Много-много отдавна Водата и Огънят решили да бъдат приятели. Само

Много-много от дълго време Водата и Огънят решили да бъдат другари. Само че другарството им завършвало прекомерно бързо – ту Водата се изпарявала, ту Огънят изгасвал…

Помолили Човека да ги сдобри.

Човекът взел парче суха глина и помолил Водата да я овлажни, с цел да омекне. След това я смесил и размесил както си би трябвало. Глината станала гъвката и пластична.

Човекът изваял от нея гърне, елегантен светилник-лампа и свирка-играчка. После се обърнал към Огъня за помощ.

Огънят опекъл добре всичко това, придавайки на изделията сила…

Човекът налял в гърнето Водата, а в светилника масло за Огъня. Глината свързала един с различен Огъня и Водата.

А Човекът научил сина си да свири на свирката ария за другарството сред Огъня и Водата.