Опознай българите, за да ги обикнеш
Много наши обичаи и привички наподобяват странни в очите на чужденците. Чудели ли сте се по какъв начин изглеждаме от тяхна позиция? Сега ще разберем:
Българите и ходенето за риба
Българските мъже стават в 4 сутринта, взимат със себе си тонове уреди и ракия и потеглят. Тръгват на място „ което единствено те знаят “. Дребен факт е, че никой от тях няма потребност от риба. Както и че всяка средностатистическа въдица коства по-скъпо от цялата риба, която могат да заловен за година напред.
А има и такива риболовци, които са били последно за риба преди 7 години, само че наложително се събират на всички празници.
Българите и висенето на опашки
Не обичат, само че в случай че им се наложи, стоят до гибел, като че ли са обучавани в това изкуство. Способни са за секунда да запомнят лицата и главите на всички, чакащи на опашката, и мигновено да преценяват и изгонят навлека.
Но въпреки всичко това занятие си има плюсове. Докато чакахме на опашка в държавната администрация, написахме този материал.
Бабичките
Много заведения, междублокови пространства, поликлиники и бибилиотеки се намират под зоркото око на бабички. Тези сурови хора, дегизирани със забрадки, знаят всичко, виждат всичко и въпреки да не респектират със заплашителен тип, е по-добре да не влизате в спор с тях.
Друга любопитна детайлност: тези благи остарели дами може и да се придвижват мъчно, само че видят ли нужния им рейс или тролей, се запътват към него със скоростта на Юсеин Болт. И се бият за място като Майк Тайсън.
Българите и спортът
Българите обожават спортното облекло. Повечето от тези, които носят спортни екипи, имат към физкултурата същото отношение както хамбургерът към здравословното хранене.
Любовта към колите
Българите обожават модифицираните коли. Като под думата „ тунинг “ се схваща големи калобрани в отровни цветове, неонови лампички, стъкла с фолио и мощен бас, чийто плач може да разсъни мечка през зимата.
Есента
В началото предизвика потиснатост. Оловно небе, тъмни облаци, дъжд, локви… Настроението го няма, а и следва зима. А по-късно идва „ циганското лято “ – няколко топли и сухи есенни дни, в които ненадейно откриваш хубостта към себе си. Цветни есенни дървета, безподобен мирис на падащи листа… меланхолията си отива, с цел да даде път на нещо, което можем да назовем „ светла “ горест.
На село
Българите имат национална есенно-лятна-празнична веселба: вървене на село. Способни са с часове да седят в запушване, с цел да се разкарат от града. Това се прави кардинално с две значими и взаимоизключващи се цели: да си починат и да поработят.
Българите и люпенето на семки
В България доста обичат да чоплят семки – небелен, подсолен слънчоглед. При това, цялата хубост се заключава точно в чопленето, тъй като белени семки никой не си купува. Казват, че да оставиш семките, до момента в който не свършат, е невероятно. Верно е.
