Космическа скала, паднала на Земята, разкрива древни следи от ранната Слънчева система
Много неща са се трансформирали, откогато Слънчевата система се е формирала преди към 4,5 милиарда години от облак с форма на диск, в който са се въртели прахуляк и газ.
Веществото, от което се е образувало всичко, е претърпяло съществени промени - натъпкано е в планети, облъчено е от слънчевата радиация и плазма, променено е от взаимоотношението с други атоми.
Поради това е мъчно да се разграничат главните съставни елементи на този първичен, ранен прахов диск. Но, както се оказва, не е изцяло невероятно.
Международен екип от учени разпознава следи от материал, съхранен в антична канара, паднала на Земята от Космоса и открита през 2018 година, който съгласно тях би трябвало да е произтекъл от протопланетния диск в зората на Слънчевата система.
Това е изобретение, което може да ни даде нов взор върху историята на Слънчевата система и главните градивни детайли, от които се е родило всичко към нас, тук, на Земята, и към Слънцето, преди толкоз доста еони.
Слънцето, както всички звезди, се е родило в облак от прахуляк. Един по-плътен възел в облака се е сринал под личната си гравитация, завъртял се е и е намотал материала към себе си в диск, който е захранвал растящата звезда. Когато Слънцето завършило, това, което останало от диска, формирало всичко останало в Слънчевата система: планетите, луните, метеоритите, кометите и ледените части канара, които съставляват сферичния облак на Оорт, за който се счита, че обгръща всичко това.
Облакът на Оорт е формиран от ледени скални парчета, които от време на време си проправят път към вътрешната Слънчева система, обикалят към Слънцето и изхвърлят газ и прахуляк. Това са дългопериодичните комети, чиито орбити са от стотици до стотици хиляди години.
Смята се, че облакът на Оорт, който е толкоз надалеч от Слънцето, е останал релативно неизменен от раждането на Слънчевата система и по този метод съставлява най-девствения образец за първичния материал, който е съставлявал диска, формирал планетите.
Изучаването на този примитивен материал обаче е същинско предизвикателство. Дори когато кометните фрагменти, които го съдържат, изминават дългия път през Слънчевата система, с цел да навлязат в земната атмосфера, те се разтапят при рухването си.
Анализ с трансмисионна електронна микроскопия на някои от кластите в астероида. (van Kooten et al., Science Advances, 2024)
Така стигаме до метеоритите. Въпреки че в по-голямата си част космосът е празен, кометите и метеоритите от време на време се сблъскват. Когато това се случи, е допустимо част от кометния материал да се смеси с астероида и да попадне в него под формата на фрагменти, наречени класти.
Ако този астероид навлезе в земната атмосфера, той също ще се нагрее - само че съдържащите се в него кометни парчета могат да останат предпазени и да доближат повърхността непокътнати.
Именно това открива екипът от откриватели, управителен от космохимика Елишева ван Кутен от Университета в Копенхаген, в астероид, наименуван Северозападна Африка 14250 (NWA 14250).
С помощта на сканиращ електронен микроскоп и спектроскопски разбор откривателите правят доста деликатен обзор на наличието на NWA 14250 и на изотопите на разнообразни минерали, открити в кластите му. Те откриват, че минералите в някои класти най-вероятно са с кометен генезис, което значи, че астероиди като NWA 14250 могат да съставляват инструмент за проучване на състава на ранната Слънчева система.
Но има и още нещо. Екипът открива, че кластите са доста познати: те наподобяват на тези, открити в други астероиди от външната част на Слънчевата система покрай Нептун, както и в проби, взети от метеорита Рюгу.
Според откривателите това подсказва, че, първичният материал е относително постоянно срещан (макар и малко мъчно достъпен), а съставът на протопланетния диск - релативно идентичен по време на образуването на Слънчевата система.
" Противно на настоящето разбиране, изотопният автограф на кометообразуващата област е навсякъде публикуван измежду телата от външната Слънчева система, което евентуално отразява значим планетарен конструктивен детайл във външната Слънчева система ", пишат откривателите.
" Това дава опция да се дефинира нуклеосинтетичният отпечатък на кометообразуващата област и по този метод да се разгадае историята на акрецията на слънчевия протопланетарен диск. "
Изследването е оповестено в Science Advances.
Източник: Science Alert
