Какво им е страшното на още едни избори?
Много общи приказки за сходни цели и стратегии, още толкоз разменени обвинявания във всички направления, 1-2 компромата от парламентарната естрада и един мандат, даден на неочакван кандидат-премиер – това е късата равносметка от договарянията сред партиите в новия парламент за сформиране на държавно управление. В единия ден всички се обичат, а на идващия – „ ИТН “, „ Демократична България “ и „ Изправи се БГ! Ние идваме! “ са в тройна борба между тях с епизодични включвания от страна на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи.
На този декор, има една позиция в Народното събрание, която събира поддръжка най-малко като за нормално болшинство, а, с малко усърдие, може и да се докара конституционно такова. „ Ако ни вкарат в трети избори, уверен съм, че страната ще колабира “, споделя Бойко Борисов от ГЕРБ. И Корнелия Нинова от Българска социалистическа партия се оказва, че мисли по този начин: „ Отиване на трети избори е безконтролно “. „ Трети избори за България са неприятен вид. Те биха довели до проблеми и неустойчивост и считам, че не би трябвало да се стига до такава алтернатива “, счита и Мартин Димитров от Демократична България.
Дотук – 133 гласа в поддръжка на тезата, че не трябва да вървим на нови парламентарни избори. Де да имаше подобен консенсус в Народно събрание и по другите въпроси.
Защо е толкоз ужасно България да мине през 4 състава на Народното събрание в границите на има-няма половин година? Риск единствено за партиите ли е това или ще докара беди на цялата страна?
Защо не могат да се схванат?
Според политолога Христо Панчугов аргументите толкоз мъчно да вървим към нов кабинет са няколко и оттатък неналичието на конкретика при договарянията и недоверието към лицата на държавното управление има един главен проблем – управническата структура се гради непрозрачно: „ Проблемът за това политическите партии да не могат да се схванат и да се провалят в съставянето на кабинет идват от това, че диалозите се водят „ зад завесите “, а не обществено пред очите на жителите. Кабинет без поддръжката на българските жители, застанали зад всяка една от политическите обединения е неосъществим “.
Снимка: bTV
Колегата му Петър Чолаков дефинира обстановката като „ политическо танго “: „ Хем има стъпка напред и нещата наподобяват, че се развиват в удобна посока за сформиране на кабинет, по-късно внезапно се отстъпва обратно. Виждаме противоположни сигнали. Така че държавно управление на малцинството не е „ задача невъзможна “, само че има доста огромни опасности. “
Според него един от тези опасности е, че формираното от партиите на митинга държавно управление е допустимо да зависи от поддръжката на Движение за права и свободи или на ГЕРБ, което би довело протестните партии до „ политическо самоубийство “. Панчугов акцентира, че би трябвало да има ясно разделяне по въпроса за досегашния модел на ръководство и добре забележими условия, които да не разрешават на някоя политическа мощ „ да извива ръце “ на останалите без боязън от последствия на последващи избори.
Ще ни „ коства “ ли скъпо?
Панчугов и Чолаков са на едно мнение – трети парламентарен избор в действителност може да докара до радикализация в обществото и да вкара в Народното събрание по-големи популисти от тези, които имаме все още. Това, обаче, ще е напълно по виновност на политиците и партиите им.
Снимка: btvnovinite.bg
Чолаков показва и някои от евентуалните огромни губещи: „ Едни нови избори е допустимо да се окажат съдбовни за социалистическата партия, тъй като при тях нещата наподобяват трагични – те губят 125 хиляди гласа в това число по отношение на 04.04.2021г. Сега при едни нови избори не изключвам опцията да изгубят още гласове “. Очакването му е и ГЕРБ да не съумеят да завоюват от обстановката, тъй като тя идва на фона на разкритията на служебното държавно управление и произтеклите от тях кавги.
Според Панчугов вреди ще понесат всички, които не са в положение да обяснят на хората какво желаят да реализират, за какво към този момент толкоз доста време не могат да го реализиран и заради каква причина за следващ път стоварват отговорността върху българските жители, на които ще се наложи да вървят до урните.
„ Проблемът не е в самите избори, а в неспособността на българските политици да отговорят и да споделят един вероятен дневен ред на смяната “, акцентира той.
Въпреки всичко, Панчугов не вижда мотиви за боязън. Един от постоянно чуваните причини против нов избор е, че ще ни коства доста скъпо. За него това обръщение е „ извънредно нездравословно “: „ Демокрацията и легитимността на демократичните системи се градят върху избори. Това да считаме, че правенето на избори е скъпо наслаждение, което не можем да си позволим, е началото на края на демокрацията “.
На този декор, има една позиция в Народното събрание, която събира поддръжка най-малко като за нормално болшинство, а, с малко усърдие, може и да се докара конституционно такова. „ Ако ни вкарат в трети избори, уверен съм, че страната ще колабира “, споделя Бойко Борисов от ГЕРБ. И Корнелия Нинова от Българска социалистическа партия се оказва, че мисли по този начин: „ Отиване на трети избори е безконтролно “. „ Трети избори за България са неприятен вид. Те биха довели до проблеми и неустойчивост и считам, че не би трябвало да се стига до такава алтернатива “, счита и Мартин Димитров от Демократична България.
Дотук – 133 гласа в поддръжка на тезата, че не трябва да вървим на нови парламентарни избори. Де да имаше подобен консенсус в Народно събрание и по другите въпроси.
Защо е толкоз ужасно България да мине през 4 състава на Народното събрание в границите на има-няма половин година? Риск единствено за партиите ли е това или ще докара беди на цялата страна?
Защо не могат да се схванат?
Според политолога Христо Панчугов аргументите толкоз мъчно да вървим към нов кабинет са няколко и оттатък неналичието на конкретика при договарянията и недоверието към лицата на държавното управление има един главен проблем – управническата структура се гради непрозрачно: „ Проблемът за това политическите партии да не могат да се схванат и да се провалят в съставянето на кабинет идват от това, че диалозите се водят „ зад завесите “, а не обществено пред очите на жителите. Кабинет без поддръжката на българските жители, застанали зад всяка една от политическите обединения е неосъществим “.
Снимка: bTV
Колегата му Петър Чолаков дефинира обстановката като „ политическо танго “: „ Хем има стъпка напред и нещата наподобяват, че се развиват в удобна посока за сформиране на кабинет, по-късно внезапно се отстъпва обратно. Виждаме противоположни сигнали. Така че държавно управление на малцинството не е „ задача невъзможна “, само че има доста огромни опасности. “
Според него един от тези опасности е, че формираното от партиите на митинга държавно управление е допустимо да зависи от поддръжката на Движение за права и свободи или на ГЕРБ, което би довело протестните партии до „ политическо самоубийство “. Панчугов акцентира, че би трябвало да има ясно разделяне по въпроса за досегашния модел на ръководство и добре забележими условия, които да не разрешават на някоя политическа мощ „ да извива ръце “ на останалите без боязън от последствия на последващи избори.
Ще ни „ коства “ ли скъпо?
Панчугов и Чолаков са на едно мнение – трети парламентарен избор в действителност може да докара до радикализация в обществото и да вкара в Народното събрание по-големи популисти от тези, които имаме все още. Това, обаче, ще е напълно по виновност на политиците и партиите им.
Снимка: btvnovinite.bg
Чолаков показва и някои от евентуалните огромни губещи: „ Едни нови избори е допустимо да се окажат съдбовни за социалистическата партия, тъй като при тях нещата наподобяват трагични – те губят 125 хиляди гласа в това число по отношение на 04.04.2021г. Сега при едни нови избори не изключвам опцията да изгубят още гласове “. Очакването му е и ГЕРБ да не съумеят да завоюват от обстановката, тъй като тя идва на фона на разкритията на служебното държавно управление и произтеклите от тях кавги.
Според Панчугов вреди ще понесат всички, които не са в положение да обяснят на хората какво желаят да реализират, за какво към този момент толкоз доста време не могат да го реализиран и заради каква причина за следващ път стоварват отговорността върху българските жители, на които ще се наложи да вървят до урните.
„ Проблемът не е в самите избори, а в неспособността на българските политици да отговорят и да споделят един вероятен дневен ред на смяната “, акцентира той.
Въпреки всичко, Панчугов не вижда мотиви за боязън. Един от постоянно чуваните причини против нов избор е, че ще ни коства доста скъпо. За него това обръщение е „ извънредно нездравословно “: „ Демокрацията и легитимността на демократичните системи се градят върху избори. Това да считаме, че правенето на избори е скъпо наслаждение, което не можем да си позволим, е началото на края на демокрацията “.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ