Какво разкри вотът на недоверие към Борисов III
Много може да се разсъждава за какво се стигна дотук. Дали поради неналичието на същностни отлики сред парламентарните формации; или поради неособено високото равнище на партийците; или пък поради цялостното подчинение на идеологиите; а може би поради обезценяването на думите; или поради поредицата зависимости, завършени в родния обществен живот. Факт е обаче следното: в България към този момент политика няма.
Тя липсва не от в този момент. Отсъствието ѝ не се случи изведнъж. Напротив - политиката последователно отстъпи на нещо друго, чието име не е доста ясно. То хем е политика, хем в него няма нищо политическо. Хем е опълчване, само че в него няма изясненост, а единствено противоборство. Хем е спор, само че по-скоро сред надъхани агитки, в сравнение с сред сблъскващи се визии.
Най-крещящият образец
За сходно цялостно размиване на пейзажа се приказва много от дълго време - несъмнено с съображение, изключително откогато партийният живот (а и държавният) се трансформира най-вече в лидерски монолози. Рядко обаче образецът за тоталната липса на политика в България е бил толкоз фрапантен както дебатите по вота на съмнение към кабинета " Борисов III ", които сякаш по процедура се организираха във вторник. На хартия, съгласно правилника на Народното събрание, разискване имаше. На процедура обаче то липсваше.
Дебатът по вота на съмнение против кабинета по тематика " Сигурност " бе претупан за по-малко от час и половина. В него стана дума за всичко останало - от това по какъв начин се управлява Народното събрание до ксенофобските партии във властта, само че за сигурност не приказва съвсем никой. Изключение направи, сякаш от вежливост, единствено водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, която се опита да структурира някои от главните проблеми в региона.
Встъпителното ѝ изявление стартира, несъмнено, с поредицата бягства от затвори и арести (последното от които се случи директно преди съвещанието на парламента), мина през показните разстрели, ромски протести, битова престръпност, пропуски в сигурността по границите. Т.е. все тематики, по които държавното управление не просто недвусмислено се провали, а стана за смях. Комичните образци не са един и два. Те стартират от пасажери на аероплан, кацнал на летище " София ", които минаха българската граница без обикновена инспекция, минават през чистачката в столичния затвор, която единствена се опита да спре двама бегълци, и стигат до скочилия от прозореца по време на разпит пловдивски задържан.
Липсващите причини
По време на изявлението си обаче Корнелия Нинова - въпреки вотът да бе съответно за бранш " Сигурност " - не загатна нито дума за депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски, чието избиране за началник на ДАНС от кабинета на Българска социалистическа партия преди пет години подкопа сигурността на България и предпостави протичащото се в България и до през днешния ден. В думите на Нинова липсваше и разбор на енергийната сигурност - в подтекста на възраждащата се АЕЦ " Белене ". Липсваше и разбор на финансовата сигурност - в подтекста на големия обир КТБ.
Затова и някак напълно обяснимо се получи " изкривяването " на другояче изчезналия спор от страна на патриоти и Движение за права и свободи, които удавиха оскъдните причини на социалистите в слова за ксенофобия, шовинизъм и " майка България ". Съвсем като по сюжет, в тази обстановка представителите на ГЕРБ не отрониха нито дума. Нещо повече - те избраха да се изявят по тематиката в коридорите на Народното събрание. Там, където политика по формулировка няма. Където има изказвания, т.е. пояснение на към този момент съществуваща такава.
На процедура ръководещите устроиха засада на Българска социалистическа партия. Но социалистите не изглеждаха изключително недоволни. Възмущението им от неналичието на присъединяване от страна на ГЕРБ по-скоро подсещаше на служебно заета поза, в сравнение с същинско предпочитание за спор.
Трагикомичното шоу завърши с Веселин Марешки и Воля, които взеха решение да си напишат актив, подарявайки кокошки и пуйки на ограбен пенсионер. Партийният водач изпрати в пленарна зала един собствен представител, който да каже на останалите партии, че те действително не вършат нищо за хората, че само Марешки се грижил за тях. Междувременно пък партийният пресцентър изпрати фотоси на аптечния необут, показващи по какъв начин запълва дупки и носи дарове на окаяни жители.
Патетичната тирада въпреки всичко получи отпор в лицето на социалиста Крум Зарков, който изясни на представителя на Воля, че дейностите им са популистки, тъй като депутатите не могат да чистят в пандизите или да ги охраняват, а могат да създадат нещо, с цел да се подобрят съответните условия. Тази тирада на Българска социалистическа партия за популизма щеше да има някаква стойност, в случай че Корнелия Нинова не беше дала обещание преди месец да дава част от личната си заплата на небогати българи. Нещо, което изумително наподобява на концепция, родена от Марешки.
Засега най-малко има реплика на деяние
На вчерашните диспути по вота на съмнение към кабинета " Борисов III " всички обединения по един или различен метод откриха за належащо да оповестят, че вотът нямало да мине и по тази причина бил неправилен.
Ето по този начин, единствено за час и половина, партиите потвърдиха, че в България понятието " политика " е изчерпано. То е сменено с нещо друго, което не изисква причини, в което няма визия, в което има най-много агитация и празни приказки и то изказани само пред публицистите. А публицистите в България от дълго време не питат. Целта им не е да разобличават протичащото се.
Така вторият избор на съмнение към кабинета " Борисов III " се трансформира в най-яркото доказателство, давано напоследък, че българската политическа класа е пихтиеста маса, без ясни контури. В нея не могат да бъдат различени обособени визии или противостоящи причини. Тя си служи с клишета, а дейностите, които подхваща, са единствено за дегизировка на зависимостите, които я построяват и на чиято база ръководи. Защото там, където властта се държи без политическа аргументация, единственият мотив е зависимостта.
Засега обаче най-малко има симулативност и реплика на деяние. Вероятно не след дълго ще пристигна парламент, който даже няма да може да събере подписи за избор на съмнение. Защото тематиките, които ще би трябвало да заобикаля, ще бъдат доста повече от въпросите, които ще може да маркира неенергично. И това към този момент умерено ще може да бъде наречено " публичен скрит план ". Заговор, в който ще вземат участие всички. И съпротива, и ръководещи, и медии.
Коментар от Полина Паунова, Дойче веле
Тя липсва не от в този момент. Отсъствието ѝ не се случи изведнъж. Напротив - политиката последователно отстъпи на нещо друго, чието име не е доста ясно. То хем е политика, хем в него няма нищо политическо. Хем е опълчване, само че в него няма изясненост, а единствено противоборство. Хем е спор, само че по-скоро сред надъхани агитки, в сравнение с сред сблъскващи се визии.
Най-крещящият образец
За сходно цялостно размиване на пейзажа се приказва много от дълго време - несъмнено с съображение, изключително откогато партийният живот (а и държавният) се трансформира най-вече в лидерски монолози. Рядко обаче образецът за тоталната липса на политика в България е бил толкоз фрапантен както дебатите по вота на съмнение към кабинета " Борисов III ", които сякаш по процедура се организираха във вторник. На хартия, съгласно правилника на Народното събрание, разискване имаше. На процедура обаче то липсваше.
Дебатът по вота на съмнение против кабинета по тематика " Сигурност " бе претупан за по-малко от час и половина. В него стана дума за всичко останало - от това по какъв начин се управлява Народното събрание до ксенофобските партии във властта, само че за сигурност не приказва съвсем никой. Изключение направи, сякаш от вежливост, единствено водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, която се опита да структурира някои от главните проблеми в региона.
Встъпителното ѝ изявление стартира, несъмнено, с поредицата бягства от затвори и арести (последното от които се случи директно преди съвещанието на парламента), мина през показните разстрели, ромски протести, битова престръпност, пропуски в сигурността по границите. Т.е. все тематики, по които държавното управление не просто недвусмислено се провали, а стана за смях. Комичните образци не са един и два. Те стартират от пасажери на аероплан, кацнал на летище " София ", които минаха българската граница без обикновена инспекция, минават през чистачката в столичния затвор, която единствена се опита да спре двама бегълци, и стигат до скочилия от прозореца по време на разпит пловдивски задържан.
Липсващите причини
По време на изявлението си обаче Корнелия Нинова - въпреки вотът да бе съответно за бранш " Сигурност " - не загатна нито дума за депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски, чието избиране за началник на ДАНС от кабинета на Българска социалистическа партия преди пет години подкопа сигурността на България и предпостави протичащото се в България и до през днешния ден. В думите на Нинова липсваше и разбор на енергийната сигурност - в подтекста на възраждащата се АЕЦ " Белене ". Липсваше и разбор на финансовата сигурност - в подтекста на големия обир КТБ.
Затова и някак напълно обяснимо се получи " изкривяването " на другояче изчезналия спор от страна на патриоти и Движение за права и свободи, които удавиха оскъдните причини на социалистите в слова за ксенофобия, шовинизъм и " майка България ". Съвсем като по сюжет, в тази обстановка представителите на ГЕРБ не отрониха нито дума. Нещо повече - те избраха да се изявят по тематиката в коридорите на Народното събрание. Там, където политика по формулировка няма. Където има изказвания, т.е. пояснение на към този момент съществуваща такава.
На процедура ръководещите устроиха засада на Българска социалистическа партия. Но социалистите не изглеждаха изключително недоволни. Възмущението им от неналичието на присъединяване от страна на ГЕРБ по-скоро подсещаше на служебно заета поза, в сравнение с същинско предпочитание за спор.
Трагикомичното шоу завърши с Веселин Марешки и Воля, които взеха решение да си напишат актив, подарявайки кокошки и пуйки на ограбен пенсионер. Партийният водач изпрати в пленарна зала един собствен представител, който да каже на останалите партии, че те действително не вършат нищо за хората, че само Марешки се грижил за тях. Междувременно пък партийният пресцентър изпрати фотоси на аптечния необут, показващи по какъв начин запълва дупки и носи дарове на окаяни жители.
Патетичната тирада въпреки всичко получи отпор в лицето на социалиста Крум Зарков, който изясни на представителя на Воля, че дейностите им са популистки, тъй като депутатите не могат да чистят в пандизите или да ги охраняват, а могат да създадат нещо, с цел да се подобрят съответните условия. Тази тирада на Българска социалистическа партия за популизма щеше да има някаква стойност, в случай че Корнелия Нинова не беше дала обещание преди месец да дава част от личната си заплата на небогати българи. Нещо, което изумително наподобява на концепция, родена от Марешки.
Засега най-малко има реплика на деяние
На вчерашните диспути по вота на съмнение към кабинета " Борисов III " всички обединения по един или различен метод откриха за належащо да оповестят, че вотът нямало да мине и по тази причина бил неправилен.
Ето по този начин, единствено за час и половина, партиите потвърдиха, че в България понятието " политика " е изчерпано. То е сменено с нещо друго, което не изисква причини, в което няма визия, в което има най-много агитация и празни приказки и то изказани само пред публицистите. А публицистите в България от дълго време не питат. Целта им не е да разобличават протичащото се.
Така вторият избор на съмнение към кабинета " Борисов III " се трансформира в най-яркото доказателство, давано напоследък, че българската политическа класа е пихтиеста маса, без ясни контури. В нея не могат да бъдат различени обособени визии или противостоящи причини. Тя си служи с клишета, а дейностите, които подхваща, са единствено за дегизировка на зависимостите, които я построяват и на чиято база ръководи. Защото там, където властта се държи без политическа аргументация, единственият мотив е зависимостта.
Засега обаче най-малко има симулативност и реплика на деяние. Вероятно не след дълго ще пристигна парламент, който даже няма да може да събере подписи за избор на съмнение. Защото тематиките, които ще би трябвало да заобикаля, ще бъдат доста повече от въпросите, които ще може да маркира неенергично. И това към този момент умерено ще може да бъде наречено " публичен скрит план ". Заговор, в който ще вземат участие всички. И съпротива, и ръководещи, и медии.
Коментар от Полина Паунова, Дойче веле
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ