ми кажеш какво става в действителност, когато си подготвен.
10. Това, което се случи, е незаслужено.
Но пък може и да не споделяме нищо, можем просто да гушнем детето и да бъдем до него.
Може би не сте изрекли тъкмо тези думи, само че пък сте споделили нещо от сорта на:
„ Не прекалявай с този плач!”
„ Стига, всички те гледат”
„ Прекрати този звук незабавно!”
„ Престани да плачеш или ще ти покажа защо в действителност има смисъл да ревеш!»
Тези изречения са разновидности на „ Спри да плачеш! “ и са извънредно невъзпитателни, изяснява letidor.ru. Защо да си ги забраним? Защото всякога, когато пренебрегваме или потискаме възприятията на детето, постъпваме неприятно.
Защото с тези думи надали ще възпрем изблика на детските страсти, а в случай че ги потиснем и те не намерят излаз, ще стартират да разстройват нежната му душeвност.
Какво не би трябвало да вършим, когато детето плаче
Да сменим диалога на друга тематика за похищение на детското внимание
Така пропущаме шанса да му помогнем да усвои навика да ръководи самичко своите страстите, а той е изключително значим табиет за цялостен живот.
Освен по този начин му давате да разбере, че неговите усеща не са значими или проявата им е досадна за вас. Децата би трябвало да знаят, че вие можете да разбирате и успокоявате техните страсти и тогава ще се научат сами да вършат това.
Смяната на тематиката е и демонстрация на пренебрежение. Представите си, че вие сте в сходна обстановка и изливате душата си пред собствен другар, а той ви споделя: „ О, я виж какъв брой прекрасен нов телефон ми подариха! “ Няма метод да не се почувствате непотребни, смутени и надали ще си споделяте в бъдеще персонални неща с този човек.
Да наказваме
Наказанията, изключително в тази обстановка, когато детето излива възприятията си и явно страда, не са по никакъв начин възпитателни, по тази причина не трябва да наказваме, да наскърбяваме, упрекваме и осъждаме хлапето поради страстите, които изпитва.
Да използваме частицата „ само че “
Когато поддържаме детето си в прочувствен проект, частицата „ само че “ е не просто непотребна: „ Ти си смутен, тъй като искаше още едно парче торта, само че не трябва да ядеш повече “ – това „ само че “ зачертава всичко, казано по-рано. Достатъчно е да изразим състрадание към нещастието на хлапето.
Да задаваме доста въпроси
Когато малчуганът е изпълнен с непреодолими усеща, той не е в положение да дава отговор на доста въпроси – дано те да почакат, до момента в който се успокои.
Да споделяме: „ Всичко е наред “
Казвайки „ Всичко е наред “ и „ Спокойно, нещата ще се наредят “ хората показват позитивизъм, обаче би трябвало да е кристално ясно, че тъкмо в този момент това не е истина – детето плаче, не му е хубаво, колкото и да му вдъхваме вяра.
Може да наподобява, като че ли омаловажаваме смисъла на неговите усеща, тъй че елементарното „ Нормално е да ти се плаче “ е най-хубавият вид.
Но със съчувствието не е хубаво да се прекалява, не може да се употребява за преустановяване на детския рев, това не е и главната му цел. Най-важното е посредством него да вдъхнем убеденост, че го чуваме, разбираме и обичаме.
Защото възприятията не е нужно да се заобикалят - те са късмет да се сближим и, в действителност, да се плаче е потребно - този изблик на усеща е обръщение, което дребните деца изпитват нужда да насочат, а и освен те...
Като им заявяваме да престанат с това, все едно ги възпираме да насочат това обръщение, все едно споделяме, че не ни е прелестно и не ни е значимо какво изпитват те.
А с цел да научим дребните да ръководят страстите си, е значимо да ни доверяват своите проблеми и да не ги възпираме да се себеизразяват, когато се постанова – и със сълзи в очите.
Да се плаче не е срамно и не трябва да го осъждаме дори да ни се коства неуместно и нищожно - за детето, което още няма зрял взор към света, то е от огромно значение. Затова и доста педагози изясняват какъв брой е скъпо за него да бъде изслушвано с всичката съвестност, на която родителите са способни – да не омаловажаваме обстоятелството, че то е малко и неговите проблеми са дребни – доста скоро това ще се промени, а навикът да споделя с мама и тате е полезност за всички!
С кои 10 изречения можем да сменяем „ Престани да плачеш! “ – ето няколко хрумвания:
1. Да си печален е обикновено.
2. На теб в действителност не ти е леко!
3. Винаги ще бъда до теб.
4. Разкажи ми какво се случва.
5. Разбирам ситуацията ти.
6. Това в действителност беше доста страшно/неприятно/тъжно…
7. Ще ти оказа помощ да се оправиш с това.
8. Съгласна съм с теб, чувам те.
9. Разбирам, че ти е нужно да помислиш – ще бъда тук, а ти можеш да ми кажеш какво става в действителност, когато си подготвен.
10. Това, което се случи, е незаслужено.
Но пък може и да не споделяме нищо, можем просто да гушнем детето и да бъдем до него.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ