Много от нас обичат да мислят, че Земята е стабилен

Много от нас обичат да мислят, че Земята е постоянен и неизменим механизъм, който постоянно се е въртял и постоянно ще се върти със скорост от 24 часа в денонощието. Учените обаче са открили, че нашата планета последователно се уморява. Всъщност денят на Земята става все по-дълъг и в далечното бъдеще планетата теоретично би могла да спре, „ замръзнала “ пред Луната. Но ще доживеем ли до този миг?

За начало, дано си представим един заплашителен сюжет: какво би се случило, в случай че Земята ненадейно спре, тъкмо в този момент? Ще бъде все едно да карате кола с 1600 километра в час и водачът да натисне внезапно спирачките. Според законите на физиката, всичко, което не е обвързвано със земната кора — океанската вода, скалите, постройките и даже вие и аз — ще продължи да лети на изток с стремглава скорост. Океаните просто биха се преместили от местата си, отмивайки всичко по пътя си, а повърхността на планетата би се нагряла толкоз доста, че би се трансформирала в „ океан от разтопена канара “.

За благополучие, сходно ненадейно прекъсване е невероятно. Планетата обаче в действителност се забавя и Луната е отговорна за това. Нашият сателит непрекъснато „ дърпа “ водата в океаните към себе си, създавайки приливи и отливи. Тъй като Земята се върти по-бързо, в сравнение с Луната лети към нея, водата в океаните основава търкане, което работи като доста слаба, само че непрекъсната спирачка. Поради това въртенето на планетата се забавя с 1,8 милисекунди на всеки век. Това наподобява като дреболия, само че преди 600 милиона години един ден на Земята е траял единствено 21 часа. Днес към този развой ненадейно се прибавя още един фактор —- изменението на климата. Топенето на леда и преразпределението на водата на планетата принуждават Земята да „ стопира “ още по-бързо.

Теоретично, след 50 милиарда години Земята най-сетне би трябвало да се забави и да „ замръзне “. В това положение тя постоянно би била обърната към Луната единствено с едната страна — тъкмо както в този момент Луната постоянно е обърната към нас единствено с едната страна. Жителите на едното полукълбо биха виждали Луната непрекъснато, а другото полукълбо в никакъв случай няма да я виждат. Но най-вероятно този „ краен миг “ в никакъв случай няма да настъпи.

Причината е, че нашето Слънце не е постоянно. След към 7,6 милиарда години то ще изчерпи горивото си и ще се трансформира в „ червен колос “. Слънцето ще се раздуе до невероятни размери и просто ще погълне Земята. Така планетата няма да има време да спре сама — тя ще спре придвижването си единствено когато стане част от умираща звезда.